Don Quixotes III

Словени, скловени, славяни

B  o  z  m  a  n 

Някои от горните термини са много добре на специалисти в областта на словото, други навярно се виждат от мнозина за първи път, но затова пък последния “славяни” е сред най-употребяваните и популярни и в известен смисъл най-изопачавания със и без умисъл. Кой е пръв виновник за цялата шумотевица ?

Това несъмнено е мисионера Thomas Stephens, който през 1583 г. година при изследване на индийския, и иранския, стигна до заключението, че тези езици имат много общи фонетични и морфологични аналогии с латинския, гръцкия и санскрит. По-късно такива прилики се откриха и класифицираха за почти всички европейски езици, от Filippo Sassetti, Marcus Zuerius van Boxhorn (който нарече европейските езици - скитски),  Sir William Jones и т.н. за да се стигне до  Thomas Young, който прецизира този термин на индоевропейски, понятие което се ползва и до днес.

Дотук добре. Имаме романска подгрупа на индоевропейския, имаме германска, келтска имаме и славянска подгрупа. Защо обаче населението от романската подгрупа – французи, италианци, испанци и т. н. не се наричани романи,  населението на германската подгрупа – холанци, германци, шведи и т.н. не се наричат и не са наричани германи, а само населението от славянската подгрупа – поляци, чехи, българи и т. н. се наричат славяни ?

 Каква необходимост има от това ?

Целият материал е в док. формата долу.

.................................................

Хунобългарската патриотична традиция и имперската идеология

на Асеневци

Зарко Ждраков

Коментар в синьо

bozman

--- Няколко предвателни думи за заглавието. “Хунобългари” няма в историографската литература.  С такива чудновати термини боравят най-вече радетелите на етностните теории за произхода на българите, за които е задължително българите да имат някакъв вид произход, например “Алтайски чинчил” или “Каракумски монголоиди подобрени” развъдени в далечни азиатски ферми. Извън тази измислена терминология тези теории не струват и 5 сентимос, поради липса на други опорни точки. За “патриотични традиции” е просто смешно да се говори – кои са патриотичните традиции на французите – да секат глави с гилотината, ами  българските !? Патриотични традиции е гола фраза без никакво покритие в историческите събития, а се предполага, че тук г-н Ждраков ще говори за история. Нека продължим все пак – може и да не говори за история човека, въпреки, че да се вменява “имперска идеология” на Асеневци през ХІІ в. е доста смешно начинание, защото тази идеология може да се противопостави на “коминтерновската идеология” на Ивайло и “юдейския сексуален сепаратизъм” на жената на Иван Шишман - Сара .

В родовия списък, наречен Именник, отсъства българското народностно определение и това не е случайно, тъй като при номадите рода обхваща голяма част от народа и край харизматичният владетел има социално различни хора, които го защитават по родство.

--- Виждаме, че г-н Ждраков не е чел този документ, известен и публикуван многократно в НЕТ страници, защото щеше да знае, че упоменатите хора там не са номади. За тях е казано, че са обитавали двете страни на р. Дунав ( по-запознатите с географията знаят, че Дунав се простира от Бавария до Ч. море) а около тази река няма номади от историческо европейско време т.е. от 2500 г. Освен това първото име от този списък е на Навуходоносор, а досега никой не се е осмелил да каже, че персийският владетел е чобанин. Как при номадите, рода ще “обхваща” голяма част от народа, след като при номадите народ няма, е доста смущаващо определение, което ни навежда на мисълта, че г-н Ждраков не е наясно с някои термини като род, народ, нация и т.н. При номадите, кланът е основната политическа клетка и племето се състои от множество кланове, които са си избрали върховен ръководители т.н. – това вече дори кино продуцентите в Албания го знаят. Как хората са “социално различни” е друга зададка, завършваща с шокиращото твърдение, че тези “социално различни” хора го защитават по родство !? Е, как някой може да защити когото и да било ПО родство – тук сме крайно смутени още от първото изречение, защото очевидно на г-н Ждраков българската реч му е крайно трудна или другият вариант е, че е твърде бедна на изразни средства, за да отрази величавите му виждания по въпроса за историята. Да продължим все пак, защото явно сме попаднали на поредното допълнение към нашата група от “Български Дон Кихотовци” и не бива да пропускаме съблазнителната идея да се насладим на нови душевни съкровени фойерверки.

Степните пастири придобиват своето етносно название във връзка с владетелския род, който определя родината на своите сродници в пространството2.

---  Да, попаднали сме на безценен диамант, който ще обогати българската реч или по скоро ще я циганизира. Как “етностно название” се придобива във връзка с рода на владетеля е друг чуден израз, граничещ с великите мисли на московския зет – Петър Добрев. Този последният пък - “владетелски род” е оторизиран да  “определя родината на своите сродници в пространството” !?  Ние четем как степните пастири са определяли своята родина и в пространството; например на по-простите Родината е до върха на глоговите храсти, на по личните – до върха на дъба, а на най-най-личните – до облаците. На най-долните по род, Родината явно е била до втория завой в дълбините на най-близката пещера. Така владетелския род е пределял Родината, а степните пастири са “придобили” своето название във “връзката” с владетелския род.               

Алтайските родове Дуло/Дулу (срв. народа долеман край Байкал, якутите долган край Енисей и хунските потомци толе/тули/теле, казахските дулати, аварските дулеби и тн.) и Ерми/Нушиби са родови съюзи от по пет представители и сборът им предава държавното име Оногурия (тюрк. он-огур ‘10 рода/стрели’), което понякога замествало името на Западния тюркски каганат3.

--- Не виждаме някаква връзка на долгани, булати, тули и т.н. с “имперска идеология” или “патриотични традиции” но какво да се прави, не можем да се доближим до високите мисли изказани ребусно от г-н Ждраков.                       

За харизмата на Дуло би насочило названието на Седемте синьо-зелени небеса (Долон хухетенгри) при байкалските буряти4.

--- Друг ребус от думи, които г-н Ждраков явно подбира само според фонетична вокализация, но не и според смисъла който носят думите. Тъй като пак употребява думата “харизма” без никаква връзка с другите думи се налага да уточник, какво е това “харизма”.   От гръцки: χαρις - дар от Бога е характерна черта за индивиди, които имат силен духовен чар и магнетизъм, т.е. емоционално привлекателни са за останалите. Много ни е трудно да си представим, че древните владетели са се определяли по линия на “привлекателността”, а не по линия на храбростта, съобразителността и т.н., без значение, че са пълни грозници и грубияни. Термина “харизматична власт” ( думата „харизма” е гръцка, както казахме и означава дар, подарък.) е въведен от германския социолог Макс Вебер.  От тези елементарни разяснения, за което се извиняваме на читателите, какъв смисъл има “За харизмата на Дуло би насочило названието на Седемте синьо-зелени небеса . . . ” !?  Ние твърдим – абсолютно никакъв и бихме дали подобен такъв израз:  “За хубуста на Айшето,  насочва имиту на Седим синю-зилени Рилскити изера”. 

Не случайно Анонимният хронограф от ІV век представя българите като древен неиндоевропейски народ, потомци на Зиези - един от синовете на Ноевия син Сем, родоначалник на семитите.

--- Чул г-н Ждраков за нещо, но пак нищо не е разбрал.  Няма такова нещо като   “Анонимен хронограф от ІV век ”.  Съществуват три преписа на латински език от  паметник, за който се предполага, че е от ІV в. и този предполагаем първоизточник е наречен “Анонимен хронограф”, но той самият нищо не казва, тъй като ГО няма (най-ранният препис е от средата на VІІ в. - Ms. Parisinus Claromontanus 636). Момзен представя три версии на този документ в паралелни колони – вж. : http://www.tertullian.org/fathers/chronography_of_354_15_liber_generationis.htm .  Първият завършва със смъртта на Александър Север; вторият продължава до 334 АД.  Почти всички материали произтичат от Библията или хроники като тази на Евсевий. От тези три преписа, само в единият и той най-краткият по съдържание се намира израза “Ziezi ex quo Vulgares”, в другите два този израз го няма.  В първи препис Liber generationis I , 197.  са споменати:  (48) Machedones. (49) Traces. (50) Mysi. (51) Bessi. (52) Dardani. (53) Sarmatae. . .   В третият препис  Chr. Alex. (Chronicon Alexandrini) Гл . 167.  се споменават: XLVIII Macedonii. XLVIIII Thraci. L Myssi. LI Bessi. LII Dardani. . . Във втория препис, където се намира  “Ziezi ex quo Vulgares” под пореден № 77, тези списъци на  племена липсват, а точно някъде между тях трябва да са българите. Като завършек на цялата религиозна мистерия около този надпис,  Mommsen, който е изследвал и публикувал с съвременен вид всички налични до тогава манускрипти, вкл. и Liber generationis II заявява, че т. 77 е добавена по-късно и я поставя в скоби.  А това е точно “нашата” точка - Ziezi ex quo Vulgares.  Още размисли по този проблем от г-н Ванко Ванков/Щурман:  https://sites.google.com/site/proishodanabulgarite/ziezi-ex-quo-vulgares

И от всичко това Зарко Ждраков си вади заключението , че българите са семити !

За присъствието на Дуло в управлението на Хунската империя в Азия и Европа свидетелстват владетелите Дулунки (ок. 68 г. пр. Хр.), Доулун (ок 486 г. сл. Хр.), Авитохол/Атила и харизматичният му син възродител Ирник, който вероятно като федерат (подобно на Мундо) . . .

---  Много слабо се представя г-н Зарко Ждраков, навярно поради продължително недохранване, както казва Висоцкий – мало ел. В историята точно си пише, че Юстиниан назначава Мундо за магистър–милитум на Илирия, на мястото на Сабиан; в качеството си на такъв участва и в потушаването на бунта “Ника” в КПол и т.н. ама откъде ще ги знае тези работи г-н Зарко Ждраков, на него му дай да “харизматичи”. Как пък най-малкият син на Атила, Ирник стана “харизматичен възродител” никак, никак не ни е ясно, дори без да питаме, чий възродител, възродител на кого и т.н.

. . . получил от император Зенон през 453 година земи на юг от Дунав и същите права потърсил неговият потомък Есперерих/Аспарух (иран. ‘бял кон’) при следвоенното спораезумение . . .,

---  Че Аспарух е потомък на Ирник е велико откритие на г-н Зарко Ждраков с което може и да получи Нобелова премия за простотия, която обаче ще дели с един отбор български юнаци, така че няма да му остане голяма част от наградата. Ето и въпросният списък :

Авитохолъ жытъ лѣтъ 300, родъ емоу Дуло, а лѣтъ ем(у) диломъ твиремъ.

Ирник житъ лѣтъ 100 и 8 лѣть, род ему Дуло, а лѣть ему диломъ твиремъ.

Гостунъ намѣстникъ сый 2 лѣт(а), родъ ему Ерми, а лѣтъ ему дохсъ твиремъ.

Куртъ 60 лѣть, дръжа, родъ ему Дуло, а лѣтъ ему шегоръ вѣчемъ.

Безмѣръ 3 лѣт(а), а родъ сему Дуло, а лѣтъ ему шегоръ вѣчемъ.

Сии 5 кънязь дръжаше княжение обону страну Дуная лѣтъ 500 и 15 остриженами главами.

И потомъ приде на страну Дуная Исперих князь, тожде я доселѣ.

Есперерихъ князь 60 и одино лѣто, родъ ему Дуло, а лѣтъ ему верени алемъ.

Тервель 20 и 1 лѣт(о), родъ ему Дуло, а лѣтъ ему текучитемь.

Твиремъ 20 и 8 Лѣтъ, родъ ему Дуло, а лѣтъ ему дваншехтемь.

Севар 15 лѣтъ, родъ ему Дуло, а лѣтъ ему тахалтомъ.

Кормисошь 17 лѣтъ, родъ ему Вокиль, а лѣтъ ему шегоръ твиримь.

Сии же князь измени родъ Дулов, рекше Вихтунь.

Винехъ 7 лѣтъ, а родъ ему Укиль, а лѣтъ ему имяше горалемь.

Телецъ 3 лѣт (а), родъ ему Угаинъ, а лѣтъ ему соморъ алтемь. И сий иного рода.

Умор 40 дний, родъ ему Укиль, а ему диломъ тутомъ.

Доста фантазия трябва за да се вплетат в едно “Исперих князъ” и “Есперерих князь”, като по нататък той трябва да стане и правнук на Навуходосор (http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/3e/NominaliaOfTheBulgarianKhansUvarovManuscript.jpg , 11 ред. ) да завладее Елада и т.н. Все Дуловски юначества. Как Аспарух потърсил “права за земи след военно споразумение” си е неоригинална фантастика, тъй като нито един източник не само че не споменава Аспарух при някакви споразумения каквито и да били те, то изобщо няма данни Аспарух да е минавал Дунава, нито от Теофан и Никифор, нито от списъка по-горе.

1.Гумилев 1993, 60

 2.Гумилев 1993, 74.

 3.Гумилев 1993а, 150, 376; 1994, 154; Стоянов 1997, 65, бел. 31.

 4.Мифы 1980, 197.

 5.ЛИБИ, І, 82; ГИБИ, ІІ, 32.

134

5отразено в Именника в духа на представата на Прокопий Кесарийски за федератството.6

--- Това не са представите на Прокопий Кесарийски, а представите на Гумильов, които имат твърде малко допирни точки с историята. За разлика от талашитените изрази на Зарко Ждраков, Гумильов е много добър литератор и разказвач, което не може да се отрече дори от противниците на “историческите му открития”.

 Привилегированият статус на кръвно родствените потомци на  небесния кан Тангра поражда своеобразен патриотизъм, за който свидетелстват изворите.

--- Ето че стигнахме и до потомците на Боговете. И бога не е кой да е, а кан Тангра, кръвно родом с цитираните от списъка владетели – не е шега тази работа. Нещо като преки потомци на Христос в християнска версия. Твърди се, че за това свидетелствали “изворите” и ние очакваме да видим тези секретни сведения за “привилигерованият” статус, който смъртните са получили от безбожната сексуална връзка на Небесния Бог, който пък е “хан”. Защо пък Бог да не е хан, патриций или каган , след като още Айзенщайн във филма си "Броненосеца Потьомкин" (едно време обявен за най-добър филм на всички времена) постави надписи за виковете на революционният народ  "Нам не нужен Бог, наш Бог Ленин"!? Щом може циганина Киро да е цар и Ленин - Бог, защо да не може Бог да е чобанин !?.           

      В Именника вълчият епоним Курт на създателя на Велика стара България с титлата кънезъ (огузка форма на огурската титла канар, от кан ‘кръв’) изразяват кръвното родство с Небесния вълк, прародител на тюрките и конкретно на българите куртогури/кутригури.

--- Проблема е само, че няма никакъв създател на Велика стара България в “Именника” и не само в него, но и никъде на друго място в историческите сведения, не само с вълчи епоним, но дори с динозавърски. Този създател витае само в главата на г-н Зарко Ждраков с бръснещ полет под вътрешните стени на черепа му. Как българите СА куртогури/кутригури едва ли някой може да обясни, най-малко Зарко Ждраков, но пак вярваме, щом Боговете са ханове, защо българите да не са куртогури за г-н Ждраков !?

Неговият син там е представен с епонима на федератските владетели на Запада – Есперерих, т.е.  рекс на Хесперия, название на Западната Римска империя в употреба до VІ  век7.

--- Тук научаваме, че западната част на Римската империя била наричана Хесперия  до VІ в. – това е изригване от много висок магнитут. И ето го наш Еспереих - владетел на Западната Римска империя, сиреч император. Е, за Зарко Ждраков, който не знае каква е разликата между рекс и император, Есперерих може да стане владетел и на Поднебесната Империя в Китай – колко му е. Не се е сетил – не го е написал. Аз се забавлявам великолепно – не знам при вас как е.

 По този начин той изразява не само наследствените права от Ирник в Империята, но и в Западния каганат от баща си Курт и вуйчо си Сибир кан Ураган/Органа.

--- Значи е владетел – рекс на Западната Римска империя и каган в Западен каганат. Не се е сродил досега само с инките в Южната Америка и аборигените в Австралия.

Небесно въплъщение е също вълчият внук Тервел (срв. хакас. Тер ‘Тангра’8). В Именника измяната на петте Велики Дуло (бехтун, тюрк. беш-тун ‘пет велики’) на рода Бокил е мотивирано с небесновъплътения княз Кормисош (срв. Корбуста Тангра, т.е. Ахура-Мазда9).

--- Жестоки вълчи превъплъщения при които въплъщенията в “Хари Потър и Даровете на Смъртта” и други несръчни примитивизми, са впечатляващи и разтърсващи. Несъмнено впечатляваща Божа преобразувателна техника, само не можахме да разберем как родът Вокил стана на Бокил, но това е навярно поради нашето невежество – не всеки е способен да проникне в Небесните вълчи тайни на Тангра.

 Титулатурата от другите извори също свидетелства за българската харизматична власт,

--- Преди година –две, Зарко Ждраков беше съобщил във Фейсбук, че е от рода на чиготите, поради което повечето присъствали на тези забавления, преди Зарко Ждраков да се “скрие”, го знаят като Чиготфеса. Мисля, че тази харизма вече води по точки и е крайно време г-н Зарко Ждраков да приеме името, което заслужи с  блестяща словесна защита, а именно Чиготхаризматов. И по български звучи и по професорски и по му подхожда “титулатурата”.

наследявана от небесните потомци, независимо къде са родени – напр. жупан (тюрк. чобан ‘овчар’), заимствана от китайската тсоу-пан ‘канцлер’и архонт, която в гностически контекст изразява прерогативите надемиурга12.

--- Разбира се, дори в свинска кочина да е роден, щом е Небесен потомък, няма жупан, няма пандишпан -  Небесен Каган и точка.  Българите, че и поляци и чехи са ходили през година-две на гости при китайците и от там естествено са взаимствали и китайската титла “жупан”, преди това сигурно са си викали “тупан”, няма как да е иначе; 5 месеца път нанатък, малко чай, титлата под мишница и 6 месеца езда обратно – това очевидно го могат само Небесни потомци на Тсоу-пан с Небесни коне.

 Харизматично е също така името на Дуловския обновител Крум, инспирирано от Ромул, познат в Централна Азия като Кесар Кром, както и това на неговият син архонт Омуртаг (тюрк. юмер-таг ‘жива планина’, т.е. Тангра-таг).

--- Признаването на нещо по-ниско от “Харизматичен проф. по класическа псевдология” просто ще е обида за д-р Зарко  Чиготхаризматов. Дук Крум, разхождал се из КПол очевидно е известен не само в Централна Азия, но и на Соломоновите о-ви, Британска Гвинея и дори името му се намира във възловото писмо на инките. Д-р  Чиготхаризматов само от скромност не изброява всички места където е известен кесар Кром.    

6 ГИБИ, ІІ, 110-111; ІІІ, 32; Гумилев 1993, 127, 130; 1994, 113, 264; Москов 1988, 148-175

7 Гумилев 1993b, 498, бел. 1; Мифы 1980, 298.

8 Мифы 1982, 500.

9 Мифы 1982, 500-501, 540.

10 Бешевлиев 1981, 130- 133, 160-161.

11 Добрев 2005, 384

12 Бешевлиев 1981, 132-133; Мифы 1980, 111.

13 Гумилев 1993b, 452; Мифы 1980, 298.

Генезисът на родовия патриотизъм

--- За Зарко Ждраков патриотизма има генезис. Тук имаме две положения – или човека не знае какво е патриотизъм или не знае какво е генезис, но е твърде вероятно да не знае и двата термина.

би трябвало да се търси вкитайската имперска идеология, тъй като владетелския род на хуните е свързан с китайската харизматична династия.

--- Ето че се натъкваме на други виртуални спирали с нещастното българско слово – произход, който трябва да се търси в идеология !? До тук се доказва, че Ждраков няма представа, че генезис е репит на гр. заемка γενος, едно от значенията на която е род, произход. Иначе няма да говори безмислици, но пък знае ли човек, може да са го обучавали, че е рожба на комунистическата идеология, защото един от обичните му учители – П. Добрев, също има такива умопомрачителни определения.  Ако му е набивано в главата от малък, че е рожба на социалистическия праведен строй, няма как детската му глава да не е дала някъде на късо при биотоковите връзки и да е решил, че генезиса трябва да се търси в идеологията. И тъй като е човек с размах, ще търси човешките изтърсаци на Небесните Канове естествено при китайската идеология. Както се предполага - и тя “харизматична”.

 През второто хилядолетие пр.Хр. китайците определяли светлоликите и тъмнокоси варвари от южните покрайнини на пустинята Гоби със сърца на тигри и вълци, а техните потомци през ІІ век сл. Хр. като божествена войска.

--- Трудна е българската реч, не е за всяко циганче решило да става харисматичен професор. Как китайците ще “определят” варварите със “сърца на тигри и вълци” е крайно загадъчно. Да не е искал да каже д-р Ждраков гощавали, или пък замеряли отдалеч е отворен въпрос с много отговори.

Епитетите се идентифицират в сакралните образи на прародителя вълк, тигър и мистичното им съчетание в барса14 – срв. китайското име на България като Бао-тсалия (Барсова държава) и владетелското име Борис.

--- Да, чудновато е човешкото съзнание Ждраково – мисли си човека, че като е понаучил стотина по особени български думи и може да ги употребява, но изглежда е нямало кой да му каже, тези стотина думи какви значения имат. “Епитет” не може да се “идентифицира”. Епитета може да се използва, може да се напише, да се изтрие, да се анализира, НО той не е живо същество или предмет, за да се идентифицира. Освен това, виждаме, че д-р Ждраков няма представа и от това, какво е това животно епитет, защото горе има само един епитет и той е “божествена”[войска]; “сърца на тигри и вълци” и “войска” не са епитети.

 Сродяването на хуните с Поднебесната империя през 177 г. пр. Хр. и преодоляването на Великата китайска стена подхранват този родов патриотизъм.

--- Ето че хуните се сродиха с империя. Преди това четохме, че Небесния Кан Тангра се свърза с човешки потомци, сега хора се сродяват с империя, никак няма да се учудим ако по-нататък империя се сроди с облаци, вълци се сродят с хора (пардон това вече е станало при Ромул и Рем), но пък епитети да се сродят с патриотизъм, все още е открито за употреба. Предлагаме го като бонус.

 Представителите на старохунската партия заявяват, че са господари в сражението на коне и за това са страшни за всички и техните потомци винаги ще царуват над народите.

--- Не знае Ждраков, че в китайските летописи, това което се изписва на европейските езици като “хун –ну” са били погранични племена които споследствие се приобщават към империята и са нямали нито старохунска, нито новохунска партия. Съчетанието “господари в сражението на коне” отново ни напомня, че просто си губим времето, като преглеждаме  мъките на д-р Зарко Ждраков да се пребори с неведомата му и тайна българска реч. Този термин в този си вид – нищо не значи. Господар е човек, който управлява по някакъв начин, властва над някакви дадености, било те хора или животни. Когато има конна битка между конни противници [която само циганче може да изкаже като сражение на коне] победител естествено става един от противостоящите противници, НО той не е господар, а победител и т.н.          

 Тази имперска идеология с произтичащия от нея патриотизъм е засвидетелствана при Атила, предявил претенции за половината Римска империя като зестра, след като получил от сестрата на императора златен годежен пръстен.

--- Чул човека за Атила, но недоразбрал, както винаги. Никъде не е казано, че Атила е управлявал благодарение на конната си мощ. Дори напротив – най-голямата битка в която участва Атила е тази в Каталуня и там войските на римляните водени от мизиеца Аеций и тези на Атила са почти идентични както по строй и начин на битка, така и по наличната конница и пеши подразделения. Това, което е важното в нашият случай Е, че тъкмо Атила няма нищо общо с имперското устройство на света и по същество целият му живот е изпълнен с това, да разруши съществуващите устои на правовата държава (основаната на действащи писани закони Римска империя) и да прокара кланово-племенното устройство, основано на неписани племенни обичаи и нрави. Ето по този начин, цялата му подвластна територия (която по никакъв начин не може да се нарече държава) се разпада на съответни племенни територии, някои от които се присъединяват към РИ, други са мъчат да отвояват независимост върху племенно-родовата организация и т.н. Така, че като цяло израза, Атила е “засвидетелствал имперска идеология и патриотизъм” с действията си е  отчайващо невежество по отношение на историческите събития.  

 Такива римски златни пръстени получил и патриция Кубрат и вероятно неговите  потомци – рекса Аспарух и цезара Тервел. Символично шаманско сродяване с Империята направил и кан Крум при обсадата на Константинопол, когато поискал от василевса да си забие копието в Златната врата.

--- Аха, така ще е било. Обсадил Кпол, пък искал разрешение да си забие копието в Златната порта, която е вътрешна врата на крепостта по това време. Е, как го е поискал разрешението – устно или по телефона !? Харизматичната папагалщина на Зарко Ждраков вече спря да ни забавлява, то не са шаманщини, то не са чудесии. От един прочетен, но непроумян текст, от чуто и недочуто, Ждраков ждрака по листите с непресъхващ чиготски ентусиазъм.

 Патриотичните нотки в изложението на Енодий по повод българския героизъм във войната с готите през 480 година биха били отглас от грандиозното събитие от 436, когато българите от авангарда на хунската орда убиват лангобардския крал Агелмунд и пленяват единствената му дъщеря, отведена при Атила. Според Енодий, вождът на българите е победен, за да не проявява своята дързост и да остане в своето непобедимо племе с унизено потекло и обръщайки се към Теодорих, заявява:

--- Е, ние бяхме до тук с харизматичният фурор на псевдо-интелигентната полу-българска  реч на г-н Зарко Ждраков Чиготхаризматов.

1.      Енодий е придворен поет. Това което цитира недоученото наше момче е поема посветена на Теодорих, с която Енодий печели награда в конкурс, учреден да излъчи най-добра ода на възхвала по отношение на краля. АКО може да се сметне тази ода за историческо сведение, то нищо не ни пречи да сметнем за историография  “Епопея на забравените”, “Граф Монте Кристо” или “ Котарака в чизми”.

2.     Изложението на Енодий не описва война, а описва битка. Може да не е ходил в казармата г-н Ждраков, но дори в букварчетата пише, какво е война и какво битка.

3.     Българите в нито едно сведение не са указани да са били не само в авангард, но и сред войската на Атила. Това са сведения давани от хора застояли се в мазето при чучура на винената бъчва.

4.     Енодий нищо не заявява на никого, той ГО пише  и ГО представя на Теодорих, въпреки, че както го е написал нашият дон Кихотовец Зарко Ждраков Харизматов, заявлението към Теодорих е отправено от българският повален вожд и т.н.

   Не е лесен българският език и при неговата употреба се изискват познания и образование, каквито г-н Зарко Ждраков очевидно и очевадно не притежава. А иначе може да забавлява циганчетата от Факултето над “Овча купел” с подобни творби – те ще го оценят с буен възтор. Постарахме се да стигнем по “имперската идеология на Асеневци”, но “хунобългарският патриотизъм” на д-р Зарко Ждраков Чиготхаризматов се оказа твърде забавно, но и твърде тежко четиво, което не можем да проследим по нататък поради хигиенни съображения.

===============================================================================

Древната българска история

КИМЕРИЙЦИ. ХУНИ. БЪЛГАРИ

Кирил Милчев

Критически коментар

bozman

София

2014

 Посвещавам на паметта на Г.С. Раковски,

 който още през 1865 г. издигна теорията за

 кимерийски произход на българите.

К. Милчев

1. Богоугодно е като жест всяко посвещение в памет на мъртви или загинали българи, но ще направим малка зебележка, че Кирил Милчев очевидно не е чел внимателно този паметник, въпреки че го дава като ползван източник (Г. С. Р. “Българска старина”. Букурещ, 1865., с. 200). Там на стр. 202 самият Георги Раковски заявява, че ръкописа е списван  от неизвестен атонски монах  във времена близки преди 1856г., когато творбата му е предадена от Хаджи Найден. Така, че ако може да се нарече теория едно такова споменаване на гимери/кимери, то справедливостта изисква “издигналият” теорията да е неизвестният монах от Атон, а не Раковски, който го цитира. Освен съображенията на Раковски, че текста е нов и писан от “умен човек”, който е познавал някои древни паметници ще посочим някои основания, които противоречат на “издигнатата кимерийска теория” за българите.

0.1.            Това е целият текст от “Българска старина”, като се спираме на две ключови думи от първото изречеине – изыде и ови3 (овия). Монаха съобщава, че “българския народ дошъл” от Черно море и река Волга. Няма да прецизираме как българите могат да излязат като русалки от водите, защото монасите изглежда още от времето на Теофан Изповедник имат объркани представи за света и са шампиони в създаването на такъв вид умопомрачителни изречения.

0.2.           0.2.Само ще споменем, че ако “българския народ” се е  наричал по някои места, някъде  кимери или гимери, то е повече от очевидно, че  “излизането” от тези места е на кимери и гимери, а не на българи. Местата около р.Волга, наречени от монаха Велика Скандинавия, са според него човешкият извор откъдето тръгва всичко живо за да стигне Обетованата земя – Европа. От там пристига тракиеца Виталиан, също Орбат (вероятно Хорбат) и т.н., което е недостоверно спрямо други сведения за същите хора.

0.3. Какво става по нататък с излезлите кимери, които се умножили и  затова са излезли от тези области  – поради множеството си. Те отишли “първо на онези страни” и това става към V в.пр.н.е., като техен първи крал е упоменат Илирик (“ Онези страни” по времето на крал Илирик не са уточнени, те се уточняват по времето на синовете на Илирик – Болг и Брем – източни и западни страни. ). Моля да се забележи, че краля не се казва Кимерик или Гимерик, а Илирик. Т.е. по времето на крал Илирик и впоследствие на синовете му Болг и Брем ( колкото и митологично да е това съобщение)  кимерийското име вече е потънало в дебрите на забвението или транспонирано на “илирийци” от потомците. Синовете на крал Илирик дали имена на народите си – Болг на “болгарите”, а Брем по вероятна аналогия на “бремнарите”, но такива пък не се откриват в историята и дори в митологията.

0.4.При тези дадености на текста ние твърдим, че по никакъв начин “болгарите” не могат да “произхождат” от кимерийците, както твърди атонския монах или както тълкува текста Г. С.  Раковски, а  и Кирил Милчев, да не остане и той по назад. Те произхождат от Болг и Брем или евентуално от илирийците, по името на крал Илирик, но не и от кимерийците. Забележете, че говорим за “болгари” от източника, а не за “българи” както се твърди от Раковски. Твърде вероятно е този източник да е свързан, ползван или писан от Паисий, който по това време също е в Атонски манастир и също ползва термина “болгари”.

0.5. Виждаме, че съдържанието на посвещението от Кирил Милчев за Г. С. Раковски е лишено изцяло от исторически основания, базиращи са на източник, които приехме с подобаваща се  сериозност за меродавен посланик на анонимният монах от Атон. След ето такъв вид разбор и анализ на текста или още по-подробен за съответния паметник, какъвто приложихме към текста на Теофан Изповедник в друго изследване, следва резонният извод, че такъв вид паметници с вътрешна текстова несъстоятелност, не могат да се класифицират към надеждните източници, поради объркана фабула, слабо или никакво засичане с друг вид доказателства – археологични, писмени, стратиграфски  и най-вече те самите като текст са доказателство за своята ненадежност и безпомощност.        

ПЪРВА ГЛАВА

КИМЕРИЙЦИ

ВЪВЕДЕНИЕ

1.  Ние ще разгледаме този материал в онези части, където се споменава българското име и респективно името България. Останалият текст няма да бъде разглеждан от нас, тъй като това са текстови  извадки от други автори по други въпроси, които не касаят българщината като цяло.

Имат ли българите древна история и колко древна е тя? За разлика от много други народи, за късно-античната българска държава, е съхранено чуждо, византийско сведение, че тази държава България е „древна“ [1] (Хрониката от ІХ в. на Теофан), че е „стара“ [2] (Бревиария от ІХ в. на Никифор).

2. Това е невярна манипулация и то още във второто изречение на Кирил Милчев. Нито Теофан Изповедник съобщава че “тази  държава България

е „древна“, нито Патриарх Никифор, че е „стара“. Свещениците не говорят за “държава” – това е измислица на Кирил Милчев.

Още през 555 г. сироезичният автор Псевдо-Захарий Ритор (наречен е така, понеже това е анонимния преводач от гръцки на сирийски на хрониката на Захарий Митиленски) дава сведение, че българите имат градове в Предкавказието. „И след Вратата на хуните (т.е. Дербент – бел. м.) са българите с техния собствен език, езически и варварски народ, и те имат градове“ [3]. Забележете, сведението че „и те….имат градове“ е във връзка с контекста на превода, в който се съобщава, че градове имат и аланите. „И аланите, и те имат пет града “ [пак там].

3. Освен тези сведения от Уикипедията, ще добавим, че Псевдо-Захарий Ритор (известен и като Захарий Схоластик) написва няколко произведения на гръцки език, сред които “Църковна история”вероятно завършена към края на 5 век. Документ, посветен на Eupraxius, сановник, съдържа ценни исторически материал и описва периода от време от 451 до 491. Той е бил използван от Евагрий Схоластик за своя собствена история. Оригиналът е загубен, но пресечен и преработена версия на сирийски е запазена, като Monophysite монах от Амида,  известен като Псевдо-Захарий Ритор, го включва  в  12 томната си компилация, Historia Miscellanea, на църковната история (томове 3-6). Захария също така композира три биографии на монофизитски  духовници, които е срещнал лично: гореспоменатия Eupraxius, Исидор Иберийски и египетски монах Исая млади. Биографиите са запазени с различно качество. Захария също пише няколко полемика работи, например срещу философ Амоний Hermiae и Manichaeans.

На сирийски З. Ритор: https://ia601706.us.archive.org/10/items/BrooksHistoriaEcclesiasticaZachariaeRhetoriVulgoAdscriptaText1/brooks%20historia%20ecclesiastica%20zachariae%20rhetori%20vulgo%20adscripta%20text%201.pdf

С сходни материали  английски Захари Милетски: https://ia600402.us.archive.org/9/items/cu31924027994726/cu31924027994726.pdf

Михаил Сирийски:

https://ia600305.us.archive.org/28/items/MichelLeSyrien2/michael_the_syrian2.pdf

Излиза, че българите имат „градска култура“ и то във време, когато тюрките още не са се появили в Предкавказието. И така, имат ли българите древна история и колко древна е тя. Как да я търсим? Една от особеностите на хипотезата на П. Добрев за това, че древната българска история е на териториите на средно-азиатска Бактрия [4], е отказа от възрожденските сведения за произхода на българите. Тази грешка на „балхарската теория“ е фатална за нейната състоятелност. Напоследък се опитва да си пробие път „автохтонната теория“ за произхода на българите [5]. Тази теория демонстрира отказ от всички исторически сведения за произхода на българите и е странна.

5. Като застъпници на тази “автохонна теория” (т.е. че българите имат местен балкански произход, въпреки че конкретно такава теория  няма изказана от никого) са нарочвани много хора, Г.С. Раковски, М. Дринов, Г. Ценов и т.н. Да се твърди, например, че д-р Г. Ценов е “демонстрирал отказ” от исторически сведения за българите е смущаващо  невежество, тъй като Раковски, Дринов и Ценов се обосновават за произхода за българите с почти всички налични сведения известни по времето когато живеят, които са не повече от трийсетина. Дали Кирил Милчев няма представа от писанията на тези хора или откровено лъже, оставяме читателите да преценят.

Дали има трети път? Път, който да не открива „колелото“ и „топлата вода“, т.е. да отдаде заслуженото и на възрожденските титани на България и който да не демонстрира отказ от историята, след като е на полето на историята?

6.  Милчев навярно е изпаднал в  психическа регресия и си мисли, че той е първият който прочита тези сведенията за българите и вече ще открие “третата  писта”. Освен това “възрожденските титани на България” могат да бъдат такива само за лишеното от интелектуална общност Отечество, следствие на 500 годишното отоманско иго. Техните възрожденски творби сравнени с интелектуалните литературни достижения на Европейското Възраждане,  могат да предизвикат само снизходително мълчание или съжалителни усмивки и това го знае всеки първокурсник държал изпит по Възрожденска литература.

Нека да повторя защо хипотезата на Добрев не постигна целта си. Защото тя, честно казано, нямаше за цел да търси древността на българската история, иначе не би комплектовала своя изходен материал от индийски приказки и епоси.

7. Това е несериозно “честно казано”. Естествено, че П. Добрев има за цел да търси древните български корени и това няма нищо общо с резултатите от това търсене – дали е намерил “корените” или не. Доколкото аз съм запознат с някои от книгите на Петър  Добрев, то той ползва същите източници като Кирил Милчев – Гумильов, Сиротенко, Плетньова, Новоселцев, Новостранцев и др. от тази гилдия изследователи. Дали арогантният  и колоритен  руски зет П. Добрев е дисквалифициран и е настъпила вътрешно ведомствена борба за главен български резидент !? Надявам се в близките месеци или години  това да стане известно..

Освен това, сведение за държава Балхара няма. Тази страна се нарича Бактрия и то не само на гръцки. На древ-персийски Baxtris, на вавилонски Ba-ah-tar, на египетската стела Бентреш, открита в Карнак - Bekhten... Целта на теорията на Добрев бе да се атакува статуквото, че българите имат тюркски произход.

8. Нищо подобно. Целта на Петър Добрев и на всички търсачи на “българското”  извън Балканите е формулирана от  Външното ведомство на Руската империя още преди повече от 200 г. и от тогава до ден днешен за това се отделят нужните финансови средства и се търсят нужните хора за прокламиране и реализиране на тази геополитическа политическа  на Русия на Балканите чрез средствата на писаното слово. Тази имперска линия с няколко думи се състои във втълпяването на жителите на Балканите и особено на българите, като заемащи централно географско място сред тях, че те не са нещо повече от варварски пришълци на тази земя и като такива е крайно нужно за това да им се помага със всички средства от братския руски народ и руската  държава. Като най-подходящо средство естествено са руските военни моторизирани корпуси - “пазители”. Няма значение къде се търсят корените на българите – сред тюрките, иранците, кимерийците, памирците и т.н.;  името е екзотична подробност – важното е да се пропагандира, че днешните балкански поселници нямат нищо общо с одриси, меди, гети, скордиси  и другите тракийски племена, защото идентифицирането на жителите на Балканите с някои от тракийските общности ще обезсмисли руската геополитика спрямо Балканите и конкретно спрямо българите. Тази геополитика дотолкова просмука цялата руска външнополитическа линия, че се разпростря от Балтийско до Каспийско море. Както винаги става в човешката история, вектора на националната интервенция се обърна срещу носителите си и милиони руснаци останаха да инкасират тази политика извън границите на Русия след разпадането на СССР.  Дори в момента загиват хиляди  руснаци  в безумни  битки срещу украинската национална армия, жертви именно на тази кървава линия  втълпявана “правда за етносна/родова държавност”  и т.н. Така П. Добрев ще бъде заместен във времето евентуално от К. Милчев, К. Милчев от някой друг и така минава времето в тази проклета земя . . .

Целта бе правилна,

9. Не сме и очаквали  Кирил Милчев да каже нещо друго – това ще доведе до моменталната му дисквалификация от отбора.

но Добрев не намери необходимите средства, просто защото няма как само българите да не са като произход тюрки, такива са и хуните, които са неразривно свързани с късно-античната българска история [6].

10. Че хуните са тюрки е основната линия на родоначалника на българското измекярство – Васил Златарски. Подпомогнат  от брат си, който е офицер на руска служба, да учи и завърши в Русия, Златарски остава до края на живота си в услуга на хранителите си и лансирането на руската имперска идея за “дошлячеството” на българите. Много са последователите и продължителите на измекярските му писания, които за чест на руската наука в лицето на Успенски, са разобличавани на международни форуми; плагиатствата на Златарски от Шкорпил, Г. Ценов и т.н. са всеизвестни на по-събудената част от българските граждани. Тук виждаме една от последните  издънки на тази мошеническа политика – Раковски бе обявен за откривател на “кимерийска теория”, лъже се безсъвестно по съдържанието  на всеизвестни текстове, като Хронографията на Теофан  и т.н.

И така, ако се откажем от сведенията на нашите възрожденски писатели за произхода на българите, не ни остава нищо друго, освен да подходим глотогенетично и на основата на езикови еквилибристики, да вещаем що са българите. Добрев също стъпи на този грешен път, и то при условие, че цялата крехка постройка на теорията, че прабългарите са тюрки, се крепи единствено на глотогенетични вавилоно-езикови кули. Тракедонизмът, т.е.автохтонната теория, също е изцяло (от „а“ до „я“) – глотогенетична конструкция [7].

7. По какви причини “автохонната теория” се кръсти на “тракедонизъм” и то като лично име, не се наемаме да гадаем. Може би по-късно някъде Кирил Милчев да подскаже тези си убеждения. Препратките за четене към измислиците на Павел Серафимов, не могат да ангажират вниманието ни.

Трябва да се върнем към онези възрожденски писатели, които дават сведения за произхода на българите и то особено към онези от тях, които винаги са били по незнайни причини пренебрегвани. Става дума за Раковски [8]. Неговите исторически и езикови търсения още преди Освобождението са попарени от славистът Иречек, който го обвинява във „фантастика“ [9]. Но защо, БАН десетилетия след това не се опита да направи поне една научна конференция за Раковски като историк, на която да се посочат както неговите слабости, но…и да се посочи, че Раковски е единственият възрожденски български историк, който има хипотеза за произхода на българите от кимерийците. 

8.  Хипотези за произхода на българите могат да имат  якутите, чукчите ,  евенките и дори цар Киро от Катуница.  За това има ли Раковски “хипотеза за произхода на българите от кимерийците” вече говорихме. Историческите основания на Раковски са крайно неправдоподобни и съвсем правилно Иречек го е обвинил във “фантастика”, ако е изразил някъде такова становище, разбира се. Да се смесва делото на гиганта на българското революционно ( ВОЕННО )  нац. осв. движение (подчертавам военно), както манипулира Милчев с вижданията на същия за произхода на българите е доста тъпо занимание. Може би Кирил Милчев се вижда продължител на делото на Раковски, но е твърде вероятно и патрон да не е виждал  през живота си. Футболиста Христо Стоичков е носител на титлата doctor honoris causa на ВТУ, но никой не очаква от Стоичков да напише трудове по история за този университет, по простата  причина, че това е почетна титла, а не научна.

При това Раковски не стига до тази идея по умозрителен път, а понеже през 1856 г. получава в Белград ръкопис от Атон, донесен от Хаджи Найден Йоанович и този ръкопис предполага да се потърси кои са все пак тия кимерийци, дето се съобщава, че са прабългари.

9.  Ние се съмняваме някъде да има какъвто и да е ръкопис, който да съобщава, че “кимерийците са прабългари”.  Надявам се, че  читателите са прочели ръкописа на монаха от Атон, който приложихме като “картинка” в началото. В него не съществува пасаж, който да съобщава, че „кимерийците са прабългари”, както твърди Милчев. Този невеж и измамнически по съдържанието си израз на Милчев се ползва само от посткомунистическите кадри в България с крайно примитивно обучение, за които уеднаквяването на термини с неизвестно, но предполагаемо съдържание е любим похват -  нещо като скандирането на първомайски лозунг. Мисля, че вече споменахме за “отбора” в който вероятно се  намира Кирил Милчев, както целите, задачите и проявленията на тази фракция за интелектуална дезинформация.

Паисий Хилендарски няма теория за древната българска история, в неговата „История славянобългарска” историческото време започва от епохата на Валент, т.е. от ІV в. от н.е. [10].

10. Ние виждаме, че Кирил Милчев дори няма представа за името на труда на Паисий, да не говорим за това от кои източници се е ползвал Паисий, а  е взел да коментира какво имал Паисий и какво нямал. А познанията не само за името на историята на Паисий, но и за кого пише Паисий са от първостепенно значение. Паисий пише за “болгари” и историята му се нарича “славѢноболгарская”. Т.е. “българите” на Балканите за Паисий са “болгари”. Забелязваме дотук, че  познанията по историческите  материали на Кирил Милчев са доста оскъдни, да не кажем никакви или изопачени до неузнаваемост.

Раковски е единственият, който има хипотеза за древно-българската история и това не среща десетилетия наред добро отношение нито навън, нито у нас. Сякаш има нещо „еретично“, ако не дай си Боже се окаже, че българите имат древен произход и той е от кимерийците (Kimmerier, Cimmerians, Kimmerians; на гръцки: Κιμμέριοι, Kimmerioi; асирийски: Gimir-ri/Gimir-rai, Gimir, библейски: Gomer).

11. Няма как българите да имат “произход от кимерийците”, защото термина “българи” не е пеперуда, произлязла от какавидата “кимерийци”. Биологичните видове “произхождат” или “произлизат” един от друг, но народите – не. Също така е примитивизъм да се каже “българите са кимерийци” или “кимерийците са прабългари”. Ето за това недостатъчно обучение говорихме по-горе в т. 9, без който е немислимо да се пишат научни или популяризаторски трудове. Такива изрази са недопустими за употреба дори за обмяна на мнения на по-ниско, разговорно ниво. Има ли Раковски хипотеза – вече доказахме. Проблема, че Кирил  Милчев на всеки 3 реда пише измисли си остава.

По времето на Златарски [11] в началото на ХХ в., процъфтява разбирането за мощните български племена утигури и кутригури.

12. Много неща процъфтяваха  под “сърпа и чука” и много гнило семе народиха. Тук сте свидетели на една от последните семки, запазена във фризера за ХХІв.

 Но, независимо от това, че Прокопий Кесарийски през VІ в. пише, че техните предци са кимерийците [12], нито един български историк не проявява таланта на Раковски да търси кои са тия кимерийци и колко древна ебългарската история?

13.  Че този “талант” се прояви у Кирил Милчев, вече разбрахме. Много сме любопитни как се  развие този талант с тази куца изразна словесност, с която борави Милчев. Навярно мощната североизточна  подкрепа ще си каже решителната дума.

След 1945 г. за европейските хуни вече не се говори, че идват от Средна Азия. Причината за това са критичните статии на американския историк Ото Менхен-Хелфен [13].

14.  Години преди Ото Хелфен да напише критичните си статии, това беше заявено от д-р Ганчо Ценов в поне две книги - „Хуните, които основаха българската държава. Техният произход и тяхното християнство“ (1940) и „Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква“ (1910). Непознаването на разглежданите  автори от Кирил Милчев го коментирахме  още в т. 5. Виждаме, че той продължава да няма понятие, кой какво е писал и защо. Явно представите му за историята са от жълтите колонки на вестниците или от текстовете които са му връчени  да репродуцира.

През 1948 г. Томпсън в книгата си за хуните [14] отказва да ги отъждестви със средно-азиатските монглоиди хсионг-ну. През 1960 г. Л.Н.Гумильов също отрича, че е имало „велико преселение“ от Ордос и Жълтата река на хсионг-ну и скромно се опитва да докаже как е мигрирал само „един конен отряд“, който във фантазиите на Гумильов оплодил всички маджарки и пасионарно се появил етноса „европейски хуни“ [15].

15. Хубаво е да се знае, какво са писали Томпсън или Гумильов, но какво е писал Паисий и Ценов, очевидно Милчев недовижда. Защо така г-н Милчев, имате проблеми с усвояването на българската реч ли !?

През 1973 г. посмъртно излиза в Калифорнийския университет монография „Светът на хуните“ на Ото Менхен-Хелфен [16]. В десета глава, авторът твърди, че произходът на европейските хуни е от българите [17]. Книгата не е преведена в нашата страна.

16.  Папагалничи човека от Г. Ценов, лошо няма, но и това е поднесено с “дървени” изразни средства. За началото на ХХ  в. е допустимо Г. Ценов и Дринов да напишат “хуните са българи”, но за втората половина на ХХ в., това показва като минимум слаба езикова  култура.

Още след 50-те години на ХХ в. една група съветски учени, между които Сиротенко [18], Гумильов [19], Плетньова [20], Новоселцев [21] и т.н. работят по нова задача: да се докаже, че българите се появяват късно вЕвропа, чак по времето през средата на VІ в. от н.е., т.е. когато идват каганатските тюрки. Така се ражда теорията за „алтайския произход“ на българите. В НРБ се появява и газирана напитка „Алтай“, освен че тази теория е наложена в учебниците.

17.  Да очакваме ли г-н Милчев, че скоро ще пием газираната напитка “Кимерфреш” !? Или с оглед на руската собственост в българско ще си наливаме  нафта “Кимер Super” от Лукойл !?

По времето на Ю. Венелин от първата половина на ХІХ в.[22] за европейските историци всички на изток от Москва са били нещо като „татари“. По времето на Златарски в първата четвърт на ХХ в. – има хипотеза за „тюрко-фини“. Тези теории потъват постепенно в пясъка на познанието, поради несъстоятелност.

18. Не в “пясъка на познанието” Кириле Милчевски, а в пясъците на забравата, поради несъстоятелност. В тази примитивна чекистка мисловност, къде моля се пъхаш сред батковците през ХХІ в.? Само шамари ще отнесеш.

Същото става и с предположенията на Златарски за връзка на българите с хунну (хсионг-ну) в Ордос, една теория заета от него от Иностранцев [23]. Както казахме, от 50-те години насетне в съветската историческа наука българите вече не са хуни, но…ако преди това „тюркският синдром“ е бил свързан с предположението, че средно-азиатските хсионг-ну, са тюркоезични, то след 1950 г. тюркоезичието сред българите се търси не във връзка с хсионг-ну, а защото според съветските стратези българите са част от самите каганатски тюрки дошли в средата на VІ в. в Предкавказието и Приазовието.

19. Ние виждаме едно много добро познаване на руските представи за българщината, но няма представени такива от българи – които и да са те.

Да не си завършил “Институт Иностраннных студентов “ в Москва, Милчев !?

Разбира се, в Орхонските тюркски надписи [24] българи няма, едва в ХІ в. в

тюркски речник на ал-Кашгари [25] за първи път са включени и българите.

20.  Може и в анадолско-кюрдския  речник от ХХІ в. на Ибрахим Оглу да са включени “българите” Кириле, това какво отношение има към въпроса за предците на българите !? За това, че bulgaros са упоменати във латински източници още от ІV в. Кирил Милчев не може и ред да напише дори – не е съобразено с целите и задачите на пост комисарската фракция – запрещено!

Самият Ибн Фадлан, посетил през 921 г. българите на Волга и Кама, не пише,

че са тюрки, при условие, че знае тюрките и е имал среща с огузи [26].

21. Последните изследвания доказват, че Ибн Фадлан не е мърдал от миндера на къщата си при ханъмата и всички свои писания е съчинявал от разкази на очевидци, най-вероятно от търговци, чийто стоки е откупувал на едро за препродаване. Освен това, през Х в. по реките Волга и Кама няма българи, а болгари, чийто език е доказано тюркски. Ние не сме чували по времето на Симеон на има тюркски манусткрипти писани в днешно българско, но нищо не пречи да се внесат такива, като току що открити.

Липсата на исторически извори, не пречи на съветската хазароложка Плетньова да изобретява „доказателства“ [20]. Според нея, българският титул „чоргубоил“ и тюркския „чоргу“, са едни и същи. Българският династиченрод Дуло, бил според Плетньова, едно и също с цялото тюргешко племе дулуси (???). Невероятно, тези учени пропускат цял един период, когато българи-кутригури и авари-тюрки имат обща държава в Панония (от 568 до619 г.г.). 

22.  Какви са тези “българи-кутригури” ни е трудно да се досетим. Ти от тях ли зае калъпа за изразите “българо-кимерийци”  и “хуно-българи”, които ползваш, Милчев ?  Чували сме, че мелез между черна и бяла раса се нарича мулат или мулатка, но за “българи-кутригури” не сме чели никъде. Това да не е нещо като расата сиви искърски говеда, генетично подобрени на  “правешко-гьонсуратски” Кириле ? Питаме, защото човек цял живот се учи.

Период, през който няколко тюркски титула и тюркски имена очевидно са възприети от българите, и се внушава, че изобщо българи няма преди средата на VІ в. в Европа.

23. Внушава се за тези, които нямат представа от авангардните исторически виждания на Ценов, Лесной, Сотиров, Чилингиров и т.н. и черпят сведенията си само от съветските вестници и списания. С тези представи за исторически процеси  от ХІХ в. какво си мислите,  че може да поднесете г-н  Милчев на българския читател !?

За целта, в съветската наука след 1962 г., вече никой не пише, че утигури и кутригури са българи, понеже няма как те да са дошли на запад с каганатските тюрки в средата на VІ в., тъй като именно тях, т.е. утигури и кутригури, нападат същите тези каганатски тюркски войски на ябгу Истеми тогава. Последният от руските учени, който си позволява да пише, че утигури и кутригури имат нещо общо с българите, е Артамонов във второто, поправено, издание на книгата си за хазарите от 1962 г. [27]. Започват да се раждат съветски легенди, че Кубрат и Орган са тюркски ханове, а Гумильов даже отрича, че те са приели християнството в Константинопол [19].

24. Никъде не е писано, че Кубрат е приел някакво християнство Кириле. Християнина в КПол, който се припознава на Кубрат се нарича Κετραδες (Кетрадес) и няма нищо общо с Органа, Кубрат и синовете му. Той е потомствен ромейски патриций и целият му живот преминава в КПол при дворцовите сплетни, игрите в цирка и ласките на робините. Тези истини са дълбоки води за Кирил Милчев, който борави със средношколски представи и сведения за историята.

И така, оказва се, че имаме необходимите извори, но те са интерпретирани неправилно.

25.  Да така се оказва Милчев, като сред този вид интерпретатори засега си и ти самият.  Лично на нас взе да ни омръзва четенето на този тип литература – това е по досадно дори от четене на телефонен указател.

 На запад е общоприето, че хуните не произхождат от монглоидите хсионг-ну в Средна Азия, но все още произходът им не е решен. През 1993 г. в Женева излезе книгата на Асколд Иванчик за кимерийците [28] и едва с нея в световната историческа наука бе поставен въпросът за „историческите кимерийци”, които по време на първите сведения Кавказ и на север от държавата Урарту. Държавата Урарту заема голямото плато, разположено между източните области на Мала Азия, северозападната покрайнина на Иран и Северното Двуречие. На север Урарту включва басейна на Аракс и южните притоци на Кура. На север от Урарту, зад областта Гуриана в Колхия, се е намирала държава на на кимерийците, известна от асирийските текстове като Гамирая… Има вече достатъчно изследвания [29, 30] за този период в Древния изток, които постепенно ни дават да разберем онова за кимерийската древна история, което Херодот не ни съобщава [31, 32]. При наличието на тази научна база за кимерийското минало, ние имаме право да преразгледаме критично хипотезите за произхода на хуни и българи от кимерийците, които срещаме при Прокопий и в някои арабоезични извори [33].Ако преди, когато четяхме при Прокопий Кесарийски от VІ в. от н.е., че хуни и българи произхождат от кимерийците, не знаехме нищо за тия кимерийци, сега вече не е така. Между другото, данните които дава Прокопий в неговите исторически книги, са залегнали в историческите учебници отдавна. Но сведението му за кимерийското минало на хуни и българи, е незаслужено забравено.

25.А. Интересен екземпляр е Кирил Милчев, щом той е забравил нещо, смята че целият свят го е забравил и не го знае.

Къде са кимерийците според Аполодор:

Книга 2, глава І, 3.

Ἥρα δὲ τῇ βοῒοἶστρον ἐμβάλλει ἡ δὲ πρῶτον ἧκεν εἰς τὸν ἀπ᾽ ἐκείνης Ἰόνιον κόλπονκληθέντα, ἔπειτα διὰ τῆς Ἰλλυρίδος πορευθεῖσα καὶ τὸν Αἷμον ὑπερβαλοῦσαδιέβη τὸν τότε μὲν καλούμενον πόρον Θρᾴκιον, νῦν δὲ ἀπ᾽ ἐκείνης Βόσπορον.ἀπελθοῦσα δὲ εἰς Σκυθίαν καὶ τὴν Κιμμερίδα γῆν, πολλὴν χέρσονπλανηθεῖσα καὶ πολλὴν διανηξαμένη θάλασσαν Εὐρώπης τε καὶ Ἀσίας,τελευταῖον ἧκεν εἰς Αἴγυπτον, ὅπου τὴν ἀρχαίαν μορφὴν ἀπολαβοῦσα γεννᾷπαρὰ τῷ Νείλῳ ποταμῷ Ἔπαφον παῖδα. τοῦτον δὲ Ἥρα δεῖται Κουρήτωνἀφανῆ ποιῆσαι: οἱ δὲ ἠφάνισαν αὐτόν. καὶ Ζεὺς μὲν αἰσθόμενος κτείνειΚούρητας, Ἰὼ δὲ ἐπὶ ζήτησιν τοῦ παιδὸς ἐτράπετο.. .

Хера изпратила на кравата стършел. Тя първо пристигнала до залив, наречен  впоследствие на нейно име – Йонийски. После преминала Илирия, и преодолявайки Хемус стигнала до пролива, който тогава наричали Тракийски, а сега по нейно име се нарича Босфор. След това преминала в Скития и кимерийската земя. Блуждаейки из материка и преминала много морета на Европа и Азия, тя пристигнала най-накрая в Египет.

 Къде е кимерийската земя !?

Очевидно някъде и из близките околности на Западна Мала Азия.

 Ето тук има материал, къде е Кимерийския Босфор и какво е той, според Херодот.

https://sites.google.com/site/runiistorianew/kde-i-kakvo-e-kimerijski-bosfor

Генералният извод е, че с течение на вековете имената на топонимите и хидронимите се променят и нови области приемат имена принадлежали на водни басеини според разбиранията на живеещите в съответната епоха. Същото е положението и с планината Кавказ, с границата между Европа и Азия и т.н.  Да се отсече без оглед на съответното време, че нещо се нарича някакси и че то е било на един кое си място през цялото историческо време е неразбиране на историческите процеси или казано с други думи – невежество. Това се опитва да ни убеди и Милчев, че кимерийците са били веднъж завинаги на север от Урарту, и естествено с тях са били  българите или по точно кимеро-българите.

През ХІХ в. Раковски неистово се опитва в „Българска старина” да разбере кои са тия кимерийци, но по негово време знание за тях, освен беглите сведения на Херодот, няма. През ХІХ в. кимерийците се бъркат с кимврите и Раковски също заема тази хипотеза. Днес ние знаем повече за „историческите кимерийци”, но Раковски като историк е очернен от Иречек, че е „фантазьор” и никой не иска да тръгне по дирята на Раковски. Да посочи кое е положителното, да покаже кое е данък на времето му и вече е остаряло.

25. Е, след като Раковски бърка кимврите с кимерийците, очевидно според Раковски кимврите са предците на българите, а не кимерийците. Или и тази даденост не се схваща. Ние сме чували от чужденци, че българската реч е трудна за разбиране, но много българи днес дават писмени доказателства за тази трудност. Трудна е българската реч, г-н Милчев, не е за всяка уста - лъжица. Та какво ще кажеш за кимврите на Раковски, Кириле - нали се обяви под сурдинка за  продължител на делото на Раковски ?

През 517 г. сироезичния летописец Йешу Стилит дава сведения, че хионит и европейските хуни, са едно и също [34, 35, 36].

--- И като доказателство, че Стилит давал сведения, Кирил Милчев дава собствените си измислици в блога – една нафталинена практика, която вече не може да се прокара и сред торбешите.

Още през 1901 г. любознателният историк Макуарт [37] дава сведение, че името на хионит се среща още в VІ в. пр.н. в Деветия Яшт на Авеста [38]. Това се дебатира дълго време в науката [39].

26. Едно е да се дебатира от проф. кибици по кабинети и кафенета, съвсем друго е да се докаже, че името на хините, е упоменато като родово име през V в.пр.н.е. и то на език, който ние наричаме протобългарски. Така става Кириле Милчев в този грешен свят; когато българския ти е майчин език, можеш да го прозреш и през 9 морета, когато не е и 9 очи и уши да имаш – пак нищо не можеш да схванеш от тази реч.

 Учените обаче и до днес отказват да отъждествят хионит и хуните, и не свързват сведението за хуни в Авеста, с възможността това да е външно име на кимерийците, които именно по онова време губят хегемонията си в Предна и Мала Азия и попадат в обкръщението на залязващите урарти.

27.  Възможностите се обосновават иначе си остават празни приказки но изглежда и това е извън възможностите на Кирил Милчев. Той си пише, каквото е чел и полузапомнил – нещо като авто копи пейс скенер.

Именно урартите се самонаричат „бийан, бунд“, а сведение за „българин Бунд“ в арменската история от VІ в. на Мовсес Хоренаци [40], е засега най-древното упоменаване на името „българи” към ІІ в. пр.н.е.

28. “Не позна попе”, казала попадията,  заключила зимника на манастира с буретата с вино и ключа хвърлила в герана. Никакъв Бунд няма в историята, изписа е ВНД, което по-сериозните търсачи за следите от държавата Урарту свързват с езерото Ван, едно от древните имена на арменците – “вунт” и т.н. За хора като Кирил Милчев, най-близкото фонетично подобие си остава вярно и можем да му предложим за заместител на  ВНД племето банту в Африка, нищо че са малко брюнети на цвят.

От съобщението в историята на Амиан Марцелин [41] (кн. ХVІІ, 5.1.), че Шапур ІІ сключил мирен договор към 358 г. с „хионити и гелани”, става пределно ясно, че хионит са предкавказки народ [35], такъв какъвто са геланите. Последният етноним Амиан заема от Помпоний Мел (І, 19.116), който пише: „Будините населяват дървеният град Геланий.” Първоизточник пък на Помпоний Мел, е Херодот: ”Будините са голям и многоброен народ, очите на всички са съвсем сини, рижи са. У тях има един град, построен от дърво, името му е Геланос.” [42]. И така, възприетото в науката сведение, че хуни, хони и хионит не са едно и също, не почива на историческите хроники, а е един научен силогизъм, който е в основата на грешната представа днес, че произходът на европейските хуни трябва да се търси в Средна Азия, а не на юг от Кавказ, при кимерийците, както пише Прокопий.

29. Възприетото схващане, че “хуни, хони и хионит не са едно и също” не е силогизъм, а извод от историческите сведения, че такива сходства няма упоменати.

30. Да, така пише Прокоп, но пише и още нещо, което Кирил Милчев е чувал, защото лично аз съм му го съобщавал, но вероятно поради благородна наследствена памет е забравил на минутата. Та този Прокоп пише, че Кавказ е именно на Балканите и според това твърдение от VІ в., то кимерийците и хуните очевидно са в Южна Тракия:

“От подножията на Кавказката планина,  едни (хребети – б. м.) са обърнати са обърнати на север и запад и се простират през земята на илирийците и тракийците, други са обърнати към изток и юг и стигат до проходите в които живеят хуните и водят към земята на персите и ромеите, от които единият (проход или хребет – б. м.) се нарича Тцур”. Превод – Г. Ценов, Procopii, BG, 3, 3.

Това е заявено и от Страбон по-рано, който пише че склоновете на Кавказ се простират до Адриатическо море. Това е заявено и от Калиник, ученика на Св. Ипатий, около 447 г.: “Варварския хунски народ, който живееше в Тракия, дотолкова нарасна,  че зае повече от 100 града и малко остана да завземе и Цариград”. Превод – Г. Ценов, A. Tougard  “De L`Histoire profane” p. 66, 246.

Тези исторически сведения са неведоми за Кирил Милчев, защото той не се интересува от исторически сведения, а от мнението на великият Иванчук, който посетил по някое време българско и отворил слепите очи на папагалите, т.е. актуализирал измекярската гилдия.

 Тоест, за да имаме адекватна древна българска история, няма как да приемем старата теория за произхода на европейските хуни. Напротив, като стъпим на последните научни постижения при американския хунолог Ото Менхен-Хелфен [16], трябва да повдигнем отново въпросът за произходът на хуните и да търсим в посока на кимерийското минало, още повече, че вече можем да използваме една добра кимерология [28, 29, 30, 31, 32], която ни дава вярната представа за „историческите кимерийци”.

31. Кирил Милчев през последните 5 години беше един от ревностите оплюватели на делото на д-р Ганчо Ценов във всичките му аспекти, като е такъв и до ден днешен. Понеже някъде е чел или по-вероятно са му казали, че Хелфен е голям учен, решил да тръгне по стъпките на Хелфен, като си прави оглушки за оригиналната версия на Ценов преди 100 г., а предпочита папагалниченето на Хелфен. Дори подозираме още по-лошото, че не може да съпостави поникакъв начин и способ творбите на двамата, понеже няма способности за тази дейност. Ние познаваме още един плагиат, който възприе тезата на Ценов, че предците на българите са хуните. Това е проф. Златарски,  научен идол за споменатият Кирил Милчев, боготворен в блоговите му писания. На животновъден ветеринарен диалект на това му се казва “фекалите не падат далеч от ануса”.

Теорията за кимерийски произход на българите е създадена през Българското Възраждане, тя е и на първата страница на „Зографската история” [43]. Отказът от българските възрожденски традиции в тази посока, е нещо недопустимо за българската историческа наука.

32.  Йордан Иванов доказа точно преди 100 г., чрез сравняване на почерците от Зографската история и подписа на Паисий, че Зографската история е оригинала на Паисиевата история, но този факт е неизвестен за Кирил Милчев.   Дали „Теорията за кимерийски произход” е на първа страница на Зографската история оставяме на читателя да прецени. Ето снимка на първа страница:

Съдържанието според Йордан Иванов:

Нормализиран текст на съвременен  български език:

История  славѢнобългарска

ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, ЦАРЕ И СВЕТИИ И ЗА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ДЕЯНИЯ И СЪБИТИЯ. СЪБРА И НАРЕДИ ПАИСИЙ ЙЕРОМОНАХ, КОЙТО ЖИВЕЕШЕ В СВЕТА ГОРА АТОНСКА И БЕШЕ ДОШЪЛ ТАМ ОТ САМОКОВСКАТА ЕПАРХИЯ В 1745 ГОДИНА. А СЪБРА ТАЗИ ИСТОРИЯ В 1762 ГОДИНА ЗА ПОЛЗА НА БЪЛГАРСКИЯ РОД.

ПРЕДИСЛОВИЕ КЪМ ОНИЯ, KОИТО ЖЕЛАЯТ ДА ПРОЧЕТАТ И ЧУЯТ НАПИСАНОТО В ТАЯ ИСТОРИЯ

Внимавайте вие, читатели и слушатели, роде български, които обичате и имате присърце своя род и своето българско отечество и желаете да разберете и знаете известното за своя български род и за ващите бащи, прадеди и царе, патриарси и светии как изпърво са живели и прекарвали. За вас е потребно и полезно да знаете известното за делата на вашите бащи, както знаят всички други племена и народи своя род и език, имат история и всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със своя род и език. Така и аз ви написах подред това, което е известно за вашия род и език. Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи.

     Човек който няма представа какво съдържа първа страница от най-българския паметник за последните 150 г. от българската история има безочието да говори за българска наука! Ние смятаме, че той дори няма правата да претендира за завършено средно общообразователно у-ще в България. За завършено такова в Анадола или Волоколамск – може.

Литература:

1. The Chronicle of Theophanes Confessor: Byzantine and Near Eastern History AD

284-813. Tr. Cyril Mango and Roger Scott. Oxford, 1997.

2. Византийские исторические сочинения: “Хронография” Феофана,

“Бревиарий” Никифора”. М. Наука. 1980.

3. Захарий Ритор - глава 3 от книга 7 и глава 7 на книга 12

 http://history.rodenkrai.com/new/istoricheski_izvori/zaharii_ritor_-_glava_3_ot_kniga_7

_i_glava_7_na_kniga_12.html

4. Петър Добрев. Сага за древните българи - прародина и странствания (С.,

2005); Златният фонд на българската древност - Държавност, стопанство, цивилизация (С.,

2005).

5. Ганчо Ценов. Произходът на българите и начало на българската държава и

българската църква“ (1910, 2002).

6. Кирил Милчев. Първият български владетел. С., 2009

 http://history.rodenkrai.com/files/kiril_milchev_purviat_bulgarski_vladetel.pdf

7. Павел Серафимов. Истинската българска история – Раждането на една нова

теория. С., 2013

8. Г. С. Раковски. Българска старина. Букурещ, 1865., с. 200

http://books.google.bg/books?

id=1pcR7frat70C&dq=inauthor:rakovski&pg=PR2&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false

9. К. Иречек. Книгопис на новобългарската книжнина. 1806-1870., 1872.

10. Паисий Хилендарски „История славянобългарска”, С., 1998.

11. В. Златарски. История на българската държава през Средните векове. Т.1

Първо българско царство. Ч.1 Епоха на хуно-българското надмощие (679-852), С. 1918, 3

изд. С. 1970.12

12. Procopii Caesariensis. Opera omnia/Rec. J. Haury. G. Wirth. Lipsiae, 1962 - 1963.

Vol. 1 - 3.; Прокопий Кесарийски. Войната с готите, кн.ІV.5:

„В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по

тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях

властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият –

Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си

по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури.

Всички те живеели на едно и също място , имали едни и същи обичаи и начин на живот, и

не общували с хората, които били на западната страна на Меотида (Азовско море-бел.м.),

защото те никога не били ходили отвъд тези води и нямали представа, че могат да ги

пресичат; имали някакъв страх от това толкова лесно начинание и даже не се опитвали да

пробват. На отсрещната страна на Меотида и до Черно море живеели така наречените

готи-татраксити (…), значително встрани от тях били готите-визиготи, вандалите и всички

останали готски племена. В предишните времена те се наричали също скити, понеже

всички племена заели тези места се наричали с общото име скити, а някои били наричани

савромати, маланхлени. По техните разкази, ако легендата е вярна, един път няколко млади

кимерийци гонели с техните кучета сърна по време на лов, но тя навлязла във водата.

Младежите обладани от хъс, обхванати от страст или пък подведени мистериозно от волята

на божеството, се втурнали след сърната и заедно с нея стигнали до отсрещния бряг. Там

преследваното животно в миг изчезнало (Кой може да каже как е било точно? Според мен,

животното имало само тази цел да причини нещастие на живеещите по този бряг варвари.),

но младежите, които претърпяли неуспех в лова, успяли в друго: открили неочаквани

възможности за битки и трофеи. Върнали се те възможно най-бързо при своите и

уведомили всички кимерийци, че водите не са пречка и са преодолими. И тогава целия

народ се въоръжил и преминал на отсрещния бряг. По това време вандалите се били

изнесли от тези места и се утвърдили вече в Либия, а визиготите се заселили в Испания.

Тогава кимерийците внезапно нападнали живеещите по тези равнини готи и много от тях

убили, а другите обърнали в бягство. Онези, които можели да бягат, взели децата и жените

си и напуснали родните си места и през р. Истър (Дунав – бел. м.) стигнали до земите на

римляните. Те причинили в началото доста зло на живеещото тук население, но след това с

позволението на императора се заселили в Тракия“.

13. O. Maenchen-Helfen. The Huns and Hsiung-nu. Vol. 22. The legend of origine of

the Huns. Vol 22; Byzantion, 1945.

14. Е. А. Thompson. The Huns, 1948

http://books.google.bg/books?id=k3-yZXnhtZgC&printsec=frontcover&dq=Thompson+Huns&hl=bg&sa=X&ei=6wY2T7zPF

4bJswbiqvmsDA&ved=0CC0Q6AEwAA#v=onepage&q=Thompson%20Huns&f=false13

15. Л. Н. Гумилев. Хунну, М., 1960; Хунны в Китае, М., 1974.; Л. Н. Гумилев.Хунны в Азии и Европе: В. Ритмы Евразии, С. - Петербург, 2000, с. 474 - 529; препечатка от „Вопросы истории”, 1989, № 6 - 7.; Л. Н. Гумилев. Некоторые вопросы истории хуннов; В: журнале Вестник древней истории, 1960, №4/74/; Лев Гумильов. Хуните (историята на

народа хуну). С., 2007.

16. Otto J. Maenchen - Helfen. The World of the Huns: Studies in Their History and

Culture. University of California Press, 1973. http://books.google.bg/books?

id=CrUdgzSICxcC&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false

17. Ранните хуни в Източна Европа (любителски превод на Х-та глава от The world of

the Huns: studies in their history and culture от Otto Maenchen-Helfen, Edited by Max Knaith,

University of California Press/ Berkeley/ Los Angeles/ London/1973).

 http://history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/rannite_huni_v_iztochna_evr

opa.html

18. Сиротенко В. Т. История международных отношений в Европе во второй

половине IV — начале VI в. Пермь, 1975

19. Л. Н. Гумильов в книгата му за тюрките; Вж. Древните тюрки. С.,2007, с.234,

20. Плетньова. Хазары, М., 1976.

21. А. П. Новоселцев. „Хазарское государство и его роль в истории Восточной

Европы и Кавказа” , М., 1990.

22. Юрий Венелин. Древние и нынешние болгары в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам. Историко-критические изыскания. Т. I. Москва, 1829.

23. К. А. Иностранцев, Хун-ну и Гунны, Живая старина, Х (1900), стр. 353—386

и 525—564 ; Златарски: „Идентичността на китайските хун-ну с европейските хуни

напоследък се приема от всички почти ориенталисти за несъмнена. Обаче по въпроса за

етническия произход на хун-ну и хуните засега съществуват четири теории: монголска,

турска (или тюркска), финска и славянска, от които, докато последната е съвсем изоставена

като несъстоятелна, първите три по доказателствата и изводите на своите представители

все още стоят на становището си. Но и при все това повечето изследователи-ориенталисти

усвояват турската теория и градят своите изводи не толкова върху отделни факти, върху

тълкуване на собствени имена, колкото върху общи съображения досежно историческия

вървеж на събитията и групировката на племената. Затова тая теория е най-вече14

разпространена и може да се каже, че тя си е спечелила вече общо признание в

историческата наука. За същността и значението, както и за доказателствата на всяка от

споменатите теории вж. К. А. Иностранцев, Хун-ну и Гунны, Живая старина, Х (1900), стр.

353—386 и 525—564 и посочената там литература.” (Виж 11.)

Ето за това изследване става въпрос - Иностранцев К.А. Хун-ну и Гунны

(библиографический обзор теорий о происхождении народа Хун-ну китайских летописей, о

происхождении европейских гуннов и о взаимных отношениях этих двух народов);

(начало) С.353-386.

24. Лившиц В. А. О происхождении древнетюркской рунической

письменности // Советская тюркология. 1978. № 4.

25. Махмуда ал-Кашгари «Диуани лугат ат-тюрк».

26. Ибн Фадлан. Пътешествие до Волжка България, С., 1992.

27. М. И. Артамонов. История хазар. Л., 1962.

28. A.I. Ivantchik. Les Cimmriens au Proche-Orient // Orbis Biblicus et Orientalis. CXXVII. Fribourg, 1993.

29. Lanfranchi G.B. Cimmeri // History of the Ancient Near Eastern. Studies. II. Padova, 1990.

30. Kristensen A.K.G. Who were the Cimmerians and where did they come from? , 1988.

31. И. Н. Медведская. О скифском вторжении в Палестину / Вестник древней

истории , 2000 г., № 2.

32. Паркер В. О чем умалчивает Геродот. Заметки о передаче сведений о киммерийцах у греческих авторов помимо Геродота. http://ancientrome.ru/publik/article.htm?a=1367584785

33. К. Милчев. Арабският историк Мирхонд за Кимер и сина му Булгар. http://letopisec.blog.bg/history/2012/08/02/arabskiiat-istorik-mirhond-za-kimer-i-sina-mu-bulgar.98503

34. К. Милчев. Данни за хуни от VІ в. пр.н.е. в "Авеста".

http://bghistory-letopisec.blogspot.com/2013/06/v.html „ В наши дни персийският цар Пероз, заради войната си с кионайе, те са хуните, нееднократно е получавал злато от ромеите, не като данък, а подбуждайки ги, все едно той15

и заради тях воюва, и искаше пари под предлог „за да не би те да преминат и към вашата земя”. Какво впечатление правеха тези думи, е видно от споменът за опустошенията и обезлюдяването, което хуните сториха на Византия през годината 707 (т.е. 395-6), в дните на императорите Аркадий и Хонорий, синове на Теодосий Велики, когато цяла Сирия бе предадена в ръцете им, заради предателството на префекта Руфин и безразличието на генерал Адаи.” (Хрониката на Йешу Стилит, ІХ).

35. К. Милчев. ВЪПРОСИ НА ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ: името„хуни” и неговите форми „хони” и „хионит”.

 http://letopisec.blog.bg/history/2011/08/05/vyprosi-na-istinskata-bylgarska-istoriia-imeto-huni-i-negovi.796676

36. К. Милчев. Кои са хионит на цар Грумбат? Краят на една историческа лъжа! http://letopisec.blog.bg/history/2012/05/04/koi-sa-hionit-na-car-grumbat-kraiat-na-edna-i

storicheska-lyj.949312

37. Marquart J. ,1901, с. 50-52. http://onlinebooks.library.upenn.edu/webbin/book/lookupname?key=Marquart%2C%20J.

%20(Josef)%2C%201864-1930

38. http://blagoverie.org/avesta/yashti/yasht9.phtml

39. http://bghistory-letopisec.blogspot.com/2013/06/v.html

40. К. Милчев. Арменската област ВАНАНД и българската ранна история.

http://bghistory-letopisec.blogspot.com/2012/05/blog-post_07.html

41. Амиан Марцелин. http://www.thelatinlibrary.com/ammianus.html

42. Херодот. История, ч. ІІ, с. 39; С., 1990.

43. Зографската история http://ziezi.net/zograf/3.htm

ПРАБЪЛГАРСКАТА РЕЛИГИЯ

Прабългарите не са били монотеисти, вярвали са в много божества, които били олицетворение на природните стихии. Основните култове са почитани около скали, капища и в свещените гори. В много от българските думи е съхранен спомен за култови домашни предмети. Един от тях е „хурката“, чието име е запазило спомена за древните хури.

33. Преди наш коментар № 7, Кирил Милчев жестоко обвини П. Добрев и “антохонците”, че градели “глотогенични вавилонски кули”, а тук ползва същият метод, от хури- хурка. На Кирил Милчев, дядо му сигурно е бил баничар и да са му викали Милинката, поради хубавите милинки, които е извъртал, та от там да е дошла и фамилията му, като я облагородили с отнемане на част от автентичните графеми...

34. Тук разясняваме сериозно този термин “хурка”, защото той е много добре обяснен и дори нарисуван от християните. Разпъването на “хурка” е различно от римското “оригинално” разпъване на Т греди. Тук формата на гредите е Х, като на някои релефи е и като Y, на хурка е разпънат Св. Андрей. Очевидно момента на отъждествяване на хурката –уред при изпъване на изпредената нишка и “хурка” при разпъването, не е графемата Х, а аналогичните дървени форми на “съоръженията”. Само един поглед в НЕТ, върху древните европейски хурки на жените ще покаже, че те по цяла Европа са почти с едни и същи форми – чатал от двете страни или чатал и Т от другата. Такъв “поглед” обаче ще отправи  човек любознателен, а не копист на руски безумия.

Това предположение се потвърждава и от българската дума „метани“ (поклони), съхранила в значението си другото название на хурите, т.е. името митани.

35.  След това изречение  рухвам от смях под бюрото и за малко не премазвам котарака. Животното изумено излетя буксувайки по плочките на хола, набра по теракотата на  терасата и възмутените от моето държане домашни ме осведомиха, че се скочил през прозореца върху асмата.

След  „метан” напълно ни се изясни и откъде произхожда името на държавата Бутан. Кимеро-българите  били набутани от скитите в планините и основали държавата  Бутан – така ще да е било.

Хурито-урартската култура оказва влияние не само на гръко-тракийските божества, но и на кимеро-българите, чиято древна държава Гамирая е била през ІХ в. пр.н.е. на север от Урарту.

36. Ето така кимерите станаха българи – с декларации, че се сдобиха и с държава – Гамира. От много шекер в чая ли Милчев или нещо по-специално си пуснал вътре?.

А Гамира също е основана следствие на българска реч от миналото. Част от набутаните в планините кимеро-българи изостанали от основната група по посока Бутан и един от тях възкликнал по някое време – „Абе теа оставиха ли га на мира ?” От „Га на мира”, следствие невъзможността на месните туземци да произнесат някои съгласни, според други изследователи – те се затруднявали с гласните – „Га на мира” се префасонирало на Гамира. Българската историческа наука обаче още не е узряла достатъчно за тези прозрения за кимеро-българските държави лансирани от великият изследовател Кирил Милчев.

Влиянието, което хуритския божествен пантеон оказва на хетската и древногръцката митологии, е посочено отдавна. От 1937 г. (Ф. Дорнзайф) до 1957 г. (А. Лески) постепенно се налага научният извод, че в основата на древно-гръцката митология има архаично хуритско влияние. Ето защо е добре да кажем нещо и за произхода на хурито-урартския език. Днес сред езиковедите се смята за доказано родството на хурито-урартския с древните източно-кавказки езици. Урартурската дума bedә 'страна' — изт-кавк. *p'VdV 'id.'; xyp. fâvanә 'гора', урарт. vâvânә 'id.' (судвояване) — изт-кавк. *f˙anV 'id.'; xyp. tâlә 'дърво' — изт.-кавк. *t˙wāl1ỹ1) 'талпа’; хур. ŝawalә 'година' (ср. с диал. бълг. "сабале"), урарт. šâlә 'id.' — изт.-кавк. *swyrHo 'id.'; хур. ill - 'говоря' — изт.-к ḫ авк. *HīḉḉḉḉV-3) 'id.'; хур.ukrә 'крак', урарт. qurә — изт.-кавк. *k ḳwirV 'id.'( I. M. Diakonoff, S. A. Starostin. Hurro-Urartian as an Easterr. Caucasian Language. München, 1986). Според Вяч. Вс. Иванов голяма част от балто-славянските думи водят произхода си чрез хатския и хуритския езици. www.inslav.ru/images/stories/pdf/1983_Ivanov_Istorija_nazvanij_metallov.p

df

37. Ето до какво води четенето на железарска социалистическа  литература. Би било добре някой да е обучил въпросният Иванов от каква група езици са хуритския, хатския, шумерския, вавилонския, урартския и т.н. езици. Освен това хатския и хуритския нямат нищо общо нито със семитската, нито с индоевропейската група езици. След като посоченият линк от Милчев отвежда до произведение озаглавено  „История на славянските и балкански названия на металите”, ние подозираме, че следващият линк, който ще покаже истинността на кимеро-българите в Гамира, Бутан и т.н. е "Комары-долгоножки семейства Tipulidae…” на Савченко Е.Н.

Този труд за дългокраките комари един път завинаги ще утвърди кимеро-българите сред заблудената българска аудитория .

Много кимеро-български думи са свързани с хурито-урартския език. Да не забравяме най-вече урартската дума "хини" (син, поданик) във формите „хони, хуни“. Урартската дума за оръжие „шури” ( šurә) и близоста й с  българската дума „шурей”, е също интересно съвпадение. Още по-интересно се оказва името на стария анатолийски слънчев бог „Истану” и българската дума „истина”. Това ме подтикна да сравня думата „дилом” от „Именникът на българските князе” с анатолийската дума за „змия” (илуян), а не с тюркската дума, чийто произход е очевидно месопотамски и посредник при усвояването й, е явно согдийската писменост, откъдето водят произхода си и орхонските тюркски руни. Същото може да се каже и за думата в „Именникът...” – „вери“, нейният произход е ВУРУНЦИМУ (ВУРУШЕМУ) - т.е. „Слънце от Арина”, главна богиня на хетския пантеон, съпруга на Тару. Има аналог в „Именника на българските владетели” – „вери”. И при волжките-българи – „вараж, барадж“.

38. Четете уважаеми читатели, че Кирил Милчев е потънал до гръкляна в блатото на глотогенезата, която така яростно преписа на  идейните си  противници. Тук освен спаторокизми, друго не виждаме – шури- шурей, истану – истина и т.н. Поясняваме, че термина “анатолия” се появява като такъв едва към ІV – VІ в., за обозначаване на Източна Мала Азия във ромейски писмени източници и да се говори за “анатолски бог”, с думи от Урарту и термини от “Именника . . “ е все едно да се обясвява биология  с тригонометричната  функция за клетъчното деление на кварцовия кристал. Признаваме, че рядко се срещали такова забъркване, освен при полагането  съставките на смядовския  пелин в дъбови бурета.

Очевидно главните прабългарски божества са се съхранили и до днес в

българският фолклор и това са Коледа и Сурва. Арменският късно-античен историк Мовсес Каланкантуаци пише, че хуно-българите почитат бог Куар като основно свое божество. Той посочва, че след VІ в. сред тях е проникнал от тюрките и култа към Тангри-хан, „който персите наричали Аспандиат“. „Если громогласное огненное сверкание молнии, обжигающее эфир, поражало человека или другое животное, то они считали, что это жертва, посвященная богу Куару, и служили ему. И еще почитаемому ими идолу какому-то, огромному и безобразному богу Тангри-хану, которого персы называют Аспандиат, приносили в жертву коней на кострах“ (Историята на Алуанк, кн. ІІ, гл. ХL). Кой е бог Куар (= Кубар, Сувар, Сурва) ? Той, заедно с Халди (=

Коледа), е засвидетелствуван в урартския пантеон!!!

39. Спаторокизмите продължават с неотслабващо постоянство – Куар – Сурва, Халди – Коледа и т.н. При това дори няма подобаваща глотогенетика, а подобаващ обикновен идиотизъм. Сега си даваме сметка, защо Кирил Милчев така върло се нахвърля върху класика на спаторокизма от ново време– Павел Серафимов; човека просто му е взимал думите от устата при своите глотогенетични “открития”, е как няма да се вбеси Кирил Милчев при такова явно нахлуване в глотогенетичното му мисловно пространство съхранено под ноктите на едната ръка !? Ще се вбеси естествено, дори може и с кола да го блъсне ако го срещне на пешеходна пътека. Ние смятаме, че с казаното до тук, Кирил Милчев съвсем заслужено си извоюва място сред “Българските Дон Кихотовци” и с оправдан интерес ще следим как “дели мегдан”  с тях.

 "Среди урартских эпиграфических памятников мы в большом количестве встречаем надписи на стелах, в которых речь идет лишь о посвящении надписи царем какому-нибудь божеству. Кроме этой формулы, в этих надписях иногда помещена также титулатура царя-посвятителя. Эти стелы, повидимому, ставились в определенных культовых местах или сами по себе образовали культовые места, места жертвоприношений тому божеству, которому посвящалась данная стела.Большинство дошедших до нас таких стел посвящено верховному богу урартийцев — Халди, но имеются также стелы, посвященные богам Тейшеба (ЦУПМГ, 22), Шиуини (CICh, 85), Хутуини (CICh, 84). До сих пор были известны такие надписи, которые посвящены лишь одному какому-нибудь урартскому божеству. Но оказывается, что имеется такая же стела-надпись, посвященная двум урартским богам. Это надпись на стеле царя Менуа, опубликованная в транскрипции в «корпусе» урартских надписей (CICh, №94). На стеле дважды повторяется одна и та же посвятительная надпись; начало этой надписи в транскрипции Леманн-Хаупта представлено в таком виде: [D al-di-e e-ú-ri-e Ime-nu-ú-a-še I]iš-plu-u-i-ni- i-ni ḫ ḫ -še] i-ni p[u-lu-si-ku-gu-ni] (стк. 1-4); при повторении же у Леманн-Хаунта дается: D al-di-[i-e ḫ e-ú-ri]-e-i Ime-nu-ú-a-še] Iiš-pu-u-i-ni- [i-ni-še] i-ni pu-l ḫ u-si ku[-gu-ni], т. е. «Богу Халди, владыке, Менуа сын Ипшуини эту надпись написал». Фотография с эстампажа этой надписи, опубликованная в том же «корпусе» (табл. 65), показывает, что чтение, данное Леманн-Хауптом, нуждается в серьезных поправках: [181] в частности на фотографий в 13-й строке ясно читается вместо eurie («владыке») имя хорошо известного урартского бога Куера; согласно этому, и во 2-й строке нужно восстановить не eurie (как у Леманн-Хаупта), a quera. Итак, на самом деле, мы должны читать в этой надписи, стк. 1-4: [D al-di-e Dqu-e-ra Ime-nu-ú-a-še I]iš-p[ ḫ u-u-i-ni- i-ni-še] i-ni ḫ p[u-lu-si ku-gu-ni] и при повторении в стк. 12-15: D al-di-[i-e] ḫ [D]qu-e-ra Ime-n[u-ú-a-še] Iiš-pu-u-i-ni- [i-ni-še] i-ni pu-lu-si k[u-gu-ni ḫ ], т. е. «Богу Халди(и) богу Куера Менуа сын Ишпуини эту надпись написал». Таким образом, получается, что в этой надписи мы имеем случай (пока что единственный) установления урартским царем посвятительной стелы-надписи сразу двум богам — богам Халди и Куера..." (Меликишвили Г.А. Урартоведческие заметки: V. Об одной урартской посвятительной надписи; Вестник древней истории, 1951, № 3). стр. 38 Евстатий се съгласява със Страбон, че кимерийската родина е при Кимерийския боспор на север, а Страбон вярва, че Омир е знаел това, т.е. че те живеят на зимно място и за да си отмъсти, ги е пренесъл на още по-мрачно място, в съседство с Хадес.

40. Тук Кирил Милчев изпадна в пълна регресия и директно дава безсмислен copy pass на един спор по графология и нейна траскрипция от който спор очевидно не може да зацепи нито дума и да изнесе нещо от него в полза на кимеро-българи или хуно-българи. А защо не и на комаро-българите. Нали преди години в/к „Работническо дело” обяви, че на космонавта Владимир Комаров, дядо му е българин. Вече става ясно благодарение насоките от водача на историческата философия – Кирил Милчев; Комаров е от комаро-българите, които генетично са запаметили името на своя стар етнос.  Само че за Кирил Милчев  Халди е Коледа и точка. Ако е необходимо Халди може да се из тълкува като  “Света Магдалена”, “Шекер Байрям” и т.н.- както нареди ръководителя на секретната петорка.

ИМЕТО „БЪЛГАРИ“

41.Ще направим една пораженческа уговорка, че тази е последната глава,  която ще коментирате; моля да ме разберете, нямам съответната застраховка и се притеснявам за благоденствието на семейството си. Поне хората с по-меки сърца да ме разберат – рисковете са напълно реални и второ срутване под бюрото може да ме осакати.

През годините са правени много опити за изясняване на произхода на името „българи“. Цялата литература по въпроса добросъвестно е събрана от Христо Тодоров-Бемберски в неговата книга „Името българи – история и същност“. Досега все още не е правен опит да се потърси значението на името „българи“, във връзка с името на древните кимерийци, независимо, че в нашата възрожденска историческа книжнина и в световната историческа литература има много данни, че старото име на българите е „гимери и кимери“.

41. Това е голям пропуск в книгата на Христо Тодоров, която сме нямали нещастието да прочетем. Как “име” ще има “история и същност” е твърде занимателен въпрос, по който могат да се напишат няколко десертации върху психическо рефлекторните отклоненията при хора, лишени от йодни пари в детството си. Как името “българи” ще има старо име “гимери и химери” също подлежи да докторски разработки от работещи в балнеосанаториумите  и тяхното лечебно въздействие върху българо-турското гражданство на Републиката. Тези “много данни”, за старото име на “българите”, може да бъде перефразирано на “стотици хилядите данни от световната литература”, от които естествено няма нито едно в наличност, но нека не вземаме хляба от устата на бъдещите лекари, стипендианти и кандидат доктори.

През 1991 г. в София пристига един от най-добрите световни кимеролози Асколд Иванчик, който изнася пред своите колеги доклад точно за етнонимът „кимерийци“ (Иванчик А. И. Об этнониме „киммерийцы“ //Acta Associationis Internationalis. Terra Antigua Balcanica VІ, Sofia, 1991). Така българските учени научават, че значението на самоназванието на кимерийците, т.е. *gam-ir(а), което И.М.Дяконов тълкува чрез ирански като „преден, подвижен отряд“, Иванчик допълва, като обръща внимание, че такъв „преден отряд без обоз и жени“ трябва да включва корена „bal“, ако се вземе предвид скитския език. 

42. Ние за пръв път чуваме за това зашеметяващо  задължение обявено от “изтъкнатия световен кимеролог” Иванчик, че когато се тълкува самоназванието на  gam-ir-те  трябва да се коригира според  някакъв въображаем език, какъвто е скитския, че и да се включват корени от този език за яснота. Не е ли удобно другари комсомолци, да се включи някой друг корен от шумерски, санскрит или например корен квадратен !? Ще стане чудесно – (бал-хам-ири)2 = баш българи. И ако чрез иранския, който е пост език на групата семитски езици от Двуречието, според Дьяконов  кимерийци значи “преден, подвижен отряд”, то очевидно “кимерийци” не е име на етнос, а нарицателно име. Което пък хвърля лоша сянка на съобщенията от Херодот за гонениците между скити и кимерийци, но затова пък поражда стотици кондировки и научни срещи между разузнавателните пост. соц. агенции със задължителните кьор софри. Както се досещате, “кьор” според тълкуването на “метан” също е българска дума и може да се получи чудна „реч омайна сладка, реч на мама и на татка” – кьор метан софра, специалитет на парламентаристите в Народното събрание.

    Дами и господа, нашите ограничени биологични сили са на привършване след изтощителното ходене по стърнището на Кирил Милчевите умозрения. Като дори мислим, че с термина „умозрения”  не даваме точна характеристика;  по-правилно би било дебилозрения или гьонзрения – нещо такова. По любознателните читатели могат да дочетат цялата „творба” на Кирил Милчев ето от тук. https://www.academia.edu/7513899/_._._._

Лично ние препоръчваме да си направят предварително здравна конвенционална застраховка, компенсираща внезапна битова травма.

.........................

 Специално допълнение:

"Какво означава името на вторият син на Атила? Българската етимология".

https://www.facebook.com/groups/gavrite/ 16/07/2014;  11:06 мин.

Кирил Милчев:Името на вторият син на Атила очевидно етимологично е свързано със древната българска дума „Денница“, която както знаем в старите представи на българите не означава само `ден`, или `звезда`, но и носи смисъла за `божественост`, съхранен в лат. `deus` и в гръцката „ `DiFi`  дат.п. Зевсу..“ (Проф. д-р Стефан Младенов. Етимологичен и правописен речник на българския книжовен език, С., 1941, с.124).

1. " е свързано със древната българска дума „Денница“ - това е лъжа,  тъй като дума "денница" НЕ съществува в старобългарската реч и казано с други думи, не съществува ДОРИ във всички паметници от всички векове списвани със старобългарска азбука.

2. "както знаем в старите представи на българите не означава само `ден`, или `звезда`" - и това е лъжа, тъй като в "стари представи на българите"  не може да има представи за нещо, което никога не е съществувало в говоримата и писмена реч.

3. Ако се търси "денница" в новобългарската реч, то с този термин се означава Сатаната и това е твърде далеч от внушениято, които се опитва да пласира Слънчо Милчев.

4.Да се прилага списанието на Ив. Вазов и да се твърди, че "денница" значи "ден" или "звезда" също е поразяваща простотия, защото със "денница" в българския фолклор се индикира Зорницата (планетата Венера).

5." но и носи смисъла за `божественост`, съхранен в лат. `deus` ..."  --- и това е изказана по невероятен начин простотия от шареното папагалско ято. Да се твърди, че "Зорница - Венера"  се съхранила в "deus", което значи "бог", е не само непознаване на разликите между мъжки - женски родове, но и пълна непросветеност по отношение на гръцката митология и пълна неграмотност по отношение на смисловата връзка между лични и нарицателни имена.

6  " . ...и в гръцката „ `DiFi`дат.п. Зевсу". Друго велико изригване на Слънчо Милчевата неграмотност. Зевс на гръцки се изписва  Ζεύς (по закон божи - в номинатив - им.п.). Ако се ползва личното име Ζεύς, като нарицателно за бог -  Διός, то склоненията имат вида в акузатив (вин.п.)  Δία Día; genitive (род.п.) Διός Diós и dative (дат.п.) Διί. Какво е това "`DiFi`дат.п. Зевсу" написано от Слънчо Милчев си знае само той и навярно филолозите от джунглите на Бонго-Бонго.

7. Как личното име Атила (на гр.ез. Αττίλας, лат.ез. Attila ) ще е свързано етимологично с Денница, Зорница, Διί, Deus и каквото още се сетите е поредното световно откритие на Кирил Милчев, който лети с пълен размах на крилете и скоро ще оглави първенците в папагалското ято.