Ι. Няколко мнения за превода на този етруски текст:

1.0. This image has always puzzled the Etruscologists. Hercules is here sucking the teats of his worst enemy, Juno-Hera-Uni, who pursued him with an inextinguishable hatred during all his earthly heroic life. Not only is he drinking her milk, but he is also mysteriously called “son of Uni”, Unial clan! We shouldn’t be surprised if this led to widely different interpretations,  sometimes bordering on the grotesque (starting with Trombetti, who saw in it a purely alimentary act: “Questa imagine mostra come Ercole di Giunone figlio poppava.”). (Trombetti, A. La lingua etrusca. Grammatica, testi con commento, saggi di traduzione interlineare, lessico. (1928), p. 208.).

1.1. “The assassin became a foster brother of the victim if he managed to sneak to the dead man‘s mother, and, tearing away her clothes, touched her breasts with his lips. It was the only way to escape certain death.” (Kрупнов, Е. И. Средневековая Ингушетия. (Наука, 1971), p. 190.).

1.2.  “If the family of the victim refused the reconciliation, the assassin could try, through ruse or by force, to touch with his lips the breasts of the dead man‘s mother, or of another woman from the family. This established a close kinship and put an end to the vendetta.” (Шаманов, И. М., Невская, В. П. & Караева, А. И. Карачаевцы. Историко-этнографический очерк. (1978), p. 213.)

1.3. “L’assassin devenait un parent (frère de lait) du mort s’il pouvait parvenir jusqu’à la mère de celuici, lui arracher les vêtements et lui toucher la poitrine avec ses lèvres. De cette manière, il pouvait échapper à la mort.” (G. Charachidzé, Systèmes vindicatoires caucasiens. Revue du MAUSS 7, 99-126 (1990).)

1.4. A similar ritual was enacted by the Chechens when a slave was liberated, being automatically adopted by the family of his owners (И. А. Клингер, in Пленники Большой Чечни. (Грозный, 1992, (1857), pp. 10-11.).

1.5.  “assoiffé et préférant ostensiblement un régime lacté, sain et économique, à toutes les merveilles de la cuisine étrusque” La traduction qu’il donnait du texte est: “Voici comment aime se restaurer l’irascible Hercule: il suce du lait.” (Mayani, 1961). 

1.6. Les Etrusques ayant été des gens sains d’esprit et de corps, s’alimentant normalement, d’après une diète méditerranéenne, il est difficile de croire que cet acte hors commun ne leur ait pas paru tout aussi bizarre qu’il nous paraît aujourd’hui. En fait, il suffit de bien regarder la scène pour voir qu’il ne s’agit nullement d’un acte alimentaire. Le grand chasseur Hercule n’avait que faire du lait tari de cette mégère qui lui avait toujours causé les pires ennuis. La tension perceptible dans l’attitude des autres témoins de la scène montre d’ailleurs qu’il s’agit d’un acte rituel. Mais de quelle nature? Même des étruscologues aussi prudents et érudits que les Bonfante n’ont rien tiré de mieux de ce texte que: “Cette image montre comment Hercule, fils d’Héra (Uni), a tété (ou sucé) du lait” – „Тази картина показва бозаене на Херакъл от майка му Юнона” – пр. н. (Bonfante, 1995).

ΙΙ. Ще се спрем на превода на нашата фаворитка в тази област Larissa Bonfante (https://www.archaeological.org/lecturer/larissabonfante ):  Това изображение показва как Херкулес, син на Хера (Uni – [Юнона б.м.] ), tété (суче) мляко. Навярно забелязвате, че тълкуването на текста на Bonfante обхваща частта Eca sren tva iχ nac Hercle, Uni- , като al clan и θrasce са оставени без коментар.

III.  Текста има вида с латински букви: (1) Еca:sren:  (2) tva iχ na   (3) с:нercle:   (4) unial cl   (5) anθra:sce

1. AL=AN=AD [в (2) – 6 и 7 графеми] в латинския се поставя пред основната дума в изречението, на съвременен език „кодовата” дума θra:sce ;

2. От тази гледна точка основната дума clan (1) [(4) – 6  и 7 продължава в (5) – 1 и 2 графеми)] е свързана смислово с името Uni, като осъществява връзка с пренебрегнатата главна дума или фраза θra:sce.

----------------------

(1) late Middle English, ScotsScots, Gaelic, Old Irish, The Goidelic branch of Celtic (including Gaelic) had no initial p-, so it substituted k- or c- for Latin p-. The same Latin word in (non-Goidelic) Middle Welsh became plant "children".

2.1. Ако думата clan не съществува в латинския и гръцкия, но я има изписана  в етруски текст, най-вероятно е етруския език да е матерен за тази дума,  попаднала в староирландския, келтския и т.н.

3. Какво може да значи θra:sce;  като се съобразим, че според Larissa Bonfante знакът (:) в етруският език предполага разграничаване на думи? Или в краен случай това е двусъставна дума.

3.1. Ако според Trombetti и Bonfante, Uni е съкратеното изписване на името на богинята Юнона – Hera (Iūno, Ἥρη) според латинската реч, то няма никаква пречка θra да е съкратено име от гръцката реч използвано в този етруски етруски надпис, при наличието на графема Θ. И тогава θra се явява съкращение на Θράκη, Θράκης и т.н. изписано по латински Thrācia, Thrāca, Thrēcia, Thrācē, Thrēcē, Thraeca и т.н. Това θra „води” след себе си scænæ (2) – сцена  на действие, поприще, дума в латинския с гръцки произход употребявана и от етруските.

3.2. Тези разсъждения са основани на същите основания, каквито ползват Trombetti и Bonfante за да дадат тълкувания според латинската рeч, като представихме и други значения в латинския, взаимствани от гръцкия език.

III. Като финал предлагаме следния прочит на текста Eca sren tva iχ nac Hercle, Unial clan, θrasce, като допълним казаното от Larissa Bonfante (3), без да акцентираме коя е Юнона, приятели и ли врагове са двамата зад Херакъл и т.н. :

Херакъл бозае от Юнона в тракийско обкръжение.

Край

----------

(2) scaenæ - „maxima scaena oratori est contio” – Голямата сцена за оратора е събранието,  широка публика - scaenae serviré,  M. Tullius Cicero.  

(3) Няма да се спираме на чечено-ингушетските предания и легенди за вендетата. Твърде е възможно да е имало легенда за Херакъл, която да е съвместима с рисунката и да не е запазена в преводите изложени според трагедиите на Софокъл „Трахинянки“, на Еврипид „Херакъл“, също така и според сказанията, споменати в „Описание на Елада“ от Павзаний. Това не засяга нашето търсене, коеот не е по общата картина и нейният смисъл, а по надписа и неговото тълкуване.