Проф. д-р. фил. н. Емилия Стайчева и Вулфила

Проф. д-р. фил. н. Емилия Стайчева и Вулфила 

(коментар Боцман)

Като германистка, която се опитва да изследва явления на немско-българските литературни отношения, отдавна се вълнувам от факта, че първият писмен паметник на германските племена се е появил на днешна българска територия. 

- Само че такъв факт не съществува. Той е измислен за да се оправдае една теза, която почива върху многобройни факти на брой нула. 

Неотдавна Генералният почетен консул на Германия за България проф. д-р Герд-Винанд Имайер в Хамбург ме покани да изнеса пред тамошното немско-българско дружество лекция върху немската култура в България.

- Ами немска култура в България няма г-жо професор доктор на филологическите науки. Немките центрове не са проявление на култура, а анклави на една култура на територията на друга. И то нищожни по влияние и значимост за местното население анклави, тъй като липсват неговите носители - германците като население. 

Разбира се, аз въведох в темата със споменатия факт, т. е. с превода на Библията на готски през IV век в Никополис ад Иструм край днешното село Никюп, Великотърновско от вестготския епископ Вулфила (311-383). 

- И след като е превел Библията на готски език, кое ангелче ви внуши, че този готски е германски език, г-жо професор доктор на филологическите науки ? Някакви факти ли да очакваме в следващите редове ? Да предположим че се очакват такива факти. Вулфила дълго време живее и проповядва к Константинопол в качеството си на епископ и то под покровителството на самият Константин Велики. Той и почива в Константинопол. Защо да не е превел библията там ? Или Константинопол е твърде многоброен и твърде балкански по население и няма как да се свърже с германската идея ?! 

Изненадата и въпросите на някои от присъстващите ме провокираха да осъзная необходимостта от популяризиране на това крупно културно събитие в европейската ни история. 

- Тази „изненада” лично на мен ми говори за крайно ниската историческа информация на присъстващите на тази лекция. 

И затова особено се радвам на инициативата на архим. проф. д-р Г. Елдъров и д-р Р. Милев за възникналия дискусионен форум в този смисъл. 

Почти няма сериозно изложение на историята на немската литература, което да не започва с предписмената епоха на старите германци, за чието словесно творчество знаем само от записани по-късно устни предания, от норвежки и исландски източници или от съчиненията на римските автори Цезар и Тацит. А това значи, че преводът на Библията от Вулфила, направен повече от 1000 години преди този на Лутер, е и първият литературен паметник на германската култура.

- Тук не се разбира къде е тази Библия на Вулфила, та се нарочва за „първият литературен паметник на германската култура.” Такава „Библия ва Вулфила” като литературен паметник Н Я М А. Фактите за тази „немска” Библия продължават да отсъстват. 

Нека отбележим, че още в средата на XVIII век, през 1753, американският епископ Роберт Лоут оценява Светото писание в труда си "De sacra poesia Hebrorum" и като литературен документ. Само трийсетина години по-късно немският писател и философ на Европейското просвещение Готфрид Хердер, силно повлиян от Лоут, ще обяви намерението си да напише подобна книга под заглавие "За духа на еврейската поезия" и да направи нов превод на Библията. Познатият и у нас компаративист проф. д-р Зоран Константинович, почетен д-р на Софийския университет, изтъква, че докато Лоут открива в библейската философия за Бога и света и творческите възможности на човека, то Хердер, поставяйки поезията на еврейския народ в контекста на историческия развой на човечеството, слага началото и на един литературоведски, при това сравнителен подход към Библията. 

Вулфила превежда Библията на езика на готите, чиито две основни групи стават известни в историята чрез хрониките на готския историк Йорданес (VI век) най-вече като остготи и вестготи. 

- За един професор е недопустимо и подозрително да борави с термини „ост” и „вест” при трактовка на исторически имена. Това че аудиторията е „изненадана” от елементарни исторически данни, не означава, че един професор трябва да се принизи с морски термини за да изясни някои проблеми. Племената са изписани и известни в историята като „остроготи” и „визиготи (бизиготи)”. Какви ост-вест-норд-зюд ? 

Готите принадлежат към онези германски племена, които в началото на нашето летоброене са населявали земите между реките Елба и Висла. 

- Ами това са абсолютни фантасмагории г-жо професор доктор на филологическите науки. Да не сте изнасяли лекция на хамбургската общност на даунистите ? Най-готът от готите - Йордан през V в. говори за готи в Мизия. От Мизия и Долна Панония те тръгват за Равена. А НЕ ОБРАТНО. 

Говорили са на родственоблизки езици, които, с изключение на готския, са слабо засвидетелствани до днес. 

- А готският къде е засвидетелстван – в Бхагаватгита ли ? 

Придвижването на готите на юг от Дунава е проблем, с който се занимава нашата историография.

- Такова придвижване или преселение обаче няма заслидетелствано като факт. Това е едно пожелателно движение с което червената историография се занимава „ по заповед на щуката”. 

В последно време чл. кор. Васил Гюзелев в публикуваната в съавторство с проф. Иван Божилов "История на Средновековна България" (том 1 от "История на България") определя установяването на готите през втората половина на IV век на Балканите като важен фактор в тяхната история.

- Липсата на „придвижването” не означава, че такова е имало, след като има готи на балканите. В Берлинската зоо градина има също и пингвини. Не е ли по-лесно за българските официози да проследят придвижването и „миграцията” на пингвините към Германия следствие на тяхното индикиране там, наместо да се занимават с пилитически адаптирана история. 

Вестготите, към която племенна група принадлежи Вулфила, се заселват в Малка Скития (дн. Добруджа) и Долна Мизия (днеешния град Девня). Гюзелев цитира споменатия вече Йорданес, според който и по негово време в Мизия в областта на Никополис ад Иструм и в полите на Хемус са живели "мали готи" (т. е. вестготи), с които бил свързан някога Вулфила. 

- Ами то невежеството ходи изглежда само по професори и чл.кореспонденти. Черно на бяло е записано в първоизточниците, че родителите на Вулфила са хунски пленници от Кападокия, преселени зад Дунава и продадени там, които впоследствие се връщат в границите на Римската империя и се приобщават към първохристиянството поощрявано от К.Велики. А тъкмо за „малките” готи е съобщено че са един „многоброен народ”, което означава, че „малки” не е индикация за техният брой, а нещо друго. 

Готите, прогонени отвъд Дунава от нашествията на хуните, са желани като федерати на Късноримската империя да пазят границата й, въпреки набезите и бунтовете им. Известно е, че настаняването на готите наред по-късно с това на други "варварски" племена по нашите днешни земи допринася за забележими етнодемографски промени. 

- За да бъдат прогонени от хуните „отвъд” Дунава, то тогава хуните къде са живяли – в Дания и Холандия ли, след като готите са били по Рейн ? Споменатите готи сред които са били и родителите на Вулфила са прогонени „зад” Дунава в посока юг – север и се връщат в посока север – юг. 

Славяните ще започнат да се заселват на Балканския полуостров в края на VI и началото на VII век А когато и българите преминат на юг от Дунава ще се открие пътят в края на VII век и за създаване по тези места на нова българска държава. 

- Българите са указани като водени от български крале – регес от Теофан през 505г., от Комес Марцелий, Малала и т.н. преди седми век. Вие с тези автори не сте ли запозната г-жо професор доктор на филологическите науки ? 

Вулфила превежда Библията на готски на границата на Античността със Средновековието. "Великото преселение на народите", както немски историци от XIX век наричат нашествието на "варварите" между IV и VIII век, предизвиква окончателното разделяне на Римската и с това утвърждаване на Източноримската империя, наречена Византия. 

- В разделянето на Римската империя на две части не участва НИТО ЕДНО ВАРВАРСКО ПЛЕМЕ. Империята е разделена между синовете на Константин Велики за административно управление, а не е разделена политически. Тя Е разделена от клана на константиновците, който е балкански клан и никакви внедрени хипотетични варварски инвазии не могат да обезличат факта за балканската същност на тези императори. Всички фантоми, вкарани в политикоисторическа употреба са именно с цел изтриване от съзнанието на балканците факта, че точно те са късноримските императори. Не по-малко от СЕДЕМ Източноримски Императори са балканци по месторождение след Константин Велики. И нито един роден в Германия или около нея.

Източноримската империя ще просъществува 1000 години. Австрийският учен Херберт Хунгер, имайки предвид историческото развитие от Запад на Изток, от Рим в Константинопол, ще я нарече в едноименната си книга, преведена и издадена у нас преди две години, "Империя на ново средище". 

Историците ще открият във времето на Вулфила "раждането на Европа", обусловено както от преселението на различните етноси, така и от приемането на християнството като държавна религия от Константин I Велики (324-337). 

- Отново червенопапагалски глупости. С Миланският Едикт Константин Велики НЕ ПРИЕМА ХРИСТИЯНСТВОТО ЗА ДЪРЖАВНА РЕЛИГИЯ, А ЗА РАВНОПРАВНА РЕЛИГИЯ СРЕД ОСТАНАЛИТЕ. И Миланският едикт не сте чели изглежда г-жо професор доктор на филологическите науки. 

От сведенията за Вулфила, преди всичко останали ни от църковните историци Сократ, Созомен, Теодорет и Филисторгий, се знае, че Вулфила произхожда от най-старата християнска община на готите на Черноморското крайбрежие. Син е на баща - гот и майка от Кападокия, чиито родители-християни са били отвлечени от готите при техни нападения в Мала Азия. 

- Значи готите - родители на Вулфила са отвлечени от готи. Ами това е приказка от Настрадин Ходжа г-жо професор доктор на филологическите науки за даунчетата от Хамбург. Защото в историческите първоизточници точно се указва етноса на похитителите – хуни. Също и времето – по време на Императорите Валериан и Галиен (253-260).

- Филосторгий (р.около 364г. в Кападокия) обаче не говори за готи, а за „гети, които днес се наричат готи”. Гетите и те ли са германци г-жо? 

Въведен в християнството и подготвен за духовник от епископ Теофил, той бива хиротонисан от арианския епископ Евсебий за готски епископ в служба на арианската църква. 

- Тук мога да добавя, че става въпрос за арианската църква в Константинопол. Там проповядва Вулфила готската библия на готски език. 

Арианите отричат единосъщието на Бога-Отца, Сина Божи и Светия дух. Според тях Исус Христос е роден и само подобен на Бога, комуто е подвластен, както подвластен на него е Светия дух. В статията си "Вулфила, пограничният просветител", публикувана в бр. 9 и 10/2002 на "Литературен форум" архим. проф. Г. Елдъров пространно разкрива същността на арианството, както и мястото на готския апостол в историята на взаимоотношенията и конфликтите между православни и ариани. Вулфила, въпреки арианското си изповедание, срещу което се обявява православната църква, има възможност четири десетилетия да проповядва като законен епископ сред вестготите. Този факт навярно му е създал благоприятен климат да се посвети на своя превод. Нека отбележим, че за него като арианин единствено Библията сред църковните съчинения може да има убеждаваща сила. 

- И в тази си дейност той е подпомаган от Константин Велики, което означава, че ДЪРЖАВНОТО ХРИСТИЯНСТВО НА ИЗТОЧНАТА РИМСКА Е БИЛО АРИАНСКО И ГОТСКО. 

С превода на Библията на готски, благодарение на който християнството се приема и от другите германски племена Вулфила създава готската азбука, а с това и германския литературен език. 

- Очаквахме да се появи именно доказателство за това твърдение, а не да се повтаря отново твърдението. Или за пред германци пропагандните приьоми на Гьобелс са за предпочитане. Доказателство, че германският език е готски все още няма. И повтарянето на твърдението не го прави по истинско а напротив, по пропагандно. 

Според някои това е допринесло за изолирането и национализирането на вестготския арианизъм, чийто ритуал се е съхранил в една църква на испанския град Толедо дори до ден днешен. 

Въпросът за създадената от Вулфила готска азбука е многократно поставян в науката. 

- И решен най-примитивно от българските официози. С метода на празнодумните увещавания. По надолу ще дам резюме как този въпрос е решен от най-тежката артилерия на германската наука. 

И проф. Елдъров, и д-р Росен Милев ("Родина сме на две азбуки", "Литературен форум", бр. 8/2002) информират за схващането, че Вулфила е ползвал гръцки и латински букви, както и рунни знаци.

- Къде са тези „знаци” от информацията ? Те информират за едно „схващане”, а не за един факт. Отново ала-бала методология червенопапагалска. 

В продължение на столетия руните са служили на германите за обозначаване на магии и култови ритуали. Любопитен факт е, че най-старият смисъл на "runa" - "тайнство" - е съхранен единствено в текст на Вулфила и в едно от първите произведения на вече "старонемската" литература от началото на IX век "Heliand" ("Спасителят"). 

- Този текст не е доказан Никога от Никого, че принадлежи на Вулфила. Само в германските пожелания и техните „помощосписватели” в България. Научному. Де факто нито един текст (кодекс аргентум, и грамотите от Неапол и Арецо считани за готски) не е с ДОКАЗАНА ГОТСКА ПИСМЕНОСТ. Тя е свиоготска (шведска), старонемска и т.н. И на тези писмености се припознава „готска нишка”. Т.е. имперски простотити от ХІХ в. 

Някои учени допускат съществуването и на по-ранни готски букви, но досега няма данни за това.

- А къде са „късните” готските букви г-жо професор доктор на филологическите науки ? Вие все още не сте преставили нито готски букви нито готски текст. А вече това „нищо” има и по ранни проявления. По-ранното от нищо е също нищо г-жо. 

Колебания се забелязват и по отношение на това коя от посочените азбуки е имала за Вулфила по-голямо значение. Зигфрид Гутенбрунер предлага хипотеза, според която общоготското писмо на Вулфила е резултат от свързването на дунавско-готска runograeca с балканско-готска latinograeca. Джеймс Мърченд пък търси връзка между азбуката на Вулфила и глаголицата. 

Безспорно е, че регионът на Балканите, включен в границите на християнска Византия, приютил и асимилирал езиково-етнически различни племенни групи, предлага контекст, който благоприятства Вулфила именно тук да създаде някаква азбука. Като преводач на Библията той поема функцията на посредник на различни култури. В лингвистичен план това се онагледява например с употребата на понятието "laikan". Докато с течение на времето то обединява значения за песен, обход, ритмично движение и други, Вулфила го запазва с тесния му смисъл на действие " скачам", като въвежда за "танцувам" славянската дума "plinsjan". Нека в обратна посока на културния обмен си припомним, че проф. Стефан Младенов беше регистрирал редица готски заемки в българския език като кладенец, хълм, кръст, котел и други. 

Историята на световноизвестната готска Библия е надхвърлила вече хилядолетие и половина.

- Ето, че се оказа, че „нищото” вече има живот 2500г. 

Най-старият запазен до днес препис на създадения в Никополис ад Иструм на днешна българска територия оригинал е направен около сто години по-късно в Равена, в някогашна остготска Северна Италия по заповед на император Теодорих. 

- Този препис обаче никъде не указва, че е „препис на Вулфиловата Библия”. Той само е нарочен, че е препис от нея, защото без него „великата германска” нация си няма минало. А велика нация без литературно минало бива ли ? Не бива. И така, частта от намереният препис е „приписан” на Вулфила и Вулфила е „осиновен” от германците. И който повтаря това е признат за УЧЕН от днешните германците, който не – тъп балкански варварин. 

Известният като Codex argenteus ръкопис е изработен върху императорски пурпурен пергамент със сребърни, а началните думи на всеки нов откъс със златни букви. Запазен днес като фрагмент той е оставил след себе си дългия път от Равена през манастира Верден на река Рур, Прага и Холандия до Университетската библиотека в град Упсала, Швеция.

- Също му се приписва Урфилово, Вулфилово авторство. Като потвърждение за това твърдение обаче не свидетелства нито една буква или име. Гьобелсовата терапия към даунчетат продължава. Така или иначе сребърният нитрат с които са изписани буквите доказва неговото късно изписване. По късно с 1000г. Е, не е много. 

От литературоведски междутекстов аспект е любопитно, че в манастира Верден възниква и споменатото ранно произведение на старонемската литература "Hеliand". 

- Ами възниква какво от това? То и в Китай възникват разни литературни паметници. Да не би да са свързани с Вулфила ? 

С превода на Библията, "най-великото литературно произведение на човечеството", както пише З. Константинович, епископ Вулфила разшири възможностите за интегрирането на Запада и Изтока в една обща духовна система. Защото европейската идентичност е израз на европейската комуникация. 

- Какво доказа тази лекция ? Доказа способностите на авторката да се приспособява към политическите тежнения и номеклатурни изисквания. Къде е историческото изследване ? – за хамбургските дауни такова не е нужно. Те трябва да знаят, че като йм се каже – „това е от Вулфила”, те трябва само да повторят – това е от Вулфила, това е от Вулфила и да пляскат с ръце под маршов такт. Ето и някои извадки от най-престижния немски литературовед, автор на „История на немската литература”. Ще видите, че един истински учен никога не си „криви душата” и не „продава” своето мнение за бели сребърници, само и само да се извиси в научната йерархия: 

„...Разсъдливата православна партия се е погрижила, щото от арианската литература едва ли е дошло нещо до нас и по този начин са пропаднали и почти всички Вулфилови съчинения....че Вулфила е съставил подобна ние знаем от свидетели които не подлежат на съмнение.....обаче ние трябва да последваме общото ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ, че те ( намерените фрагменти от Библия – б.м.) произлизат от Вулфиловото съчинение, поне що се отнася до Новият завет.....................................................

Че Вулфила е превел Библията на свой матерен език и с това е обезсмъртил името си е известно и извън всяко съмнение. ДАЛИ ОБАЧЕ НИЕ В УПСАЛСКИЯ И ВОЛФЕНБЮТЕЛСКИЯТ КОДЕКС ПРИТЕЖАВАМЕ ОТКЪСЛЕЦИ ОТ НЕГОВИЯТ ПРЕВОД Е ДРУГА РАБОТА, КОЯТО С ГОРНИЯТ ФАКТ НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА СЕ МЕСИ.....(гл.букви мои)

Friedrich Vogt und Max Koch: Geschichte der deitschen Litteratur. Leipzig und Wien 1897. 

- И това е писано по време преди взрива на националните чувства, че всяка нация е по велика от комшийската и с оглед на това започват и историческите фалшификации с цел да подпомогнат и „узаконят” подобни манипулации. Доколко авторката служи на подобни тенденции и доколко на фактологическата история лесно можà да се проследи.

Край.