Именник на българските князе или съчиненията на Тимофей Венеаминов
ИМЕННИКЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ КНЯЗЕ И НЕГОВИЯТ ПРОИЗХОД
БОГОСЛОВСКА МИСЪЛ, 2005, д-р Асен Чилингиров, Берлин
Коментар bozman
Годината 1866 е забележителна за българската историография. В излязлата през тази година двутомна публикация на руския изследовател професор Андрей Николаевич Попов, посветена на определен вид съчинения от староруската литература – или по-скоро сборници с различни исторически текстове, наричани «Елински и Римски летописец»,
--- Няма такива сборници с различни исторически текствоте, наричани «Елински и Римски летописец»1. Нещо се е заблудил д-р Чилингиров; сборника е само един, известен в два преписа, като отделни негови части са вмъкнати в много други издания2.
– две страници са посветени на една «вставка» в два от многобройните преписи с варианти на тези съчинения. Тази, публикувана там за първи път «вставка с неопределен произход», както приема техният първи издател, но и след него почти всички други изследователи, е най-важният писмен извор за историята на българския народ, известен под названието «Именник на българските князе», което му се дава от хърватския историк Франьо Рачки
--- Това не е вярно. Тази добавка е наречена още от Попов „перечень Болгарскихъ князей”3, което значи „списък, изброяване” на тези князе и няма как да бъде именувана от друг, след като още не е известна на историческата общност. Фр. Рачки само променя малко името и заменя списък с именник, така че по-право кръщаването на това допълнение принадлежи на Андрей Попов. Доколко това име няма нищо общо със съдържанието на списъка ще разгледаме по-надолу, въпреки че сме го правили десетки пъти досега.
– по-късно това название ще бъде модифицирано в «Именник на българските ханове», макар че в него думата «хан» или «кан» не се среща нито веднаж, също както не се среща и в останалите писмени извори за многовековната българска история, и то независимо от това дали историческите сведения се дават от приятели на нашата страна (което е много рядко) или от наши недоброжелатели (което става най-често).
--- Г-н Чилингиров, вече в патриаршеска възраст, правилно забелязва, че няма термини, като кан и хан, но с какъв апломб реши че има „български князе”, не ни става ясно. Да се отрече че няма нещо, което го няма е правилно, но да се внесе друг термин, който също го няма, това какво е - манипулация или български топ-пуризъм !?
В него се съдържат имената на единадесет български владетели – или «князе»,
--- Това не е вярно, в него няма деклариран дори ЕДИН ЕДИНСТВЕН БЪЛГАРСКИ владетел. Персонажите са наречени „български” владетели от Попов, но такива кръщавки не се потвърждават от текста и си остават измислициа. Диван моабети ли разпространява уважаемият д-р Чилингиров или само така ни се струва !?
както изрично се казва в ръкописа
--- Няма такова казване в ръкописа, това е измислица на д-р Чилингиров.
– заедно с годините на тяхното управление и със странни думи на неизвестен език, който «специалистите» ще определят като «тюркски».
--- Какво значение има какъв е езика, дали е тюркски, фински или farsi, след като няма упоменати български владетели !? Голяма шаманска каша забърква още в началото от г-н Чилингиров за наше най-голямо удивление.
Имената на тези князе са: Авитохол, Ирник, Гостун, Курт, Безмер, Исперих, Тервел, Севар, Кормисош, Телец и Умор.
--- Да, такива са имената на князете изписани на древноруски език, ако така можем да наречем езика и правописа използван през ХІІ – ХVІ в. в Русия, като има още едно име Есперерих, което може да се свърже текстологично с името Исперих само при затваряне на очите за развитието на повествованието. . . . . ..
---------------------
В края на docx формата на стр. 29 има едно любопитно допълнение. Това допълнение според нашето пиратско виждане "реже издъно главата" на тюрколози, тангристи, иранисти и др. плевелни образования в българската историография.