За гръцката погребална "култура" и "връзката" й с тракийската

Не искам никого да обидя с тази тема, макар че ще бъде трудно…

Трудно ще бъде преди всичко поради факта, че от поне пет десетилетия наши учени правят опит да паралелизират гръцката култура с тракийската.

И докато във времето преди 60 години това все още беше допустимо от гледна точка, че рядко имаше други, освен гръцки източници за траките, а и за древността изобщо и все пак някъде трябваше да се търси, днес това е недопустимо и говори по – скоро за слабо познание на компилаторите по отношение на древността изобщо, на Тракия и най вече на Гърция. Да, и на Гърция.

Единствено връзката съществува в използването на гръцка писменост за един от  тракийските езици. Казвам един, защото например фригийският се приема за тракийски, а е по – стар от гръцката писменост и е много вероятно свързващо звено между финикийския и гръцкия, т.е. може да се окаже че всъщност гръцката писменост произлиза от прототракийска такава и не е „гръцка писменост”, но това е съвсем отделна тема за разсъждения, която е просто идеен проект за мислене.

Отделно, че правилното място на гърците, като на военно – разбойническа гемиджийско търговска култура, която просто копира постиженията на целия свят и ги обявява за свои, все още не й е официално дадено…

Да се концентрираме върху фактите. Защо гръцката цивилизация е грешно набеденият роднина на тракийската. Тъкмо основанията за едно такова твърдение искам да ви покажа. Днес ще се позанимаем с това, защо Гърция не може да има каквото и да е общо с основен фундамент на тракийската култура.

Тракийската погребална култура.

Погребалната култура на древна Тракия

Какво си представяте, като чуете „древна Тракия”?

Обзалагам се, че най – сериозният образ в главата ви е този на големите и красиви гробници. Без да уточняваме дали са непременно гробници или надгробни храмове, мистериони или помещение със смесени функции, те са най – крупното наследство на траките. В последно време съмнително отъждествяват с Тракия някои крепостни стени, носещи следи и от по – късно време, но на практика най – богатото наследство са именно гробниците. 

Същите гробници, за които Херодот пише: ” Мъртвия излагат в продължение на три дни и след като предварително са го оплакали и са принесли в жертва всякакви животни, започват да пируват: след това го погребват, като го изгарят или без изгаряне го заравят в земята: насипват могила и уреждат състезания от всякакъв вид, в които най-големите награди се присъждат съответно за единоборство. Така се извършват погребенията у траките.”

Действително, погребалната култура на Тракия е много богата. Имаме могили с храмови помещения под тях и такива без, но очевидно и двата типа са изкуствени насипи, използвани за погребения върху тях и в околността. Имаме документирани случаи на трупоизграяне, трупополагане и дори – мумифициране.  Отделно имаме зидани гробове, гробни саркофази,  гробни могили и прочие.

Сякаш „тракийската строителна индустрия” е строила повече за отвъдния свят, отколкото за този.

Още по – интересно е, че това, което Херодот казва за траките никога не е било гръцки обичай. При все това, то изумително прилича на погребението на Патрокъл от Илиада, „гръцкият герой”, който по някаква игра на съдбата е в лагера, който не се разбира добре със спартанци, микенци и типичния гръцки герой Одисей. Ето какво представлява всъщност погребението на Патрокъл по Омир.

„Да не разпрягаме още конете си еднокопитни,

нека да се приближим с колесниците и със конете,

за да оплачем Патрокла - това е към мъртвите почит.

След като ний си наситим душата с ридание горко,

Там  ще вечеряме дружно, разпрегнали първом конете."

Каза така и застенаха всички, начело с Ахила.

Триж край трупа те кръжиха с конете си хубавогриви(Илиада, 23:7-13)…

Множество бели волове захъркаха диво под ножа,

много овце и врекливи кози бяха редом заклани,

много свине белозъби, лъщящи от сало дебело(30-33)…

…тука дърва да докарат и всичко, което е нужно

мъртвият да притежава, потеглил за мрака подземен(50-51)…

Съдове пълни със мед и със масло постави в средата,

сведе към смъртния одър и стенещ дълбоко от жалост, четири хубавошийни коне върху кладата метна.

В къщи Ахил повелител отхранил бе кучета девет:

две той закла и ги хвърли със плач на печалната клада(170-175)…

С двойна обвивка от лой да ги вложим във златната урна, докато сам не отида и аз във подземното царство.

Моля, вдигнете за него не много голяма могила,

ала прилична. След време ахейци, които останат

при многовеслите кораби живи и здрави след мене,

тази могила, висока и ширна, за нас да насипят(243-248).

Но ги Ахил задържа и в широк кръг ги тури да седнат. Много награди изнесе от своите кораби витии(258-259)…

После Ахил се изправи и каза така на аргийци:

"Сине Атреев и всички вий, медноколенни ахейци!

Тези награди очакват най-бързите в бяг с колесници(270-274).»

Читателят трябва да е изключително предубеден или незапознат, за да не познае тракийското погребение, такова каквото го познаваме и каквото го описва и Херодот. Могилата, погребаните коне, кучета, златната урна, кладата, пиршеството, погребалните игри. Даже традицията приписва на Ахил една жестокост, свързана с отделни случаи при траките: в беса си той извършва над гроба на приятеля си и човешко жертвоприношение. Описват се и други характерни практики: петли и дори идеята, че в могилата след време може да намери покой и Ахил, т.е. тя не е лична за Патрокъл.Едва ли е нужно да обяснявам приликата, вече в друга тема говорих заистинската троянска война и за факта, че в нея са участвали траки, но никакви гърци, а гърците после са се дописали, преместили са събитието и са се хероизирали, нямайки нищо общо с обичая. Виждате ясното потвърждение.И дори трите дни на погребението – пирът и обиколката с конете, състезанието с колесниците и могилата с погребението, са изобразени като кръгове на тавана  на казанлъшката гробница.Изглежда нещо подобно е имало  и на изтрития фриз от Александрово, а унищоженият стенопис от поморийската гробница е показвала погребални двубои.Традиция, подкрепена от литературата и археологията… И нямаща я никаква при гърците.Да идем и още по – нататък. Упоменатите от Ахил дарове за мъртвия са далеч надминати от траките по нашите земи. Едва ли е необходимо да ви представям тракийските златни съкровища. Даже и да допуснем, че в някои от тях може да има съмнение за автентичност или предназначение, за погребенията на траките няма съмнение: гигантски златни венци, диадеми и обеци, фиби, позлатени оръжия, златни нагръдници, златни маски и прочие… Златото е плътта на боговете. Златото е вечният метал, който не ще се разложи и ще е дом на душата в отвъдния свят.Тракийската култура издига също така хероони на мъртвите, превръщайки ги в богове… Една култура, в която животът на Земята е неразделна част от вечният живот в отвъдното и един вид нещо като негова подготовка и гаранция.

Гръцко погребално… счетоводство?

Как седи въпросът при гърците обаче? Гърците, дето научили траките да бъдат хора, вдигнали им гробниците, направили им съкровищата и стенописите…

Ти си предубеден, ще кажат. Тебе няма за какво да те слушаме. Ти сега ще наклепаш гърците и ще си идеш.

Поради това в тази точка аз ще избягвам да говоря. Ще оставя да говорят … самите древни гърци.

И то ще оставя да говори най – страшният им фундамент: 

ГРЪЦКОТО ПОГРЕБАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО:

„Откакто сиракузците сложиха край със закон на скъпите погребения, и приключиха даже с разходите по обичаите, изпълнявани в памет на мъртвия, законът даже им определи общата сметка на допустимите разходи за погребението.”(Диодор Сицилийски, Библиотека 11:38:2) Авторът говори за времето на сиракузкият тиранин Гелон, т.е. ранните години от съществуването на сиракузката държава от средата до края за шести век преди новата ера. Преди това всъщност по – скоро са оскъдни сведенията за гърци изобщо.

Изключително показателно е атинското законодателство, приписвано на Солон в Атина. Солон, живял в началото на 6-ти век преди новата ера, премахвайки драконтовите закони, буквално воюва с все още срещащият се все още погребален обичай в Гърция, включващ процесии и оплаквачки:

„Когато те(оплаквачките на погребална процесия) излизали, не можели да носят повече от три ката дрехи, и не можели да носят храна или напитка(за жертвоприношенията), струваща повече от един обол (около 1/6 от драхмата), нито кринолин, по дълъг от един кубит…” (Плутарх, Солон, 21:4) По – нататък авторът продължава: „Забранено е жертвоприношението на вол, нито погребението на мъртвия с повече от три ката дрехи, както и изобщо е забранено да се ходи на гроба от други, освен от собственото му семейство, с изключение на денят на погребението”(21:5). Като цяло на Солон се приписва тежка война срещу задгробната култура, като дори е изготвил едва ли не допустимо счетоводство за погребенията, приравняването им и намаляне на почестите по всякакви начини. По – нататък той забранява жени да влизат при мъртвия, да участват в процесията, ако са по – млади от 60 години или не са роднини… И прочие.

В De Legibus(2:64) римският оратор Цицерон използва едно понятие за атическата погребална практика, което остава в историята с названието „post aliquanto”. Авторът най общо казано атрибутира погребална практика на древна Атина „известно време след Солон”, според която са регламентирани дори максималните размери на гроба и монумента(стелата, паметника).  Потвържение за подобен закон се среща в гробовете от периода, като има голям, спор кой точно е въвел законът, споменат от Цицерон. Най – общо казано, различните учени подкрепят различен законодател ,от самият Солон, презПизистрат(следи за което се откриват и при Плутарх), Клистен и дориТемистокъл. Няма да навлизам в подробности кой и защо е бил, само ще обърна внимание на широкия спектър и голямата времева разпръснатост на следите от този закон, т.е. забраната на погребалните монументи и пищните погребения в Атина изобщо не е изолиран и отхвърлен акт. По скоро има „караница” в рамките на три века кой е най – успешният законодател против погребалните практики. Атина води очевидна война против богатите погребални практики, които счита за варварски и чужди и които й харчат парите, можещи да бъдат вложени в разкош, война или търговия.

Началото на тази практика се свързва с Питакус от Митилена – друг от седмината мъдреци. Животописът му, дело на Диоген Лаерции описва, как той забранил твърде скъпите погребения и да се отдават почести на гроба на непознат.

И това не остава изолирана практика - например на остров Кеос е намерена стела(Стела на Юлис), датирана от 5-ти век преди новата ера, но считана за упоменаваща по – стар закон, която третира погребалните практики.  Тя упоменава подобни правила за гробовете.

„Това са законите по отношение на мъртвите: погребват мъртвите, както следва: в три бели облекла – долно, саван, и завивката, разрешават се и по-малко, на стойност не повече от 300 драхми. Мъртвият се носи на носилка, която не се покрива с дрехи.  Носят се не повече от 3  подноса вино на гроба и не повече от един  маслиново масло, и празните делви се връщат(!!! Контрол над амбалажа). Носете забулени трупа в мълчание по целия път до гроба. Разрешено е извършване на предварителна жертва според бащините обичаи. Носилката и завивката да бъдат върнати обратно в къщата(!!!).

……

Не носете злато на гроба…

Този закон е ратифициран от Съвета и хората.”

В Гортън, Аркадия, е открит фрагментарно запазен законов кодекс също от времето около 5-ти век преди новата ера. Един от моментите, които третира законът, е погребението, макар че нещата около него фигурират във вторични надписи, описващи например пътя на погребания, кой и как да го носи,  и как да се направи пречистването и кой на кого дължи глоба, ако нещо не е както трябва.

Регулацията на Лабиядаи е от по – късно време и касае гръцката хегемония в района на светилището в Делфи. Ако и в по – раншно време да свързваме мястото с тракийски племена, и по принцип законът да е дело на видимо негрък по име, но човек с вероятно „духовен сан”, той носи очевидните черти на гръцката администрация за времето си:

„Това е уредбата на погребенията. Не може повече от 35 драхми да бъдат вземани от дома или влагани. Наметката трябва да е в светъл цвят. Който наруши това, дължи глоба 50 драхми. .. Нищо да не се слага в ковчега… Погребалната процесия трябва да е в мълчание… Нито на следващия,  нито на десетия ден, нито на годишното отбелязване не трябва да има песни или вопли. Който наруши тези регулации…”

В този аспект едва ли има нужда да обясняваме погребалните закони наСпартанския законодател – Ликург. Длъжен съм да спомена, че макар за някои съвременни автори Ликург и Солон да са митични законодатели, както например Тезей, законите им и спазването им са били несъмнено факт в древните общества, и ако действително лицата не са съществували, то практиката може да се отнесе например към приписваното родоначалничество на Спарта от Херкулес или пък идеята, че богинята Атина основала посветения на нея град. Има или ги няма тези законодатели, законите им, прилагането им и вярата на древногръцкото общество в тях са несъмнен факт.

Спарта е име, което говори само по себе си. Във всеки случай нека погледнем в Животописа на Ликург от Плутарх(27.1-2).

„На второ място той забранил каквото и да е да се погребва с мъртвия, просто го покривали с лека роба и маслинови клонки, докато го изпращали. Да се пише името на мъртвия на гроба не било разрешено, освен ако не е паднал в битка, или жена, умряла в светилище.”

Е, ами… в това миниатюрно ретроспективно законодателство мисля, че включваме Сиракуза, Атина, Спарта, други градове от същинска Гърция, егейските острови… Какво още? Много закони не са стигнали до нас, но ми се струва, че имаме панелинистична традиция.

На практика много малко са нещата, които реално обединяват гръцката култура от Средиземноморието.

Струва ми се, виждате едно от тях.

Ако искат, гърците са свободни да се отрекат от т.нар. "седем мъдреци", Ликург и писаните си закони, за да се приближат малко до Тракия.

Как ги отъждествяваме с траките като „гръцка субкултура” изобщо? Липса на познания?

Жените, ах, жените…

Древните гърци никак не обичат да работят. Обичайно те не само не погребват златото защото живеят само този живот и няма защо да губят ценния метал, но и свързват с истинска работа войната, кражбата или търговията. Останалото е за робите. Именно поради тази причина гръцки автор се кълне, че „тракийските жени са робини”, защото ги видял да работят на полето и да гледат добитъка(Платон). За него работата е робство. Гъркините, прислужващи голи на пировете, не са робини. Те не работят и имат свободна воля. Например могат да бъдат печелени на зарове – според които Пейритой поискал дори да му се достави жената на страшния Хадес - Персефона, или на томбола, като красивата Елена.

Но дали няма да открием разлика и тук? Между другото погребалните закони, които разгледахме  в 2/3 от случаите изрично упоменават и ограничават жените при погребения. В повечето случаи на законодателството по - горе жените биват ограничени от досег с дома на мъртвия, с тялото му, с процесията…

Как седи обаче въпросът с женските погребения в Гърция? Докато и при мъжете има някои пищни, при жените изобщо няма. Защо? Нима жените нямат душа? Защо „тракийските робини” споделят гробовете със съпрузите си или дори имат крупни собствени съоръжения, а гъркините нямат. Всъщност, какво имат гъркините?

От древния период имаме само две стели, включващи жена: Атинска стела с майка и дете и още една, с брат и сестра. Жената фигурира само като „притурка”. В класическия период се наблюдават вече някакви гробове и на жени, но както виждате закона за погребенията първо ограничава жените.

В по - късно време, към края на 5-ти век, така нареченитеdexiosis(двойни) стели на съпруг и съпруга зачестяват. В известна степен стилът наподобява някои персийски или в други случаи, египетски или етруски монументи. Самостоятелните дамски гробове отново са рядкост, бедни са, рядко придружени със статуи и то предимно при специални случаи – починала дъщеря на аристократ, неомъжена.

Прави извънредно впечатление, че настъпва известно отваряне на атическата култура към света и допускане на чужденци. В следствие на това през периода гробните паметници на презрените „метеки” и особено тези на жените им конкурират или дори превъзхождат атинските такива.

В Тракия е доста по – различно. Херодот свидетелства, че жените присъстват на погребението на мъжа и дори се карат коя му е любимата, за да се качи заедно с него на погребалната клада и да го последва в отвъдното, и после да му издигнат могила – обичай, който в по – късно време някак си попада при викингите(по Ибн Фадлан). Жените не са държани настрана и макар че рядко има погребения на „самостоятелни тракийски принцеси” – например в Поморие, казанлъшко, сливенско и прочие, жени с богато погребение до мъжете си изобщо не са рядкост.

Изглежда тази относителна равнопоставеност на половете в труда, боя и смъртта се е видяла екзотична на древните гърци, за да сътворят митовете за „амазонките”. Как иначе да обяснят, ако са яли бой от жени по време на някой от безкрайните си пиратски набези в Тракия и Скития…

Рекапитулация… Не счетоводна

Очевидно имаме не нещо друго, а една война на същинска Гърция срещу обичай, характерен за Тракия, Египет и в някаква степен за Персия. Идеята на гръцкото законодателство е очевидна: да не попадне народа под влиянието на „варварите” и дори, ако може този обичай да се подтисне и унищожи. Такъв момент се наблюдава при увеличаването на спектъра на действие на гръцката култура. Докато в древността – както видяхме, погребалната практика е затворена в типично гръцкия свят, по – късно превзема дори прочутите аполонови светилища, като Делфи и Гортън. В още по – късно време те ще инспирират реформите на македонския държавник Деметрий от Фалерум, а следите на такова законодателство се пръскат далеч извън Гърция, в паметници от Нисирос, Гамбрион, Аполония, Месемврия и прочие, където се забелязва „спазване на стандартите”. Това е – да я наречем, успешна битка, която води до победа в културно отношение на по-ниската култура в тази насока – Гърция. След което на нея започват да й се приписват заслугите за чуждите култури. 

Веднага давам типичен пример. Известно ли ви е, че например на гърците се приписват красивите задгробни портрети?

Къде обаче, при такова вадещо очи законодателство?

Е как къде, във Фаюм. Гърците, които броели изпратените буркани на погребенията с обратна разписка, в крайна сметка се забили в оазис в централен Египет и там избухнала любовта им към отвъдния свят. Дето се вика, те пет века я носели в сърцата си и накрая, като се видели на скрито в оазиса, дарбата им избила… Почти като историята им за Илиада, дето 7 века си я наизустявали по сборове и по седенки, докато още нямало гръцки език и накрая я и написали, и се оказало, че там имало само гърци… Макар и с каквито и да е напъни да не можем да ги намерим тези гърци…

Изключено е разбира се, фаюмските портрети да са дело на една култура с 3000 години история в задгробното портретиране. Некое и друго гръцко име на някой фешън посетител дето решил да бъде интересен доказва със сигурност, че обичаят е гръцки. А мумиите под портрета също са гръцки обичай, който е бил държан в тайна даже от по – скъпите гръцки гробници… Веселба.

Току виж и рижият младеж от Оструша излезнал някой симпатичен грък…

Както и Козимасис Хрестос - "майсторът, изградил Казанлъшката и Александровската гробница".Ей го на.Това е издрано отдолу на фриза. Долу в Александрово е имало стенопис, който е оттекъл с времето. Върху него е това „произведение на изкуството”, което видимо е написано даже след като картината се е саморазрушила и не е написано, а надраскано с нещо си. Това чудо на природата, вместо да го отдадем на гръцки вандализъм, на някой типичен гръцки селяндур, който попаднал случайно на мястото и съгласно „закона на предците си” е решил да се погаври с гробницата на „варварите” - което очевидно прозира в деянието, ние го пишем „строителя на гробницата”. Това вероятно е „рисувано”, дерейки по стената с ключ, или за да бъдем по – акуратни, с обола, който архонтите са дали на Кодзимасис, за да плати собственото си погребение. Кодзимасис бил „майстора”. Нарисувал цялата стена с невероятна красота, може би най – красивата европейска гробница, после вземал камъка и драл, драл... Та да се помни художественото му изкуство.И такива гръцки „майстори” у нас – бол, и се приемат адски безкритично.А в копието за 3 милиона долара скриха този надпис. Защо? За да не копират подписа на майстора, щяло да е измама…За съжаление, всичкото ни е такова…

Но знаете ли къде ми се струва, че е истинската причина?

Че ако реално се изтъкне истината, че гръцкото законодателство е било в борба с гробниците, че Кодзимасис е някой глупав грък, минал дълго след като Александрово е била факт и  просто я е вандализирал, ще трябва да се признае неудобната истина…

Че тракийските гробници вече не могат да се съотнасят към гръцката „култура”, хеле пък просто за сметка на подобия на еленче с еленче и жезълче с жезълче… Ясно, че два съседни народа ползват често еднакви или подобни мини, подобни ресурси, търгуват, крадат, обменят майстори и ловуват сходни жиовотни… Но дотам.

Тракийските паметници, ако се признае тази фактология, започват да клонят към по – стари от същинска класическа Гърция като цяло. Преди периода, когато гръцката култура започва да се разпространява, да мери паметници и разходи.

И така, какво имаме?

От страна на Тракия имаме една богата и езотерична погребална култура, много от монументите на която могат да спорят по размери и на голямата част от пирамидите. Смъртта тук е вечен живот, обожествяване.

Нищо общо с така наречения „гръцки прототип”. Смъртта в Гърция е чисто счетоводно изживяване. Преди да погребеш баща си – данъчна ревизия, и жените и робите не влизат, за да не откраднат нещо. След погребението минаваш пред ареопага да се отчетеш. Върнал ли си бурканите, амбалажа, чорапите на мъртвия могат ли да се използват още… Най – вече колко пари си изхарчил за тоз непотребен боклук(трупа), за да не подбиеш капиталеца на града - държавица за гемиджийство и разбойничество. И в крайна сметка, минаваш и пред  тесмотетите, където обръщаш джобовете. Да не си прибарал нещо от погребението на баща ти, да си излъгал, че си погребал некой накит, златен зъб или друго и да си го турнал у джеба и да искаш да го прилапаш, с което да объркаш нещо гръцката сметна палата… И т.н.

Ето ги двете „производни” култури, една до друга. Мязат си, както виждате, като меч и мечка(женското на меча?)…

Е, ами освен... да даваме на гърците по един обол и да ги пращаме да пътуват…

Да продължават да вдигат микенски гробници, защото както знаем, в това много ги бива.

Докога?

Стефан Симеонов, 12.07.2012