TRADITUM  A  SCRIPTORIBUS  ANTIQUIS,  APRILIS  MMXVII

Traditum  a  scriptoribus  antiquis

A p r i l i s    M M X V I I

De Bozman

P R A E F A T I O

Няма да е пресилено да заявим в началото, че за мнозинството ползващи българска реч, историята е  суха и скучна дисциплина освежавана от някои автори най-вече със блестящи  небивалици или занимателна и героична словесна еквилибристика даваща самочуствие и гордост на читателите.  Едва ли е случайно, че нашата история през последните стотина години се чувства удобно само като  политическа история,  далече от културните и еволюционни европейски процеси  в тази област и трябва да признаем, хитро манипулирана за постигане на временни и бъдещи  политически дивиденти. Плитки, но ефикасни трикове  са минирали тази област, независимо от постиженията на гиганти като Шпенглер, Б. Кроче, Тойнби, Момзен и т.н. чийто иновационни достижения безмълвно се игнорират или изобщо не се познават.  Жан льо Гоф през 1828 г. заявява (2А) : ...” много се говори за необходимостта да се разказва, това е много вярно. Но съществуват много повече факти, както битките, войните, официални правителствени  актове ... има индивидуални факти със собствено име, има общи факти без име, на които е невъзможно да се определи точната дата ... и които не могат да бъдат изключени от историята без тя да се осакати ...”. Всичко това несъмнено е истина и българската история бе осакатена именно по този начин – с пренебрегване на изходящата и основополагаща терминология, т.е. поставена бе непреодолима пречка по същество терминологична за проследяване континуитета при записаните исторически събития. Тази пречка се прояви с тежки последствия за самата историческа материя, следствие на недостатъчно познаване на източниците и тяхната приемственост  и променливост през вековете, тъй като нравите, обичаите, културата и съответно изразните средства  се променят ведно с развитието ( или упадъка) на цивилизационните обществени норми и порядки. През тази призма на разсъждения можем да заявим, че България до ден днешен няма история опираща се на налични първоизточници, независимо от издадените лъскавите и скъпи многотомници на тема история – тя има откъслечни анали целенасочено съшити с червени конци, но не и история изградена от кохерентни и взаимно обусловени термини и събития. В една нормална история е недопустимо да се декларира, че номади образуват държава на дадена територия (първо българско царство (0.0.) ), когато на същата тази територия съществува многовековна империя и продължава да съществува върху същите тези граници в момента на нароченото образуване, в една нормална история е карценом да се парадира за национални достижения и ценности според артефакти и паметници от друга общност с други езикови, археологични, културни, административни и т.н. дадености (0.0.А.) . Точно по този недопустим начин е създадена и продължава да се репродуцира  официалната българска история, която ще просъществува в този си вид неопределено  дълго време поради редица обществени и геополитически причини.

Този начин на изложение е изчерпан спрямо една от основните формулировки на Теодор Момзен за историята (0.В.) : „Теоретични работни хипотези, които са годни да служат като тезиси за исторически изложения, носят винаги перспективен характер и са независими от това,  доколко могат емпирично да бъдат верифицирани или не, те са закотвени  в основополагащи обществени ценностни норми, съответно гледни точки. Самото това обстоятелство ги прави подходящи да служат като средство за комуникация между миналите времена и съвременното съзнание...”. Изчерпан, тъй като обществените ценностни норми на комунистическото възпитание отпаднаха отдавна от интелектуалните човешки ценности поне в България, защото бяха закотвени върху невярни и манипулирани исторически анали. Тезата на РТ избягна тези подподни рифове защото не е основана върху обществена актуална историческа ценност, а върху първичните калиграфски дадености, дали начало на днешните кодови термини българи, България и т.н. По-късни данни от арабски автори не могат да променят това статукво, тъй като са вторични интерпретации на вече съществуващи  термини, пречупени през езиковите особености на арабската реч и представяни като трудно разпознаваеми идеограми. РТ дори няма отношение към променливите критерии на историческата истина, изказани опростенчески като „Това е което твърдят нашите авторитети, но онова, което всъщност е станало, трябва да е било ето това, а не друго” ( Бредли ) и които водят до конвеирно възпроизводство на мнения, а не на фактология. Тя е прецизирана върху писмените дадености по въпросните термини и доколко ще се ползва от историци е отделен въпрос, а въпроса за родовият корен на днешната българска нация е далечна периферия. Днес трудно се разбира, че историческата терминология и родовата генетичност са разходящи се прави в пространството, като се надяваме казионното разбиране за взаимосвързаност на тези понятия да се изживее от бъдещите поколения, които ще обновят българската историография.

В този материал ще се опитаме накратко да изясним появата, еволюцията и разнопосочността на най-кодовите кодови думи в нашата история – термините „българи” и „България”. Историята като колектор на събития е крайно чуствителна към термините, тъй като по същество тя е терминологична наука, подобно на философията, психологията (1.А.) и т.н. основани върху достиженията на човешката реч. Археологията, биологията, географията и др., а в последно време и генетиката могат да помогнат в много отношения за развитието на историографията, но не могат да извадят историята от терминологичният капан, който е неин основен оперативен инструмент. Ще се опитаме да разчупим шаблона, но не по начина използван от много, високо образовани и не до там образовани автори, които на основата на фонетични и инфрафонетични подобия и прилики се опитват да открият нови научни територии за своите виждания в частност географски области свързани с двете споменати кодови понятия. Именно срещу този шаблон беше предизвикателството на РТ преди години. Тези термини се появяват твърде късно след дълъг и криволичещ път в паметниците на латинската реч в същият изпис, в който съществуват и до ден днешен – bulgariи Bulgaria, и никакви словесни еквилибристики не могат да ги извадят от там – за щастие тези източници са недостигаеми за дългите пипала на играчите от съвременната геополитическа рулетка така, че е целесъобразно и разумно да се насочим към източниците предимно на тази реч.

 Вижданията на един от стълбовете в историята, Гибон (Edward Gibbon) (2.В.) , че „ всяка епоха на Земята е увеличавала и продължава да увеличава богатството, щастието, знанието, а може би и добродетелите на човешката раса”, то без претенции за извисяване добродетелите на човешката раса, ще се опитаме да предоставим едно проследяемо и разбираемо търсене на изворите на двата термина за увеличаване добродетелите и историческата трезвеност на българската нация;  нация по наше скромно мнение тотално опиянена и непрекъснато дрогирана с опиати сътворени в геополитическите лаборатории на великите и не дотам велики държави хвърлящи безспирно  значителни средства в тази област.

Десет години след публикуването на РТ (1) се налага друг начин за обяснение, различен от първопредставянето. Този проблем погледнат от днешна дата смятаме за терминологичен проблем и тъй като терминологията е важен и неделим момент от всяка научна дисциплина, разбирането на РТ предполага средна или висока образователна подготовка в областта на българската реч и познания по източниците. Тази подготовка задължително трябва да различава движението и промяната на термините през вековете, без което движение, четенето на РТ е безмислено и безполезно, а няма да е погрешно да заявим, че каквото и да е общение с исторически материали е безпредметно и паразитно  без разбиране на тази обуславяща даденост на историческите събития. Един прост пример с приятен аромат – термина whisky води началото си от шотландско-келтският израз  uisge betha – животворна вода. Търсенето назад във времето на употребявана дума whisky за този вид питие по фонетични аналогии няма да доведе до uisge betha, въпреки доказаната  приемствена последователност на термините за обозначаване на питието. С термина българи е същото и дори по-сложно, тъй като той не води назад във времето до разбирането, което днес имаме за „българи”, т.е.  име на народ, нито до този фонологичен съвременен изказ. Ето това ще се опитаме да изясним по друг начин, не както в първоначалното издание на РТ, тъй като за тези десет години откриваме в първото издание доста нередности, породени най-вече от наивно цитиране на източници, които въпреки делегираната си академична популярност са далече от задълбочено и обосновано представяне на историческите обекти – ръкописи, палеографски,  епиграфски паментици и т.н.  Обект на нашето търсене  – двойката burgari/bulgari и репитите ѝм, а защо не и на термина България, като служебен/нарицателен термин и как този термин еволюира в име на народ, на класа, на територия, на религиозна характеристика и вероятно още значения на които не сме попаднали до ден днешен по интернет наличните публикации. Развитието и промяната на тези термини не се разглежда от българската  историческа наука и всеки термин се счита за постоянна величина във времето, нещо абсолютно погрешно и примитивно като изследователски метод. Да не споменаваме, че няма такива методи, като изследване на термините като променливи величини до днешна дата, всички термини се приемат за забити гвоздеи, около които се вие совалката на историята, а е точно обратното. Историческите събития променят и формират термините;  burgari/bulgari и съответно Bulgaria са именно от тези променливи величини. 

Няма как да пропуснем и изследването на Keramopoulos(2) , The Greeks and Their Northern Neighbors, Athens, 1945, който се старае да обясни латинският термин като исконен за гръцката граматика и език, като представя пароними като синоними, πηργος като първообраз на burgos и т.н.

Part I

Вечен проблем на историята като хуманитарна наука е проблема на отделния субект,  кой как чете източниците и как ги разбира. Извън този глобален проблем има десетки схващания какво е историята – хронология от събития, разбиранията за тези събития извън контекста на текста или само на части от него, пропаганда, политика, документирана митология и т.н. и т.н. (3)

'''''''''''''''''''''

Целият материал в док формата. Другият док. е със пояснения и линкове на книги по въпроса.