Don Quixotes II

Don Quixotes II

bozman

Материала е долу в док. формат, тъй като има много снимки, а втория doc. е критика на част от този материал от Даниел Илиев, която част касае Тудор Доксов и руските дописваници по него  от ХVІІ - ХІХ в..

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''

КРИТИЧНИ БЕЛЕЖКИ

върху някои проучвания на Г. Ценов и главно върху неговата книга

“Кроватова България и покръстването на българите”,

изд. София,1937

Изложение в черно – Legatus

Коментар в синьо – bozman

Тъй като този материал беше поместен във форум Бойна слава, а коментара по него изтрит и след като днес има хора които се позовават на него, тук отново ще напиша своите забележки по критичните бележки на Legatus.

Открих тази книга сканирана и качена в Интернет. Признавам, че до неотдавна името на нейния автор ми беше непознато – д-р Г.Ценов не е много известен сред научната общност и това,както прочетох в едни биографични бележки за него, било заслуга на професорите Васил Златарски и Стефан Младенов, които – виждайки в негово лице конкуренция – го били едва ли не низвергнали, поради което той се принудил да живее главно извън България.

Ние не знаем откъде Legatus е прочел тези биографични бележки понеже не съобщава, но приписване на „низвержение” от страна на Златарски и Младенов по отношение на Ценов е геройство за каквото последните двама няма как да претендират. Ценов напуска България понеже се оженва за германка и отива да живее в Германия, а за конкуренцията ще видим по-нататък.

 Работил в Берлинския университет и Ватиканските архиви и у нас издавал сравнително малко свои проучвания, които, въпреки стойността си, не срещали справедлива оценка и прием в науката заради клеймото, поставено върху него от гореспоменатите професори.

Да се каже „клеймо” от гореспоменатите професори е доста  преувеличено, още повече, че Златарски никога не е получавал докторска титла в България, та да стане и професор, та да бъде и български професор. „Справедливата оценка” преди всичко е резултат от неистовия бяс, който се е оказал трамплин за ученост, който повече хули Ценов, той е и по-учен. Трябва да уточня с най-голяма сериозност и отговорност, че тази мода, да се джавка угоднически на вишестоящият научен ръководител и до ден днешен е налице в българските научни исторически среди.

За Г.Ценов обаче доста се говори в историческите Интернет-форуми, където неговите становища често са безапелационно приемани, а сам той минава за безспорен исторически корифей – донякъде това е естествената реакция от страна на младите, но затова пък доста добре запознати със средновековната ни история любители, които се противопоставят остро на идеологизациите в науката.

Това е лесно обяснимо следствие на пълното невежество и историческо тесногръдие от страна на официалните историци по фундаментални исторически факти и тълкувания. Ако заява, че при 90% от тях цари абсолютно преписвачество от чужди автори и изследвания, ще съм много близко до истината. Особено показателни в това отношение са тюркска, иранска, хунско-азиатска и т.н. тези, точно и старателно преписани от „братски” руски източници.

 А Г.Ценов обвинява Златарски точно в идеологизиране и дори във фалшифициране на средновековната българска история от позициите на руския панславизъм.

За идеологизиране Ценов не говори, а по-скоро за мафиотски протекционистки структури в Университета, да употребим по-модерната дума, които съществуват и до днес. Но, че  доказва фалшификациите на Златарски и неговите плагиатски изпълнения не може да му се отрече. И не само ги доказва, но и печели дело в съда за клевети срещу себе си, което доказва, че и Българският Съд признава доказателствата му. Голямата му грешка е, че изтегля обвиненията си, след решението на съда да прати в затвора Златарски & сие, поради което и решението на съда се отлага поради отмяна на иска. Грешка, която неговите почитатели никога няма да му простят.

Всичко това силно ме заинтересува и подтикна да намеря и прочета нещо, писано от този човек. На електронния сайт, на който е качена “Кроватова България и покръстването на българите” (http://ziezi.net/cenov.html), има и други книги на Г.Ценов, но избрах тази, привлечен от озадачаващото й заглавие – за мен бе странно обединяването на точно тези два елемента в една тема.

Това е доста смущаващо изявление от Legatus още при първият му досег с книгата т.е. за какви „два елемента в една тема” става въпрос е просто непонятно. Още на десетият ред в изданието (стр.2 – всички страници ще са дадени от мен в съответствие с ел. издание от което е черпил сведения и Legatus) съставителите заявяват :

„ В настоящето издание  се съдържат следните основни произведения  на д-р Ганчо Ценов:

1.     Кроватова България

2.     Покръстването на българите

3.     Българската история в най-нова България

4.     Прокоповите хуни и Теофановите българи…”

Съдържанието на изданието е уточнено – както на всяка книга – на стр. 13 и там е отбелязано „Книга І – Кроватова България” и „Книга ІІ – Покръстването на българите”.

Прегледал съм обаче още две негови работи, на които се позовавам тук-там в бележките. Намирам, че Г.Ценов се чете трудно. Причината не е в това, че книгата е писана преди 70г. (макар че пуктуацията е доста объркваща за съвременен човек) - чел съм изследвания, правени още по-отдавна. Просто у него има особен начин на поднасяне – и в научно, и в стилово отношение. Да не говорим пък за проучвателските му методи и начина за правенето на изводите. Но все пак прочетох книгата и понеже я прочетох, считам се длъжен да направя тези бележки.

Ние също прочетохме някои книги на Ценов и поради същата длъжностност решихме да отговорим на Легатус, за да не остане читателят с впечатлението, че книгата и Ценов, могат да се разглеждат само по един начин и от един ъгъл .

Не заради науката – тя се е произнесла още навремето в лицето на Златарски, Мутафчиев и Ст.Младенов (според мен доволно адекватно) – а заради любителите, които четат и пишат в историческите форуми.

Ние сме задължени да хвърлим частична светлина върху упоменатите „лица”. За преписването от Златарски на пасажи от историята на Голубински и представянето и като своя – няма да говорим. За обвинението в плагиатство на Златарски на международен форум от Успенски, председателя на Археологическото Дружество в Истамбул, в смисъл, че плагиантства изследванията на Шкорпил и ги представя за свои – също. Ще ги приемем за основание, че така се гради науката според Легатус и така я разбира.

НО, че картите от книгата на Златарски „Geschichte der Bulgaren” широко разпространена на Запад, като книга на „виден български учен” са основание за откъсването от България на Беломорска Тракия свидетелствано от  г-н Венизелос не можем да подминем. На молбата на Стамболийски „да не откъсва Бел.Тракия от България, тъй като тя не спада и географски и стопански към Гърция” Министър-Председателят на Гърция, Венизелос отговаря: „Вие г-н министре, като искате тази земя, гледахте ли картите на Вашите учени и дипломати, от които се вижда, че тази земя никога не е била българска”. И тези учени са от антуража и обкръжението на Мошеника Златарски, които СЪЗДАДОХА представите, че българите са чергари от Азия. И ние сме задължени още тук, в началото на коментара да заявим, че АКО за официалната наука изказала се „навремето” за трудовете на д-р Г.Ценов,(същата тази наука която и днес печата учебници за азиатските монголоиди-българи), присъствието на Мошеника Златарски сред тях е обичайно и поносимо явление, ТО  „любителите” които четат по форумите и потомците на беломорските тракийци сред които съм и аз, ЗАЯВЯВАТ, че самото споменаване на явният измекярин на Родината – Мошеника Златарски, като „учен” е абсолютна и неоправдана от нищо сервилност и кастрилност….

Те са наистина знаещи (поне по-голямата част) и мислещи хора, но не се занимават с исторически изследвания, а присъщата им пристрастеност към новите и нестандартни мнения могат сравнително лесно да ги омаят (далеч не всички, разбира се), както в случая с д-р Г.Ценов. По моето нескромно професионално мнение той не е никакъв научен корифей

Ние се съгласяваме със самомнението на Легатус за „нескромно професионално мнение” – всеки има право да оценява и себе си и другите, но бихме се усъмнили за каква професионалност все пак става въпрос, след като той не можа да схване след прочита, дори заглавието на труда, на д-р Г.Ценов. Ами нататък ?!  Да видим нататък "професионалното скромно мнение" 

– той е преди всичко един обиден човек, който се е заел на всяка цена да доказва колко магистрално и вдетайли са неправи, пристрастни и некомпетентни засегналите го опоненти. Това впечатление ми направи прочетеното – за останалите му книги не мога да кажа.

Да, обаче освен дадената книга, Легатус заяви още в заглавието, че ще се позове и на „някои проучвания”. Тук намиране признание, че той няма представа от другите трудове на Ценов, а ще прави оценки. Да видим дали това е така и дали Легатус ще използва наистина фактология от Ценов или ще използва това което са казали за Ценов. Надяваме се да е първото.

 И точно защото е движен от обида, той не само не пропуска да отправи към тези опоненти тежки обвинения в незнание, некадърност и дори фалшификация при всеки удобен повод, но и често издига очевидно несъстоятелни становища като че ли единствено за да отрече заключенията на “противниците си”. Не мисля и никога не съм мислил, че такъв начин за правене на наука е добър.

Бележките си започнах да пиша по реда на страниците на книгата в хода на самото четене – обикновено постъпвам по този начин, тъй като той е ясен и прегледен. Но скоро ми се наложи да се откажа – Г.Ценов на безброй места в изложението си повтаря едни и същи твърдения (дори към края на книгата вече имах усещането, че го е правил неслучайно, а като маниер за внушаване на убедителност) и ако бих отминал повторенията без никакъв коментар, рискувах да ми се вмени, че се съгласявам с автора (както е направил той с опонентите си навремето), а за много от тези твърдения това въобще не е така. Ако пък трябваше на свой ред да повтарям многократно едни и същи бележки, следвайки авторовите повторения, критиката ми щеше да стане досадна. Навремето в рецензията си на хабилитационния труд на Г.Ценов Васил Златарски бил отбелязал, че за да “се разгледа и оцени цялото, ще трябва да се напише един том, два пъти по-голям от книгата на г-н Ценов”.

Това изявление на Мошеника Златарски несъмнено има поне две страни. Първата е, че действително „обсега” на пеленга на радара на Ценов е изключително широк и това е непривично, за обикновеният академизъм свикнал да каже „едно” и да цитира двайсет, които казват същото това „едно”. Второто е, че упоменатата книга на Ценов, („Хуните които основаха българската държава”) е книга по издание, но по- скоро е една монография или обширна брошура по обем. Студентски дипломни работи се пишат в двойно по-голям обем за сведение. От тук ние  се съмняваме, че отказа на Златарски, да е по отношение на обема на книгата на Ценов, а по скоро по нейното съдържание. Ние сме убедени, че не двойно по-голяма рецензия, десет пъти по малка Мошеника не е бил способен да сътвори, тъй като . . . няма от къде да препише.

Това е безспорно така за всяка рецензирана работа, но очевидно е особено валидно за работите на Г.Ценов точно заради повторенията, с които изобилстват. Ето защо аз преподреждам бележките си тематично (и – предварително го обявявам – без да посочвам напълно изчерпателно всички авторови повторения), за да не бъда принуден да пиша цял том. Намирам, че и този способ е сравнително удобен и позволява критиката да се ползва успоредно със самото издание – ако скептиците, както и почитателите на д-р Г.Ценов пожелаят да я прочетат, разбира се.

Прочита ни се придружава и от коментар както е видно

I.Методът на д-р Ганчо Ценов

1.“За пръв път ние чуваме да не се оспорват резултатите, до които един изследовател е стигнал, - пише д-р Г.Ценов на с.217 в книгата, - а да се оспорва методът, по който той е стигнал до тези резултати.” Логично ли е това авторово учудване? За него самия – вероятно да, но едва ли за науката.

Ние отново чуваме да се намесва някаква „наука” ?! Според Легатус „наука” е използването на методи, които той познава и признава и отрича,такива които не познава и не ги признава. Е, как може Легатус да знае кой метод е правилен и кой неправилен – такива предварителни знания никога не са се смятали за наука а за гадаене , шаманство, тарогледане и др. такива от този сорт . Науката е ИМЕННО И САМО ЗАРАДИ ТОВА НАУКА, поради способността си да открива способи, начини и методи, които довеждат до резултат. Този резултат се отрича от Легатус като указател за правилност на метода. С други думи, той счита за правилна посоката изток, ако е УКАЗАНО, че това е изток, а дали се пристига на Запад е без значение. За Ценов е точно обратното, дали се указва Изток или Запад е без значение, ако се е достигнало до търсената посока, значи посоката е била правилна. Тук си даваме обяснение и за шока в който ни хвърли Легатус в началото на коментара, със заглавието на книгата на Ценов, тъй като тек се изявява метода му на изследване. Тръгнал е значи в началото на търси книгата на Ценов за да изкаже критични бележки, и понеже намира две книги, но не може да осъзнае, че са две, тъй като търси една, то предварителният му подход  да „търси книгата” надделява и несъзнавайки, че става въпрос за две книги, кой изказа брилянтното си умозаключение. Поздравления.

Защото ако един метод е неправилен, то няма как да са правилни постигнатите чрез него резултати, а ако някой от тях пък се окаже верен, това ще е изключение, а не правило, случайност, а не закономерност. И, за да бъда справедлив, ще прибавя, че – от друга страна – правилните методи в научното изследване също не дават задължително и непременно правилни резултати във всеки един случай.

Вече сме наясно с разбирането за методите на Легатус. Да видим резултатите.

2.Своето разбиране за научния метод в историята авторът е споделил на няколко места:

2.1.с.147: “Мнението не е наука. Наука е само онова, което почива на положителни факти. Понежемненията нямат стойност за историята, Ценов ги отхвърля и се опира само на факти. … Той впрочем не казва нищо от себе си. Той не излиза със свое мнение или теория, а предава  свидетелствата на старите автори.” Съгласно това заявление историкът не трябва да бъде изследовател на миналото, а събирач на факти – каквито са били повечето средновековни хронисти – но не на какви да е факти, а на “положителни” (какво ще значи положителен факт не става много ясно, но приемам, че Г.Ценов има предвид установен, сигурен факт). Практиката на боравенето с извори (от които вадим фактите) обаче показва, че много често те съдържат твърде противоречива информация и се налага да се преценява истинността на данните, т.е. ученият трябва да формулира някакво мнение по тях. Дали мнението ще е правилно или погрешно е отделен въпрос, чието решение е в сферата на научната критика и – евентуално – в появата на нови (непротиворечиви, ясни, сигурни) данни. Но ето че Г.Ценов превантивно отхвърля мнението и го изключва от науката, свеждайки процеса на изследване до събирането на факти. Но спазил ли е сам за себе си тази максима? Той твърди, че я е спазил: “не казва нищо от себе си. Той не излиза със свое мнение или теория…”

Ето че навлизаме с бодра пионерска стъпка в света на измамите в стил Мошеника Златарски. Тъй като шаренията с текстовете на bozman и Легатус е налице, ще я увеличим и с кафяв цвят и курсив за отбелязване на цитати. Ще ги оцветявам в кафяво думите на Ценов, както в пасажите на Легатус така и в моите. Несъмнено от това, което е дал  Легатус извода може да бъде такъв. Цитата (от стр.147 в който Ценов говори за себе си в  3 л.ед.ч.) обаче продължава със следните думи :

” Неговата работа ( на Ценов – б.м.) се състои в събиране и систематизиране на фактите. Онзи, който оспорва изводите на Ценов, трябва по-напред да оспори приведените от него факти..”

Твърдението на Легатус,  „Но ето че Г.Ценов превантивно отхвърля мнението и го изключва от науката, свеждайки процеса на изследване до събирането на факти”. е не само основан на част от изказа, за да се изведе удобна нападка, той изопачава мислите на Ценов, които завършват със спестените редове от Легатус. Ценов казва, че неговата работа се състои в „събиране и систематизиране на фактите”  от което събиране и систематизиране следват изводите на Ценов. На какъв метод се натъкваме тук – очевидно на модерен-манипулативен от страна на Легатус да се изопачи пределно ясно изказана мисъл от Ценов. Тук се сещам за поговорката на Дядо Владо – „от кратунка – кратунки, от маймунка – маймунки”.

2.2..с.219: “Задачата на историята не е да каже нещо от себе си, а да установи, че тези и онези автори са казали това и онова и да обясни смисъла на казаното.1” Очевидно нашият автор счита, че сам той прави именно това – след като го препоръчва на другите.

Къде Ценов „препоръчва на другите” начин на поведение или модел за работа и къде счита , не е ясно. Явно трябва да въведем брояч на манипулативните изказвания на Легатус за да има някаква калкулация все пак, за количеството отброен боклук от хвърленият върху д-р Ценов.  Втора кофа с боклук.

 Но може ли да се дадеобяснение на смисъла на изложеното в изворите, без формулиране на научно мнение върхуданните, съдържащи се в тях? Самият Г.Ценов лансира голям брой мнения в книгите си, както може да се види от бележките по-нататък. Следователно това второ негово заявление как трябва дасе прави историческа наука, противоречи на първото. Освен ако не следва да мислим, че споредГ.Ценов собственото му мнение е наука, а чуждите – не.

Третата кофа с боклук се основава на резултатите от първите две кофи. Второто изявление не противоречи по никакъв начин на първото, защото и при двете Ценов има за изходна точка – ФАКТИТЕ ОТ ПЪРВОИЗТОЧНИЦИТЕ. Това естествено не е от значение за Легатус, защото не може да схване, че казаното от авторите, това е фактологията,върху която Ценов прави изводи (обяснява смисъла на първоизвора). Освен това Ценов, не говори за хора, а за целите и постулатите на историята, за която резултата би трябвало да е събраната и подредена фактология. И това никак не може да се разбира като препоръка „към други”, тъй като е само становище за модела на работа на историята (фактологичната според Ценов).

3.В основата на метода на изследване на Г.Ценов действително стоят данните на изворите – смятам, че никой не го е оспорвал. Въпросът е в това как той обяснява тези данни, особено когато те се разминават или си противоречат. Г.Ценов ползва едновременно следните няколко схеми в хода на своите обяснения:

3.1.Устройващите данни се приемат буквално и безалтернативно. Ето и два примера: a) картата на Св.Йероним, в която стои надпис “Mesia hec et Bulgaria”, се приема като доказателство, че България съществува на Балканите през IV век (с.38).

Вярно е, че българският език е труд, но във всеки случай той се оказва особено труден за историците. Mesia hec et Bulgaria, не е доказателство, че „България съществува на Балканите през ІV”, а е доказателство, че МИЗИЯ Е НАРЕЧЕНА БЪЛГАРИЯ.

 Възможността надписът да е от много по-късно време (понеже тази карта не е оригиналът на Св.Йероним, а препис от него) въобще не секоментира, нито пък се опровергава по някакъв начин;

Надписа не може да е от по късно и до това са стигнали още първооткривателите на надписа. Там където е надписа, наоколо има достатъчно и равнопоставено празно място за поне още четири надписа, а триене за освобождаване на място не е открито с микроскопен анализ. Което никак не може да се обясни, че съставителите на картата са оставили празно място от Южна Тракия до Долна Митровица и от Дунав до Дардания, само и само фалшификаторите след време да има къде да пишат. Твърдението пък, че картата не е оригинал от Св.Йероним, а препис от нея пък е направо смешно за човек който твърди, че се занимава професионално с история. Вярно е, че картата е препис, но И преписа е от ІV в. Какво имаме дотук – имаме бясно отричане на фактологични дадености. Поради каква причина ? Очевидно поради непознаване на паметника. Какво може да се очаква от човек който не познава паметника ? Само едно. Да счита, че МНЕНИЕТО МУ ЗА ПАМЕТНИКА е по вярно, отколкото ДАДЕНОСТИТЕ НА САМИЯТ ПАМЕТНИК. Това което и прави Легатус.

 б) споменаването на Константин VII, че преди появата на сърбите и хърватите на Балканите, България се намирала под римска власт, е прието като доказателство, че “тогава2 Македония3 се е казвала България” (с.200). Възможността споменаването на България да е ретроспективно, е също подмината с мълчание.

Отново безхаберие по паметниците. В Историческия факултет май само Маркс и Енгелс са учили ! Добре Константин VІІ не знае какво говори и може да го е споменал, ретроспективно, хипотетично, хиперимагенерично, в момент на умопомрачение  - да не му придиряме – той от малък си беше такъв.. Ами 10 реда по-нагоре Ценов пише, че Патриарх Фотий, Анастасий Библиотекар, папа Николай също „означават македонците като българи”.  Те също ли са идиотчета, които не знаят какво говорят ? Легатус ретроспективно не ги е забелязал , а трябваше, защото вече имаме впечатление, че  труда на Ценов се чете  от Легатус по системата „едно към гьотере”.

3.2.Данните, които авторът преценява като устройващи, се приемат дедуктивно и са основа за глобални изводи, като за факти се представят не изворовите данни, а авторовите изводи. Т.е. Г.Ценов прави точно това, в което яростно обвинява опонентите си.

Значи съобщенията на Патриарх Фотий, Анастасий Библиотекар, папа Николай и Константин VІІ се приемат „дедуктивно” и това не са факти, а авторови изводи ? Браво. Както виждам, расте здраво и бодро поколение отмяна на старите червените кучета на Мошеника Златарски. Хвала !

 Примери: а) понеже Теофан пише, че Константин IV Погонат, като научил за нападенията на българите,

„Понеже Теофан пише”, НО Теофан такова нещо никъде не пише. Името на „българи” се появява в писанията на Теофан, СЛЕД ОТТЕГЛЯНЕТО НА КОНСТАНТИН от Делтата, така, че преди да тръгне на север Константин не е чувал за българи – според писанията на Теофан естествено.

 “заповядал всичкиотреди да преминат в Тракия”, Г.Ценов прави заключението: “Тракия значи тогава не се енамирала под негова власт” (с.211). За автора това е “неопровержим факт”, доказващ, че цялататеритория до Константинопол принадлежи на българите и аргумент в полза на неговото схващане,че българите са автохтонно балканско население (тракоилирийско);

Да, така пише Ценов и прави такова заключение. То е погрешно и според  мен, но той изхожда от презумцията, че това е провинция България. Някой да е доказал някъде, някога, че в провинция България не живеят българи ? Само това може да опровергае Ценов, но то още не е направено.

 б) “А когато влезли вЦариград4 императорът бил казал на българските пратеници: “Ако пратениците на апостолическото седалище не бяха дошли през България, нито моето лице, нито Рим биха видели през живота си.” И от това се вижда, че България е опирала по онова време до Цариград” – пишеГ.Ценов на с.127. С други думи, ако отидете до София през Добруджа, това ще означава, че Добруджа се простира до околовръстното шосе. Но ако пък отидете до там през Гърция, ще следваизводът, че българо-гръцката граница опира до столицата на съвременна България.

Става въпрос обаче за съвсем друго нещо, а именно за Епир, Македония и Тракия, а не за Добруджа или Афганистан. Когато казва че „България е опирала до Цариград” би следвало да се уточни маршрута и преди време Легатус предложи да коментираме възможните маршрути в един форум, но не участвах поради други ангажименти. Нямам мнение по това дали Ценов бърка или е прав. Във всеки случай от Дурацо  (Албания) до Константинопол НЕ СЕ МИНАВА ПРЕЗ ДОБРУДЖА.

3.3.Противоречащите на авторовата теза данни се преинавачат или се игнорират въобще и то без никакви аргументи. Примери: а) на с.145 авторът отбелязва: “Когато Методиевите ученици бяха принудени да напуснат Панония, те се върнаха в Охрид, в седалището на архиепископията Първа Юстиниана, а не в Цариград или в Преслав…”. Но във второто житие на Наум изрично е писано, че учениците на Методий, след като пристигнали в България, “едни се разпръснаха из Мизия, други из Далмация и Дакия…”. Г.Ценов предпочита да изпрати всички в Охрид, без да споменава Мизия. По какви причини данните за Мизия и Дакия са игнорирани?

Този глава е озаглавена „Веруюто на Методиевите ученици”, а не „Писмени източници за Методиевите ученици”, та Легатус да иска от Ценов да упоменава всички източници, където се упоменават методиеви ученици. Във тази връзка се упоменава и Охрид като център на българската църква, чрез думите на Охридският Епископ Теофилакт:

„Но каква общност има България с Цариградският П атриарх, който нито има право на ръкополагане в нея, понеже признава епископа и за автокефален, нито пък е наследил някоя другая привилегия над нея”стр.144

 Оттук и съждението на Ценов, че връщайки се в Охрид, Методиевите ученици се връщат в България. Какво казва Житието на Наум – казва че, учениците „пристигнали в България”. Къде има тук аргументи противоречащи на становището, че Методиевите ученици се връщат в Охрид – България по думите на Ценов, и от житието на Наум, „пристигнали в България” ? Според българската реч такива противоречия няма, според  турската не знам. Житието на Наум дори допълва съобщението, че учениците се пръснали в Мизия, Дакия и Далмация, което доизяснява някакви маршрути след пристигане в Охрид, тъй като Охрид, не е в Мизия, Дакия и Далмация. Тук може да има известно преплитане на териториите на Дакия, Илирия и Македония, но при всички случаи, нито има някакво „игнориране”, нито „преиначаване” на фактология. Напротив – има  странно неразбиране на българската реч от страна на Легатус. 

 б) на с.127, след гореприведения цитат на Анастасий Библиотекар (вж. тук т.3.2.) Г.Ценов заявява: “И от това се вижда, че България е опирала по онова време до Цариград. За да се отиде от Рим в Цариград не се минава през Преслав, а през Епир, Македония и Тракия…”. Но буквално 20 реда по-горе в същия свой текст Анастасий Библиотекар пише: “Понеже пътят по суша чак до Константинопол минава през българската държава…”. Никъде не става и дума за Епир, Македония и Тракия, пък и няма как да става, защото от Италия до византийската столица по суша не се пътува нито през Епир, нито през днешна Македония – през тях се пътува, ако от Италия човек дойде до Балканите по море. Обаче Г.Ценов се стреми да доказва, че всички събития, произтичащи на Балканите през 60-те години на IX век в хода на римо-византийския църковен конфликт, касаят главно дн.Македония и нямат нищо общо с Мизия. Поради това той пропуска уточнението, че пътуването е по суша, преиначавайки по този начин разказа на Анастасий Библиотекар.

Пропуска ли !? И преиначава ?! Браво! Ето го и „пропускането”- стр.125, от Part . I. 128. col. 1374 § 609.

„Понеже пътят по суша от Дурацо нататък до самият Цариград минавал пред българското царство, папа Николай изпратил заедно с хората за България и своя мисия за Цариград, състояща се от Донат Остенски, Лъв, свещенник при римската църква и Марин, дякон при апостолското седалище, които били придружени от българите до Цариград. Дошлите в България по поръка на папата(та – е пропуснато в текста и може да се разбере като папа Павел - става въпрос за папа Николай –б.м.) Павел   и Формоза предали на българите цялата литургия, църковна служба, на български език.

Къде е пропуснато пътуването по суша и къде е преиначен текста ? Аз не виждам такова. Дори много ясно е казано, че пътя е от Дурацо за Цариград. Ако този път се вижда на Легатус „преиначен” защото в него не се споменава Мизия, то със същото основание той може да се жалва, че този път е преиначен, защото в него не е упоменат  Йерусалим или Сингапур.

3.4.Г.Ценов превантивно отхвърля миграционните процеси.

Това не е вярно. На стр. 63 е главата посветена на „Куврат или Кроват, основателят на модерната българска държава”, т.е. това е основният материал дал име на книгата „Кубратова България”.

а. „След тази победа Кувер минал с народа си река Дунав, отишъл в Македония….”

в. „Понеже абарите започнаха да нахлуват в Източната римска империя…”

с.”…хуногундурите или българите минали на юг от Дунав…”

d.”…Арх.Теофилакт пише: . . . .дойде из скитските части отвъд Дунав друг народ, тъй наречените българи…”

е. „..Куврат е преселвал южните българи на север..”

И всичко това е от  две страници 64 и 65. Виждаме, че Ценов не само цитира автори, които говорят за преселение, но и сам дава сведения за такова. Как  Легатус не е видял  и прочел за тези преселенията, е отделен въпрос. Дали Ценов отхвърля „миграционните процеси” е съвсем друга работа, защото понятието „миграция” няма нищо общо с човешкото съществуване. „Миграция” означава периодичен прелет или  преход на биолгогични групи, повтарящ се всяка година. Ако Легатус иска да ни убеди, че човешки същества пътуват по миграционни маршрути всяка година из Европа, той просто не е намерил подходящите слушатели. Съветваме го да се обърне към някой клуб на орнитолози.

 Аз не мога да кажа със сигурност накакво се дължи тази негова позиция. Мога само да предположа, че тя е предизвикана от стремежа му да доказва по всякакъв начин, че българите са автохтонно население на Балканите, а самата мисъл за варварските миграции е в състояние да поколебае подобна теза5. Възможно е и да не съмп рав, но все пак допускам, че точно това е причината Г.Ценов не само да не коментира такивапроцеси в книгата си, но дори повече – самата дума “миграция” той не е споменал нито веднъж.

Така и поради това според Легатус, Ценов е лош историк. Ценов също не споменава и локализация, вертификация,  спецификация, централизация поради което очевидно е и лош гражданин. Как обаче Легатус не може да прочете пет реда от Ценов и да ги коментира е много централен въпрос, който НАДАЛИ му дава право да коментира д-р Ценов, след като ДОРИ не може да вникне в прочита. Такива анадолски прочити на български текстове ние не можем да допуснем, не само по отношение на Ценов, но ИЗОБЩО ПО ОТНОШЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК .

 3.5.И понеже в периода IV – VII в. в историята на полуострова изворите употребяват доста голям брой нови и различни етноними, което – ако не е имало миграционни процеси – поставя въпроса откъде са се взели тези различни племена, Г.Ценов е принуден да го реши чрез идентифициране на тези племена с коренното балканско население, отъждествявайки българи, скити, славяни, готи, хуни, македонци, мизи и пр. с трако-илирите. Какви основания има за такива идентификации и доколко те могат да бъдат приемани като факти, за което настоява авторът, ще посоча по-долу.

3.6.Като част от метода на Г.Ценов трябва да се посочи неговият основен критерий за ономастична идентификация или връзка – фонетичната близост в имената (гети – готи; савири – севери; Кроват – Кроатия; Куврат – Кувер; Хацон – Коцел; Верегава – Берковица; Цурта – Цур – Цурулум; Хибриста – Хеброс или Ибриста – Ибър; Певка – Пехчево; и пр., и пр.) Не споря, че фонетичната близост има показателна стойност. Но ако при идентифициране тя се използва като основен (а в някои случаи – като единствен) критерий няма как резултатът да не е спорен. Ако приемем този елемент от методиката на автора за правилен и го ползваме по начина, по който го е сторил той, можем спокойно да идентифицираме София със Софена с всички претенции за неопровержимост а ла Г.Ценов.

II.Бележки по основните въпроси

1.Етногеографска главоблъсканица:

1.1.На с.19 авторът твърди, че не хуните били азиатци, а скитите.

На посочената страница НЯМА такова твърдение. Там дори не съществува думата „скити”.

 1.2. Три страници по-нататък (с.22) срещам твърдението: “б) че хуните, които образували модерната българска държава, са скити или славяни”. Но ако ако хуните са скити или славяни, то би трябвало и да са азиатци, щом скитите са обявени за такива. По-горе авторът обаче предварително е опровергал това.

Действително съществува  такова твърдение на стр.22 –цитата буква Б. Противопоставянето на този цитат на несъществнуващия от стр. 19 очевидно не може да бъде причина на никакви изводи.

1.3..На с.21 Г.Ценов атакува извода, че Булга = Волга по следния начин: “Този извод е очевидно неверен, защото ония, които са живели покрай Волга, са се наричали скити, а не българи”.

Не, не го „атакува” по начина определен от анадолския прочит на Легатус, а ето чрез този израз:

„Той {Никифор Грегорас (1295-1360) – б.м.} пише, че скитите живели до една голяма река, която местното население наричало Булга и по нея се нарекли булгари. Скитите са живеели първоначално край Босфора. Името Босфор или Бос-поръ е произлязло от това, че едно говедо или един вол преплувал през него (бос-порй значи волски бърф или проход). Грегорас в случаят е употребил славянското „вол-вул” и е нарекъл Босфора, река Вулга или Булга…” Това е обяснението на Ценов ( не е важно в момента дали е приемливо или не), а не израза посочен от Легатус. Израза “Този извод е очевидно неверен, защото ония, които са живели покрай Волга, са се наричали скити, а не българи”. е употребен в следният контекст :

„Какво правят обаче онези, които искат да ни уверят, че Македония и останала Илирия никога не са били български ? Те вземат от разказа на Никифор Грегорас само думата Булга и казват, че Булга е Волга, и стигат до извода, че българите са живели първоначално покрай Волга и защото са живели поркрай Волга, те били турци.Това е субективен дуедуктивен извод, който за историята няма стойност, защото историята е положителна наука, която се основава на историческите факти. Този извод очевидно е неверен, защото ония, които са живели покрай Волга, са се наричали скити, а не българи…” 

 Какъв е тук метода да се обори Ценов ? Той е виден, вземат се два израза от текстове с различен промисъл, поставят се един до друг и се правят изводи, от смисъл какъвто текстовете не носят на местата където се намират. Това очевидно не само не може да бъде метод, това е напълно изкуствена конфигурация целяща не да обори Ценов по негови писания, а да злепостави Ценов, чрез писания конструирани от Легатус. Една напълно лишена не само от научност, но и от почтеност машинация. 

 Дотукни става ясно, че според нашия автор българите не са скити и следователно не са живели край Волга, където са живели скитите.

Следствие на измамническата конструкция, естествено следват и изводи. Тези изводи обаче са от изкуствено построеният ТЕКСТ НА ЛЕГАТУС, а не от текста на Ценов. А за своя текст Легатус е в правата си да му даде  каквато иска оцена – ние нямаме нищо напротив.

 Но Г.Ценов продължава така: “Той (изводът, че Булга = Волга –бел. моя) е измислица и за това, защото никой стар писател не е наричал българите турци или пък фини, самоеди и пр., а всички, щом е ставало дума за потеклото на българите-хуни, са казвали, че те са скити. Скитите обаче са живели от правреме покрай Дунав.” Хайде сега, нека някой да ни разясни какво смята всъщност Г.Ценов: а) българите скити ли са или не са?; б) скитите околf Волга ли живеят или около Дунав? в) хуните скити ли са или не са?

Следствие на собствените каши от текстове които е разбъркал, Легатус бодро апелира към публиката „хайде сега някой да ни разясни..”. Какво да ти разясни Легатус, собствените ти манипулативни комбинации ли ?. Не е ли редно ТИ да дадеш отговор поради какви наредби от началници или собствени  тарикатлъци се гавриш с текстове, като циганите на „тука има –тука нема” ?

2.Къде според “Именника” са царували първите български владетели?

Никъде в „Именника” няма не само царували, там няма БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛИ. Дали хората там са наречени българи или китайци, е отделен въпрос, Но само папагалските червени мозъци, могат да ОТКРИЯ българи в текста, където такива няма. Изискването е само едно – МОЖЕ ДА БЪДЕ НАРЕЧЕН БЪЛГАРИН всеки азиатски монголоид, във всеки текст, независимо дали има такъв във текста. Равнись ! Смирно !

Г.Ценов твърди неколкократно, че са царували от двете страни на Дунава: 2.1. На с.22: базирайки се на “Именника” той заявява, че споменатият там Безмер бил князувал преди Аспарух “от двете страни на Дунава”.

Точно така. Ето го и паметника:

  Пределно ясно е изписано:

1.     Първи ред: ….безмръ

стран дна

Безмер държеше княжение ( князуваше, управляваше) от двете страни на Дунава. Ако на Легатус не му е ясна думата „обому”(оба, обоих) то за това си е виновен той самият, а не д-р Ценов.

 Същото твърдение е повторено на с.38: “княжеството на князуващия преди Аспарух Безмер се е простирало от двете страни на Дунав” и на с.70: “Безмер, (който имал княжество от двете страни на Дунав)…”;

2.2. На с.148 авторът отново потвърждава това, отбелязвайки: “Списъкът на българските князе, според който Аспарух е бил пети български княз на Дунав, защото преди него там е имало други български князе”. И на с.162: “Според списъка на българските князе Атиловият син Ирник е князувал на юг от Дунав през V в., т.е. преди Аспарух”.

2.3.А ето какво казва по въпроса самият източник. В него след записа за Безмер стои текст: “Тези петима князе държаха властта на онази страна на Дунава…

Казахме, АКО за някои хора, както и за Легатус  „обому” значи „онази”, то значи напразно са харчили парите на държавата за обучението си.

 И после дойде на тази страна

 И това не е вярно. Ето изписа:

4.     Четвърти ред: „(остриже)нами главами и потѡ приде настран

  днаа.

5.     Пети ред: „исперих…..…остриженами главами и поту приде настрану дунаа исперих . . . . остриганите глави и след това дойде настрани(встрани) от Дунава Исперих, където е и до сега…..

Есперих княз…” Коя е “тази”и коя “онази” страна на Дунава може да се спори, но безспорно е че първите петима (четирима владетели и един наместник – за да бъда перфекциозно точен) не са царували от двете страни, а само от едната страна на Дунава.Направеният от Г.Ценов извод е очевидно неверен и си задавам въпроса дали авторът е чел всъщност "Именника" или го познава в нечий доста неточен преразказ. Тук пробемът не е в това къде са живели българите и автохтонно балканско население ли са те или не. Аз коментирам едно отделно твърдение, за което авторът му изрично и нееднократно отбелязва, че е базирано върху конкретен изворов текст. И – както става ясно - то е невярно и представлява изкривяване на този текст.

И както стана ясно, ТО е вярно и по никакъв начин не изкривява текста. Истината е една – текста НЕ МОЖЕ да бъде разчетен от Легатус, поради което са и тези фриволни  заключения.

Поради това смятам заявлениетона Г.Ценов, че “не казва нищо от себе си” и “не излиза със свое мнение или теория, а предавасвидетелствата на старите автори” за несъстоятелно и излишно високопарно.

Ето точно поради тази причина Ценов е недолюбван от „специалистите” тъй като се основава на текстовете, а „специалистите” поради явното си безхаберие съчиняват всякакви смехории, които трябва да се приемат за верни. И който не приеме свободните йм безмислени съчинения ( Ценов казва „мнения”) се обявява за персона поп грата за българската историчарска м и с  ъ л .

 3.Основният аргумент на Г. Ценов за автохтонността на българите.

Добре, да преминем и към основният аргумент, след като периферните аргументи бяха манипулирани, изкривявани и като финал – неразбрани. За това обаче Ценов не е виновен, нито пък боцмана.

 3.1.На с.37/8 авторът пише: “Но понеже самата Мизия в четвърти и пети век се е казвала България и провинция България, явно е, че старите мизи са наричани българи и че България преди Аспарух е била провинция на Източноримската империя, което потвърждава казаното от Теофан, че Стара България е опирала до Босфора”(това, което е казал Теофан по местоположението на Стара България, ще коментирам по-нататък). В този текст има две твърдения: а) през IV – V в. Мизия се е наричала България; б) мизи = българи.

3.2.Основания за тези твърдения Г.Ценов извлича от известната карта на Св.Йероним,

А, не. Ценов не казва, че „извлича” тези данни от картата на Йероним. Това го казва Легатус, защото така е решил или защото така му е удобно. Ценов казва на 37стр.: „…в хрониката на Владиката Йоан от Никиу . . . .се казва, че роденият  в Залдаба, днес Шумен, Виталиан се бил надигнал (516г.) против император Анастасий (491 – 518). Срещу него император Анастасий е изпратил по море към Варна военоначалника Кирил. Сражението станало между Шумен и Варна, след което  Кирил се оттеглил във варна и спрял там, а Виталиан останал в провинция България.” H.Zonenberg, Jean, eveque de Nikiou,p. 378.

 където е отбелязано “Mesia hec et Bulgaria”. Вярно, Св.Йероним е живял през IV век. Но:

3.3.Познатата карта, с която разполагаме, не е самият оригинал на Св.Йероним, а много по-късен препис – от VIII или дори от IX в.

Какво като картата е препис, тя е точно толкова оригинал колкото и оригиналната карта, въпреки, че това едва ли има някакво значение при факта, че почти няма писмен хартиен паметник с давност преди ХV в. С това гениално заключение, че картата била препис, на какви изобщо писмени извори се крепи историята – нали на преписи след ХІV – ХVІ в. ?

Текстовете в нея са написани на т.нар. варваризиран латински -

“Mesia”, вм. “Moesia”; “hec” вм. “haec”; “Bulgaria” вм. “Vulgaria” (в единственото споменаване на българите от IV в. те са наречени “vulgares” а не “bulgares”), който не е характерен за IV в.

Няма такава класификация за латинският език. Дори налице е обратната истина – най-варварския латински е най-ранният латински, преди развитието и усъвършеннстването на езика. Варваризма не е външно явление, въпреки че има и такова, а запазване на първопричинната диалектна даденост, която в крайна сметка при литературният език се „изчиства” и „регулира”. Това не е черта само на латинският, а на всеки език, който е минал разговорната фаза и на навлязъл в селенията на писмеността.

Тези наблюдения, дори да не са доказателство, все пак отварят втора възможност за обяснение на надписа “Mesia hec Bulgaria” върху тази карта: да е прибавен в късния препис, като отражение на реалността в VIII или IX в., а да е отсъствал от оригинала на Св.Йероним, съставен през IV в. От научна гледна точка е редно да се анализират и двете възможности, а не едната да се отхвърли по презумпция и да се приеме безкритично другата.

Когато картата е публикувана от Майер (доколкото си спомням името) той също е бил на такова мнение – че надписа е добавен впоследствие, тъй като също е обучаван от Виенската историческа школа. Обаче след време той изследва най-внимателно надписа и не открива под него следи от манипулации. В началото говорихме за мащабните основания на надписа. Така, че научно изследване е имало и такова просто е изключено да няма при публикации в германски научни списания. Нека припомним, че д-р Ценов е публикувал именно при условията на германската култура, а не при условията на българската шуробанжанащина.

3.4.Ако изначално мизи = българи, то: - защо етноним “българи” не се среща у авторите, разказващи за завладяването на Мизия от римляните?

Това е известно и на малките деца, че от едното следва друго и когато ходиш да купуваш яйца не поръчваш кокошка, и когато си мажеш филийка с масло не казваш, че мажеш мляко. Тези примитивизми с равенства между понятия са просто зашеметяващи със своята безупречност и оригиналност. Браво.

- ако тнеонимът "мизи” е претърпял еволюция от "българи” (или по някакви причини е бил заменен с “българи”), но става дума все за един и същ народ, защо Г.Ценов не е обяснил кога и защо е станало това?

Защото д-р Ценов пише история за хора с нормално образование. И бедният дори не е предполагал , че може да има съмнение, че в провинция Мизия живеят някакви други хуманоиди освен мизи, в провинция България – българи, и когато цял свят знае, че Лакапин нарича българина Симеон Велики „ мизиец обладан от скитско безумие”, то ще се намери човек, който да пита, „ама защо е станало това ?”.

 Ако основанието за идентификацията между мизи и българи е това, че българите живеят там, където преди са живели мизите, то защо този принцип не се използва, за да се идентифицират например палестинските араби с финикийците?

Защото уважаеми има една тънкост която се нарича „време” и без чието владеене като понятийна величина, който и да е историк не  струва и костичка от череша. Аз разбира се не считам, че този отговор срещу критиките, трябва да се превръща в ПУЦ по писане и четене.

 3.4.Дори да приемем, че Мизия в IV – V в. се е казвала България, това не потвърждава, че Стара България е опирала до Босфора (каквото и да е казал Теофан по този въпрос). Провинция Мизия никога не е стигала до Босфора – нито до Тракийския, нито до Кимерийския.

Никой никога не е заявявал, че провинция Мизия се припокрива с територията която се СЧИТА за Мизия от древните автори, че провинция България се припокрива с която и да е България на Балканите, и като последно КОЙ казва, че Мизия е стигала до Босфора ? Казва го Легатус. А Теофан казва, че до днешният Босфор се е простирала Стара България. Сега какво, да му изгорим книгите ли трябва,  за да угодим на мненията на Легатус, че не е важно „каквото и да е казал Теофан по този въпрос”, или да го пратим в ГУЛАГ ?

3.5.Въпреки тези съображения, които оправдават според мен скептичното отношение към твърдението за автохтонността на българите, Г.Ценов, без нито веднъж да бъде споходен от някакви съмнения, при всяко споменаване за българин или българи на Балканите, ще вижда в него доказателство за тази автохтонност.

Е, не може да му се отрече тази слабост, че където и да чуе за българи, той счита това за доказателство за автохонност. Не виждам само с какво тези негови пристрастия са по лоши от пристрастията на Мошеника Златарски и съвременната историчарска армия от слепи папагали, които пък смятат всеки българин за дошъл от Азия ? Това никак не може да обезцени ДОКАЗАТЕЛСТВАТА които представя за автохонността на българите, а тъкмо по тях Легатус избягва да говори, ако няма възможност за комбинации „тука има – т ука нема”.

4.За това, че българите били славяни.

Ние прескачаме тази точка поради явното недоумение  и незнание, някой, някога да е отричал езиковата принадлежност на българите към славянската под група. Тъй като термина „славяни” е от ХVІІІ в. в обръщение, като понятие за съвкупност от народи със сродни езици, всички твърдения че „славяните” ( една популация в момента към 140 млн., и в разглежданата вилица от време ІV – Х в. не по малко от 20 млн.) са пристигнали „отнякъде”, „някакси” за нас е проява на тежки наследствени болести и интелектуални липси и няма да ги коментираме, поради човешко състрадание. Не искаме да се бъркаме в божиите решения.

4.1.На с.22, правейки етимологичен анализ на имената “Кроват” и “Батбаян”, авторът заключава, че имената са славянски и прави извод, че българите са славяни. Е, прав е Стефан Младенов – това са етимологизации а ла Раковски.

4.2.Понеже “Безмер” звучи славянски, оттук са направени 3 заключения: а) родът Дуло е славянски; б) ако Безмер = Батбаян, това значи че и Аспарух е славянин, защото той е брат на Батбаян; в) щом Батбаян и Аспарух излизат славяни, то всички българи са славяни.

По същество: има формална логика, но истина няма. А по-надолу стои напълно умопомрачително заключение: “Самата дума скити е славянска дума, която значи скитник или номад (прекрасна етимология! – бел. моя). Готите, хуните, славяните, българите, абарите, тракийците са скитски, т.е. славянски племена. Дори в началото на ХХ век да направи по подобен начин извод по толкова магистрален исторически въпрос може да си позволи единствено лаик, какъвто е бил и Раковски. Още навремето Ст.Младенов остро е разкритикувал тази позиция на Г.Ценов. Последният приема тази критика само като проява на лична злоба и не й обръща никакво внимание.

4.3. На .с.212 Г.Ценов изтъква: “Сам Аспарух е бил славянин, защото е носил славянската титла „кнезъ”. Ако това може да се счита за аргумент, то тогава нищо не пречи да твърдим, че Петър Велики е римлянин. Възможностите за оборване на базата на този “аргумент” са абсолютно идентични за двата случая.

5.Етноидентификационната верига на автора.

Ето до какво води червената папагалщина на българските историчари – до низ от нелепости. И това е писано не от Ценов, а от Легатус.

5.1.До към с.40 Г.Ценов ни е осветлил, че:

- българите са скити с.(21);

- българите са хуни (с.21);

- българите-хуни са скити (с.21). Последното малко противоречи на първото, но да не изпадаме в незначителни подробности;

- хуните са скити или славяни (с.22);

- българите  са  славяни с.(22);

- скитите са славяни с.(22);

- готите, хуните, славяните, българите, абарите (аварите) и тракийците са скити, т.е. славяни

(с.22); - българите а с имзи с.(38);

Ще пуснем аналогичен списък за да представим по ясно безмислената „класация”:

-         българите са хуманоиди.

-         българите са южно балканци.

-         българите са хуманоиди – стари и млади. Последното малко противоречи на първото, но нека не изпадаме в подробности !

-         българите са хуманоиди от Южна България.

-         българите са старци.

-         хуманоидите са старци.

-         юношите, южните балканци, централнобалканците, източно балканците са хуманоиди и след време старци.

-         българите са бебета.

Е, кои са българите от всички тези ? И Легатус иска еднозначен отговор, а ВРЕМЕТО ?! Майната му на времето, на кого му пука за времето.

5.2.На с.53 авторът допълва: “старите автори са единодушни в това, че българите са стари тракоилирийци … Тракоилирийците пък принадлежаха към расата, която днес се казва славянска раса”. Но пък на следващата страница (54) чета: “Славяните и антите са живели на север, а българите на юг от Дунав” и се питам дали и след това изявление Г.Ценов все още смята, че българи = славяни.

5.3. Но на с.163 той уточнява: “Малала, Писидес, Теофан и Никифор са разглеждали българите и хуните като две отделни племена на скитската, или славянската раса. Куврат стана господар на хуни или хуногундури и българи. Чак след него тези две племена получиха общото име българи. Аспарух доведе в 680 г. хуногундури в Мизия, която се казваше България. Той доведе хуногундури при българи. Българите не са впрочем доведени от някъде, а са заварени в Мизия. Те са стари мизийци или тракоилирийци”;

Ясно като слънчев ден! Малала, Писидис, Теофан и Никифор – в Сибир. Златарски нада читать !

5.4.На с.59 стои поредната етноидентификация: “Още епископ Амбросий, умрял в 374г., писа, че веднъж император Валентиниан (364 – 375) отклонил хуните (абарите)…” Тук под “абари”

авторът визира аварите (прави Еразмово, вм. по-широко възприетото за Средновековието Райхлиново четене).

5.5..Ново обогатяване на етноидентификационната верига на Г.Ценов има на с.78, където е казано: ”Вместо македонци6 отсега-нататък обикновено се казва скити.”

И какво му е чудното.? Ясно е че единият термин заменя другият. За Легатус обаче Иван никага не е бил бебе и никога няма да стане дядо. Иван и преди 30 години и след 30г. трябва да е „юноша весел”. И ивановите възрасти са наречени „етноидентификационна” верига. По подходящо сравнението боцмана намира в „анадолска броеница”.

И по-нататък на същата страница: “този факт показва, че църковните препирни между скитите или българите …”

5.6.. На с.79 авторът казва: “В това време роденият в Долна Мизия Улфила изнамери особени писмена и преведе Св.Писание за скитите, които старите наричаха гети, а сегашните (IV век) наричат готи. Понеже скитите, които в старо време се деляха на даки и гети, а в средните векове на готи и хуни, днес се казват българи, от това излиза, че Улфила е изнамерил писмена, и е превел Св.Писание за българи”.

В книгата на Г.Ценов не срещнах никакви доказателства, че гетите и даките са скити, а още по-малко, че са хуни или готи.

Ами това е измама. Точно на този цитат има забодено указание № 77. И отзад в пояснението е написано, че това е казано от  Philostorgius, том  II, глава 5. Значи ли това, че Филосторгий не е доказателство за Легатус – очевидно това е неговото становище. Филосторгий да не е Мошеника Златарски ! Освен това Г.Ценов пише за „Покръстването на Българите” и  за  „Кроватова България”. Не само гети и даки няма там в разработени теми,  няма и индианци, янки и негри, дори Владимир Илич го няма.

 Даките са родствени на гетите племена, но не са идентични с тях, а дали готите са идентични с хуните може да се види например от информацията за унищожаването на обединението на Херманарих ок.376 от първата хунска вълна.

С тези велики методични изводи примери, може да се стигне до извода, че белогвардейци и червеногрвардейци са коренно различни етноси, а войните между сърби и българи, са войни между различни раси и т.н.

 У Г.Ценов обаче нещата са почти математически стройни: а) скитите в старо време се делят на гети и даки, т.е. гети и даки = скити; б) скитите в средните векове се делят на готи и хуни, т.е. готи и хуни = скити, но и = гети и даки; в) “готи и хуни днес се казват българи”, т.е. готи и хуни = българи, но щом готи и хуни = гети и даки, то и гети и даки = българи, а щом гети и даки = скити, то и българи = скити.

Вече се отказваме да коментираме равенствата на Легатус при означавания на понятия. Да си намери там, някой по млада учителка по математика – с нея да изравнява, да вкарва корен и да вади, пак да вкарва корен и пак да вади, и т.н.

Отлично подредена и решена система от уравнения. Само че не е вярна.

То нещо писано от Легатус досега да е било вярно, че и това !?  Сам си съставя уравнения и сам се оборва човека – „това е прекрасно нали”. Ето по този и само по ТОЗИ начин очевидно може да се оборят изследванията на Ценов, с оборвания на собственоръчно избродирани  глупости.

 А не е вярна, защото в условието има поне две грешки: 1) че гетите и даките са скити; 2) че през средновековието скитите продължават да съществуват като етнос.

Е как ще съществуват ? Нали Дарий йм хвърли неутронни бомби и ги изби до крак. От Урал до Карпатите жив скит не остана. Как така ще съществуват като етнос през средновековието ?

 Това са презумпции на автора, който въобще не взема предвид т.нар. архаизация на етнонимите, много разпространена у средновековните писатели.   5.7.На с.90: “Улфила превел Св.Писание за гетите в Томи и другите хунски и скитски племена покрай Дунав, които … в IX век са се казвали българи. Хуните, които образуваха българската държава, са чели впрочем евангелието на свой език още в IV век. Затова ние казваме, че старобългарският превод на Св.Писание е направен от Улфила.” – заявява Г.Ценов. От този текстсе вижда, че:- авторът смята гетите и готите за идиентични;

Не ,не ги смята за идентични – с тези глупости накъде в неделя ? Счита , че ГЕТИТЕ впоследствие са наричани ГОТИ и привежда поне пет автора, които потвърждават казаното. Непрекъснати и необосновани изопачавания на думите на Ценов с нескончаеми примитивизми от „равенства” и „идентичности”. През последните години дори Асен Чилингиров доказа по сто начина в три книги този преход в наименованията на гети - готи.

Разбира се боцмана няма смелостта и смиреността на Санчо Панса да съпровожда безумният хидалго и позорно се оттегля от диспута с Легатус.. В досега прегледания материал наречен Критика от Легатус, открихме едно-две истински зърна от нормално прочетен текст. Ние не можем да продължим тази неравна борба и се оттегляме за cofe - time. Въпреки това считаме, че с дотук изложените съображения по Критиката на Легатус защитихме паметта на Достойният Българин със смешно име - Ганчо Ценов, както и неговите виждания, както показахме и вижданията на съвременната историография чийто представител е Легатус, според мен от най-почтените представители. За останалите няма какво да говорим – средноазиатска скръб с кал под ноктите. Горестния извод е, че съвременното ниво на „историческата българска мисъл”  като национално цяло, не е стигнала на височина и капачката на коляното на Ценов. Боцмана е далеч от идеята да идеализира или абсолютизира достиженията на Ценов, но показаният анализ недвусмислено показва, че заедно със всичките си недостатъци, както всеки нормален мовек, Ценов е недостижим и неразбираем интелектуал дори за човек с въжможности какъвто е Легатус.

   В този задочен диспус с приятелят ми  Легатус, аз напускам поради леко . . отегчение.

   Извинения към делото на Г.Ценов, но . . .нямам нерви да го защищавам в обем по-голям от току що завършеният. Като се видим (горе или долу) ще го черпя бира за извинение.