WANAKA – ANEKAS

WANAKA – ANEKAS И BASILEUS – PASILAOS

Неделчо Неделчев

Критически коментар – bozman

ABSTRACT: The author studies the meaning and origin of the Greek Mycenaean terms and terms from the Greek Heroic Age wa-na-ka, anaks, basileus. He is inclined to bebelieve that these terms have their origin in the Greek language. The author believes that the Mycenaean term wa-na-ka, in the time of the Heroic Age anaks, comes from a word close to anekaten, mentioned by Plutarch in his tale Theseus, with meaning „upwards”. The term basileus comes from Greek words, which are close to the Mycenaean pasi or phasi – „gen-eral”, „speak” and laos, a term that denotes a form of organization of the people during the Heroic Age in Greece.

Key words: wa-na-ka, anaks, anekas, basileus, pasi, laos.

       Произходът на царската институция при най-ранните общества от длъжността на военнодемократичните вождове, несъмнена за Л. Х. Морган и привържениците на тази теория [Морган 1946:436-437; Неделчев 2007:97], е проблематизиран в историческата наука през ХІХ-ХХ в.

Ю. В. Андреев определя преходния период към държава не като демократичен, а като аристократичен и неоснователно критикува американеца Л. Х. Морган, че е подвел К. Маркс и Ф. Енгелс с идеите си за свободни хора и военнодемократични общества [вж. Андреев 1976:93], тъй като не забелязва, че Л. Х. Морган развива и следващи преходни форми на военно-демократичния модел – олигархични и аристократични, при индианците ирокези, при елините и римляните [Неделчев 2007:97-98]. През 1975 г. А. М. Хазанов също достига до извод за съсловно-кастов модел на прехода към държава при отсъствие на демократични институции. Авторът също не забелязва олигархичните и демократични форми в изследването на Л. Х. Морган и неговите последователи [Хазанов 1975:28-30, 35, 148, 236 сл.]. Според двата модела на преход към държава, или за ранни държави произходът на държавните институции от демократичните органи на родовия строй е неприемлив и непроследим по писмени извори, тъй като достъпното за изучаване най-ранно общество било „раннокласово”. Представата за раннокласово общество бе пренесена от общотеоретичните дискусии за „азиатския начин на производство” върху конкретно общество още през 60-те години [Златковская 1968: 101 сл. и др.]. Идеите за раннокласовите общества се основаваха и на откритията на ранни археологически комплекси от Гърция и Егеида, които позволяват да се настоява за ранна държавност още през втората половина на ІІІ хил. пр.н.е. [вж. Блаватская 1976:9-10]. В защита на идеята за ранна класовост и държавност привържениците на раннокласовите идеи изцяло се отказаха от историко-сравнителния метод при използването на етнографски и етноложки проучвания. [срв. Хазанов 1975:28-30, 35, 148 сл., 236 сл.; Фол 1970:9 сл., 27 сл., 180-195; Фол 1972:9 сл.; Фол 1985:8-9 сл.; Фол 1990: 118-119]. Тази „раннокласовост” е разбирана като недемократично, аристократично общество, а в България и като „Микенска” или „Орфическа” Тракия и ранна държавност [Фол 1970:9 сл., 27 сл., 180-195; Фол 1972:9 сл.; Фол 1985:8-9 сл.; Фол 1990: 118-119]. Изследвания на институциите на родовия строй почти не съществуват и дори се приемат като излишни при успехите на т. нар. „раннокласова теория” която остава теоретично неиздържана [Неделчев 1995:7 сл.; Неделчев 2007:97-98; Неделчев. г. 2008:102 и др]. Не се допуска и възможността за вторична реставрация на родово-племенно общество. Тази крайност в моделите за общества с безапелационно аристократично управление е и резултат от крайните представи за еднородни политически общества с една определяща и единствена класа [Неделчев 2009:68 сл.].

--- Това встъпление няма да коментираме, тъй като е извън темата обявена в заглавието. Впечатлява ни израза в началото “Произходът на царската институция . . .”. “Цар” е владетелска титла в българската реч, появила се в определено време за определени хора, поради ред причини. В разговорна реч може да се употреби “цар”, като нарицателно име на “върховен владетел”, но в едно научно изследване внасянето на такова определение не е от коректните и сполучливи изрази индикиращи “върховен владетел”.

      Между темите, изключени от изследване е и проблемът за произхода от демократична институция на най-популярното в историята на европейския древен и средновековен свят гръцко понятие – „базилевс”. Понятие, което чрез един от класическите езици – старогръцкия, се използва от времето на Омировите поеми до съвремието ни във всички модерни езици, вече поне 28 века.

--- Уточняваме, става въпрос за израза βασιλευς.

      В българската наука за древността темата за „микенското” бе абсолютизирана без познаване и ползване на разчетения от М. Вентрис и Дж. Чедуик най-древен гръцки „микенски” език.

---  Възразяваме, срещу такава формулировка по няколко причини.

    Първият пионер в разчитането на тази писменост е студента по археология Arthur Evans, по-късно  Sir Arthur, който пръв дава названието Минойска (Minoan) писменост при разработването “Бронзовия век” на Крито-микенските култури. Негова е формулировката за тази писменост на “Linear A” и по-късната  разновидност “Linear B”. Той дава датировка на двореца в Knossos на 1450 – 1375 и т.н. Едва 11 години след смъртта на Arthur Evans през 1952 г., неговият приятел John Myres успява да публикува творчеството на Evans, който е възнамерявал да стори това около 1911 – 12 г.

     Трудно може да се класифицира, че линеарните надписи  носат най-древен гръцко-микенски език, тъй като същата тази линеарна писменост, открита на о-в Кипър, носи по думите на самият Chadwick  семитски белези – аглутативност и изписване от дясно на ляво.

Целият материал във файловете долу.