Don Quixotes IV

ЗЛАТНОТО СЪКРОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ХАНОВЕ ОТ АТИЛА ДО СИМЕОН

И В А Н   Д О Б Р Е В

Коментар bozman

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е П Р Е Д И С Л О В......4

МЯСТОТО И ОБЛАСТТА, КЪДЕТО Е НАМЕРЕНО ЗЛАТНОТО

СЪКРОВИЩЕ “НАДЬ СЕНТ-МИКЛОШ”....................................................5

Границите и населението на Отвъддунавска България............................5

Българските князе, жупани и воеводи в Отвъддунавска България..........61

Заграбването на отвъддунавските български земи от маджарите..........77

ТЕЗИ И ХИПОТЕЗИ ЗА ПРОИЗХОДА И ПРИНАДЛЕЖНОСТТА

НА ЗЛАТНОТО СЪКРОВИЩЕ “НАДЬ СЕНТ-МИКЛОШ”................................91

Основните хипотези за произхода и принадлежността на Съкровището.......91

Унгарската хипотеза за произхода и принадлежността на Съкровището....106

Българският принос в унгарския език, етнос и култура.................................108

НАДПИС № 21 ОТ ЗЛАТНОТО СЪКРОВИЩЕ “НАДЬ СЕНТ-МИКЛОШ”..152

Набор и състав, форми, сюжети и мотиви, място и значение на Съкровището…………152

Досегашните прочити и преводи на Надпис № 21 от Съкровището......158

Адекватно-истинският превод на Надпис № 21 от Съкровището............195

ПРОИЗХОД И ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА ЗЛАТНОТО СЪКРОВИЩЕ

“НАДЬ СЕНТ-МИКЛОШ”.......................................................................232

Принципи на разкриването и посочването произхода и принадлежността на Съкровището..........................................................................................232

Съкровището не е аварско, хазарско или унгарско...........................237

Българското Златно съкровище “Надь Сент-Миклош”...................243

П О С Л Е С Л О В..........................................269

Ч а с т П ъ р в а...............................................269

Ч а с т В т о р а................................................270

Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я................................271

—     Запазваме номерацията на страниците от проф. Добрев. Материала е в pdf формат  тук: 

http://bolgnames.com/   статия Treasure_2

Ние, съвременните българи славяни, дължим днешното си съществуване и оцеляване на частично иранизираните прабългари тюрки и на куманите къпчаки. Въпрос на национална чест, достойнство и интелигентност е да знаем, помним, разбираме, признаваме, утвърждаваме и разпространяваме именно и единствено това! С чувство за достойно изпълнен синовен дълг, безкрайно признателен и благодарен, посвещавам този мой тежък и изнурителен труд на Светлата Памет на скъпите ми Р о д и т е л и.

--- Чувстваме се малко смутени да коментираме тази "национална чест" поради посвещението "на Светлата Памет на скъпите ми Родители". Нататък прошки няма да има.

Настоящото аналитико-критично и сводно-обобщително лингвистико-историографско изследване е първото и единствено по рода си проучване на прабългарите и техния език от Късната Античност и Ранното Средновековие, по земите на Източна и Средна Европа, Кавказ и Балканите.

—     Тъй като подозираме многократни манипулации в този материал за нагледност ще сложим един брояч, който да ги отброява и ще го наречем със симпатичното име М (Ем), от грубата дума „менте” и тъй като проф. Добрев говори за „проучване на прабългарите и техния език”, то М се акумулира ведната на М2, тъй като нито има „прабългари” в историаграфията през този период, нито техен език. Повторението на тези манипулации естествено ще вдигат рейтинга на М брояча, независимо от евентуалните възражения на читателя, че „това е приета терминология” и др. съображения от този вид. През късната античност и ранното средновековие,  има точно определени термини за народа, който днес се нарича „българи” и тези термини не са „прабългари” е нашият задочен отговор.

То се провежда на базата и с привличането и анализа на изобилен конкретно-емпиричен материал под формата на голям брой прабългарски думи и имена, прабългарски етнически групи, лица и събития през посочената епоха и в така очертаната политико-географска област.

—     Твърдим, че „прабългарски” няма в нито един източник и съответно М3.

При осъществяването на изследването най-после, след нескончаеми и отдавнашно-многократни безуспешни опити на чуждестранни и български учени, за първи път в нашата и чужда прабългаристична наука се прави и предлага на Читателя, единствено обективният и адекватно-истинският превод на собствено-специфичния и самобитно-автентичния, лексико-граматически най-обемисто-разнообразния, пълния и богатия, формално-съдържателно завършено-съвършения и дори изящно-красивия, досега известния и познат текст на прабългарски език на прословутия Надпис на Боила от края на Х в. върху златна чаша от уникалното и световно прочутото Златно съкровище от Наги Сент-Миклош, с което като цяло, по същество и в действителност, по един пределно ясен и категорично-безапелационен начин се разкрива, обосновава и доказва единствено и само българският произход и принадлежност на това безценно съкровище.

—     Няма да противоречим на саморекламата която си прави проф. Добрев, то друг кой ще го похвали, но обръщаме внимание на броя измами изречени по адрес на един несъществуващ „прабългарски език” и те са точно двадесет – М23. Внушително нали, още на третата совалка  да изтъчеш 23 измами не е по възможностите на средния гражданин.

Ние, съвременните българи славяни,

—     М24. Българи- славяни, няма г-н професоре. Има славянска подгрупа на индоевропейският език и носителите на тази група си имат съответните имена – българи, поляци, белоруси и т.н. Това се учи в І курс на  университетите в България.

дължим днешното си съществуване и оцеляване на частично иранизираните прабългари тюрки и на куманите къпчаки.

—     М25. Много голяма лъжа,  просто ме сърби ръката да дам повече от една бройка в брояча. Едни несъществуващи „българи славяни” дължат съществуването си на други несъществуващи „прабългари тюрки”. Чудя се дали скаридо раците не дължат съществуването си на сафридо цацата, ще трябва да попитам познати рибари.

 Въпрос на национална чест, достойнство и интелигентност е да знаем, помним, разбираме, признаваме, утвърждаваме и разпространяваме именно и единствено това!

—     Ние пък смятаме, че разпространяването „именно на това” и елементарен шекер байрам и не само, че няма нищо общо с истината и науката, но няма нищо общо и със здравия разум.

С чувство за достойно изпълнен синовен дълг, безкрайно признателен и благодарен, посвещавам този мой тежък и изнурителен труд на Светлата Памет на скъпите ми Р о д и т е л и.   4

П Р Е Д И С Л О В

Днес, “Онова достобележито съкровище отъ близу 6 килограма златни с©дове”, “Златно съкровище, което спада към една от най-богатите археологически находки”, както пише през 1926 и 1935 г. именитият български езиковед акад. Стефан Младенов, а преди, заедно и след него, не само в научното пространство продължава да се носят възбудено-развълнувани гласове и възклицания като “The most magnificent relic”, т.е. “Най-прекрасното наследство”, “Incomparable gold treasure – Несравнимо златно съкровище”, “The famous Treasure of Nagyszentmiklós – Прочутото съкровище от Надь Сент-Миклош”, “Великолепната находка”, също и “Впечатляващата археологическа находка”, “The richest collection – Най-богатата колекция от метални художествени произведения”, “Знаменитые надписи Надь-Сент-Миклош”, “всемирно известные собрания позолоченных изделий”, още и “златно съкровище, което и до днес вълнува умовете на проучвателите”, “една от най-забележителните находки от ранното европейско Средновековие”, “прочутото съкровище, намерено в Наг сент Миклош, по което са изгравирани най-известните произведения с фантастични изображения”, съкровище, стилът на което е “доста различен от европейските стилове, с които сме свикнали”, “безценно съкровище”, “истинска сензация”, както напълно основателно и справедливо, макар и малко приповдигнато-емоционално се изразяват редица изследователи, но пък в нашия, донякъде по-умерено-неутрален стил, уникалното и неповторимото даже и в световен мащаб, Златното съкровище “Надь Сент-Миклош” се съхранява и показва пред посетители, в австрийския Музей по история на изкуството във Виена, в залата на унгарския състав за народни танци(!?), под надписа “THE NAGYSZENTMIKLOS HUNGARIAN GOLDEN TREASURE”, т.е. “Унгарското златно съкровище от Надь Сент-Миклош”, с допълнителното пояснение “късен аварски – ранен унгарски период, ІХ в.” - тъжно, много тъжно, срамно и жалко за нас българите, че принудени и допуснали да ни откраднат свидно бащино наследство (подчертано от боцман), толкова години вече, поради научна немощ, скудоумие и завист, не знаем и не можем да докажем и покажем на Света, че То, Златното съкровище “Надь Сент-Миклош” не е унгарско, а единствено и само наше, българско!?

—     Поредната голяма измама – М26-30. Дори в Уикидепията от която се обучават ученици от първоначалните класове е съобщено, че тези съдове са подарени на Австроунгария в лицето на императора, а не откраднати (М26); нито българи са били „принудени” М29 „и допуснали” М30, а сладникави термини като „свидно М27  бащино наследство М28” са като плач на цигани от Каварна пред кметство в Аспарухово за социални помощи, че са им отнесени къщите от пороя. Защо ми се струва, че всяка Ваша седма  дума е тъпа манипулация г-н Добрев, или бъркам с отчетността!?

... [вж. и срв. Ваклинов, Ваклинова 1983, 5; Дончева-Петкова 1966, 8-10; Младенов 1926, 61; ~*~1935, 3; Надписи на сосудах 2003, 1-3; Попконстантинов 1993, 144; Тюркские Писменности 2003, 1; Халиков 1989, 60; Hungarian art 2003, 1; Koestler 2003, 20; Kunsthistorische Museum 2003; Lásló, Rácz 1984, 18; Németh 1971, 2; Róna-Tas 1982, 147].

МЯСТОТО И ОБЛАСТТА, КЪДЕТО Е НАМЕРЕНО ЗЛАТНОТО СЪКРОВИЩЕ “НАДЬ СЕНТ-МИКЛОШ” Златното съкровище ―Надь Сент-Миклош е намерено вътре в една територия, която още от втората половина на ІV в. е българска,

—     М31. За Вас г-н професоре Трансилвания може да е била българска, може Анадола и Карелия да са били български, а още по-вероятно е и Малайзия да е била българска ; дали пък не е българска и китайската джонка, и името да „идва” от изобретателя -  българина Джоро Чаршафа !?

била е след това до към средата на ХІ в. в границите на две български държави,

—     Няма такива и надали ще се появат по тези места рза в бъдеще. М32.

 владяна и управлявана е от български ханове и князе, но към средата на ХІ в. е заграбена и завладяна от маджарите.

—     Нито е владяна М33, нито е управлявана М34, нито има упоменати български ханове М35 в историографски източници от това време. Защо не преминете в жанра на детските приказки г-н професоре, там очевидно няма да имате конкуренция във фантастиките.

 Границите и населението на Отвъддунавска България Все пак,

—     Няма такава „отвъд дунавска България” М37, в изворите г-н Добрев, такава има само в зашеметеното съзнание на гаровите милиционери от Стрелча, произведени по спешност в учени – няма да казвам къде. „Все” се пише с малка буква.

 нека да повторим и да си го кажем отново, защото тъкмо ние, българите, сме единственият народ по Света,

—     Не смятаме, че дори един проф. може да внася главни букви и запетайки безразборно където му кефнеМ36, независимо от тюркското подсъзнание, формирано може би от съкровената употреба на родния, майчин език. Има правописни норми задължителни за проф. и дори за епископи,  моля – българската писмена реч не е Капълъ чарши все пак.

 който има пълното и неотменимо право да го каже, както ще се види най-накрая: Именно това, уникалното дори и в световен мащаб, Златното съкровище ―Надь Сент-Микло е намерено от местен жител, по време на копаене на канавката за оградата, която отделя градината му от лозето на съседа, на дълбочина от 15 до 80 см под земята, на 3.07.1799 г., в населеното главно с унгарци, българи и румънци, едноименно унгарско, тогава село в границите на бившето австро-унгарско графство Торонтал, а по-късно градче Nagy Szent-Miklós [Надь Сент-Миклош], разположено на десния бряг на сега вече пресъхналата р. Аранка и съвсем близо до левия, южния бряг на р. Марош, рум. Mureş, която извира от Карпатите, тече от изток на запад и е ляв приток на р. Тиса, която пък от своя страна тече успоредно на р. Дунав от север на юг през Източна Унгария, пресича сръбската граница и се влива пак в Дунав, северно от Нови сад.

—     Nagy Szent-Miklós [Надь Сент-Миклош] ! Потресаващо невежество !.  

1. Такъв град изписан на такъв език не съществува на тази земя – името изписано на маджарски е Nagyszentmiklós М38.

2. Това име преведено на български означава Св. Николай Велики, а не „Надь Сент Миклош”,  „Под Сент Миклош” или “Çevresinde Сент Миклош” . Такъв е превода и на английски - Great St. Nicholas, на немски – Großsanktnikolaus, на сръбски - Велики Семиклуш и т.н. Откъде проф. Добрев извлече това потресаващо Надь Сент-Миклош ? По досетливите предполагам вече са се сетили, а за останалите ще поясня - извлечено е от знаменитата и компетентно обоснована, логично семантично сътворена и гениално одухотворено обезсмъртена, красноречиво и прекрасно любвеобилно написаната Большая советская энциклопедия, 1950-1958, том 29,.:

 „НАДЬ-СЕНТ-МИКЛОШСКИЙ КЛАД — клад, найденный в 1799 у дер. Надь-Сент-Миклош, недалеко от г. Сегедина в Венгрии. Состоял из 23 различных золотых сосудов: кувшинов, блюд, кубков и одного ритона. Сосуды обильно украшены изображениями людей, зверей, птиц и крылатых чудовищ, растительным и геометрия, орнаментом. На одном из кувшинов в круглых медальонах помещены изображения: конного воина в кольчуге, ведущего пленного врага; охотника, стреляющего из лука; оленя, терзаемого грифоном; орла; танцующей с цветами в руках обнажённой женщины. Некоторые сосуды имеют надписи на греческом и тюркском языках”. http://bse2.ru/book_view.jsp?idn=030294&page=50 

        „От кратуни – кратунки” гласи при този случай народната поговорка.

Името на Градчето в действителност е унгарско по произход и е вторично-производно с помощта на унг. при nagy ―голям от сли Szent-Miklós - Свети Никола, дадено и конкретизирано именно по този начин в рамките на опозицията със сли Kisszentmiklós, определение на което название е прабългарското по произход унг. kis [киш]

—     Трудно може да се убеди дори първокурсник, че унгарското „киш”, по същество заемка от тюрски може да се нарече „прабългарско” М39. Очевидно не само по правописа Ви куца, но и ред фундаментални познания по българска реч. Или като свършихте турска филология Ви осени идеята, че сте свършили прабългарска филология – признайте си моля, има лечение за всичко към днешно време.

―малък, така че ако все пак трябва да се превежда на български език, цялото име ще даде не, много странно и неясно как и защо получения вид ―Малкият Свети Никола (Д. Овчаров),  а точно обратното ―Голям Свети-Никола, докато самото градче, след предоставянето от страна на Австрийската империя на Хабсбургите, на сравнително широка автономия на Унгария през 1867 год., остава в унгарската част на така получената и наречена Австро-Унгарска империя. След края на Първата световна война и понастоящем, съгласно мирния договор от 4.06.1920 г., подписан в замъка Трианон край Париж (Histoire de la Transylvanie), под името Sînnicolaul Mare, частично преведено на румънски език с помощта на при mare ―голям, същото градче, като център на район, в който живеят и много българи (Т. Балкански), е в границите на Румъния и по-конкретно, в югозападнорумънската административно-географска обл. Банат, рум. Banat, с площ около 24 хил. кв.км и източна граница Карпатите, западна – р. Тиса, северна – р. Муреш и южна – р. Дунав, и която румънска област е само едната част от историческата обл. Банат, другата част на която понастоящем е в границите на Югославия (М. Люлюшев).

—     Пропуснахте да съобщите г-н професоре нещо твърде съществено, а именно,  каква е била облачността през септември за високосните години в периода 1867 – 1920 г., а това е твърде важно. Виждам също, че сте ползвали Гумилев „История народа Хунну”. - IntNt, 2004; Закиев М. „Этнические корни татарского народа”. - IntNt, 2003;  Залеская В. Н., „Паметници на номадите от Източна Европа от VІІ до началото на VІІІ в. – Съкровище на хан Кубрат –Култура на българи, хазари, славяни”. София, 1989 г., и други световно известни неграмотници, което е твърде смущаваща проява за един професор.

От своя страна обл. Банат е югозападната част на сравнително по-обширната географска обл. Трансилвания с обща площ 102 хил. кв.км, която по време на Първото българско царство (681-1018),

—     Няма такова царство в нито един паметник М41., то изцяло е съчинено в канцелариите на Петербургските  служби за геополитически проучвания, за да оправдае всяко следващо „освобождение”, което Руската империя  ще осъществи на Балканите.

е част от България, но по-точно, не от някакво си, ограничено по население и площ ханство,

—     М42. България никога не е била ханство и вероятно никога няма да бъде. За някои капацитети завършили турска филология, тя може да е била и емиратство, шейхство и т.н, но в историческите източници такава няма.

за каквато я смятат някои български историци, а от тогавашната българска империя, както и доколкото през Ранното Средновековие, българската държава обхваща и включва земите и населението на днешните Румъния, Молдова, Македония, България, част от Югославия, Унгария и Украйна и съществуването на която империя се приема и признава от немалък брой главно (стр. 6) чуждестранни изследователи, сред които не липсват дори и унгарски, каквито са например авторите на колективната монография Histoire de la Transylvanie [1992, 105].

—     Чак Унгария включихте в Българската империя, пък една тревичка няма в тази империя  от полетата на Люлебургас, Одрин и Кавала например – защо така г-н професоре,  да не Ви мъмрят от Анкара и Атина ли ?

Още от времето на хан Крум (803-814) и хан Омуртаг (814-831),

—     М43, М44. Нито Крум, нито Омуртаг са наричани в който и да е паметник „ханове”.

западната граница на Първото българско царство, върви западно от гр. Срем, дн. сръбската Сремска Митровица, по р. Сава, свива под прав ъгъл на север под големия завой на Дунава на изток, излиза и се движи нагоре по Дунав до малко по-назапад от Будапеща, преди големия му завой на юг и оттук по права линия върви на север по течението на р. Хрон, докато стигне Карпатите. Северната граница на Отвъддунавска България следва билото на Карпатската верига, която образува широка дъга от запад на югоизток, напуска я някъде около днешния украински град Борислав и се прехвърля върху р. Днестър в горното й течение, върви надолу по реката до големия завой малко след гр. Каменец-Подолск, устремява се на североизток и достига р. Днепър северно от гр. Кременчуг, тръгва надолу по течението на Реката и излиза на най-северната точка на Черно море - Херсонския залив, източно от днешния гр. Одеса [вж. Балкански 1996, 5; ~*~1996б, 44; Димитров М. 1980, 115; Златарски 1994, 373-376; Коледаров 1979, 37-39,48,62, Карти №№ 8,9; Михайлов 1971, 191-192; Фехеръ 1924, 13,16; ~*~1997, 119; Lang 1976, 42; Kiss-2, 213; WdAtl].

—     Виждате уважаеми читатели изброени някои от капацитетите на Московската геополитическа агитка. Българските граници са до Днестър, румънските са до Варна, унгарските до източните склонове на Карпатите а румънските – до унгарската Пуста. Могат да се пращат „освоботители” във всяко направление, стига агентите от агитката да намерят абдали от съответните  държави да им повярват и да ги помолят за помощ да „освободят исконните си бащини земи”.

По земите на север от Дунав и от двете страни на Среден Дунав живеят български и славянски племена още от ІV-V в., като според Амиан Марцелин (332-400), през 380 г. групи от готи, алани и хуни нападат Панония и се заселват там (Gy. Németh), което събитие други изследователи отнасят към 379-380 г. [Шаламон, Баркоци 1982, 42,47]; към края на ІV в. едната от двете по-големи групи прабългари се заселва в Панония,

—     Да, М45. Никъде няма български „племена” през ІV – V в. През ІV – V в. búlgaros са упоменати САМО като бойци от римската империя под термина natio – нация. Ако са Ви учили някъде, че нацията е племе – не възразявам, подозирам кои са Ви били даскалите според четивото, което любезно предоставихте в net за обществено ползване и бих казал за обществено посмешище. Ще бъде геройство от моя страна да стигна до последните страници на това четиво.

а другата - в Карпатската котловина, но заедно с хуните, името на които обозначава множество от племена и етнически компоненти и които през 377-454 г. успяват да наложат своята политическа хегемония в Централна и Югоизточна Европа,

—     Защо не докажете, е името на хуните означава множество от племена !? Или ще цитирате идиотизмите на Гумильов ? Сигурно така ще е, трябваше да се сетя – цяла Европа по това време е китайско говоряща, така че няма как „хунну” да не значи „племена”.

пак по същите земи се заселват оногурски племена (V. Gyuzelev); през 409 г. хуните заемат Панония, след като покоряват дотогавашните й обитатели, главно германските племена вандали, остготи, вестготи,

—     М 46. Има публикуван дори в НЕТ вандало-германски речник, там се вижда, че вандалския не е германски език, а принадлежи към славянската подгрупа. Термини като „остготи, вестготи”  М 46 и М 47 съществуват само в инструментариума на неосведомените повтарячи на чужди мнения, т.е. сред инструментариума на папагалите – термините изписани в източниците са остроготи и визиготи. Всеки който е отварял латински манускрипти може да потвърди това, е разбира се с изключение на професорите, те отварят само диплянките с инструкции от централите-работодатели.

 гепиди и лонгобарди, а също и алани и бастарни; около 422 г. българите нападат една нощ неочаквано лонгобардите, убиват краля им Агелмунд и отвличат дъщеря му, което събитие намира място, както в разказа на лонгобардския историк Павел Дякон (720-790)

—     Българите очевидно, но Вие г-н професоре  пишете тук за „прабългарите” и не Ви прави впечатление, че прабългарите никакви ги няма налице. Такива сте си вие професорите, не ви впечатлява написаното от историците, впечатляват ви указанията на платежното ведомство.

(ЛтИзв-1), така също и в германския епос Херварарсага (В. Бешевлиев). Според нас прабългарско племе,

—     М48. Навярно вече прави впечатление и на най-невпечатляващите се, как плавно и медено г-н професора Добрев преминава от „българи” към любимите си „прабългари” за да продължи нескончаемите си машинации за несъществуващи неща и несъществуващи народи. По явна манипулация, да си го кажа със съответнана цветова гама – ментържилък,  лично аз не мога да си представя въпреки, че се мисля за човек с въображение.

най-вероятно оногури, заедно и подкрепени безспорно и от много други прабългарски родове,

—     М49. Очевидно безпорно и очевадно-ясно, безапелационно потвърдено, несъмнено, отговорно  предопределено, изразено безспорноточно . . . Лакърдиите на професора приличат на вятърната мелница на Хидалгото, която ражда великани видими само чрез безумието на рицаря на Печалния образ, кой е споменал за тези родове, кой е писал за тях – очевадно ясно и безапелационно потвърдено и сигурно – само проф. Добрев знае за тези родове . . .

 племена или племенни групи, са основно и водещо ядро в империята на хуните на прабългарския хан Атила (434-453),

—     М50. В нито един извор Атила не е наречен прабългарски хан. М51. В нито един извор не е упоменат поне един „прабългарски род” във хунските войски. М52. Нито оногури са упоменати сред войската на Атила. Безподобна и нагла цигания сте съчинили  г-н професоре  и се хвалите, че това е единственото подобно нещо. Да, вярвам че е единствената такава творба, по-голяма боза не съм чел в такъв обем – преди края на 7-ма страница над 50 измами. Ако Вие ако се кандидатирате на Мин. Председател на България,  просто няма кой да Ви надлъже по предизборните агитации, защо не опитате моля ?

 дори и столицата на който като че ли е разположена, според едно от предположенията, на р. Аранка (ЛтИзв-1), т.е. точно там или съвсем близо до гр. Надь Сент-Миклош, а наред с тях, като част от хунската военно-племенна конфедерация от източни племена, са известни и секелите.

—     М53. Няма термин „секели/шекели” през V в. в армията на Атила,  професоре, този термин се появява едва при пристигавено на маджарите през VІІІ – ІХ в. М54. Няма столица на Атила в нито един източник, Атила има резиденция в която обикновено отсяда, но това временно поселище дори не е град, като ли столица. Явно същността на империята на Атила Ви е пълна мъгла.

 Твърде вероятната принадлежност на хан Атила към племето на оногурите се потвърждава косвено и от Anonуmus, според когото унгарското племе води своя произход от ―скитското племе, което на своя диалект се нарича Дентумогер– ―Gens itaque Hungarorum... de gente Scithica, que per idioma suum proprium Dentumoger dicitur, duxit originem”, и начело на което племе стоят ―седемте видни личности, които се наричали Хетумогер, тези видни личности ―решили да се домогнат до земята Панония, за която се носела мълвата, че била земя на крал Атила, от чието потомство произхождал владетелят Алмус, бащата на Арпад, а както ще се види по-нататък, първият маджарски крал Арпад наистина е от племето на оногурите, а то пък според този източник води своето потекло от хан Атила.

—   Е, и !?

Тъкмо тази връзка в случая намира и пряко лингвистично потвърждение, защото името на племето Дентумогер очевидно-безспорно е образувано на основата на праб. *денту

—     М 54. Нарочването на дума за прабългарска не е доказателство г-н професоре, това е  само предположение, но Вие в нито един ред не можете да докажете тези предположения. Тези предположения са основани и се доказват единствено по Гьобелсовият метод да агитацията. Затова Ви съветвам да опитате в политиката – ще бъдете ненадминат в машинациите и измамите, просто поста на държавен глава в Републиката Ви е в кърпа вързан.

 ―седем с начален зв. д, подобно на год. Дилом и съответно на южднболг. читем ―седми (месец) от Именника на българските ханове,

—     М55. Не съществува такъв „Именник на българските ханове”, г-н професоре, това дори московските юнаци не го твърдят. Името (имената, защото се споменава под три наименования) на този вмъкнат лист е съвсем друго, но човек като е взел да пише ментета, няма как да подмине и тази измама. В този списък на владетели име „българин” и репитите му не съществува, той съществува само в мозъците на омаяните от видения чалмалии или звездочели автори.

 което прабългарско числително име

—     Няма име от списъка, което да е упоменато като „прабългарско”  или „българско”! М56.

пък допълнително е ( стр.7 ) дублирано, а така и семантически експлицирано и потвърдено посредством най-вероятно изтир. диал. *hetu ―седем, авест. hapta [вж. и срв. Hazai 1962, 23; ЛтИзв-5.1, 14-19]. Тук предложеното обяснение на етнм Дентумогер според нас издържа на всякаква критика и изобщо не може да бъдат поставени под съмнение съдържащите се в него лингвистико-исторически сведения и данни, а значението и ролята в това отношение на така направеното тълкуване, както и сложността на задачата, пред която са били изправени всички досегашни проучватели, проличават още по-ясно в светлината на всичко онова, което е правено или се е смятало за него: ―The name Dentumoger has kindled the imagination of many scholars, but none of the explanations offered can withstand objective criticism. Although an acceptable explanation would probably help to clarify some details, it would add but little to what we know on the location of Dentumoger [Sinor 2004, 15].

—     И какво от това, ако всички имена, точки и тирета от този списък са турски ? Или щом са турски, значи са прабългарски – това е видимо основната цел на Ив. Добрев.

В посветеното си главно на хазарите ―историко-филологическо проучване P. Golden [1980], представя накратко като етнос и език и прабългарите или болгарите – the Bulğars,

—     На кой език U се чете О, и ğ се чете Г,  г-н професоре, на болгарски, на хазарски, на турски или на ивандобревски ?

при което, макар и да съзнава, че не е ―всеобщо приета, изхожда от ―смесената етимология на Етнонима, която според него имплицира и техния смесен, в по-голямата им част, характер на ―тясно свързани племена, които са част от ―по-ранни племенни съюзи;

—     М57. Дори да е прав г-н P. Golden за някакво родство, защо не дадете данни за прабългарите упоменати от P. Golden, защо няма цитат? След всички лъжи които се изрекоха от Вас поставям и това заявление в торбата с лъжите, поради липса на доказателство, а ще се съгласите, че нямам и йота основание да приема на вяра каквото и да е съобщение от Вас. Вече. С тази пунктоация на безмислени тирета, точки и запетайки поставени както дойде и т.н., навярно може да впечатлите някой турчин от Кюрдистан, но за такава пунктоация ще Ви пише двойка,  която и да е начална учителка на циганчета в Обеля без да се замисля дори; за безмисленото натрупване на прилагателни да не говорим – пиян гагаузин от Тузлата след успешен улов на лефер се изразява по-интелигентно . . .

Тяхната федерация съдържа остатъци от хуните на Атила, примесени с многобройни огуротюркски племена, заселени нашироко в Причерноморско-Каспийските степи през ІV-VІІ в.; the Bulğars, т.е. болгарите или което за него е същото, огуротюрките – Oğuric Turks, се формират по земите на днешен Казахстан,

—     Е, след като Bulğars се формират по земите на днешен Казахстан и тези Bulğars са Oğuric Turks, не ви ли идва на ума г-н професоре, че тези Bulğars/ Oğuric Turks нямат абсолютно нищо общо нито с Атила, нито с някакви „прабългари” !? То бива-бива невдяване на българската реч, но Вашето е просто извън всяка квалификация за писмена грамотност. Но ние Ви разбираме – гениите устремени към своето предопределение да изяснят на човечеството великите вековни  тайни, не са имали време да се научат да пишат грамотно или ако са го знаели са го забравили по дългия и трънлив  път към върховете на забравеното тюркско-прабългарско величие.

докато Карасукската култура от Минусинск генерира ―етническата маса на ―една специфична група на древните тюркски народи, която е чувствително по-различна от останалите тюрки, както по своята култура, така и по своя език; от края на V в. е първото упоменаване на болгарите като ―ранно обединение от огурски и хунски племена под предводителството на Атиловия син Ирник, което изглежда се потвърждава и от появата на името на Ирник в Именника на българските ханове [42-43].

—     Това е поредната тъпа лъжа. М58. Никъде хуните на Ирник не са упоменати като „болгари”, никъде не е дори намекнато, че Ирник води обединение от оногурски и хунски племена - М 59, никъде и от никого. Разбира се имаме пред вид древни автори съвременици на събитията от ІV в. каквито не липсват, а не политически клакьори, продукти на австроунгарски, московски и анадолски геополитически апетити.

Всъщност и в действителност тезата с ―вековна история (М. Москов) за тъждеството на вожда на хуните Атила с прабългарския хан Авитохол,

—     В никаква „вековна история” няма отъждествяване  на Атила с Авитохол, ако ще не Москов, а Сан Петербургски да го е казал, като теза. М60.

а така също и за водещата роля и място на прабългарските племена в Западнохунската империя,

—     Няма „водеща роля” М61 на прабългарски племена, , няма „прабългарски племена” М62, няма „Западнохунска империя”М63. Един тюрлю-гювеч от невероятни простотии за лансиране на още по-невероятни истории за наивници. Сеньор Сааведра е безцветен и скучен с неговите истории за Don Quixote в сравнение с пищната ориеталска фееричност от опиумни пàри, която се вие тук „научному”.

в своя най-пълен, съвременно-модерен и сравнително, но само историографски достатъчно многостранно-коректно обоснован и разгърнат вид, отдавна вече е лансирана от българския медиевист и академик проф. В. Гюзелев [1979],

—       Осем епитета за другият тюркист от агитката на тюрколозите – Гюзелев, подредени в потресаващо неграмотна конструкция увенчават поредните три лъжи – това и барон Мюнхаузен не може да го съчини. Което си може проф. Добрев – може си го.

 според когото българите принадлежат към тюркско-алтайската езиково-племенна общност,

—     С тези измами и проф. Добрев ще стане академик, ако вече не е станал. Забелязвам пропорционална  зависимост между броя на титлите и безумието на носителите им – не знам при вас как е, уважаеми читатели, но съм на 80 %  убеден, че един български Академик освен безумия,  друго не може да напише. Тази „тюркско-алтайската езиково-племенна  общност” дори не е сред индоевропейската езика общност М64;  няма ли кой да ги изгони от университетите тези потомствени дебили, моля ?

към която спадат още хуни, авари, хазари, огузи, печенеги, кумани и др. и развитието на която преминава през три основни епохи: - Алтайска епоха – от ІІ хил. пр.н.е.

—     М65. Къде е индикиран езика или съществуването на  тези „хуни, авари, хазари, огузи, печенеги, кумани” например през І хил.пр.н.е. ? Явно друсането с трева не е само сред младото поколение, до този извод стигам.

до ІV в. пр.н.е. и по време на която тюркско-алтайската общност се разпада на две основни групи – тюркско-монголска и тунгузо-манджурска, а към края на Епохата се разпада първата група и се формират племенните общности на огури, сарагури, хуни, авари, прабългари и др.; - Хунска епоха – от ІV в. пр.н.е. до ІV в. сл.н.е. и по време на която се формира огромният по територия – от Централна Азия до Приуралието, военно-племенен съюз Хун-ну, основната част на който съставляват вече обособените тюрко-монголски племена – хуни, прабългари, огури и др., като специално за прабългарите се счита, че тяхната конкретна история не може да бъде проследена в рамките на това ранно военно-племенно обединение;

—     М66. Една измислена империя, която целеше да легализира някави измислени култури по полупустинната територия на Братската страна, преди да се разпадне по болшевишките си шевовете. Тези територии са непригодни дори за номади, тъй като поне от 10 000 години са с такъв климат. Голямата мизерия и посмешище на професорските корпуси по тези въпроси идват от безхаберието на тези чеда на невежеството, по въпроса,  какво значи „хун ну” и каква роля имат в китайската история. Ето тук сме записали как се произнася хун-ну на китайски - нека по-любопитните се опитат да го пресъздадат в надпис на какъвто искат европейски език с каквито и да е графеми: https://bulgaroblog.wordpress.com/2014/04/27/hunnu/

Старотюркска епоха – от ІV до VІІ в. и по време на която се разпада империята Хун-ну, тюркските племена се придвижват на запад и напредва етно-политическото обособяване на отделни племенни групи. По-важни събития през Хунската и Старотюркската епоха са разпадането в края на І в. на империята Хун-ну на източни и западни хуни, последните от които се установяват в Приуралието,

—     М 67. Дори най-големият фантазьор по този въпрос признат от всички четящи и мислещи братя – Гумильов спира изнемощял с хунските си фантазии до към Каспиското езеро и Кавказ и не смее да ги засели в Европа. За българските папагали обаче такав отказ е равен на спиране на финансовата протекцията от ведомствените централи и те заселват хуните по цяла Европа. Ако трябва и в Аляска ще ги заселят за да заявят, че златото на Аляска е само българско и е немислимо нелогично, недопустимо личностно безотговорно и национално политически продажно е да изоставим исконното българско злато в ръцете на янките и ескимосите.

налагат своята военнополитическа хегемония над разпокъсаните прабългарски племена и ги увличат в своето движение на запад;

—     М 68. Такива са били – разпокъсани и неорганизирани и са се молили на Тангра ден и нощ, някой да ги увлече на запад !. Титлата професор в българско, не може да бъде нищо друго, освен синоним на идиотизъм; защо не срещнах един професор, който да изведе нещо повече от квази простотии на ента степен ? Много просто, защото такива няма – мисля, че много хора са стигнали вече до тези изводи в обруленото от сибирски тайфуни Отечество.

активизирането на хуните през ІІ в. в степите на Северен Казахстан, което принуждава част от прабългарските племена да се придвижат на запад и да се установят в Прикаспието и Приазовието,

—     Приказките с кандърмите на Гьобелс продължават М 69. Лично аз не мисля повече да бъда съпричастен с подобни безмислици и да губя време с четене писанията на болни хора. Просто не е възможно нормален човек да изпише толкова дивотии на осем страници и да твърди, че е създал нещо смислено!

докато основната маса от прабългарските племена обаче продължава още едно столетие да живее в своята прародина и след това също се придвижва на запад;

—     М 70. На талази са тези прабългари, като пясъка в пустинята - нямат спиране – „в устрема им милиони погледи са приковани” . . .

увличането през втората половина на ІV в. от страна на хуните на прабългарски племена (М71), които се изселват окончателно от Източен Казахстан и се настаняват в Предкавказието, Приазовието и поречията на Дон и Донец и които тук асимилират заварените остатъци от местните сармато-алански племена; разделянето в края на ІV в. на прабългарските племена на две големи групи(М72), основната от които остава по току-що посочените местоживелища, докато другата група племена, заедно с основната хунска маса, се поселва в Панония (М73), и в северозападните карпатски котловини(М74), и налагането през 377-454 г. от страна на хуните на своето военно-политическо надмощие в Централна и Югоизточна Европа. (М74),

—     „Римската империя” по това време я няма – тя е в домашен отпуск по болест.

Участието и ролята на прабългарите в хунския военно-племенен съюз

—      Един българин или прабългарин няма упоменат в този съюз, но това са тайни знания за посветени, не са подръчни материали за папагалско професорско образование. (М75)

изглежда били доста големи или пък ―били значителни и това обяснява онази историческа традиция, която още в далечно време свързва хуни и прабългари

—     Няма упомената такава връзка (М76) в нито един паметник,  връзката хуни/българи е последователна, а не паралелна, хуните СТАВАТ българи, а не хуните СА българи или хуните си правят моабет с българите в кафенетата из римските станции по пътища. За прабългари изобщо не става въпрос и няма да стане въпрос никъде,  освен в карнавално помпозните професорски донкихотовски видения от налудничави метафори  и марсианска пунктоация.

и тази традиция намира отражение в Именника на българските ханове (М77), според който ―родоначалници на прабългарската(М78),  владетелска династия Дуло са били Авитохол и Ирник, които с основание се отъждествяват с хунския вожд Атила и неговия син Ернах [29-36; История на България 1981, 59-62]. В уникалния си и недостижим не само за българската лингвистика (М79).

—       Да, не може да има такава българска лингвистика и няма да има. Това е турска лингвистика писана от турци, които имайки български национални паспорти и долавяйки тук-там българската реч, в момент на умствена хипердепресия от неразбирането на тази реч,  стигат  до великото заключение, че са висше мерило на българската реч и тъй като примитивното им  разбиране на тази реч е на смешно,  четвъртокласно образователно ниво, естествено е да си мислят, че тази реч е турска, а не индоевропейска и старобългарска по характер и същество.  Имах такъв случай, когато една моя позната ме заведе при един пакистанец, говорещ пущу, за да ме убеди, че в пущу имало много български думи. Човека просто си говореше развален български. Та и тези наши фесове, блъскайки чела в хилядолетната история на българската реч, смятат, че турския, който владеят е първоосновата на тази реч.

и историография научен труд изследване върху Именника на българските ханове (М80А) проф. М. Москов [1988], след като най-подробно-квалифицирано реферира, типологизира и анализира множеството становища, мнения и хипотези за връзката между имената Авитохол и Атила, Ирник и Ернах, стига до извода, че от разработваните и обосновавани в науката три основни становища ―трябва да бъде поддържано, че Авитохол е Атила и Ирник е Ернах, основанията за което са следните: - Хронологично доказателство – год. Дилом – Змия, като разделна година между Авитохол и Ирник, е равна на 453 г., която е и годината на смъртта на Атила и наследяването му от Ернах; (М80).

—       Отново професорски простотии – Атила бил наследен от Ернах/Ирник,  без значение кой ги е сътворил Москов или Добрев. Хора, които нямат дори бегла представа от елементарната история ( а там много ясно и точно е описано, кой наследява Атила, защо го наследява, защо започват междуособиците в хунската армия, защо съюза се разпада и т.н.) е крайно погрешно да бъдат смятат за някакви фигури в българската история и дори е грешка да се занимава човек с такива Los Simios. Вие представяте ли си до какво число ще стигне брояча ЕМ, след като до половината на 8 стр. е на число 80 !? Я да видим с просто тройно правило: Страници до края (262 х 80) :7 = 2994 лъжи !

Как ви се струва уважаеми читатели – над 3000 измами  на 270 стр.; персоната проф. Иван Добрев си е Световен шампион по тази статистика според нашето скромно менине.

     Нека все пак погледнем как се справя с надписите проф. Добрев, като прескочим шизофреничните констатации до този момент по другите въпроси. Не можахме да стигнем до 10 стр., но пък нека погледнем как чете така важния надпис № 21 проф. Добрев. Ето как го дава професора:

† ΒΟΥНΛΑ·ZΟΑΠΑΝ·TЄСН·ΔΥΓЄΤΟΗΓΗ· ΒΟΥΤΑОΥΛ·ΖΩΑΠΑΝ·ΤΑΓΡΟΓΗ·ΗΤΖΙΓΗ·ΤΑΙСΗ †

     Ето и надписа:

     За наше учудване грешките не са при преписването, а при представяне на преписаното.

„Кръстът” е само един. Формата (смесица от „гръцки” кръст изобразяващ посоките на света и „кръста на Св. Йоан”) предполага използване само като сепарация и начало и край на надписа. Тъй като надписа е в окръжност, то края на надписа се явява и негово начало така, че при линейно изписване той трябва да е само един, в края или началото. Проф. Добрев дава не само два кръста, в началото и края, но и употребява най-лекомислено кръста, който предлага за автоматично приложение Word формата на Windows. Този кръст на Word-а обаче е „византийски кръст”, който е свързан със християнската символика. При начина по който го използва проф. Добрев – в началото и края – означава „погребение” и линейният надпис дава представа за текст, свързан с християнско погребение. Това знание естествено го няма в Большая советская энциклопедия и проф. Добрев не го знае, иначе нямаше да представя „прабългарския надпис” като „византийско погребение” с употребата на два византийски кръста.

     Да минем към термините. Професора казва, че е добре да премине „за практическо удобство”, към разглждане на надписа във вида: Βουηλα·ζοαπαν·τєςη·δυγετοιγη·Βουταουλ·ζωαπαν·ταγρογυ·ητζιγη·ταιση.

Много хубаво, но още при втория допир с тескта  (при първия допир го превърна в „тъжна вест”)  дълбоко уважаваният професор прилага папагалска цигания – преди да е превел  каквото и да е, решава кои са лични имена, защото така бил правел Hampel през 1885 г., решава кое е подлога и кое сказуемото. Какво прави в момента г-н Добрев – папагалничи от хората писали преди него, Томсен, Немет, Младенов и т.н. без да е превел и една буква още. Браво. На 198 стр. професора решава да проследи тюркската дума „чаша” в тюркските и китайския (!) езици и след няколко разходки тук-там решава убедително, че täjši (тейши) е именно изписаното ταιση (таиси). Какво имаме до тук – имаме блестящ спаторокизъм, дефиниращ  думите по фонетично подобие, т.е. поредната профанщина, която се представя за наука от проф. Добрев. С тази „наука” г-н професора по-далеч от Анадола няма как да стигнете и то ако Ви платят пътните разноски.

..............

     Понеже изгубихме всякакво търпение към витиеватите каламбури на г-н проф. Добрев, ще представим с няколко думи от неговата книга какво са превели другите и какво е превел самият  той:

В. Томсен:  Буила-жупанъ завърши купата, (тази) купа за пиене, която Бутаулъ-жупанъ приспособи да се окачва.

 Ст Младенов: Боила зоапанъ дълба (писа, гравира) борбата, Бутаулъ зоапанъ дълба (гравира) вѪтрешния кръстъ.

 Д. Немет: Купата на Боила Чабан, по негова поръка тя беше изработена; Ботаул Чабан даде да й поставят окачалка, негова купа за пиене е тя.

 Д. Моравчик: Боила жупан направи този съд, а Бутаул жупан окачи съда за пиене.

 С. Байчоров: Чаша Бойла Зопана, сделана она Ботаулом, чаша для питья для окружающих Зопана.

 Ст. Михаилов : Боилът жупан заповяда да се направи тас, а ботаул жупанът разпореди да се направи този тас.

 П.Добрев:  буила жоапан подари чашата на вутаул жопан за негово здраве.

Ив. Добрев: Чашата, за която жупан Боила повели, като облицоват, да изпишат, и от която да пие наздраве жупан Бутаул.

     Без да навлизаме в кюхнята на тези преводи и в подробностите се вижда от пръв поглед, че по същество преводите малко се различават един от друг, тук-там някой глагол сменен, някое лично име прието на титла и това е всичко. Като цяло – „комплект преводи”  на баш тюрколози, като два термина са особено смехотворни – „Чабана” на Д. Хемет и „облицованата” чаша от Ив. Добрев. Нека погледнем без тюрколожки очила този надпис. Той е един от двата за които може да се твърди със сигурност, че са поставени от тези, които са измайсторили тези съдове, останалите надписи могат да се причислят към „графити”, които няма как да бъдат определени по време. И тъй като надпис № 21 е изпълнен с гръцки алфабет ще се опитаме да проследим тези термини в гръцкият език само от любов към спорта, тъй като групата преводачи по-горе е решила, че това е тюркски надпис и го е превеждала през тюркските говори, по простата причина, че само тези говори са им най-ясни и могат да разтягат километрични празни приказки около темата, но не че имат някакви преки данни за това индикирани от самият надпис.

    И така, първият термин от кръста по посока на часовниковата стрелка до следващата точка е ΒΟΥНΛΑ. Имайки известен опит с декодирането на селто-иберийските руни предполагаме, че и тук сепарацията от точки не отделя термини, а преди всичко е фонетично указание, за дихание, за спазване на някакъв ритъм в речта и т.н., така, че започваме разчитането не от ΒΟΥНΛΑ, а от Β. В гръцкия език от всички времена Β няма носещи етимологични значение и преминаваме към ΒΟ. ΒΟ има носещо значение на „бивол” в Илиада ( І. 2.22. и др.) βοάγριον – щит от див бивол. Такова значение има и при Филосторгий (265) βό-αγρος – див бивол, обаче не можем да отделим и тази морфема за превод, защото след нея остават и-ита (ΥΗ) с които не започна нито една гръцка дума. Продължаваме към

А. ΒΟΥ

     А. Намираме ΒΟΥ като словообразователна на множество думи.

А.а. Βου-θερης – пасище (Софокъл, траг. 188)  

А.в. βου-θοινης – пчелояд (епитет употребяван за Херкулес, антологията на Платон І, 23. и др.)

А.с.βου-θρεμμων – пастир (Манасиева хрон. 84, и др.) βου-γλωσσος – волски език, подметка, писия, риба и т.н. (Антиох 136 С, Аристофан, Аристотел фрагм. 277, Порфирий 2,  Опианус Хеката, 1. 99. и т.н.).

А.d. βου-τιμος – цена на бика, но също и достойнство на бика ( Ηesychius. E. M.), βοη-τραγος – волски остен (Philostrat. 265), и т.н.

Като преобладаващо значевие ΒΟΥ индикира вол, бик.

НΛ-Α

     НΛ е съкратен изпис на ήλος или ήλιος, както δώ е за δώμα. Значенията на ήλος са твърд, здрав, неподвижен, също свързам, забождам, прикачвам и още стотина значения, които няма да изброяваме. По привлекателната за нас дума е ήλιος и формите й αλιος, ηελιος, άελιος  и в лириката на Sophocles и Hesiod, като δέλιος – Слънце.

    Защо да е по-привлекателна ?

    Защото намира своето потвърждение в древната Слънчевата европейска религия и в частност в римския митраизъм по-късно, където Слънцето, Митра, Атиз, Богинята Майка, Бикът, Змията, и т.н. са свързани в причудливи поверия и легенди,  измислени от древните за да си обяснят Космоса и земната подредба. В този подтекст термина ΒΟΥНΛ до тук означа „Бикът Слънце”, „Бикоподобно Слънце”, „Слънчев Бик” и т.н.

Следва А.Това, като че ли е най-лесното от нашата задача дотук, защото  Омир употребява многократно израза ά δειλέ, ά δειλώ, ά δειλοί, който израз значи „О, Слънце”.  Тъй като в днешното българско мисловно пространство, трудно може да се свърже бикът със слънцето и докато за древните гръкоговорящи е било нормално да поласкаят някоя жена, като я нарекат „волоока”, което днес ще прозвучи като обида, ето защо за пригледност ще заменим термина „бик”, с прилагателно име, например „могъщ”.. И термина ΒΟΥНΛΑ след разходката ни из гръцката лексика добива вида „Могъщо Слънце, О . . .” или „Слънчево могъщество, О  . . .”. Това разбира се не е по-вярно от „О, Слънчев Бико”, но е малко по-приемливо за по-претенциозни уши от днешните понятия за тези термини.

В. ZΟΑΠΑΝ

В.1. ZΟΑ

Дорийско нар. ζοα или ζωα, аеолийско ζοια, йонийско и поетично ζοη, означават живот, собственост, притежание;  след Омир ζοα значи съществуване, наличност. С това значение се употребява от Tyrtaeus I,2, 5., Pindar. N. 8, 69. „Трагедии”,  Платон, Херодот го употребява като „пътя на живота” ζόην έζωον την αυτυν (Hdt. 4. 112.) и др. Какво значение ще има ζοα зависи най-вече от следващата конструкция.

В.2. ΠΑΝ

В.2. A. πάν, πανός, ό – Цар на рибата или морските обитатели. Думата с това значение се ползва от Птоломей, Hephaestio, Phot. Bibl. I 53, Suid. и др.

В.2. B. Πάν, gen. Πανος – горски бог от Аркадия, син на Хермес и нимфа. Това значение се ползва от Hom. 18. 34., Schol. Theocr. 3. Херодот го смята за син на Хермес и Пенелопе ( Hrd. 2. 145.) и т.н.

В.2. С. Ето и съвременно тълкуване на термина според гръкоговорящите: Ο Πάνας (αρχ. Παν) είναι αρχαία ελληνική, ιδεατή, ανθρωπόμορφη και δευτερεύουσα θεότητα, που ήταν συνυφασμένη με την «πανίδα» της Φύσης, (άνθρωποι και ζώα) σε μια αμφίδρομη σχέση προστασίας, αλλά και προσωποποίηση της γενετικής δύναμης της ζωής.

Пан, (арх. Pan) е древеногръцко, идеализирано, антропоморфно и второстепенно божество, което е преплетено с "флората" на природата, (хора и животни в двупосочна връзка) и персонализира  генетичната силата на живота.

Какво имаме до тук след търсенето на значенияута  ΒΟΥНΛΑ·ZΟΑΠΑΝ в гръцката реч ?

1. Имаме налична конструкция ΒΟΥ  НΛ  Α · ZΟΑ  ΠΑΝ, които  поради естеството на надписа върху чинията за изписани слято.

2. Спрямо горните етимологии имаме „Могъщо, бикоподобно Слънце, О Животворящ Пан . . . „.

С. TЄСН

    С.1. Johannes Chrysostomus  употребява τεξη υιοω като paries filium:

„ Μή φοβοϋ , Μαριάμ • ευρες γαρ χάριν πάρα τω Θεώ. Και ίδοίι συλληψη, έν γαττρ'ι τον έν Πατρι και εν σαρκί και τεςτ υίδν του Λδαμ αρχαιότερον, τέςη υίδν έμοΰ ~αλα">- τερον, τέςη υίον οϋρανοΰ ΰ']^ηλότερον, τεςτ, υίον τίβν Π Χερουβιμ ...”,

     Като термините τεςτ υίδν са  преведени на латински като paries filium (Opera omnia, т. 10,  J. Chrys).

    C.2. Този пасаж горе ( Библията, Генезис, 16.; Congregationis B. Mariae Virginis, p.99.; Psalmus 121, officium 2. и т.н.)  навсякъде е представен по този начин – in dolore paries filios. Като с paries се индикира стена на дома, стена на крепост изобщо преградна стена. В късния латински думата придобива значение за кухина, празнина в тялото (каверна мед.) и т.н.

   Като цяло от приведените примери, TЄСН в текста горе значи стена, (защитна стена на нещо).

    С.3. Текста дотук има вида „Могъщо, бикоподобно Слънце, О Животворящ Пан, стена ...”

D. ΔΥΓЄΤΟΗΓΗ

     Ние виждаме този изпис във вида Δυ γε τοι γη.

    D.1. Δυ γε на новогръцки означава  – на земята. На стрг. ез. имаме словосъчетания с δι, а не със δυ, които означават дублиране, двойственост и не можем да ги пренебрегвем, тъй като точно старогръцкото δι с това си значение е получило разпространение в европейските езици. Δι-γαμος  - двуженство (Stesich. 74, Manetho. 5. 291), женен за втори път  (Hippol. Haer.9. 12.)  δι-γενης – двойносексуален (Eust. 150. 27.) δι-γλιφοσ – с двойна идентичност (Greg., Nyss. еtc.) и т.н. и приписването на тези качества в митологията на богът Пан ни карат да предпочетем именно Δι пред Δυ. Приемаме значението двойствен със, идентичен със, което ни отвежда към γε. Термина γε има десетки значения, като нашето предпочитание е към използването му със значение „със” (with) – εγωγε, εμοιγε, εμεγε, местоимението  συγε и т.н.

      Моля да се има предвид  от читателите, че нашето търсене нито е безгрешно, нито перфектно, НО е основано върху една съществуваща речи нейните словообразуващи морфеми - гръцката с чийто графеми е изписан горният надпис, а не някакви изсмукани от пръстите „прабългарски езици” и „прабългарски имена”, съществуващи предимно в тъмното подсъзнанието на професорската общност. 

     За δυ γε – „двойствено идентичен със”.

    D.2. τοι γη. За τοι значенията са сигурно, непременно, вярно, действително и т.н. За γη са земя (пръст, твърд, почва) и планетата Земя– Γη τε και Ηελιος в „Илиада” 19.259., 3. 104.; τις γη в „Одисея” 13. 233 и т.н.

     Като обобщение до тук „ Могъщо, бикоподобно Слънце, О Животворящ Пан, сигурна стена, идентичен/чна  с планетата Земя . . . ” и т.н. Разбира се са възможни много по-точни тълкувания от добри познавачи на старогръцката реч, но ние мислим, че метода и посоката за декодиране и превод на текста от тази чиния/купа е именно този.

   Смятаме да приключим до тук разглеждането и превода на част от текста на чинията  от Сент Миклош, защото нямаме траен интерес към този паметник, а го разгледахме поради факта, че се намира в материала на проф. Ив. Добрев..

     Тези размишления, които нахвърляхме тук за два-три часа доказват, че това е гръцки текст, с гръцки думи със съответните им гръцки етимологии и търсенето на „прабългари”  от Казахските степи и Бангладеш, жупани, богатири и ханове изписани на чинията,  са преди всичко политически marriage на поредните политически клоуни изхвърлени на платформата на „научността” от ведоми и неведоми геополитически манипулатори и спонсори.

   Не можахме да стигнем в този критически материал до 10 стр. от коронната творба на г-н Ив. Добрев за което се извиняваме. Пожелаваме на проф. Добрев още дълги години творческо здраве за да се похвали и тюркската езикова общност в българско с достижения близки  или по-велики от творбата на сеньор Сааведра.

12/10/2014/