"ЕМПОРИОН ПИСТИРОС" НЕ Е ЕМПОРИОН ПИСТИРОС!

    "ЕМПОРИОН ПИСТИРОС" НЕ Е ЕМПОРИОН ПИСТИРОС!

          На изхода на Траяновия проход в Тракия при Ветрен между Средна гора и Марица от хилядолетия стърчеха исторически развалини. Голямата им площ дала основение на Стефан Захариев (1870г) да смята, че това са развалините на град Сардакия, а П.Р. Славейков смятал, че това са развалините на Бесапара (сп."Наука",Пд,1882). При създаването на ТКЗС-тата тази площ постепенно се зае и разора. Излязоха на повърхността много археологически артефакти, настъпи златна ера за иманяри, колекционери и антикварни търговци. През 1988г. започнаха официални разкопки между Септември и Ветрен в местността "Аджийската воденица" на левия бряг на Марица под ръководството на проф.Велизар Велков (1928 - 21.4.1993) и поляка на българска служба Мечислав Домарадски (1949-26.6.1998). След три сезона разкопки Домарадски пише, че не знаят какво разкопават: резиденция на тракийски цар ли, гръцко селище ли или търговско селище със смесено гръцко и тракийско население? Последното им хрумва, когато на друг археологически обект 3 км на север от техния -  Вономасион (Вономасия, Бона мансио, Асар, Асарджик) се намира една гранитна плоча с издълбан върху нея старогръцки надпис. Проф.Велков го превежда и се оказва, че това е търговски договор от V-ІVв.пр.Хр. между беломорските (егейските) градове Аполония, Пистирос, Маронея и Тасос. Понеже Велков умира преди публикацията му, не мога да кажа дали той е съучастник в научното престъпление на Домарадски - смесването на артефакти от два различни археологически обекта, които не са съществували синхронно, което води до абсолютна фалшификация на историята. След смъртта му Лидия Домарадска успява да вземе от вдовицата  научния му архив и да публикува надписа от името на двамата с нескопосан превод в Bulletin de Correspondance Helleniquе (ВСН). За публикацията надписът бил преведен на английски, после от английски на френски. Така силно се затруднили чуждестранните учени да го проумеят. Допускам, че Домарадски става автор на хипотезата, че Пистироският надпис е пренесен някога на Вономасия от разкопаваното от него селище край Марица. Това селище той кръщава "Емпорион Пистирос", като уверява света, че в надписа не става дума за егейския Пистирос, описан някога от Херодот, ами за някакъв си емпорион Пистирос , споменат от Стефан Византийски през VІв.сл.Хр., т.е. 900 години след Херодот. Ползвал бил изданието на Стефан Византийски от Майнеке от ХІХ век. Аз ползвах Амстердамското издание на Стефан Византийски от 1725г., където на 6 (шест!) места е посочено, че става дума за Херодотовия Пистирос на Егейско море, който освен емпорион, е и етникон (племенно име) на пистиритите, а такова племе няма по цялата дължина на Марица. Домарадски и жена му подкрепят хипотезата си и с други лъжливи аргументи, които ще опровергавам един по един.

             "Най-важният аргумент - пише Домарадски - за идентификацията на античния център в м. Аджийска воденица с емпорион Пистирос е един надгробен надпис, открит в тази местност, според сведение от В.Добруски през 1895г. (МСб.12,с.335): "В основите на старите зидове, до "Хаджийската воденица" са били открити два камъка. На първия се четели две имена - Дионисий (син) на Диотрефес, а на втория запазен бил само един ред и се четяло - Аполониат." 

           Двата камъка обаче изчезнали.  От преизказното наклонение на разказа на Добруски се вижда, че той съобщава нещо, което чул от друг, той не е свидетел и не говори от първо лице единствено число. Домарадски признава това. И така става въпрос за камъни, които никой не е виждал, следователно това не е никакъв аргумент, нито доказателство за присъствие на елини в разкопавания тракийски град. Но Домарадски смята, че това е надгробна плоча на починал елин от Аполония и се чуди от коя ли Аполония ще да е бил, защото в древността е имало двайсетина Аполонии.

      "През лятото на 1990г. бяха открити четири къса от една плоча. Тя ни даде името Метро/ф/онт. Такова име е рядко срещано в елинското койне, а в ІVв.пр.Хр. то е известно и в Маронея, гръцки полис от Егейска Тракия." Домарадски пак смята, че това е надгробна плоча на починал елин, този път от Маронея. Едва след трийсетина страници пояснява, че тези четири камъка са намерени извън портата на града в някакво струпване на камъни.

          Пише го така, сякаш е живял в Маронея през ІVв.пр.Хр. За разлика от него аз проверих в Маронея. Сегашните гърци даже не знаят къде точно е била античната Маронея, само предполагат. Разкопавали са византийската Маронея. Издирих всички намерени имена, не само при разкопките, в ВСН, по пейките в амфитеатъра - нито един Метрофонт. Освен това тази дума едва ли е лично име - "метра" е матка, "фонт"- убиец, следователно означава "майкоубиец". Тогава думата "гърци" не е съществувала и Маронея не е била гръцки полис. Страбон пише: "Киконите имат 3 града- Исмара, Маронея и Ксантой." А киконите са траки! Надгробните паметници в Маронейското гробище са надписани на гръцки и с гръцки имена, но там почиват българи! В Маронея старите хора още говорят български за сведение на всички български и чуждестранни "археолози". Същото е в Малко Търново, па даже и в село Варвара до Септември. В местната тракийска керамика в Севтополис, изработена на ръка, са намерени 45 съда с графити на гръцки, представляващи гръцки имена и 5-6 тракийски имена. Това показва, че голяма част от траките са носели гръцки имена, предимно теофорни, и името в случая не е некакъв аргумент за жители-елини в т.н. "Емпорион Пистирос".

              Третият лъжлив аргумент, че разкопаваното селище в местността "Аджийската воденица" е емпорион Пистирос, е свързан с биографията на Александър Македонски. И Домарадски, и Велков (а може би съавторката му Домарадска) пишат за един и същ пасаж у Флавий Ариан, който описва похода на Александър Македонски срещу трибалите. Домарадски: "Александър достигнал планината Хемус. Тука, като възлизал по планината, го посрещнали из теснините мнозина въоръжени мъже от емпориите (т.е. емпорити) и независимите траки."

          Велков и Домарадска: "За емпории във вътрешността на Тракия определена информация има у Флавий Ариан. Пасажът досега е бил спорен и неправилно обясняван. Ариан пише:"Тук, когато възлизаха по планината, го пресрещнаха из теснините мнозина въоръжени туземци и независимите траки." (Fl. Arrianus 1, 7). Някои издатели са смятали това място за corruptela, понеже никой не подозирал, че във вътрешността на Тракия е ималоемпории. При изричното текстово предаване tΕΜΠΟΡΙΩΝ издателите са предлагали различни четения, между които се е приемало, макар и като хипотеза, εγχωριων, т.е. "туземци". Не е обърнато внимание, че се е получила една безсмислица: да се противопоставят "туземци" на "автохтонни траки"! С локализирането на емпорион Пистирос от това време в Тракия се вижда, че текстът е точно предаден и следва да се преведе: "Много въоръжени хора отемпориите и независимите траки."

          Ето оригиналният текст на Ариан (на снимката), който няма нищо общо с горецитираните преводи:

Няма никакъв tΕΜΠΟΡΙΩΝ, а ΤΕ%ΕΜΠΟΡΩΝ - "търговци". Ето буквалният превод на текста от Ариан по гръцкия словоред: "И тук безпощадно е отблъснат към прохода, възкачващ се по планината. И ТЪРГОВЦИ много въоръжени и автономните траки (у Домарадска станали "автохтонни") неотстъпващи задържат напред върховете на Хемус, войската край които ще мине."  ΕΜΠΟΡΩΝ е едно, а ΕΜΠΟΡΙΩΝ - друго. Интересното е, че при публикуването на същия текст в Bulletin de Correspondance Hellenique Лидия Домарадска не е посмяла да излъже и е писала tΕΜΠΟΡΩΝ, а не tΕΜΠΟΡΙΩΝ, но в българското издание лъжат семейно и неслучайно: "емпорион" и "емпорити" за тях означава златна мина. Професор Андрей Даниел пише "В памет на М.Домарадски" : "Още тогава по негови категорични изчисления разкопките трябваше да продължат 20 - 25 години." (Интернет, 15.01.2013г.). И разкопките наистина продължават вече 25 години, въпреки че разкопвачите повече нищо не намират. Но най-неприличното в тази история е, че те преписват буквално от проф.Александър Фол, който е разгледал този проблем 20 години преди тях в книгата си "Тракия и Балканите през ранно-елинистическата епоха", София, 1975г., стр.31: "Когато Александър се възкачвал по Хем, пресрещнали го голям брой въоръжени мъже των εμπορων и автономните траки (Arrianus, Anabasis (Roos) 1,6). Както е известно, за автономни траки се говори в изворите от Тукидид до Тацит; смята се, че това са обитателите на централните планински масиви от Рила, Родопите и Балкана, които са били независими още спрямо одриските владетели. Ние не знаем какво влагат Птолемей-Ариан в израза "бойци от емпориите" и дали той не е грешка на преписвачите или терминологическа неточност. Трите възможности за интерпретация са понятието да означава "малки селища", да е равно на "укрепени места" (= των χωριων) или на "местни жители" (=των εγχωριων)."

          Нито едното, нито другото, нито третото. Нито преписвачите са сбъркали, както се вижда от изданието на Roos.  И така никакви емпорити и бойци от емпории, каквито няма по Хемус, не са пресрещнали Александър, а "търговци много въоръжени и независимите траки". Освен това Ариан пише 500 години след Александър и преписва от Птолемей І Лагос (Сотер). На всичко отгоре Книга първа от Ариан, където е този текст, не е достигнала до нас в оригинал. У съвременника му Квинт Курций Руф в същия текст няма даже думата "търговци":  "Там в тесния планински проход го очаквала огромна армия от местното тракийско население. Траките заели височините около прохода и го преградили с колите си."

          Велков и Домарадска четат Пистироския надпис, както Дяволът чете Евангелието: "Център в надписа е емпорионът Пистирос", "В надписа се споменава селището Пистирос и неговите жители са назовани емпорити." ("Емпорион Пистирос" І, с.78). Лъжат вече заради самата лъжа, та нали всеки може да прочете надписа? В него най-напред се говори за емпорити, траки и епаулисти и чак тогава се споменава Пистирос. Никъде не се казва, че Пистирос е емпорион или че неговите жители са емпорити! Жителите му ясно са наречени "пистиренци" и толкоз. Казах вече, че преводът му от Велков-Домарадска е нескопосан, но не казах, че  тя не е приела нито едно възражение или предложение за поправка от чуждестранните учени, включително и тези, които са присъствали на симпозиума в Септември през април 1998г. Ето ги надписът и преводът му, публикувани в "Емпорион Пистирос", том І (без дата!):

       ПИСТИРОСКИЯТ ДОГОВОР И ТРАКИЯ ПО ВРЕМЕТО НА КОТИС І

       С червени линии са съединени четирите договарящи се града, червеният пунктир показва явната несъвместимост на т.н."Емпорион Пистирос" в Горна Тракия край Марица с договора. Вижда се и пълната усамотеност на този град и отдалеченост от всички останали тракийски градове.

          Всеки, който поне малко от малко разбира от география, вижда, че този договор географски е неприложим към Горна Тракия, защото договарящите се градове Аполония, Пистирос, Маронея и Тасос са на Егейско (Бяло) море. Между тях даже има визуална връзка: от Тасос се виждат останалите три града, но т.н. "Емпорион Пистирос" зад девет планини до десета край Марица и с телескопа Хъбъл не може да се види, пък и по времето на договора никой не е и чувал за него.

           В Пистироския договор има отглас от предишен договор на Атина с тракийския цар Котис І, според който договор всички крайбрежни егейски градове са плащали двоен данък (форос) - на Атина и на Котис І, този договор е известен в историята. Още по времето на Ситалк Атина въвежда  мита в подчинените си градове, за да увеличи паричните си постъпления. Понеже държавата на Котис І е единна, не са се плащали мита по пътищата. Градовете са прибирали търговските такси по пазарищата си. В Пистироския договор това положение се връща: "както по времето на Котис". Който познава добре живота на Котис І, знае, че той изобщо не е стъпвал в Горна Тракия. Военно-политическата му дейност се развива изключително в Беломорска Тракия между резиденцията  му  Хиерон Орос (Родосто, днес Текир даг на Мраморно море) и Амфипол при устието на Струма. Домарадски най-самоуверено лъже в статията си "Държавата на Котис І и отражението ù в археологическите извори": "Най-сигурните данни, каквито са археологическите, остават за нас недостъпни, тъй като в Турска Тракия не се провеждат никакви разкопки." Той просто не знае какво се прави в Турция и лъже безобразно. Докато 10 години се мотае само с декар и половина разкопки на наречения от него "Емпорион Пистирос", турците разкопават само за един сезон резиденцията на Котис І  Хиерон Орос край гр.Текир даг в местността Менекше чатай. Те са я определили като тракийско село. Сведенията за тези разкопки дължа на руския траколог доц. Сергей М.Крикин, те са публикувани и в руския годишен сборник за научни трудове "Античный мир и археология", випуск 16, Саратов, 2013г.  Крикин е един от най-големите познавачи на Тракия, работил е на разкопки  в България, Египет, Мексико и цялото Причерноморие. завършил е и българска филология,  книгата му "Тракия" е издадена в Германия, а в България му е отказано, сигурно никой не е и чувал за нея! Понеже е отрицател на "хипотезата Пистирос", в България археологическите феодални семейства не му публикуват нищо. Също и трудовете на американската професорка Денизе Деметриу. която е сред отрицателите на "Емпорион Пистирос" и издаде книга за него. Така хранениците на Института по тракология в София допуснаха парадокса тракологията да се развива извън България. Сведенията за турските разкопки край Текир даг се публикуват в Турция всяка година от 1993 до 2007г. За Х международен конгрес на траколозите през 2005г. в Комотини (Гърция) проф. Александър Фол пише, че получил информация за тях, но не я е споделил с Домарадски от "колегиалност" или защото е противник на името "Пистирос". За съжаление скоро почива. Турците, като по-неопитни в тракологията, потърсили помощ от руските траколози за осмисляне на находките и информацията излиза в Русия. Така тракологията се развива извън България.

  "Емпорион Пистирос" край Марица в местността "Аджийската воденица"

  ЧАСТ ОТ РАЗКОПКИТЕ НА КОТИСОВАТА РЕЗИДЕНЦИЯ ХИЕРОН ОРОС КРАЙ   

                  ТЕКИРДАГ (Турция) В МЕСТНОСТТА  "МЕНЕКШЕ ЧАТАЙ"

        Да разгледаме сега  Пистироския договор пасаж след пасаж в превода на Велков-Домарадска:

                                         (някой си да се закълне) в Дионис и

                                         да бъде длъжен. А ако някой от

                                         емпоритите обвини (друг), те да се

                                         съдят един друг при своите 

                                         родственици и каквито неща се дължат

                                         от емпоритите при траките,

                                         да не прави отмяна на тези дългове.

          Казах вече, че има възражения срещу този превод още на симпозиума в гр. Септември през април 1998г. Домарадска не владее добре литературния български език. Надписът е изсечен върху камъка без препинателни знаци и тя слага свои, нарушавайки смисъла на превода. Тя не си задава въпроса: кой да не прави отмяна на тези дългове? Това е граматическият субект, който се кълне в Дионис "да бъде длъжен" - махаме точката на Домарадска и възстановяваме логичния смисъл на пасажа -  "да не прави отмяна на тези дългове". Кой може да ги отмени? - съдията. Емпоритите могат ли да се съдят при свои родственици? - няма кой да им позволи такова нещо, това го има само сега при "демокрацията" в "Република" България, където съдии и прокурори са цели семейства и родове. Следователно думата "родственици" е неправилно поставена и неслучайно всички учени я отричат, но Домарадска си прави оглушки. Тя превежда гръцката дума συγγενεσι без представката συ-, която е равна на българската "съ-". В калпавия превод от английски на френски в ВСН превели "родственици" с parents(?) -  на френски "родители", та съвсем "се загубили в превода". Редакторите на ВСН даже сложили питанка след думата. Като сложим представката "съ-" пред "родственици" ще получим "съродственици", "съплеменници", "сънародници". Защо емпоритите да се съдят при тях, а не при траките? Защото траките нямат такъв съд, при тях царят-жрец решава всичко. Елинският съд ни е представен от Омир в Илиадата: 

                                       "Много народ се тълпи на агората, там           

                                        Шумен спор се вдигна, спореха двама за глоба -

                                        Кръвнина за убийство; кълне се единият пред народа,

                                        Че всичко  платил, другият - че нищо не взел.

                                        Искат двамата със свои свидетели спора да решат.

                                        Гражданите викат - всеки за своя човек,

                                        Глашатаите ги смиряват, старейшините-съдии

                                        На каменни кресла седят сред свещения кръг,

                                        Поемат жезлите си от глашатаите звънки;

                                        С тях в ръка стават един след друг

                                        И свойта присъда присъждат. Пред тях в кръга

                                        Два таланта чисто злато светят - награда

                                        За този, който най-справедливо отсъди."

                                                                                  (Илиада, ХVІІІ,497-50)

            Каменните кресла и свещенният кръг сега могат да се видят във възстановения амфитеатър на Маронея (горе на снимката). Гърците го възстановиха буквално пред очите ми от 2003 до 2013г. с 5,500,000 евро, спечелени на два пъти по европейски проект, а нашите уж  "международно признати" разкопвачи на т.н. "Емпорион Пистирос" досега не са спечелили нищо от Европа. Едва миналата година новата директорка на музея Севдалина Попова спечели от американска фондация 50,000 долара за музея, а умните управници на Септември взеха, че я изгониха и върнаха пак провалената стара директорка Валентина Танева, уволнена преди 4 години за това, че в продължение на 20 години не бе съумяла да нареди експозиция в музея!!! От септември месец миналата година, когато Танева пак встъпи в длъжност, музеят пак е без експозиция, въпреки че  наследи експозиция от г-жа Попова. На всичкото отгоре Танева качила в интернет проекта на г-жа Попова пред американската фондация като свой?!?

          Следващият пасаж от Пистироския договор пак е непригоден към условията край Марица:                            Земя и пaсбища, които притежават

                                          емпоритите, това да не им се отнема.

                                          Епаулисти да не изпраща при

                                          емпоритите.

          Захари Стоянов пише през 1888г. в "Записки по българските въстания", че районът от Ветрен до Марица представлява гъста дъбова гора, в която се изгубила "Хвърковатата чета" на Бенковски. Разкопките на т.н. "Емпорион Пистирос" и досега са в дива гора. Никаква "земя и пасбища" не е имало тук. "О` дрис" значи "дъб" на старогръцки, а тук е било царството на одрисите, т.е. "дъбарите". Това нещо никога не би могло да дойде до съзнанието на Велков, Домарадските, Арчибалд, Гоцев, Танева, защото те не са чели "Записките" на Захари Стоянов и не само тях. Според Александър Фол "Тракийското племе одриси първоначално живеело в долината на Горен Хеброс (Марица)". Домарадските се чудят как да преведат думата "епаулисти", даже лъжат,  че тя за пръв път се явява в Пистироския надпис, въпреки че я има в Библията, чиито текстове са по-стари. Атанас Орачев на научна сесия през 2009г. в Софийския университет чете доклад, че епаулистите били специална военна част, която охранявала т.н. емпорион. "Епаулис" и на старогръцки, и на новогръцки означава "чифлик". Епаулистите са хората, които движат селското стопанство и при траките, и при елините. При опасност са се прибирали в градовете. Естествено е гражданите да не ги искат за постоянно, защото са идвали с целите си семейства, слугите и робите, а в града мястото е ограничено от стените. Но при липсата на орна земя и пасища при т.н. "Емпорион Пистирос" не може да има и епаулисти. Дъбовите гори от Ветрен до Марица и от Септември до полите на Родопите се изсякоха едва след 9.9.1944г.

                                             Да не назначава 

                                             никакъв гарнизон в Пистирос, нито

                                             той лично, нито да възлага на друг.

            Тази клауза от договора е също отзвук от времето на Котис І, който оставял гарнизони в отстъпените му от Атина градове Абдера, Маронея, Дориск, Енос, Тиродиза, Селимбрия, които започнали да плащат двоен данък трибут - на Атина и на Котис І. Той използвал наемни пълководци от елински произход: Ификрат водел флотата, Милтокит, Харидем, на които възлагал овладяването на Егейското крайбрежие.                        

                                             Клери на пистиренците да не про-

                                             меня, нито да възлага на друг.

            Това е един много оспорван пасаж от превода на Велков-Домарадска. Понеже от думата "клери" първата част липсва върху очупения камък, възстановката е произволна и са предлагани много разночетения, които Домарадска не е приела и така е публикувала надписа, като пояснява, че "клери" означавало "поземлени участъци".

            Първо: казах, че в района на т.н."Емпорион Пистирос" не може да има поземлени участъци. Второ: траките са водели земеделското си стопанство на чифликчийска база, чифлиците са образували села, описани в Анабазиса на Ксенофонт. Трето, най-важно: "клерос" на старогръцки не означава "поземлен участък", а "жребий". В елинските полиси чрез жребий са се разпределяли на гражданите поземлени участъци. Най-бедният слой от атинското общество - фетите без земя - се изселвали в новите колонии заради шанса да получат земя и поправят своето социално положение. Такива селища се наричали "клерухии", а изселилите се от Атина - клеруси или клерухи, буквално "носители на жребий" (κληρος - жребий и εχω - държа). Чрез жребий са се разпределяли поземлените участъци в цялата клерухия. Клерухиите формирали собствени войски под атинско командване. Ако признаем превода на Домарадска-Велков, ще излезе, че жителите на т.н. "Емпорион Пистирос" са клеруси, а градът не е никакъв емпорион, а клерухия и колония на Атина, защото клеруси са изпращани от Атина само в завоювани градове. Пределно ясно е, че Пистироският надпис не може да се отнася за разкопавания в местността "Аджийската воденица" край Марица тракийски град, защото става наистина един археологически тюрлюгювеч, според любимия израз на доцент Алексей Гоцев, служебен ръководител на разкопките, който не се е усетил, че става главният готвач на този тюрлюгювеч, защото траките не са разрешавали даже на гражданите в подчинените им егейски градове да си разпределят поземлени участъци чрез жребий. "В надпис, посветен на военния комендант на Маронея (P.Roussel, BCH,63,стр.133) и надпис, посветен на пропонтийския стратег Хипомедонт (SYLL3,502), се казва, че едва след техните акции срещу траките, гражданите на Серейон, Темпира, Харакома, Дрис, Сале, Месамбрия, Зоне могли отново да разпределят на парцели обработваемата земя и да я обработват." (Хр.М.Данов, Древна Тракия, с.244.)

                           Ред 20:    Да не събира митата по пътищата

                                           (за стоките), които се внасят

                                            към Маронея от Пистирос и от ем-

                                            пориите или от Маронея към

                                            Пистирос и Беланските емпории

                                            на прасени.

            Това е най-обърканата част от превода на Велков-Домарадска, а Домарадски направо го пропуска: "Става дума за някакви емпории на прасени". Първо: каменният надпис е изтрит в края на редове 18 и 19, възстановяването е произволно и не може да се каже дали е "мита" или "митата". Второ: в превода не е спазен гръцкият словоред. Трето, много важно: няма единство на терминологията, освен тук в превода, така и в томчетата "Пистирос-1" и "Пистирос-2". Кое е емпорион, кое е емпория, кое е тържище, кое е пазар - не става ясно от тези преводи, а основата на думите е една и съща. Конкретно в този пасаж от Пистироския надпис имаме преведено των εμποριων - "емпориите", τα εμπορια - пак "емпориите". Две различни думи, а един превод. Проф. Христо М. Данов в своята "Тракия" превежда τα εμπορια като "пазарите" (с.388).

            Изводи:  1. Ако не е "митата", а "мита", ще излезе, че мита по пътищата иска да въведе предполагаемият субект на договора, а при Котис І не е имало мита: "Да не събира мита по пътищата. . . както по времето на Котис".

             2. Ако τον εμποριων се преведе "емпориони", а не "емпории", смисълът на текста се изменя - значи край Пистирос и Маронея е имало емпориони (търговски градове), а не емпории (търговски представителства на чужда територия).

            3. Ако τα εμπορια Βελανα Πρασενων  се преведе според проф. Данов, ще стане "пазарите на Белан на прасените", а не "Белански емпории на прасени".

            Този пасаж от договора е изобщо неприложим към условията при т.н."Емпорион Пистирос", който се намира много навътре в Котисовата държава и въвеждането на мита по пътищата към него означава Котис І да глобява сам себе си, защото емпории и емпориони няма нито наблизо, нито надалече.

            Велков-Домарадска, Домарадски и целият сонм международни учени не могат да преведат това изречение, защото не знаят какво е Белан и прасени. Даже на симпозиума в Септември и публикацията в ВСН пуснаха тъпотията, че Белан - това било Белово, на 10 км западно от Септември. Години наред им обяснявах, че прасени са наричани жителите на град Прасия в Лакония и жителите на Азия, а Белан е бил търговски граничен град на северната граница между Финикия и Сирия, притиснат между реките Оронт и Африн. Бил е входно-изходна врата на търговския път от Средиземно море към Халеб, Вавилон, Персия и Индия. Съществува и днес в анексираната от Турция през 1939г. сирийска област Хатай. Имал е емпории със същото име Белан край Халеб и в Месопотамия. Сирийците тъкмо бяха предприели разкопки на Белан край Халеб и започна гражданската война там. Белан е завладян от Александър Македонски, който превръща пристанището му Мириандус в нова Александрия (сегашният Искендерун). Основните стоки от Белан, които са идвали в егейските емпории, са златотканите платове от Халеб, смолата от Халебски бор (Рinus halepensis), много зехтин и твърдият сапун, получаван от него чрез опепеляване и изобретен за пръв път в човешката история именно тук. Останки от златотканите платове се намират в тракийските могилни погребения, а гърците и до днес приготвят виното си със смола от халебски бор, която наричат "редзина". Елините са разпространили халебския бор по цялото Средиземноморие. Няма никакви податки за връзки между т.н. "Емпорион Пистирос" край Септември с Белан и емпориите му.

            Следващата клауза съвсем отдалечава Пистироския договор от т.н."Емпорион Пистирос":

                                              Емпоритите да отварят и затварят

                                              впряговете както по времето на Котис.

            Как се отварят и затварят впрягове - това само Велков и Домарадска си го знаят. Проф.Денизе Деметриу предлага по-вероятното "фургони" вместо "впрягове". Всъщност тази проверка на колите по пътищата не е митническа, а е останала от времето на персийското владичество в Тракия, когато са прекарани държавни пътища (виж Херодот,VІІ,239). Царските стражари са проверявали кой какво кара.

            В тълкуването на последната част от Пистироския договор Велков и сем.Домарадски изкарват, че в т.н. "Емпорион Пистирос" край Марица са се заселили маронейци, аполонийци и тасосци, които се вдигнали от трите града, преминали пеша целите Родопи и се заселили там. И това преселение на народите станало след като Атина изравнила Тасос със земята, прибрала целия му флот и богатствата му и му наложила най-големия данък сред всички подчинени градове. Преселниците, голи и боси, вдигнали един голям богат град край Марица и го нарекли "Емпорион Пистирос", където започнали да търгуват на босите с цървулите. А всъщност преводът е користно манипулиран, като думите "аполонийци" и "тасосци" са членувани и с прибавен предлог "от", което го няма в гръцкия текст и с което се изменя силно смисълът на договора, за да излезе, че аполонийци и тасосци живеят в Пистирос. Ето членуван и нечленуван (точен) превод:

         Маронеец не ще затварям...                  Маронеец не ще затварям...

         Нито от аполонийците, нито от         Нито аполонийци, нито

        тасосците, които са в Пистирос...       тасосци в Пистирос...

            Субектът, който е имал власт да затваря и убива маронейци, аполонийци и тасосци в Пистирос, явно  се намира в Пистирос и пистиросци са му поданици, затова не фигурират в тази клауза от договора. Той има власт само над  Пистирос и ако хора от другите градове са идвали независимо по каква работа в Пистирос, те автоматично са ставали подвластни на владетеля му. След ратифицирането на договора той губи тази власт. Така тази клауза от договора се съгласува с първата - емпоритите да се съдят при своите сънародници. Накрая излиза, че този договор може да се приложи на егейското крайбрежие, но не и в Горна Тракия между Ветрен и Септември. Освен че няма никакви доказателства разкопаваният край Марица град да се е наричал Пистирос, няма и доказателства да е бил емпорион.

                   Учените-археолози, противници на "хипотезата Пистирос", подчертават липсата на складова и производствена бази и гръцки жилища, което би придало на града облика на емпорион. За 25 години нашите археолози не намериха никакъв некропол към този град, никакъв каменен надпис, подобен на Пистироския, който да говори за гръцко присъствие в него. Но има много белези на тракийска царска резиденция. На това мнение са проф.Денизе Деметриу и проф.Гоча Тцетцкладзе (Русия-САЩ), доц.Сергей Крикин (Русия), Зофья Арчибалд (Англия), Веселин Н. Иванов и Драго Дучев (България). Най важният белег е Ветренската тракийска царска гробница, която може да е била и вътре в самия град, ако се отчете предполагаемата му големина от 150 - 200 декара и фактът, че е била постоянно достъпна за поклонения. Виновни за нейното похабяване са първоописателят ù Иван Венедиков, Валентина Й.Танева, М.Домарадски и Алексей Гоцев. Венедиков в описанието ù от 1946г. пише, че гробницата е измазана с фина бяла мазилка. Танева в качеството си на ветренка и директорка на Историческия музей в Септември 25 години не се е погрижила за нея, същото се отнася за Домарадски и Гоцев. Едва "англичанката" Зофья Арчибалд през 1998 година надникнала вътре и видяла, че има следи от стенописи. Публикувала някъде на английски език статия "За цветните образи във Ветренската гробница". За това ми писа проф.Денизе Деметриу и при първия удобен случай проверихме със съученика ми от Септември Стефан Мерачев гробницата през ноември миналата година. Наистина е имало древни стенописи. Върху тях обаче е имало други от българската християнска епоха и най-вероятно някой ревностен атеист веднага след 9.9.1944г. е варосал вътрешността на гробницата. Понеже е отворена, с течение на времето влагата е отмила варта, размила е и стенописите, изпълнени с минерални бои и сега може само да се гадае какво сме изгубили, благодарение на гореспоменатите четирима.

    ЧАСТ ОТ СТЕНОПИСИТЕ ВЪВ ВЕТРЕНСКАТА ГРОБНИЦА  -  НАЙ-ВЕРОЯТНО ТОЗИ

    ДЕТЙЛ Е ПРЕДСТАВЛЯВАЛ ПОДОБНА СЦЕНА, ЛИЧАТ КРАКАТА НА КОНЕТЕ  

Гробницата е хероон, т.е. отворена за посещения и почитане на героя, погребан в нея. Единственият загинал близо до това място, който може да е така героизиран,  е одриският цар Ситалк, паднал в битка срещу трибалите. Ситалк е владеел тяхната територия и територията на гетите чак до Дунава. Градът до гробницата има облик не просто на негова резиденция, а на негова столица. Тукидид така описва похода на Ситалк срещу Македония: "Като потеглил от земите на одрисите, той първо вдигнал подвластните му траки между Хемус и Родопа, а след това отвъд Хемус - гетите и другите племена. По-голямата част от конницата предоставили сами одрисите, след тях - гетите. От пехотата най-опитни във война били независимите траки, въоръжени с мечове, които слезли от Родопа." Като отправна точка на похода според това описание най-подхожда т.н. "Емпорион Пистирос", понеже само на на 2-3 км от него е тракийското селище Вономасия с крепостта Вономасион, където е намерен Пистироският надпис, в житието на първия тракийски християнски светец Александър Дризипарски (от края на ІІІ век) е наречено "Вономасийско пълчище". На старобългарски "пълчище" означава място, където се събират много хора. Коренът на думата е "плък" - тълпа, но има и вторично значение - военна част, полк, опълчение. "Пълчище" е и мястото, където се събират много пълкове войска. Ситалк събрал 150,000 души войска според Тукидид.

 Един рид от Родопите се спуска от с.Семчиново до самото Цариградско шосе. На плоското му било се намира квадратното землено-насипно военно укрепление Дели с размера на футболно игрище и Делийската могила непосредствено до източната му стена. От нея се вижда цялата Тракийска равнина: Пазарджик, Панагюрище, Пловдив и самият "Емпорион Пистирос". По-надолу в самите поли на Родопа е голямата Пъдарска могила, след нея в полето още една безименна могила. Целият този комплекс досега не е заинтригувал българските археолози.Тукидид пише още за похода на Ситалк: "Движел се през страната си по пътя, който по-рано сам бил заповядал да прекарат, като изсекат гората. Когато преминавали от земята на одрисите през планината...като я прекосили, пристигнали при Добер в Пеония." От укреплението Дели на югозапад има няколко горски пътища, които водят до долината на р.Яденица и по нея на юг към Македония.

            Намерената вносна керамика в т.н. "Емпорион Пистирос" е изключително атическа. Има гръцки графити по нея. Това не е керамика за продан, това е употребявана керамика. Какво чудно има - освен царят тук са живяли и аристократи.  Ситалк е бил женен за гъркиня от Абдера, синът му Садок е имал атинско гражданство, внуците на Котис също, даже са носели гръцки имена. Тук явно се е поназнайвал гръцки език, както в Севтополис. Изпратих серия снимки на керамика от т.н. "Емпорион Пистирос" на доц.Крикин в Русия за оценка и мнение, каквито за 25 години досега не са правени. Ето извадки от отзива му: "С датировката на фирнисовата керамика у наследниците на Домарадски всичко е наред. Червеният фирнис вместо черния свидетелства за некачествено изпичане. Но има и вносна керамика от добре пречистена глина. Бих сравнил всички тези сюжети с публикациите на Михаил Лазаров - след него нямате подобен керамист. Предполага присъствие на гърци, но не е подкрепено с некропол. При всички качеството е средно, тоест виждаме едно масово производство, типично и пазарно. Общо взето, виждаме арсенала на един истински гръцки пияч от края на петия - първата половина на четвъртия век преди Христа или пък пълния подаръчен асортимент за не съвсем дивия варварин, не сигнира никакво особено богатство."

            Водещите ни траколози, професорите Данов и Фол, пишат в своите "Тракии", че атическата керамика пристига в сегашната българска територия директно, без никакви търговски посредници. Атическата керамика в т.н."Емпорион Пистирос" доказва преките му връзки с Атина заради присъствието на царя и сина му тук. От т.н. "Емпорион Пистирос" и Старосел имаме почти еднакви по форма и сюжети атически керамични съдове, което подкрепя твърдението на Данов и Фол. Освен това самотният като оазис в Сахара тракийски град край Марица няма на кого наоколо да препродава стоката от Елада и тя си остава в него.

             Разкопвачите на т.н."Емпорион Пистирос" и служителките в музея от години пълнят вестниците с глупости от сорта на тази каква търговия въртели траките и елините посредством река Марица, какво пристанище имал той! Страбон пише, че Марица е плавателна само да Кипсела, т.е. на 30-40 км от устието. Офицерите на Дибич Забалкански пишат през 1828г., че Марица е плавателна до Одрин. По-късно е станала плавателна до Пловдив. В моето детство в района на "Аджийската воденица" имаше брод, през който минаваше старият път Септември - Ветрен. Там Марица беше дълбока до коляно. Но през август 1957, 58 и 59-та година направи страхотни наводнения, които правеха Тракия да изглежда като море. Водата стигаше от Марица до първите стъпала на чакалнята на гара Септември и с месеци не можеше да се оттече. После с булдозери изправиха коритото на Марица и наводненията изчезнаха. Направиха се мостът и шосето за Ветрен. Та тези госпожи и господа не си задават въпроса: как, с какво,  с кого и кога ще търгуват траките от града край Марица? Защо не закарат една каруца грънци на пазара в Септември и да се опитат да ги продадат? Какво са били готови траките да дават срещу елинските грънци? Както не си задават въпроса: Как се е озовал Пистироският надпис на повърхността на нивата край Вономасион? Как през 120 години проучвания на Вономасион никой не го видя този огромен камък, а сега бай Стойчо налетя право на него, като си търсеше загубената коза? Той се оказал достатъчно умен да докладва за находката си в музея в Септември, а директорката му ВалентинаТанева се оказала  недостатъчно и прибрала каменния надпис по най-дилетантски начин: без т.н. открит лист, без протокол, без свидетели, без заснемане на находката in situ, без заснемане на околната ситуация, без заснемане на камъка от шестте му страни. Велков и Домарадски и всички, които са се занимавали с него, пък изобщо не обърнали внимание, че надписът е издялан върху гранит, когато традиционно старогръцките надписи са издълбавани върху мрамор или подходящ мраморизиран варовик. След като на място се убедих, че в цяла Елада не е имало, няма и сега никъде гранит, помолих доц.Крикин да провери дали има в музеите на бившия СССР старогръцки надпис върху гранит. Отговор: Няма. Попитах доц. Росица Кендерова, която е била геоморфолог при Домарадски, защо не е направила петрографски анализ на Пистироския надпис, отговор: "Аз съм геоморфолог, а не геолог. Освен това мислех, че надписът е върху бошулски гранит. Дълг беше на музея да направи заявка до катедрата по геология в Университета да извърши петрографски анализ на надписа."

            Тя е родена само на 2 км от кариерата в с.Бошуля, но не знае, че тя е открита през 1936г. като наказателен лагер за корумпирани царски чиновници, че там се вади не гранит, а сиенит, с който са облицовани Мостът на дружбата Русе - Гюргево, ЦУМ и Министерският съвет. И не е изискала от Танева да изпълни служебния си дълг.

          Пистироският надпис не е върху бошулски гранит, не е върху бузлуджански гранит, не е върху пирински гранит, не е върху сакарски гранит, не е върху витошки гранит. В Гърция и България няма такъв гранит като пистироският. Тогава къде е правен Пистироският надпис и как е попаднал на Вономасион? Как се е наричал тракийският град, който разкопават в местността "Аджийската воденица" край Марица? На тези въпроси археолозите не могат да отговорят вече 25 години, въпреки че измират и се пенсионират в така наречения "Емпорион Пистирос".

            Когато маршал Дибич-Забалкански през 1828г. тръгва срещу Турция, взима с щаба си много археолози и художници. От Дунав до Егейско и Адриатическо море те събират само антични артефакти, с които пълнят археологическите музеи от Одеса до Петербург. Главният археолог С.Сейже, като пише, че поради трудностите по транспорта много антични паметници са захвърлени от обозите край пътищата из България, оставя завещание до бъдещите археолози: "Говоря за тази  загуба, за да спестя на някой бъдещ археолог, който ги намери, задълбочените хипотези и мъчителни проучвания."

                                                                                          Димитър Л. Делийски

                                                                                          e-mail : deliya44@abv.bg

http://dimitardeliyski.blog.bg/profile.php