Хвойна обикновена (Juniperus communis L.) Семейство Кипарисови (Cupressaceae)

Български народни наименования на обикновена хвойна: ардъч, барабонка, обикновена смрика, планинска смрика, синя смрика, смирна, смрика, смрикаш, увина, уйна, цицарка.

Обикновената хвойна е храст, а при благоприятни условия може да е и до 12 м високо дърво, с неправилна, по - рядко конична корона. Летораслите са червеникавокафяви, а кората - сивокафява. Листата са остри иглести, разперени, плитко жлебовидни отгоре, с белезникава линия, бляскаво зелени отдолу, с тъп гръбен ръб. Галбулите са кълбести, почти приседнали, синкаво черни, често с полеп, обикновено с по 3 длъгнести сивокафяви семена. Цъфти през май - юни, а семената узряват през есента на следващата година.

Хвойната е разпространена в умерения и студения пояс на северното полукълбо. У нас се среща единично или групово по обезлесените склонове иди като под лесен елемент в иглолистните и дъбовите насаждения из всички наши планини, с изключение на по - топлите места, в югоизточната част на страната до 1700 метра надморска височина.

Време за бране на обикновена хвойна:

• Септември
• Ноември

Начин на бране на обикновена хвойна

Берат се напълно узрелите плодчета през есента на втората година. Под храста се разстила постелка и енергично се разтърсва, в резултат на което узрелите плодчета падат върху нея. След това изпадналите плодчета се прочистват от зелените, както и от клечки, листа и други примеси, попаднали при брането.

Недопустими подмеси на обикновена хвойна

При брането да не се смесва с плодчетата на казашката хвойна (Juniperus sabirta L.), листата на която не са иглести, а плодчетата са черносини с восъчни налепи, обикновено с по две костилчици. Те са отровни.

Начин на сушене на обикновена хвойна

Провежда се в проветриви помещения или в сушилня, но при температура, не по - висока от 30°, като се разстила на дебелина до 2 - 3 см и при добра вентилация. През време на сушенето дрогата да се разбърква често с лопата. Сушенето в печки и фурни не се препоръчва. Не трябва да се пресушава.

Описание на готовата билка обикновена хвойна

Изсушените плодчета от хвойна са с кълбовидна форма, гладки, тъмносини, лъскави. В месестата тъмнозелена сърцевина се намират 3 (рядко 4) костилчици с триъгълна форма. Миризмата на плодчетата е приятна, а вкусът - сладникав, парлив.

Старата билка се познава по това, че не е месеста, а суха, крехка, шуплеста и често червясала.

Съхранение на обикновена хвойна

До експедирането билката не се опакова, а се държи на куп. Съхранява се в сухи, проветриви и хладни помещения, върху чисти дървени подове или в хамбари, както се съхраняват зърнените храни. Дебелината на пласта в склада не трябва да надминава 60 - 70 см. Складираната по този начин билка трябва да се разбърква с лопата поне веднъж на ден, за да не се запари.

При по-дълго лагеруване билката губи значително количество от етеричното си масло, а може да стане и съвсем негодна за употреба.

Съдържание и свойства на обикновена хвойна

Плодчетата съдържат до 2,5% етерично масло (Oleum Juniperi aethereum), в състава на което влизат до 43% А - пинен, Р - пинен, феландрен, сабинен, р - елемен, камфен, дипентен, юненол, терпинеол, терпинолен, борнеол, изоборнеол, лимонен, мирцен (до 3%), сесквитерпеновия алкохол юниперол, хвойнова камфора, до 10% терпена юнен (на който се предполага, че се дължи ди - уретичното действие на дрогата). „Плодчетата" .съдържат още до 30% инвертна захар, горчивия глюкозид юниперин, един флавонов глюко- зид (неуточнен още напълно) и до 9% смолисти вещества.

В кората на билката, зелените плодчета и клонките са установени до 8% съдържание на дъбилни вещества, восъци (до 0,64%), гуми (до 0,75%), пектини, горчивият таноглюкозид юнипероаид, органични киселини (мравчена, оцетна, ябълчна), калиевите и калциевите соли на тези киселини, до 260 мг% витамин С, антоциани, тлъсто масло.

Напоследък в етеричното масло на плодчетата е установено съдържанието и на други съставки, като туйопсен, купарен, хумулен, цедрол, видрол, един ненаситен алдехид, изокадинен, нооткатин, кадинол, а от листата е изолиран арбутин. С помощта на книжна хроматография в плодчетата е установено още съдържанието на ксилоза, фруктоза и глюкуронова киселина. От иглите са изолирани още умбелиферон и флавони, както и ксилозиди. При изследването е установено, че кората на билката съдържа до 30% лонгифолен, 16% смес от сесквитерпени, 14% карен, 1% цис- ментан и цимол. Установено е също, че етеричното масло от билката и клоните съдържа още L-пинен, (3-феландрен, лимонен, камфен, f-пинен, карен, сабинен, L-феландрен, мирцен и терпинеол.

Период на цъфтеж:

• Април
• Май

Стопанско значение:

• Декоративно
• Етерично маслено
• Отровно
• Техническо

Карта на разпространение:

Снимки:

Лечебни свойства:

Употребява се като спазмолитично, противовъзпалително, диуретично средство и ароматизиращо средство при хронични (но не и остри) възпаления на бъбреците и пикочния мехур, ставни болки, дерматити, стомашни и чернодробни заболявания във вид на запарка.

Противопоказания на хвойна

При лечение (вътрешно приложение) с препарати на базата на хвойна трябва да се вземе предвид, че продължителното приложение често причинява дразнене на бъбречния паренхим. При нефрит и нефрозонефрит препаратите от хвойна са категорично противопоказани. Хвойната е противопоказана по време на бременност и по време на кърмене. Не се предписва за деца под 12 години.

Използвани части:

• Плодовете
• Иглиците
• Листата
• Носещите клонки

Действие и приложение:

При сухата дестилация на хвойновата дървесина се получава хвойнов катран, който се употребява във форма на мас и спиртни разтвори или сапуни при кожни възпаления.

Етеричното масло от билката (плодчетата, клонките, дънерите и други) се употребява за втриване по кожата при ревматични болки, а особено много в парфюмерийната промишленост, като влиза в състава ла разни освежаващи въздуха композиции (чрез пулверизиране) и др.

Смолата от дървесината се използва в лаковата промишленост.

От хвойновите „плодчета" след ферментация се получава алкохол, а остатъците след ферментацията могат да се използват за фуража на едър рогат добитък.

Дървесината (главно от корените) на хвойната е ароматна и червеникава и се използва нашироко в мебелната промишленост. От нея се получава и доброкачествен въглен, който се употребява в производството на барут.

Приложение на обикновена хвойна в кулинарията. Плодовете на хвойната са обичани от готвачите по целия свят. Няколко клони от хвойна, добавени към огъня, ще добавят специален аромат на пушени продукти. Хвойновите плодове при готвене се оценяват заради изтънчения си аромат и способността да придават на ястието сладък и тръпчив вкус. В процеса на готвене обикновено се използват тъмните плодове на растението и по-рядко клонки.

Хвойната се счита за „ловна подправка“ - маринати с хвойна и задушаване с нея подобряват вкуса на едрия дивеч.

Те се добавят към месо от домашни птици и добитък. Най-хубавото е, че хвойната помага да се разкрие вкуса на тлъсто месо - гъска или свинско или печено говеждо или агнешко.

Поради съдържанието на смола в състава си, хвойната създава аромат, напомнящ миризмата на дим от огън. А добавянето на плодове към маринатата ще направи всякакви месни ястия по-сочни.

Плодовете заедно с иглите на храста се използват за пушене на риба. В допълнение към удивителен вкус, по този начин е възможно да се постигне удължаване на срока на годност на продукта.

Хвойнова захар се получава от сушени плодове, които се използват за приготвяне на сиропи за мъфини, бисквити с джинджифил, други сладкарски изделия и десерти.

Сушените плодове също служат като заместител на кафето в хранителната промишленост. Можете дори да мариновате гъби с хвойна.

Начин на употреба:

Запарка: по 2 чаени лъжички ситно нарязани плодчета се заливат с 2 чаени чаши вряща вода, като след изстиване течността се прецежда и се сварява със захар ла водна баня, докато се получи гъстотата на сироп. От сиропа се взема по една чаена лъжичка преди ядене 3 пъти на ден по указания и под контрола на лекаря.