Блатен аир

Блатен аир (Acorus calamus L.) Семейство Змиярникови(Araceae )

Многогодишно тревисто растение, високо до 150 см. С пълзящо, дълго и дебело, разклонено коренище, което отвън е кафяво, а отвътре бяло с розов оттенък. Стъблото е изправено, зелено, не разклонено, сплеснато три ръбесто, плитко улейовидно. Листата се развиват снопчесто по върховете на разклоненията на коренищата и са линейно мечовидни, дълги от 60 до 120 см.

Цветовете са жълто зелени с прост 6 делен околоцветник и са събрани в гъсти, дълги до 12 см. кочаноподобни съцветия, които са разположени по-единично отстрани на всяко стъбло и са обвити от покривен лист, който изглежда като пряко продължение на самото стъбло. Цялото растение издава приятна миризма.

Период на цъфтеж:

• Май
• Юни
• Юли
• Август

Химичен състав:

Етерично масло, което се състои от d-a-пинен, d-камфен, d-камфор, борнеол, евгенол, метилевгенол, азарон, кариофилен, куркумен, гвайен, селинен, каламен, калокорен, изоакорон, каламендиол, калорен, проазулен и въглерод с неизучен състав.

В коренищата се съдържат още горчивият гликозид акорен, алкалоидът каламин, дъбилни вещества, витамин С, скорбяла, елузни вещества, смола и др.

В листата са открити дъбилни вещества и етерично масло.

Стопанско значение:

• Декоративно
• Медоносно
• Етеричномаслено

Карта на разпространение:

Блатен аир, акорус или ароматна тръстика се среща като подивяло растение по мочурливите места край реките в Софийско и казанлъшко. В диво състояние е разпространено в много райони на Азия и в атлантическите части на Сев. Америка.

Снимки:

Лечебно действие и приложение:

Повишава възбудеността към вкусовите дразнители, усилва рефлекторното отделяне на стомашен сок. По тази причина се прилага за възбуждане на апетита и подобряване на храносмилането. По-рядко се прилага при заболявания на бъбреците, черния дроб, злъчката и като отхрачващо средство.

Българската народна медицина препоръчва коренищата на блатния аир още при болки и киселини в стомаха, газове, диария, дизентерия, жълтеница, воднянка, нередовна менструация и др.

Външно се използва за жабурене при зъбобол и кървящи венци, фули. Употребява се още в сладкарството, ликьорената индустрия и козметиката.

Използвани части:

Коренищата, които се вадят рано на пролет: април - май, или през есента: септември -октомври. След изваждането се обелват, нарязват се на късове до 10см. дълги и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Изсушената билка е бледожълта отвън, а от вътре е бяла, с приятна миризма и с горчив вкус. Допустимата влажност е 12%. Опакова се в книжни чували или бали. Търсена и изнасяна билка.

При изваждането на коренището на блатния аир трябва да се внимава те да не се смесват с корените на блатната перуника(Iris pseudoacorus L.) и на папура (Typha). Последните са без аромат, а освен това стъблата на двете растения са обли и листата им са прости.

Начин на употреба:

Една кафяна лъжичка нарязани коренища се киснат в 300мл. Вряла вода 2 часа. Запарката се прецежда и се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

За усилване на растежа на косата 3 супени лъжици нарязани коренища се варят в 400мл. Винен оцет 15 минути. С отварата вечер се правят фрикций.