Едно – или две – до многогодишно, лепкаво и неприятно миришещо тревисто растение с меко окосмено, разклонено стъбло, високо до 80см. Листата му са пересто нарязани, отгоре тъмно зелени, отдолу по-светли. Приосновните са с дълги дръжки и розетковидно разположени, увяхващи през време на цъфтежа. Стъбловите са последователни, без дръжки, полуобхващащи стъблото. Цветовете са едри, почти приседнали в пазвите на връхните листа и са събрани в едностранни гроздове по върховете на стъблото и неговите разклонения. Те са с високо гърневидна при отвора 5-делна чашка и фуниевовидно, леко неправилно 5-листно хечисто жълто венче, изпъстрено с мрежа от виолетови жилки. Плодът е гърненоподобна кутийка с похлупаче, изпълнена с бъбрековидни грапави семена.
Период на цъфтеж:
Химичен състав:
Алкалоидите:
Гликозидите:
Восъкообразно вещество, смолисто вещество и др. Семената съдържат още мазнини и ненаситени киселини.
Стопанско значение:
Карта на разпространение:
По буренливите места и край пътищата на цялата страна.
Снимки:
Лечебно действие и приложение:
Билката притежава противоспастично и болкоуспокояващо действие. Предизвиква намаление на секрецията на слюнчените, стомашните и потните жлези.
В Българската народна медицина се употребява при стомашни и чревни болки, невралгии, магарешка кашлица,менингит, ревматизъм, парализи (нервни, мозъчни), главоболие,възбуденост у атеросклеротици и алкохолици, старческо треперене, безсъние и др.
Външно при жабурене при зъбобол: Настройка от листа в силна ракия в съотношение 1:10 се използва за разтривка при невралгия, ревматизъм и подагра. За тази цел може да се прилага и налагане с пресни листа от блян, сварени заедно със зелеви листа в еднакво съотношение. Изсушените листа на бляна във вид на цигари се пушат против пъпки по венците, а в комбинация със сухи листа от татул, лудо биле и маточина – при задух с асматичен или възпалителен произход.
Използвани части:
Листата на две - годишните растения, брани през цъфтежа: юни – септември. Откъснатите листа трябва да се поставят в кошници на тънки пластове, защото държани в чували или на дебели пластове, те бързо се запарват и при сушенето почерняват. Сушат се бързо на сянка или в сушилня при температура от 40 градуса. Изсушените листа са сиво зелени със слабо упойващ мирис и слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в каси. Търсена и изнасяна билка. Запазват се на сухо и проветриво място. След манипулация с билката(бране, сушене), ръцете да се измиват.
Начин на употреба:
Една чаена лъжица от листата се киснат 1 час в 0,5л. вряла вода. Запарката се прецежда и се пие по една супена лъжица преди ядене 3 пъти дневно. Да се употребява под лекарски контрол.
Растението е силно отровно!
Искаме да обогатим нашите знания върху билките и техните лечебни свойства.
Ако имате информация за някоя билка, знаете някоя рецепта, искате да споделите личен опит или просто да споделите нещо с нас, ние с удоволствие ще ви отговорим и ще публикуваме вашият опит за да достигне до повече хора.
Благодарим!