Представлява стелещ се иглолистен храст с височина до 1 метър и широчина до 2 метра. Расте сравнително бавно - до 20 - 30 см на година. Листата биват 2 вида - игловидни и люсповидни. Разположени са по 2 или 3 прешленовидно върху клонките. Двудомно растение. Има мъжки и женски екземпляри. Шишарката представлява месеста ягода с диаметър до 5 - 6 мм, синкаво - черна на цвят, с восъчен налеп. Разпространено е в планините на Южна и Централна Европа, Сибир, Каквказ и Мала Азия. У нас е естествено разпространено в Рила, Средна Стара планина и Източните Родопи, между 1000 и 2000м.
Хвойната е силно светлолюбив, сухоустойчив и невзискателен към почвеното богатство вид. Въпреки това реагира много добре на поливане и наторяване. За условията на България е напълно зимоустойчива. Лесен за отглеждане вид.Този вид е една от най-декоративните хвойни.
Период на цъфтеж:
Стопанско значение:
Карта на разпространение:
Снимки:
Лечебни свойства:
Действие и приложение:
Използва се широко в озеленяването. За групи в тревни площи, за подпорни стени и укрепване на стръмни скатове. За оформяне на преход между дървета и тревни площи, за засаждане в кашпи и клоцове.
Използвани части:
Начин на употреба:
Искаме да обогатим нашите знания върху билките и техните лечебни свойства.
Ако имате информация за някоя билка, знаете някоя рецепта, искате да споделите личен опит или просто да споделите нещо с нас, ние с удоволствие ще ви отговорим и ще публикуваме вашият опит за да достигне до повече хора.
Благодарим!