Белоочица полска (Buglossoides arvensis (L.) I. M. Johnst.) Семейство Грапаволистни (Boraginaceae)

Белоочица полска(Lithospermum officinale, Buglossoides arvensis) предствлява едногодишно или многогодишно тревисто растение. Нарича се още Gromwell, European stoneseed. Принадлежи към семейство Грапаволистни (Boraginaceae). Известно е и с имената полско семе, врабчово семе, врабчево семе, врядно просо, белоочница, бабино вретенце, птиче семе.

Врабчовото просо израства на височина до 90 сантиметра. Коренът му е вретеновиден и разклонен. Стъблата в основата си са също разклонени. Обикновено са покрити с власинки дълги около 1,5 мм. и по - слабо облистени.

Листата развиващи се в по - горната част на растението са с копиевидна форма, приседнали и със заострени върхове. Имат дължина 6 - 7 см и широчина 1 - 1,6 см, също покрити с власинки. В ниските части листната маса е с дръжки и удължено - овална форма. Листните вени по горната повърхност на листната маса са много добре изразени.

Цветовете са хермафродитни, дълги около 5 милиметра. Оцветени са в жълто - кремав до зелено - бял цвят. Имат къси дръжки и са събрани във възловидни съцветия. Съцветията при развитието на семената става все по - рехави. Цветчетата се състоят от 5 - делно венче и фуниевидна чашка.

Плодовете представляват много твърди, набръчкани орехчета, с матово сив цвят. Имат яйцевидна, тристенна форма, като са удължени във връхната си част, а на противоположната си страна разполагат с голямо триъгълно пъпче, с две точици по средата. Семената са белезникави на цвят, твърди, гладки и лъскави, с дължина около 3 - 4 милиметра. Узряват от юли до август месец.

За своето развитие предпочита глинести и добре отводнени почви. Вирее в цяла Европа, включително Великобритания, с изключение на най-крайните югозападни и северни части на континента.

реща се и в други части на света като Индия, Мала Азия, Япония, Иран, Китай. Расте на надморска височина до 1300 метра.

Химичен състав:

Всички части на растението съдържат вещество, което инхибира секрецията на гонадотропен хормон от хипофизата. В семената на врабчовото просо се установява тлъсто масло.

Коренът съдържа ситостерин, литоспермин (червено багрило).

В стръковете и листата се открива циноглосин (алкалоид), лауринова киселина, миристинова киселина, глюкоза, рамноза. Билката съдържа още витамин C и други неуточнени вещества.

Период на цъфтеж:

• Март
• Април
• Май

Стопанско значение:

• Багрилно
• Отровно
• Плевел
• Техническо

Карта на разпространение:

Снимки:

Лечебни свойства:

• Диуретично
• Екстракти от билката притежава контрацептивни свойства
• Литотриптично
• Седативно
• Детоксикиращо
• Окситоциноподобно

Действие и приложение:

Състояния и заболявания, при които се прилага билката:

• Камъни и пясък в бъбреците и пикочния мехур
• При нощно напикаване на деца

Зрелите семена притежават диуретични, литотриптични и окситоциноподобни свойства. Те се смилат на прах и се използват в лечението на камъни в пикочния мехур, артрит и фебрилни състояния.

Инфузия от листата на птичето просо се използват като успокоително средство.

Коренът има детоксикиращо действие. Сироп, направен от корените и стъблата на билката се използват при лечението на обриви, едра шарка, сърбеж. Екстрактите от билката притежават контрацептивни свойства.

От корените на растението се получава пурпурна боя, като тя е най-добра, когато е добита от пролетната коренова реколта.

Използвани части:

• Листата
• Семена
• Стрък
• Корен

Начин на употреба:

Запарка - две супени лъжици от билката се киснат 10 минути в 300 грама гореща вода. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 100 грама, преди ядене.

Могат да се консумират, вечер преди лягане, толкова семена просо на колкото години е болният човек.