Боб нисък

Боб нисък, неувивен боб (Phaseolus vulgaris L.) Семейство (Leguminosae)

Едногодишно тревисто растение със силно разклонено не увивно стъбло. Листата му са триделни, с широко яйцевидно заострени листчета, покрити с власинки. Цветовете са бели или розово виолетови, събрани в гроздовидни съцветия с 5-делна сраснала чашка и 5-листно неправилно венче, съставено от ладийка, флагче и крилца. Плодът е дълъг, увиснал боб, изпълнен с бели или друг начин обагрени бъбрековидни семена.

Период на цъфтеж:

• Май
• Юни

Химичен състав:

• Белтъчни вещества
• Силициева киселина
• Танини
• Витамин С
• Около 40% хемицелулоза

Съдържат инсулиноподобното вещество:

• Аргирин
• Аспарагин
• Тригонолин
• Тирозин
• Лизин
• Левцин
• Холин
• Триптофан

Стопанско значение:

• Интродуцирано
• Фуражно
• Хранително

Карта на разпространение:

Култивира се из цялата страна. Отечеството му е Южна америка.

Снимки:

Лечебно действие и приложение:

Бобовите чушки понижават количеството захар в кръвта, действат пикочогонно и обезводняващо. Благодарение на това се прилагат като допълнително средство при захарна болест и като лечебно средство на пикочните пътища (със задръжка на урината), при водни плеврити, хроничен ревматизъм, сърдечно-съдови заболявания – възпаление на обвивката на сърцето (перикардити) и сърдечна недостатъчност, придружена с отоци. При повишено кръвно налягане в първоначален стадий.

В Българската народна медицина се употребява счукано на прах печено бобено семе за посипване при различни екземи.

Използвани части:

Сухите бобове без семената, брани през първото му узряване: юли – септември. Субраните бобове се оставят на слънце за да се доизсушат. Изсушената билка е с бял или слабо жълт цвят, без миризма и със сладникаво лигав вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения.

Начин на употреба:

Три супени лъжици ситно нарязани бобове се варят 10 минути в 0,5 л. вода. Прецедената отвара се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.