Салкъм (Robinia pseudoacacia L.) Семейство Бобови (Fabaceae)

Акацията е дърво високо 15 - 25 метра , кората е сивочерна, надлъжно напукана: младите клонки маслено зелени до червеникавокафяви. Листата на акацията са нечифтоперести, 7 - 21 елиптични или яйцевидни листчета на къси дръжчици, отгоре зелени, отдолу сивозелени. Цветовете в многоцветните увиснали гроздовидни съцветия. Венчето бяло. Плодът продълговат, силно странично сплеснат, тъмнокафяв до черно кафяв боб с 4 - 10 бъбрековидни семена. Бялата акация е широко култивирана в градини, паркове, край пътища и жп линии като противоерозивно, за укрепител. Произхожда от Северна Америка.

Основно действие на бялата акация: отхрачващо и успокояващо действие.

Помага за подобряване на благосъстоянието, повишаване на имунитета. Бялата акация се счита за женско дърво, тя дава енергия, дава кураж на представителите на красивата половина на човечеството.

Белият акациев мед е силен диафоретичен агент, както и успокояващ. Подпомага тялото с витамини и помага за справяне с инфекциозните заболявания.

Химичният състав на акациевите цветове включва етерични масла и гликозиди, дървото и кората на младите дървета съдържат танин, етерични масла, стигмастерол, фитостерол и листа - гликозиди и флавоноиди. Също така в различни части на това лечебно дърво се съдържа пектин.

Кората на акацията в малки дози се употребява при хиперацидитет, язви в стомаха и червата и при запек, но само под наблюдение на лекар, защото съдържа токсоалбумин, който е силно отровен.

Акацията е позната в Европа от XVII век като слабо лаксативно средство. Според изследвания на френски учени отвара от листата (12 г в 500 г вряща вода) проявява много силно изразено жлъчкогонно действие. Твърди се, че бялата акация наподобява действието на сената. Корите на корените могат да заместват корените на ликвирицията. Schulz (по Икономов, П., А. Бойчинов, П. Николов. Лечебни растения. С., 1941) твърди, че алкохолен извлек от млади листа и клончета може да се използува при стомашен хиперацидитет. Други автори отбелязват, че акацията може да се употребява за лечение на невралгии, стомашно-чревни смущения, гастрити, оригвания. Подчертава се от всички автори, че листата, кората и корените на акацията са опасни за приемане поради това, че са отровни. Цветовете се смятат за безопасни. Има данни обаче, че при консумиране на голямо количество свежи цветчета се появява главоболие, повдигане и повръщане.

Противопоказания на бялата акация

Важно!

Не приемайте без прекъсване за повече от 2 до 3 седмици!

Не приемайте, ако страдате от бъбречни възпаления!

Лечебните свойства на бялата акация са известни на всеки човек, но малко хора обръщат внимание на противопоказанията. Акация във всякаква форма е по-добре да не се прилага по време на кърмене, по време на бременност, остри заболявания на храносмилателния тракт и вътрешните органи.

Период на цъфтеж:

• май
• юни

Стопанско значение:

• горско стопанско
• декоративно
• етерично маслено
• интродуцирано
• медоносно
• отровно
• техническо

Карта на разпространение:

Снимки:

Използвана част:

• цветовете (Flores Acaciae)
• кората (Cortex Acaciae)
• листата (Folia Acaciae)

Начин на употреба:

Дванадесет грама цветове от бяла акация в 500 грама вода се варят 3 минути: да се пие по 100 грама 3 пъти дневно на гладно.

Смесете една тегловна част гума арабика (арабска дъвка) със същото количество дестилирана вода. Поставете ги в плътно затворена бутилка, разклащайте от време на време, за да се разтворят и съхранявайте в хладилник. Получава се мазна и лепкава консистенция. При нужда приемайте 1 или 2 супени лъжици от сместа, може да се приема толкова често, колкото е необходимо при стомашно-чревни възпаления, орални язви или дизентерия. Мескитът (Prosopis julifera, P. pubescens) е близък роднина на акацията и може да я замени, като се използва същата рецепта и дозиране, със същите резултати.

Съчетание на бяла акация с други билки

Чаят, приготвен от бяла акация, обикновено се приготвя заедно с други билки като лайка, мащерка, подбел, жълт кантарион и мента.