Жълтуга горска (Genista ovata Waldst. & Kit.) Семейство Бобови (Fabaceae)

Жълтугата (Гениста) се среща на оголените склонове и в дворските градинки, като декоративен храст, расте и на морския бряг или на скални почви, където друго растение не може да издържа на голямата оскъдица от хранителни вещества. Освен това подбира най-слънчевите места и цъфти през жаркото лято. Името си този храст дължи на окраската на цветовете си в жълто и оранжево. На височина достига до 1 метър. Жълтугата се числи към многобройното семейство Пеперудоцветни. Окраската на цветовете също е променлива - мени се от златистожълта до лимонена и яркожълта. Както надземната част на храста, така и неговата коренова система са много разклонени. Той поема слънчевите лъчи с охота, не се влияе от суша и горещина. Много често този храст се търси за укрепяване на каменисти рушащи се склонове. Събраните по върховете цветове на всички видове гениста по два-три като гроздове са голяма наслада и примамка на пчелите. В нашата флора се срещат около 12 вида от род Жълтуга.

Видовото разнообразие на генистата се дължи най-вече на листата. Някои са елипсовидни и дребни. Други са игловидни. Не липсват форми, които дори нямат листа и тогава цветовете, подобни на пеперуди, са накацали направо на голите клони.

Много красива е жълтугата Genista sagitalis или още така наречената "крилата гениста", която на височина не достига повече от 30 сантиметра, но е обкичена с изобилие от цветове и отдалеч изглежда като птица, обгърнала с крилата си скалите. Тя е много подходяща за алпинеуми.

Период на цъфтеж:

• Май
• Юни
• Юли

Стопанско значение:

• Багрилно
• Декоративно
• Медоносно

Карта на разпространение:

Снимки:

Действие и приложение:

Пикочогонно, слабително и капиляроукрепващо, възбужда центъра на дишането, повишава кръвното,налягане, действува кръвоспиращо.

При отоци от различно естество, възпаления и камъни в бъбреците и пи­кочния мехур, възпаление на жлъчните пътища, хемороиди, подагра, ревматизъм, сърдечна невроза и др. Българската народна медицина препоръчва жълтугата още при чернодробни и далачни възпаления, мокър лишей, болести на щитовидната жлеза и др.

Външно билката се използува за налагане при изкълчено, набито, гнойни рани и др .

Освен че жълтугата е медоносна, изсушени стръкове от храста и семената му се препоръчват за лекуване за дихателната система. Жълтугата се използва и в бояджийството.

Използвани части:

• Стръковете

Начин на употреба:

Приготвя се запарка от 1 чаена лъжичка оситнена билка с 250 см3 вряща вода, която се изпива за 1 ден.