Драка (Paliurus spina-christi Mill.) Семейство Зърникови (Rhamnaceae)

Драка-обикновена, Христов трън, Чалия (Paliurus aculeatus s. spina-christi) представлява силно разклонен бодлив храст, който се класифицира към семейство Зърникови (Rhamnaceae). Растението се добива от дивата природа за местна употреба като лекарство и храна. Отглежда се като декоративен вид, а има и дълга история на употреба като жив плет. Нарича се още йерусалимски трън, гирлянден трън или трънен венец. Както се предполага от латинското име и от древното предание, бодливите клони на този храст уж са били използвани за направата на трънената корона, поставена върху Христовата глава преди разпятието му.

Растението достига височина 3 до 7 метра. Развива се като храст или малко дърво. Клоните на драката са зигзагообразни. По тях се установяват бодли, които представляват видоизменени прилистници. Образува малки, нежни, овални, зелени листа с дъговидно жилкуване. Имат дължина от 2 до 5 см, ширина от 1 до 4 см и цял листен ръб. Цветовете са дребни и златистожълти, развиващи се в пазвите на листата. Плодчетата са полусферични, неразпукливи, дървесни орехчета с дисковидни крилца. Имат диаметър от 2 до 3,5 см. Цъфти през месеците юни-септември, а плодовете узряват от юли до ноември.

По света са разпространени около 80 вида драки. У нас се среща само един - обикновената драка, която расте по каменисти склонове и сипеи из цялата страна. Разпространена е в Южна Европа - от Франция и Испания до Украйна и Гърция, Западна Азия - от Турция и Левант, до Централна Азия, Иран, Таджикистан и Афганистан, Северна Африка - Мароко, Алжир. Вирее на надморска височина до 3000 метра.

Плодовете съдържат редица медицински активни съединения, включително танини, алкалоиди, стероли и флавоноиди като рутин, изокверцетин, кверцетин - 3 - рутинозид - 7 - рамнозид и каемпферол - 3 - гликозид.

Химичен състав на драката:

• Дъбилни вещества
• Гликозиди
• Рамноглюкозиди
• Рутозид

Период на цъфтеж:

• Май
• Юни
• Юли
• Август
• Септември

Стопанско значение:

• Багрилно
• Медоносно

Карта на разпространение:

Снимки:

Лечебни свойства:

• Кашлица
• Камъни в пикочния мехур
• Ракови язви и слузести тумори в начални стадий
• Укрепване съпротивителните сили на организма
• Затягащо действие - при диарии, дизентерия, коклюш
• Детско напикаване
• Екземи и кожни обриви - външно

Действие и приложение:

Рамноглюкозидите, изолирани от билката, са известни със свойствата си на очистително средство за дебелите черва.

В народната ни медицина драката се използва като пречистващо кръвта средство, при екземи и високо кръвно налягане.

Плодовете са антиревматични, стипчиви, диуретични, хипохолестеролемични и тонизиращи агенти. Те се използват за лечение на възпаление, диария и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Водният екстракт от плода показват антимикробни, антибактериални, противогъбични, хиполипидемични и антиоксидантни свойства.

Използвани части:

• Плодовете
• Корените
• Листата

Начин на употреба:

Драката се приема под формата на отвара.

Растенията се използват за хеджиране, въпреки своя рехав, но храстовиден вид. В определени райони по света се култивира с тази цел.

Плодове се съхраняват сурови или сушени за по-късна употреба. Имат приятен подкиселен вкус, донякъде наподобяващ сушени ябълки.

Внимание!

Приета в големи количества, драката действа дразнещо на храносмилателния тракт и създава дискомфорт на бъбреците.