Блатен тъжник

Блатен тъжник, брестолистно отвратниче (Filipendula ulmaria L.) Maxumum(Spirea ulmaria L.) Семейство Розоцветни (Rosaceae)

Многогодишно тревисто растение, високо до 1,5 м. с неразклоненон или разклонено само в горната си част облистено стъбло и с пълзящо коренище. Листата му са перести, с 1 – 5 чифта различно големи двойно назъбени листчета, най-горното от които е длановидно и с междинни по-дребни листчета между тях, всички най-често отдолу сиво окосмени, а отгоре голи и по-светлли. Цветовете са бели и жълтеникавобели и са събрани в едри, приятно миришещи метлически съцветия на върха на стъблото. Чашката е 5 делна, венчето 5 – 6 листно, а тичинките са многобройни. Плодът е сборен, съставен от многобройни дребни орехчета. Медоносно растение.

Период на цъфтеж:

• Юни
• Юли
• Август

Химичен състав:

Стръковете и коренищата съдържат гликозидите монотропитозид, спиреин и глаутерин, които при хидролиза отделят метилов салицилат, етерично масло, танини, естери на салициловата киселина, фосфор, витамин С, провитамин А, желязо, сяра и др.

Стопанско значение:

• Декоративно
• Медоносно
• Етеричномасленно

Карта на разпространение:

Блатният тъжник е разпространен край изворите и потоците, по замочурените ливади и тресавищата във всички наши планини.

Снимки:

Лечебно действие и приложение:

Билката действа пикочогонно, противовъзпалително, защитно. Прилага се при ставните форми на ревматизъм, при задържане на течности в организма, възпаление на пикочните пътища, диария.

В Българската народна медицина се прилага също при болки в стомаха и червата, повръщане, трудно уриниране, жълтеница, кожни обриви, костна туберкулоза, възпаление на жлезите, гуша,задух, рак и др. Външно се прилага при бяло течение, при ухапване на насекоми и др.

Използвани части:

Надземната част и коренището с корените. Надземната част се бере в началото на цъфтежа: юни – юли. Суши се на счнка или в сушилня при температура до 40 градуса. Изсушента билка е с зелени листа и стъбло, с бледо жълтеникави съцветия, без миризма и със слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%. Коренищата се вадят през есента: септември – октомври, след узряването на плодовете, когато надземната част на растението започне да увяхва. Измиват се и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Изсушените коренища са тъмно кафяви, без миризма и с горчив вкус.Допустимата влажност и за тях е 12%. Коренищата, както и надземната част се опаковат в бали и се запазват в сухо, сенчесто и проветриво помещение. Изнасяна билка.

Начин на употреба:

Две супени лъжици от стръковете се киснат в 0,5 литра гореща вода 1 час. Запарката се прецежда и се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От коренищататасъщо се вземат 2 супени лъжици на 0,5 литра вода, но се варят 10 минути. Пие се по същия начин.

В нашата народна медицина се употребява и орехчето, наричано още клинава трева, ливадник, отвратниче, което расте из поляните, ливадите и светлите храсталаци. То е високо от 30 до 80 см. тревисто растение с облистено главно в долната част стъбло и с многобройни приосновни, прекъснато нечифтоперести листа. Цветовете му са бели до бледо розови или кремави и са събрани във връхна сенниковидна метлица. Корените на орехчето са грудесто или вретеновидно задебелени. Употербява се при същите болести, а освен това и при жлези у малки деца, при скрофули, както и за бани при ревматизъм.