Комунига бяла (Melilotus alba Medicus) Семейство Бобови (Fabaceae)

Български народни наименования на бяла комунига, еневка, овчарска комунига.

Бялата комунига е едногодишно или двугодишно тревисто растение. Главният корен е с добре развити странични разклонения. В кореновата система се образуват множество грудки. Стъблото е до 2 м високо, изправено, към горния си край космато, а долу синкаво обагрено. Листата са тройни, а листчетата почти от основата си са назъбени, слабо космати отдолу. В основата на главната дръжка на листа се намират 2 щиловидни прилистника. Цветовете са дребни, бели, разположени в редки съцветия, обикновено увиснали надолу. Флагчето е малко по-дълго от крилцата. Плодът е яйцевиден боб, обикновено само с 1 семе, с късо остро носче. Сухата билка има силна кумаринова миризма (на свежо сено).

В Европа, Азия, северното и източното крайбрежие на Африка. Култивира се в Русия, Канада, САЩ и др. У нас се среща по влажните и песъчливи места, в изкопите край пътищата и другаде из цялата страна.

Химични свойства:

• Кумаринът се намира във всички части на растението, придава аромат на сено и горчив вкус.
• Дикумарол
• Ябълчена киселина
• Холин
• Танини
• Около 17% протеин
• 2% мазнини
• 40% екстрактивни вещества без азот
• 6% пепелни съединения
• Катранени вещества
• Етерично масло
• Витамин С
• Каротин
• Семената са мастно масло

В проведените у нас изследвания изсушеното сено от билката, получено непосредствено преди цъфтежа, съдържа до 2,38% кумарин, който се образува при сушенето на билката. Съдържа още 9,03% влага, 8,37% пепел, 2,04% сурови мазнини, 13,92% суров протеин, 36,88% безазотни екстрактни вещества, 29,76% целулоза. Установено е също, че съдържанието на кумарина е по-високо, ако билката е расло в засушливи райони в сравнение с дроги, получени от влажни места. Младите листа имат по-високо съдържание на кумарини. В корените е установено съдържание и на сапонини. Не съдържа етерично масло. През 1969 г. от листата на билката е изолирана от една аморфна, нехигроскопична смола с добив 6%, която съдържа 3% кумарини, нередуцирана захар и 1,8% редуцирана захар.

Нежелани реакции на бяла комунига:

Тинктурите и отварите трябва да се използват с повишено внимание, тъй като това може да повлияе неблагоприятно на нормалното функциониране на бъбреците и централната нервна система.

Симптоми, които се появяват при предозиране:

• Гадене
• Главоболие
• Сънливост
• Парализа на централната нервна система (много рядко)

Съчетание с други билки на бяла комунига

Ползва се отделно и се съчетават само по препоръка на лекуващия терапевт

Време за бране на бяла комунигата: Юни - август.

Начин на бране на бяла комунига: Отрязват се връхните цъфтящи стръкове на билката. Събраният материал се прочиства още при брането от попаднали примеси.

Недопустими подмеси на бяла комунига

Да не се смесва с жълтата комунига - Melilotus officinalis L., която е с жълти цветове.

Начин на сушене на бяла комунига

Сушенето се провежда в проветриви помещения, като се разстила в тънък пласт. За по-бързо и качествено сушене се препоръчва по-дългите връхни стръкове да се нарежат, след което да се подложат на сушене. При безоблачно и сухо време сушенето може да се проведе и на мястото на брането по начин, както се суши сено, като често се обръща. Важно е да се суши бързо, при което съдържанието на кумарините се запазва значително по-добре.

Рандеман на бяла комунига

От 4,5 кг свежи връхни цъфтящи стръкове се получава 1 кг сухи.

Съхранение на бяла комунига

В сухи и проветриви помещения настрана от немирналивите билки, за да не ги вмирише.

Период на цъфтеж:

• Юни
• Юли
• Август
• Септември

Стопанско значение:

• Етерично маслено
• Отровно
• Плевел
• Медоносно

Карта на разпространение:

Снимки:

Лечебни свойства:

В нашата народна медицина против главоболие (главно цветовете и листата).

Действие и приложение:

Билката има голямо приложение и в тютюневата промишленост за ароматизиране.

Установено е, че водният екстракт от билката има инсектицидни свойства.

Добра фуражна и силажна билка в смес с житни треви.

Отлична медоносна билка.

От стъблата могат да се получат до 18 мм дълги влакна.

Използвани части:

• Връхните цъфтящи стръкове (Herba Melilotialbi).

Начин на употреба:

Обикновено билката се накисва в силен спирт или ракия и след 10 - 15 дни се прецежда. Полученият извлек се употребява външно, като с него се намокря памук и се налага върху главата. Експериментално е установено, че кумаринът има противогърчово и наркотично действие.

В по - големи дози билката е отровна.