Върба червена (Salix purpurea L.) Семейство Върбови (Salicaceae)

Ракита, Червена върба (Salix purpurea, Purple willow, Purple osier) представлява листопаден, силно разклонен храст. Растението принадлежи към семейство Върбови (Salicaceae). Растението е медоносно, а най-честата му употреба в бита е плетене на кошници от неговите леторасти. До преди да се открие хининът, червената върба се е използвала като противомаларийно средство.

Височината на растението е до 5 - 6 метра. Клонките са голи, като в началото на развитието им са оцветени в различни нюанси - пурпурни, лилаво - кафяви, жълто - кафяви, а след това с остаряването на растението придобиват жълто - сиво, зеленикаво или бледо сиво оцветяване. Пъпките по тях са срещуположно разположени, с яйцевидно - заострена форма, оцветени от червено до черно, лъскави и голи.

Листата притежават къси дръжки от около 0,5 см или са приседнали. Също са разположени срещуположно. Имат ланцетовидна форма, дължина от 3 до 12 см. и ширина от около 1,5 см. Горната им повърхност е оцветена в тъмно зелено или по-слабо синкаво - зелено, а долната е матова синкаво - зелена. Средната листна вена се отличава с по - светъл, белезникав цвят, като всички листни жилки са слабо изпъкнали на горната повърхност на листото.

Цветовете са еднополови, събрани в женски и мъжки реси. Разположени са поединично или срещуположно, приседнали, развиват се преди листата и са оцветени в различни нюанси на лилаво - червеното. Мъжките реси имат цилиндрична форма, дълги до 5 см, с диаметър около 1 см. Женските са също цилиндрични, дълги от 2 до 3 см. Цъфтят през месеците март - април. Плодът е кутийка. Семената са много малки и притежават власинки. Узряват през май месец.

Среща се по блата, потоци, влажни места и реки из цялата ни страна в порядъка от 0 до 1600 метра надморска височина. Ракитата е разпространена в Северна Африка, Европа, Югозападна Азия, Средиземноморието и Западен Сибир.

Кората на ракитата се събира през март месец, когато движението на сокове в нея е най-голямо. Изсушават се на сянка или при температура 40°С. Вече суха тя придобива жълто-кафяв цвят отвън и зелено-кафяв отвътре. Тя няма мирис и е с горчив вкус. Съхранява се на бали или в торби на сенчесто, хладно и проветриво място. Кората на червената върба е богат източник на салицин, от който се произвежда аспирин. Листата могат да бъдат събрани по време на вегетация, като се използват пресни или сушени.

Съдържа смоли, горчиви вещества, флавонови гликозиди, салицин, бензоилсалицин, популин.

Период на цъфтеж:

• Март
• Април

Стопанско значение:

• Медно
• Декоративно
• Техническо
• Фуражно
• Хранително

Карта на разпространение:

Снимки:

Лечебни свойства и действие:

• Болкоуспокояващо
• Температуропонижаващо
• Противоревматично
• Запичащо
• Кръвоспиращо
• Противовъзпалително
• Слабо противоглистно
• Астрингентно
• Антисептично
• Потогонно
• Диуретично
• Успокоително
• Тонизиращо
• Хипнотично

Действие и приложение:

Вътрешно, под формата на чай, запарки, настойка, ракитата се приема при лечение на ревматизъм, артрит, подагра, възпалителни етапи на автоимунни заболявания, диария, дизентерия, фебрилни заболявания, невралгия, главоболие.

Листата конкретно се използват вътрешно за лечение на леки фебрилни състояния и колики, ракови рани и хронична дизентерия.

Клонките й се използват при лечението на рак, дизентерия и язви.

Кората на стъблото и корените е болкоуспокояващо и кръвоспиращо средство. Тя се използва за лечение на ревматизъм.

В народната медицина червената върба се прилага при дизентерия, сифилис, кожни обриви, ревматизъм, против полово влечение, подагра, неврастенично безсъние, стомашни болки, простудни заболявания, главоболие, болести на нервите, чернодробни заболявания.

Дървесината на ракита се използва за направата на дървени бухалки за крикет, дръжки на инструменти и плетене на кошници. Самият храст се използва за засаждане като преграда срещу вятъра, с цел стабилизиране на влажни почви и крайбрежни обекти. Цветовете й осигуряват ранна паша за пчелите - прашец и нектар.

В кулинарията вътрешната кора и младите издънки на ракитата се използват варени или сурови, като издънките не са особено вкусни. Кората може да се смели на прах и да се прибави към зърнени брашна за хляб. Но понеже е много горчива се използва в краен случай.

Използвани части:

• Корените
• Корите
• Ресите
• Листата.

Използва се при:

• Ревматизъм
• Подагра
• Простудни заболявания
• Възпалени венци
• Нефрити
• Плеврит
• Кръвоизливи
• Диария
• Болезнена менструация

Начин на употреба:

• Отвара - сварява се 1 супена лъжица ракита в половин литър вода. Пие се три пъти на ден по 1 кафена чаша, преди хранене. Отварата от 20 мл. билка с 500 мл. вода се използва за гаргари и промивки.
• Отвара - 1 супена лъжица кора се вари 10 минути в 500 милилитра вода. Приема се в доза по 1 винена чаша, 5 пъти на ден, преди хранене. По същият начин се приготвят и приемат 2 супени лъжици листа и реси от ракита.
• Настойка - накисване на кора в червено вино в съотношение 5:100.

Външно кората на червената върба се използва стрита при гнойни рани и гангрена.

Настойката от ракита се използва като имунностимулиращо средство и температуропонижаващо.

Със стрити на прах и смесени със зехтин или бадемово масло кори и листа от младите клонки се мажат корените на косата против и при косопад.