Бор бял (Pinus sylvestris L.) Семейство Борови (Pinaceae)

Белият бор (Pinus sylvestris) предпочита по-големите височини в планината – от 500 до 2200 метра надморска височина. Стъблото му е право, красиво и стройно. Високо е до 50 m и дебело до 1,5 m. Клоните му са разположени на пръстени (прешлени), по които може да се преброят годините му. Белият бор живее до 600 години. Старите борове имат дебела и напукана тъмнокафява кора, а младите борчета – тънка, червеникавокафява. В горната част на дървото кората е по-светла и изглежда олющена. По това белият бор се отличава от черния и от другите иглолистни дървета.

Борът цъфти през май и тогава се извършва опрашването. Шишарките узряват през втората година. Така на едно и също борово дърво могат да се видят и сухи, и зелени шишарки. Характерна тяхна особеност е, че върховете им сочат навътре, в посока към основата на съответния клон/центъра на дървото. Люспите им изсъхват и се отварят чак през третата година, когато семената узреят. Снабдени са с ципесто крилце, което им помага да летят, подети от вятъра, и да се засяват сами.

Игличките му са дълги до 7 cm, усукани около оста си и са разположени по две върху специфични скъсени клонки, наречени брахибласти, които обхващат основата на иглиците като къса тръбица.

При нараняване от ствола на бора изтича смола. Тя се стича в нараненото място, втвърдява се и предпазва дървото от загниване и по-тежко заболяване. Белият бор е вечнозелен, защото игличките му остават по клончетата до пет години и не опадат всички едновременно в една година.

У нас белият бор се среща естествено главно в Рило-Родопския планински масив, по-ограничено и в другите планини. В Стара планина са запазени само единични дървета. Освен естественото разпространение, белият бор е най-широко култивираният наш иглолистен вид.

Въздухът в боровата гора има приятен дъх. Това се дължи на особени летливи вещества, които се отделят от игличките. Те убиват микробите, затова в боровите гори са построени много санаториуми за лечение на белодробни заболявания.

Белият бор се използва широко в строителството и медицината. От смолата след химическа преработка се получават терпентин, колофон, катран, а от дървесината – хартия и изкуствени влакна, от които се тъкат платове. Младата кора се използва за щавене на кожи. С борови шишарки вълната се боядисва тъмносиньо. От семената се получава безир, с който се полират мебелите.

Период на цъфтеж:

• май
• юни

Стопанско значение:

• горско стопанско
• декоративно
• етерично маслено
• техническо

Карта на разпространение:

Снимки:

Използвани части и продукти:

• кората
• младите връхчета
• листата
• боров балсам
• терпентиново масло
• катран

Действие и приложение:

Боровите пъпки улесняват отхрачването и действат омекчително на лигавиците и антисептично при остър и хроничен бронхит, ангина, туберкулоза, възпаление на горните дихателни пътища (вътрешно под форма на инхалация и за разтривки), полученото от смолата на белия бор, се прилага при заболяване на бронхите и белия дроб.

Има бактерицидни свойства, действат пикочогонно, разтваря пикочните камъни в бъбреците и пикочния мехур, разширява кръвоносните съдове и предизвиква зачервяване и затопляна на кожата – използва се като кожен дразнител и при лечение на екземи, лишеи и обриви. Поради противовъзпалителното си действие има добър ефект при ревматизъм, бодежи, ишиас, лумбаго, невралгии, подагра.

Народната медицина го препоръчва при задух, отоци скорбут.

Начин на употреба:

При бронхити боровите пъпки се приемат във вид на захарен или меден сироп (при деца). При ревматизъм и кожни заболявания се правят бани.

Боровите пъпки се прилагат под форма на отвара. Една супена лъжица борови връхчета се заливат с 300 грама кипяща вода и кипят в продължение на 1 минута. Оставят се да се киснат 30 минути, прецеждат се и се подслаждат с мед или глюкоза. От извлека се пие 3 пъти на ден по 40 грама за деца и по 80 грама за възрастни.