Русофил ли е Паисий

Следих развоя на темата, която си открил/а, но нямах време за писане. Сега обаче такова се намира и се включвам.

Много се радвам, че се насочваш към опровергаване на "ясно написаните" глупости в така наречените "учебници". Сред най-големите измишльотини, които са избълвани и продължават да се нижат из учебници, книжки, даклади и патетични отчети на младежки и пенсионерски клубове, е и дамгосването на Паисий за русофил. Всеки, който напише подобна простотия, гарантирам, никога не е прочел книжицата на монаха. 100%! Или пък, ако я е прочел и напише туй нещо, 100% е малоумник!

Аргументите ми:

Категорично твърдя, че в „История“- та на Паисий няма и намек за чуждо-„филство“, включително и „русофилство“!!!

Това не е книжица, написана с любов, а е писание-опровержение! Тонът е остър и полемичен, дори и когато се разказват исторически събития. Самият подбор на тези събития /не казвам, че всичките са исторически факти/ е с цел да се нашамари някой/някои. Естета е поднесъл аргументираните твърдения на професор Чилингиров за конкретния адресат на шамарите – Евгений Булгарис... Но шамарите са и за други юродчета...

Част от традиционно липсващите детайли в публикации за „История“-та на Паисий, е описание на времето и ситуацията, в която монахът написва своята полемична творба.Спестяването на тези важни характеристики никак не е случайно. Те доказват нешо строго скривано и премълчавано – а именно тенденциозните манипулации и лъжи, с които е стъкмена Историята на България от „големите” „славяни” и „изконни” християни. Високопросветените и будни люде сред българите напълно са осъзнавали имперските интереси и мераци, които се подпират от тази преиначена и в голяма степен премълчана история на българския род. Затова са приемали лъжите и непрестанни подигравки с изблик на несдържан гняв и са насочвали срещу тях най-силното оръжие – СЛОВОТО…Един от тези люде е бил Хилендарския монах.

В средата на 18 век сред образованите люде на Балканите и в цяла Източна Европа най-популярни и най-разпространявани са сръбските и руски „адаптирани” преводи на различни ПОРЪЧКОВИ „историографски” „трудове”. Сред тях разбира се са: „Слово за произхода на увенчаните със слава славяни” на Винко Прибоевич /1532 г., Венеция/, „Царство на славяните” на Мавро Орбини, Дуклянската хроника, „Обjасненjе о писме Словенском” /1660г./ на хърватина Джура Крижанич /1618-1683/ и др.

Ако прелистите някоя от тези стъкмистики, ще забележите, че страниците им са изпъстрени с лъжи и небивалици за историята на малки и големи източноевропейски народи, сред които, ако изобщо се споменават българите, то е, за да се подчертае, че са пришълци варвари, нечисто племе, което няма право да се нарежда сред пресветлите единни „славянски” общности. Хърватинът Джура Крижанич пък, при предлагането на стратегия за СЪЗДАВАНЕ на единен общославянски език, изобщо не споменава българския. Забележете – Крижанич, тръгвайки от „принципа на функционално-генетическа йерархия в славянското езиково семейство”/?!?!/, стига до извода, че първостепенно място в нея заемат руският и хърватският народ /?!?!/, съответно и техните езици. На следващия етап предвижда селекция на руските и хърватските езикови елементи, които да доведат до единния общославянски език. За българите не се споменава и дума, макар че в проекта са включени всички други, пишещи на кирилица народи…Веднага можем да се досетим, какво се е случвало не само в сърцето на Паисий, но и на всички други образовани българи по това време, при прочита на тези свидетелства за откровено ограбване на българската история!

Точно това е и мотивацията за Хилендарския монах да напише не просто История-описание на славното минало на българите, а да поднесе ИСТОРИЯ-ОПРОВЕРЖЕНИЕ НА ЛЪЖИТЕ за България и за българите.

Цариградската патриаршия по това време води изключително агресивната политика - най-силна е тя именно през ХVІІ и ХVІІІ век. Още в началото на ХVІІ-ти тя обсебва два от най-големите български манастири, Бачковския и Роженския. През ХVІІІ и ХІХ век си присвоява още и българските светогорски манастири Ксиропотам и „Свети Павел“, а през целия този период - ХVІІ и ХVІІІ век - прокарва своята духовна власт над църквата и във влахомолдавските княжества. Те, припомням, от Х до ХІV век са подчинени на българската архиепископия в Охрид. Цариградската патриаршия узурпира там и политическата власт, чиито носители стават фанариотски гърци. И най-сетне в 1767 г. тя закрива и охридската архиепископия със съдействието на султана, а през 1772 г. — и сръбската патриаршия в Печ. Съвсем очаквано е на фона на тази агресия именно сред църковния клир да се зародят първите национални идеи за духовно и политическо освобождение.

Но има и още нещо - само духовните люде, са имали достъп до историографските книги, съответно до поуките от историята и до разбирането за Ползата от историята. Вечното правило - ако те няма на картата на историята, те няма и на картата на географията. Сиреч ако не си древен си никой...

Така че - допълвам - сред църковния клир се зараждат първите национални идеи, заложени именно като послания в историографски сюжети.

В тях освен история задължително е имало и подчертаване кой народ е по-древен и по-Божи, според Библията.

Това прави и Паисий.

Но при него и около него нещата са различни.

Съвременници описват, че между атонските монаси, сред които живее и Паисий е имало българи, сърби, гърци и руси. Сред тях нерядко избухвали разгорещени спорове на теми, свързани с народ, история и величие. Гръцките и сръбски монаси например често се подигравали на българските, че нямат род и история, че са пришълци-варвари, които са получили Християнството и културата си от гърците... В помощ на тези твърдения се използавали „сведения” от няколкото преведени „адаптирано” на руски език истории. Сред най-силните доводи на опонентите на Паисий и на другите български монаси бил и фактът, че по това време Вселенската патриаршия /доминирана винага от гърци/ не признавала българите за отделен народ, а го е наричала “румелийски” /което се възприема и от Османската империя/. Нещо повече - в тези спорове вече се долавяло мощното навлизане на разсейки от новата атмосфера на Балканите, сред която на дневен ред вече били надеждите на имперска Русия, и мераците на сателита й Сърбия, за възраждане на Трети Рим – Москва – център на обединеното „славянство” и православно „християнство”…

Втъкана в тази събитийна картина целта на Паисий вече става ясна – тя не е свързана със събиране на сведения и написване на Българска История. Тя е различна и много по-значима в този мамент – да се намерят точно онези факти, да се представят точно онези събития и личности, които категорично и достойно да застанат срещу подигравките към българите, и още повече, да опровергаят претенциите на „Големите” „славяни” и „изконните” християни

Тезата на Паисий е - българите са НАЙ, дори и спрямо русите! Подобна стъпка е била /а и днес е/ проява на дързост. „светотатство”. Средата на 18 век е време, в което Русия вече развява имперски байрак, подчертава се като матушка на всичкия „славянски” плебс, от нея ВЕЧЕ по-велико и по-високо няма. Манипулативната й кампания е в пълен ход – огромна плеяда от „учени” и преписвачи работи здраво, за да изпълни имперските заръки. И една от най-важните сред тях е да се стъкми Историята на Рус и на НЕЙНИТЕ „вси словени”. „Продукцията” е трябвало да изобилства от основания руската империя да „освободи”, т.е. да завладее Балканите и да се провъзгласи Москва за столица на християнството – Трети Рим.

В този именно момент българският монах Паисий тропва с юмрук от слово и подчертава:

"... При все че москалите, русите, сърбите и други се хвалят, че те по-напред са приели славянските букви и кръщението, но не е така. Не могат да представят за това никакво свидателство. Ако и москалите, и русите да пишат за това, но гръцките и латинските летописи показват в кое време българският крал свети Тривелия приел кръщението със своя български народ - в 703 година, малко нещо след шестия вселенски събор..."

"...Руската княгиня Олга приела кръщението в 958 година, но с малко хора от руския род. Имало гръцки свещеници, а не славянски. Русите не умеели тогава още никак да четат по славянски..."

Това не е описание, не е и декларатив.

Това е ИЗБЛИК на натрупана енергия от дълго стаявано желание за отговор! Така Паисий поднася пред всички и за всички този отговор! Прави го в ритмиката на онази категоричност, характерна за финалните, най-силни реплики на добре подготвените и знаещи риторици...

Какво „филство“?!?! Откъде пък го измислиха и видяха това „русофилство“?!?! Че те част от най-звучните нашамарвания са именно към „москали и руси“. /Друга тема е що ги разделя.../

За останалите включили се в темата, които между другото или подчертано отбелязват другата папагалски повтаряна глупост, че Паисий бил укорявал БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, че е забравил предците и историята си. В книжицата му няма и дума за това!!!! Напротив. Тези, които „не обичат да знаят за своя български род” са определени от Паисий като „някои”, т.е. еденици от българите. Тези единици не са „българския народ“, нали? „О неразумний юроде!” не означава „О неразумний народе”, както често са ни внушавали!

Нещо повече – забелязали ли сте първото обръщение на Паисий към българите в неговата „История“:

„Внимавайте вие, читатели и слушатели, роде български, които ОБИЧАТЕ И ИМАТЕ ПРИСЪРЦЕ СВОЯ РОД И СВОЕТО БЪЛГАРСКО ОТЕЧЕСТВО…”.

Къде е укорът?! Къде му е русофилството, а?!

Важно е да се разбере, преди изобщо някой да се захване да пише за Паисий и за „Историята“ му:

Това е време, в което на българския народ му предстоят нелеки битки – за възстановяване на Българското богослужение, за основаване на Българско училище и за освобождение на Българската държава. Но в началото на тази всеизвестна етапност на Българското Възраждане, стои и друга, не по-малко значима и трудна за постигане цел – НАРЕЖДАНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ ДО ДРУГИТЕ НАРОДИ!

По този път е преминал не един народ. И винаги едно от първите му оръжия е била историята /произходът/. Припомнянето на древното и героично минало най-бързо могат да отключат у потомците на един народ закономерния рефлекс за надмогване, за подчертаване на равнопоставеност, своеобразие и уникалност спрямо останалите. Именно Историята е точната аргументация за достойното самоопределяне, а оттам и за свещеното право на Бог и на Свобода.

С моториката на този процес Паисий е наясно. Затова книжицата му не започва с характерното за историографските сборници въведение, а с предговор, неслучайно озаглавен:

„ПОЛЗАТА ОТ ИСТОРИЯТА”!

Днешните анализатори обаче при разглеждане предисловията на монаха се ограничават само с това, да се учудят, че са две и да отбележат, че единият предговор, видите ли колко е „важно”, бил „авторски” превод на текст от Ц.Бароний, пък вторият бил написан от самия Паисий.

Ами това е – наложи ми се да бъда многословна, но така всъщност добавих и коментари на мненията, на повечето включили се по темата...

За съжаление обаче, Естета е прав – малко хора са чели „История“-та на Паисий, много я коментират.

Ботев и Левски са друга бира. Нямат място в тази тема, според мен..

Галина Сарадива.