Vincenzo D'Amico

СТРАНИЦИ БЪЛГАРСКА КУЛТУРА - ИЗДАНИЕ НА СПИСАНИЕ

"БЪЛГАРИЯ"

VINCENZO D'AMICO

I BULGARI STANZIATI NELLE TERRE D'ITALIA NELL'ALTO MEDIO EVO

R O M A

РИМ

Асоциация Италия-България

1942

Ziezi ex quo Vulgares (c) 1999-2006

Нередактиран превод - Тодор Ламбрев. Набрал - Андрей Вънгев. Редакция на текста

Ж.Войников.

http://ziezi.net/amico/amico.htm

коментар bozman

…………………………………………………………………………………………………

Книга писана в 1942 г. от Vincenzo D'Amico. Авторът е подвластен на ширещата се по това време заблуда, че древните българи са тюрки монголоиди. Въпреки това книгата е ценна с много информация за българите в Италия. Авторът смята, че в средата на XX век на територията на Италия живеят 3 милиона българи, потомци на древните български заселници.

--- ”Ширещата се заблуда” не е само по онова време, но ше шири и в днешно време. Тя не само е забравена, но и дообогатена с термина “древни български заселници”. Нека видим къде са тези “тюрко-монголи” или каквито и други да са наречени с тяхното качество на “заселници”. За по нагледно ще представяме пасажите касаещи българите в кафяво, защото виждаме, че Vincenzo D'Amico още в първа глава се залавя с историята на лангобардите, а там българите са умоменати два-три пъти.

Глава I

Мотиви за публикацията

„Историята на Лангобардите” от Павел Дякон (1) е била винаги почти единственият източник за присъствието на прабългарите на нашия (Апенинскя)полуостров, с откъсите от гл.26 II и глава 29, V, които публикувахме в предишната брошура (2).: „Кн.ІІ.гл. 26. Град Тицин издържал тогава повече от тригодишна обсада и се защитавал мъжествено. Войската на лангобардите е била разположена на лагер недалече от южните покрайнини на града. По това време Албоин овладява всички градове до Тусция, с исключение на Рим, Равенн и още някои приморски крепости. Римляните (ромеите, византийците) не са имали достатъчно сили за съпротивление, защото и свирепстващата още от времената на Нарзес „морава язва” (антаркс) погубила голямата част от населението на Лигурия и Венеция, а година по-късно са станали големи наводнаия, за които вече казах, и страшен глад опустоши цяла Италия. Но известно е, че Албоин доведе със себе си тогава в Италия хора от най-различни народности които били покорени от него и предшествениците му, затова и до днес, местностите в които живеят носят техните имена: гепидски, български, сарматски, панонски, швабски, норикски и т.н.”

--- Би било много хубаво да видим къде са тези, гепидски, български и т.н. области в Италия. Автора обаче не дава сведения за такива. Това ни навежда, че под термина “области” има пред вид тякави други структури, а не георгафски терени.

Кн.V.гл. 29. В това време херцогът на българите, нарищчащ се Алзеко (Алцек), по неизвестна причина оставил своя народ и с мир дойде в Италия със цялята армия на своето херцогство.

--- Тови цитат от Павел Дякон не е верен и изопачен до крайност в търсене на дивиденти. Ето какво казва П. Дякон: https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxwcm9pc2hvZGFuYWJ1bGdhcml0ZXxneDo1MjExOTJjOTI1MWExNDY0

II, т.9 : Per haec tempora Vulgarum dux Alzeco nomine, incertum quam ob causam, a sua gente digressus, Italiam pacifice introiens, cum omni sui ducatus exercitu ad regem Grimuald venit, ei se serviturum atque ineius patria habitaturum promittens.

Дук Alzeco е наречен “херцог”от Vincenzo D'Amico, но това не отговаря нито по йерархичен ранг, нито по военен чин на римската военна титла dux. Дори днешните дукове и дукеси не са херцози и херцогини. Тук имаме хиперболизиране на понятията с цел да се даде някаква грандиозност и многочисленост на войската на Alzeco.

Той се срещтна с крал Гримуалд, обеща да служи и поиска да се засели в неговата страна.

--- Очевидно, че когато Alzeco иска да служи с войската си, то тя трябва да живее някъде тази войска. Не за пръв път чуваме манипулативни изкази като този, че войската се “заселва”. Или Vincenzo D'Amico е предполагал, че войската на Alzeco ще служи на Апенините, но ще живее в Илирия, като ще пътуват насам – натам с хеликоптери ?

И кралят го изпрати в Беневент, при своя син Ромуалд, заповядвайки му да посрещне и помогне на тези хора, като им намери места за заселване.

--- Дали войската на Alzeco ще помага на Ромуалд или Ромуалд ще помага на Алцеко е много лесна задача за решаване и се сещам за българската поговорка “които не искат да хранят собствената си армия - хранят чужда армия”. За мен Ромуалд е вече на позиции да храни чужда армия.

Херцог Ромуалд ги прие радушно, и им предостави за заселване обширни пространства, които до тогава пустеели, а именно, Сепин, Бовиан, Изерния (места в гористата част на областта Самния) и други гградчета с прилежащите им землища и се разпореди, титлата на самия Алзеко да бъде изменена и той за напре да се нарича гасталди (gastaldius) вместо херцог (Ж.В. естествено е че като подчинен на Ромуалд, трябва да има титла една степен по ниска от неговата)

--- Тук селските интерпретации на Vincenzo D'Amico за “обширни пусти места” не ни впечатляват, защото ако се погледнат тогавашните фортове Sepinum, Bovianum и Iserniam Alzeco се вижда, че те са точно в пресечката на Via Egnatia и Via Traiana.

Bovianum със синя стрелка, Sepinum е предградие на Беневентум – седалище на епископа на областта и Iserniam не ми е известно къде се намира. По аналогия с горните две селища, които са в непосредствена близост до Беневентум и “трилъчката” на двата големи римски магистрали – via Appia и Via Traiana, предрполагам, че и Iserniam е бил някъде в близката околност. Всички тези подробности ги излагам за да се види празнословието, изразено с “пустеещи земи” от Vincenzo D'Amico. Дали земите са

били пустеещипоради епидемиите не е уточнено, което идва да покаже преднамерено изопачаване на обстоятелствата от сеньор турколога, защото една област където се пресичат двете най-големи пътни артерии на древна Италия могат да бъдат всичко друго, но не и “пустеещи земи”.

Тук ни прави впечатление ( впрочем от писанията на Живко Войников едва ли вече нещо може да ни изненада - https://www.sites.google.com/site/runiyistoriabozman/nakoi-sobrazenia-protiv-opit-za-sistematizacia-ot-d-r-z-vojnikov-v-prarodina-

но тъй като вървим по текста е редно да погледнем и “живковата редакция” отново плод на пълно невежество по отношение на писмените паметници.

(Ж.В. естествено е че като подчинен на Ромуалд, трябва да има титла една степен по ниска от неговата)

--- 1. Никъде П. Дякон не заявява, че Alzeco отива в Беневенто при Гримуалд като негов подчинен. Това са безоснователни измислици. Един от военните закони на Ротарис, публикувани от William Klapp Williams … Williams съобщава също така, че Анастасий Библиотекар е казал : "Agripandum ducem Clusinum, nepotem suum, seu Tacipertum Castaldium et Remingum, Castaldum Tuscanensem. . . " - Гасталдът и дукът придружават кралят, като очевидно имат много близки рангове. Това различие в приложението на чиновете вече има разлика в историята на лангобардите и гасталдът е по-нисък чин от дука. За да достигне неговото пълно превъплъщение в “comes” при Каролингите и т.н. Това е отразено в 25 военен закон на Ротарис представен от Ludovico Muratori във вида “Si Gastaldius exercitalem suum contra rationem molestaverit, Dux eum soletur.” – т.е. “дукът” има права да наказва “гасталда” ако счете, че оплакванията на войската от него са основателни.

Според Живко Войников, Гримуалд, наследника на лангобардите е дук и Alzeco за да му е подчинен трябва да е в по-ниска степен !

а. Войников явно няма и представа от текстовете на П.Дякон, който е титуловал Гримуал с титлата рекс (cum omni sui ducatus exercitu ad regem Grimuald venit) - неговата (дукска) войска да отиде при rex Гримуалд. ), която титла по никакъв начин не се доближава при лангобардите до титлата дукс.

в. Също така никъде не е казано, че Alzeco отива в качеството си на подчинен на Гримуалд – една живковско войниковска мисъл на селянин, за когото е закон че при пристигането си в града може да е само слуга и нищо повече.

с. Измислицата на Vincenzo D'Amico – херцор Гримуалд е от същият нивел на тюркска фантастика.

И те (българите) живеят по тези места, които споменахме, до сегашно време, ивъпреки че говорят на латински език, все още не са се отказалиот употрабата на своя собствен език.” Същият автор споменава и за поданиците на Алцек и в епитафията (надгробния надпис) на гроба напринца на Беневенто Арики, когато казва: ..te luget Apulus et Calaber Vulgar Campanus et Afer.За същото говорят и други автори от това време, като Никифор и Теофан, които уточняват, че Алцек, преди да се представи на Гримоалд, се е спрял в Равена и Пентаполи. (Според Теофан, който опсва разделянето на петте Кубратови синове: „четвъртия и петия (т.е.Кубер и Алцек), преминализа Истър, или Дунав, единият (Кубер) се покорил на аварския каган, и останал със своя налод в Аварска Панония, другият (Алцек), дошъл в Пентаполис (Петоградието, по имената на петте града Анкона, Римини, Пезаро, Фано и Сенгалия) при Равена, и се покорил на царя христиански”.)

--- И след като единия от петте братя е дукс и води САМО ВОЙСКА, то от това научната мисъл в българско си вади изводите, че останалите братя са тюрко-монголи номади и водят сюрия от деца, жени и баби и стада от добитък !

Срещат се отделни сведения за това и в „Хрониката от Касино” и тази от Валтурно. В „Табула хорографика М.Аеви” също така е очертана границата на тяхното заселване(3). Всички по-късни историци се спират на думите на Дякон само за да изразят мнения върху правовите прерогативи на Алцек и неговите наследници(4).

--- Каквото прави доста безчестно Vincenzo D'Amico, както и редактиращият го Живко Войников, упражнявайки се в свободни съчинения.

От средата на миналия век до наши дни някои изследователи, особено тези на юг от Алпите, работят за установяването на земите, колонизирани от българите в Ломбардия и Пиемонт;

--- Павел Дякон обаче не говори за никаква “колонизация” и никакви “заселвания”. Тюрколозите в Европа май са първите хора, които при преместването на войска говорят за “заселване” – слабограмотни сравнения щелящи единствено да пласират идеята за някакви “преселения” на тюрки в Европа. Е, при П. Дякон преселения няма.

те отделят особено внимание на границите на „Комитатус Булгарензис” (Български комитат, Българско графство) посочени в трите дипломи от 877, 890 и 919 години(5)

--- Аз не знам поясненията в скобите от кого са, но и Vincenzo D'Amico и Войников са еднакви по фантасмагории, така че няма някакво особено значение. След като посочихме, че “comes” в тези райони (и не само в тези) е военна титла и “Български комитат” е очевидно военен термин, то за какви граници става въпрос в дипломите от посочените години? Едно хлапе гледало Хари Потър да извикам от улицата ще се сети, че става въпрос за военни райони, но тюрколозите не се сещат. Или може би тежките йм заплати нещо ги подтигват към недосещане ¡?

Това графство, тъй като в него са отбелязани Борнаго и Трекате, се счита че се разпростира вдясно от Тичино с главен град където сега се намира Борго Лаведзано. (Тичино е разположен в южната част на Швейцария и граничи на запад, юг и югоизток с Италия). Но накрая г-н Пеца, на XXVII конгрес на историците от Пиемонт доказа, че то се намира вляво от тази река (Тичино), въпреки че посочва Борнаго и Трекате отдясно(6). Пероза през 1888 г. публикува една обемиста монография за Борго Варчелезе прелиствайки нашироко големите архиви на Рикалдоне от Биела, и откри много духовници и учени българи; но с презумпция че всички тези имена са отнесенисамо към една фамилия, към една община(7).

--- Е, след като Борго Варчелезе “прелисти” архивите, къде са тези българи и по какво позна, че са българи ? Очевидно поредни измислици, основаващи се на плиткоумието, че ако човек има фамилия Булгаро, то той е българин. При този нивел на търсене днес в България трябва да има десетина българина – не повече.

Покетино, в наскоро излязлата си книга ни дава най-същественото и синтезирано от досегашните проучвания за лангобардите от юга, приема безрезервно участието и на други народи освен местните, които са ангажирани във военните и мирните действия на крал Албоин; но за българите прави само един бегъл намек за Салернитано(8). Такива проучвания, без изключение, имаха само географско значение.Почти никой не отдава значение на широтата на колонизацията на българите, такава че днес, 13 века по-късно, да открие някои убедителни доказателства за това.

--- АКО имаше такава “ширина на колонизация” очевидно хората биха открили поне един българин шивач, грънчар или нещо подобно. Че не са открили нито един, очевидно говори, че всички напъни на Vincenzo D'Amico да открие “ширина на колонизация” са празни приказки.

Почти никой не издири какви приноси са допринесли за оформянето на съвременния италиански етнически тип, какъв благоприятен демографски ефект са оказали, вкл. и какъв е приносът им в селскостопанската култура на съвр.италиански народ, какво участие са взели в големите религиозни, политически и икономически събития от лангобардския период до периода на княжествата (феодалната разпокъсаност на Италия), колко и кои личности са се проявили, какви елементи са включили в италианското законодателство от средновековието. Благополучната сватба на Цар Борис III с принцесата от Савоя (Джована Савойска или царица Йоана) породиха у някои интерес към отношения между италианци и българи в по-далечното минало. Тогава започнахме да правиме нашите изследвания най-първо в Санитския район, а след това и в цялата страна (италианското кралство). Срещнахме един изцяло непроучен и тъмнен въпрос. Обаче, „пъхайки си носа до дъно”, успяхме да открием някои неизвестни до сега факти.

--- Много любопитно – да видим фактите след пъхането на носа.

Книгата на един унгарски писател, Геза Фехер, не само потвърждава приетите от нас насоки, особено във филологическата област, но ни облекчи и пътя за допълнителни открития(9). Той, продължавайки проучванията на Микола (10), проследява прабългарите при техните различни установявания по Дунава, издирва техните примитивни фортификации, разграничава в унгарския език угро-финските от българските думи, отбеляза за наличие на писменост у българите, преди възприемането на гръцката писменост. (Ж.В. официалните надписи на бълг.канове в езическия период са на гръцки език).

--- Геза Фехер е отдавна спаднал балон, така че е излишно да се спираме на неговите “лингво” открития, по същество турко-унгарски карамболи. Тук също е интересно вмъкването на “редактора” Войников, че българските канове пишат на гръцки език. Той обаче позна по миризмата открита в Плиска, че те са българи, но малко така на гръцки пишат. Защо не пишат на арменски редакторе Войников, или на сирийски, или на иврит ? Няма начин отговора да не е “Защото са прабългари – затова”.

И на края той отдава обощава за значението на прабългарското присъствие в Панония, което всички историци, в това число маждарите (унгарските), пренебрегваха. Също така той настоява за пълно и вярно проучване на етносите в почти цяла Унгария, и на най-богатите селскостопански области в Италия. Госпожа Жйика Бобич (11) преди няколко години писа за древните българи в едно значимо италианско списание. Но, след излизането на тази статия, през 1933 г., допълнителни проучвания ни дадоха нова богата изворова информация, повече и по-добри филологически преценки и по-точни расови, етнически и антропологически данни. Сега в един общ план ще изложим резултатите от тези проучвания, като запазваме специалното третиране на трите географски района на страната през минали времена, както и сведенията за наши бележити личности от български произход, заселили се между нас от времето на крал Албоин, до идването на Алцек(12).

-----------------------------

(1) DIACONO PAOLO: " Delle geste dei Longobardi" , E. Sonzogno, Milano. 1915.

(2) D'AMICO VINCENZO : "I Bulgari trasmigrati in Italia nei secoli VI e VII dell'Era

Volgare" F.lii Petrucciani, Campobasso, 1933 - XI .

(3) "Chron. S. Benedicti" M.G.H. s. r. l. c. 2. -- "Chron. Vulturnense" R. I. Scrip. I. --

"Chron. Salern." M.G.H., par. XIX, I. III, c. 142. -- ANONIMUS MEDIOLANENSIS:

" De Thabula Chor. M. Aevi ", Rer. I, Scrip, X, c. CCLXXIII, Historia Miscella, 1, 19.

(4) DE MEO A.: " Annali del Regno di Napoli", T. II, Napoli 1796. -- CIANNONE P.:

" Istoria Civ. del Regno di Napoli", vol. II, cap. 20. -- BALBO C.: "Storia d`Italia sotto

ai Barbari", -- MASCIOTTA G. B.: "Il Molise dalle origini al nostri giorni", V. I, cap. 20.

(5) GIULINI: " Memorie storiche della cittia e campagna di Milano", 1854. --

COLOMBO A.: " Vigevano ed il comitato Bulgariense in Viglevanum" , 1913. --

Носия от Cercemaggiore

(Campobasso).- 4 -

GABOTTO F.: " Per la storia del Novarese nell'Alto Medio Evo", Bollettino Stor.

prov. Novara, 1917.

(6) PEZZA F.: "Profilo geografico della Bulgaria italiana" , Cattaneo E., Novara, 1935.

(7) PEROSA M.: " Borgovercelli", Vercelli, 1889. Историческият архив на Биела, по

случай сватбата на херцога на Генуа и Мариа Л. Алиага Болгаро започва, както и при

Пероза, от Луиджи Борело, който публикува книгата "I conti Ricaldone-Bolgaro", Torino,

Tip. V. Bona, 1938.

(8) POCHETTINO G.: "I Longobardi nell'Italia Meridionale".

(9) FEHER G.: "Les monuments de la culture protobulgare et leur relations

hongroises", Museo Archeologico ungherese, Budapest, 1925.

(10) MIKKOLA Y.: "Die Chronologie der Turkischen Donaubulgaren", 1914.

(11) BOBICH G.: "La Bulgaria", Vie del Mondo, 1938, XIV, N., 1, Milano.

(12) Предишните изследователи употребяваха думата "Алцеко". Ние считаме редно да употребяваме оригиналната дума Алцек. Двата елемента на тази сложна дума означаваща nafus-minimus се срещат в етруския език. (D'AMICO V.: " Gli Aruspici in

rapporto alla questione etrusca", Petrucciani, Campobasso, 1937); Освен това в тунгузката дума"ули", в татарските "аул" и "ол", в турската "аиле", както и в тибетската "за". "Зек" и "зик" се срещат в обикновения диалект на Молизе за означаване на "малка" и

"малък".

Глава II

Отношения между германски, латински и турински народи.

Лангобарди и българи.

--- Ще изпреваря малко изложението на Vincenzo D'Amico за да припомня какво се очаква от тази втора глава – очакват се обещаните факти за българи, след “пъхането на носа”.

Като оставим настрана урало-алтайските напластявания на нашия полуостров, предшествали християнската епоха, можем да твърдим, че твърде скоро Римската импреия е принудена да търси помощта на азиатските конни народи. На границите му напират германските племена по простата причина, че са прогонени от Волга и Дунав под напора на хуните - изкусните стрелци с лък и бойци с копия(1), с жълти, плоски и бледи лица, които на въпросите отговаряха със звучната сричка „йюнг”, омекотена от римляните в „унно”, т.е. хуните на Атила.

--- Кога са ставали тези “отговаряния” и на какви въпроси е трудно да се досетим. Най-вероятно са от рода на този мъдър агличанин, който питал аборигена за името на кенгурото, онзи отговорил “какво ме питаш” – “Кан – гу – ру” и англичанина решил, че му е казал името на животното. Факти за българи няма дотук.

Ако питате някой български тюрколог, най-вероятно ще ви се отговори, че аборичените от Австралия са първите прабългари, защото имат титлата “кан” и тя се носи от Гуру-то на племето.

Те не познават градове, къщи, легла. Жените и децата живеят в обозните коли, докато мъжете - върху конете си, върху които дори спяха (както ги описва Амиан Марцелин). Храбрият Стилихон, чист вандал но с латински дух, погрешно издигнат за стратег на малодушния Онорий, преценява че най-добрият начин за отстраняване на германците от имперските земи, е да повика на помощ същите тези орди, които са се приближили до границите. Когато Радагайз, вече заместник на Аларих, през 405 година предвождайки славяните (?) (по-точно става дума за вандали и алемани) и германците заплашва с изтребление латинския свят, монголските (хунските) конници предвождани от Улдин и с помощ на визиготите на цар Саро извоюваха пълна победа и влязоха тържествено на Капитолиума в Рим (2).

--- Факти за българи няма.

(Ж.В.: В.Д`Амико пише за славяни водени от Радагайз, под влияние на мнението на историка от ХVІІІ в.Е.Гибон, който намила близост на името със замаднославянския бог Радегаст. Средновековните хронисти го смятат за гот или скит) (Ж.В.: Улдин и Саро идват като съюзници на Стилихон. С тяна помощ, войските на Радагайз са разгромени и самият той е пленен от Стилихон (според Комес Марцелин, именно по внушение на Саро, Радагайз е бил убит). По това време Цар на хуните е Октар с по-малките си братя Ебраз и Руа, наследен от по-големия Мундзук.- 5 - Хуните се бият заедно с Аларих (готски крал) при завоюването и разрушаването на Рим през 410 година(3) (Ж.В. няма данни за участие на хуни в готската обсада и разоряването на Рим).

През 452 година хуните се връщат в Европа водени от Атила, син на Мундзук, но нямат историческото време да се заселят трайно и да оставят расови следи чрез своето потомство(4). Други туранци, скири и турцилинги (скири, тюринги – германскиплемена), дошли с Одоакър през 476 година, се заселват в земите на Империата(5). Велизарий през 535 година довежда със себе си хуните (става дума не за хуни, а за савири – хони, които нямат нищо обще с хуните на Атила) и масагетите които, след изгонването им от Неапол, опустошават страната (6).Когато през 537 година е обсаден Рим, той получава помощ от 1600 славянски (Ж.В.: няма данни за участие на славяни в походите на Велизарий, още повече че славяните са изкл. пеши бойци и нямат конница)и хунски (савирски) конника, които със своите безпогрешни стрели от кулите на сградите на Колизеума изтребват готите(7). Нападната от тези същите (готите) през 538 година, Анкона бе спасена по изключителните заслуги на тракиеца Улим и месагета Булгад (8).

--- Факти за българи няма.

През 542 година, докато Тотила (крал на остготите от 541 до 552 г.) преминава през Италия, император Юстиниан издига за управител на Италия Максимин, като му дава много хунски (савирски) отряди; при връщането си в Италия през 544 година Велизарий в Равена също иска от императора да му се дадат хунски отряди. През 547 година Олдоган, хун (хон, савир), е византийски управител на крепостта Перуджа. Осем хиляди стрелци с лък, предимно хуни, разположени по крилата на бойния строй, решават окончателната победа на Нарсес над Тотила при Тагина (съвр. Гуалдо Тадино), в планинските проходи на Умбрия(9).

--- Факти за българи няма.

Българите, според Дякон, са се установили за първи път в Италия с лангобардите през 568 година.

--- Това е старо сведение и се знае от всички които се занимават с история. Освен това е нужно да опресним слабата памет на Vincenzo D'Amico за това което писа в първа глава, а там е писано, НЕ че българи и сармати е довел Албиол, А ПО топонимите на имената се съди за доведени такива. Много перфектна логика, която можем да използваме и да твърдим, че в Коньовица са се заселили кентаври и затова има такова име . . Пък може и Хирон да е от Коньовица J.

Някои исторически източници обаче твърдят, че това е станало много по-рано. Те, както вече казахме, са се появили с Атила през 452 година (стара и невярна трактовка). От 504 до 511 години те дебаркират на крайбрежито при Бруцио заедно с гепидите и гърците, когато са посрещнати от воините на Теодорих. Те са били съюзници на готите през 555 година, защото след разгромяването и смъртта на Теиа в подножието на Везувий, седем хиляди негови бойци, избягават в Кампса (Конса?) заедно с плячката си, командвани на утургура Раняри (10). (Ж.В. Етимологията на името може да се свърже с авестийското rānya, пехлеви rān, индоарийски (санскрит)

ran, rana, raņati, ranyati, осет.иронски rajыn, дигорски irajun – радвам се, наслаждавам се. При българите се среща името Ране, Рани, Рано, Ранул, Ранко, при осетинците Роен) Следователно, те веднъж са помагали на готите, а друг път - на Империята. За нас е твърде важно известието, потвърдено от разни хронисти и преди всичко от папа Григорий Велики (540-604), според което те (българите) са се установили в зоните под Алпите преди завоюването на Италия от Албоин.

--- Къде са тези сведения от Григорий Велики ? И АКО са “установени” под Алпите, то къде са сведенията, че става въпрос за “заселил се народ” ? И да питам и да не питам все тая – Vincenzo D'Amico си приказва като пленен италианец на Източния фронт. . .

Блаженият Пиетро Булгаро (Петър Българина), католически свещеник, починал в Рим през 605 година като кардинал, е установено че е роден в Салусола през 560 година, значи осем години преди заселването на лангобардите. Следователно неговите родители, загрижени да дадат

Жена от Letino.- 6 -образование на децата си и установили се по всяка вероятност във Верчели където са обработвали вълна, са дошли или с остроготите, или с византийците(11).

--- Ив. Вазов, като носи арменска фамилия (почти еднаква с тази на Айвазовски), да не е арменец или семейството на Славейковите е от рода на канарчетата ? Що за простотии се ръсят тук от италиянският “мислител” станал Гуру на българските тюрколози ¿

Основната маса българи е пристигнала с лангобардите.

--- Празни приказки – аз пък казвам, че е пристигнала тази “маса” с Триглавата ламя. Нали щеше да има факти – такива не виждаме дотук а само разтягане на панаирджийски лакърдии. Очевидно такива са в остър недостиг при Vincenzo D'Amico, както и при българските тюрколози, които не могат да извадят повече от двайсетина тюркски думи от “тюркското море заляло Европа”.

Но преди да продължим, добре е да се спрем на различните контакти, които българите са имали с лангобардите преди завоюването на Италия. Само по този начин ще си изясним причината, която ги е довела всред нас под формата на национално преселение. Лангобардите, произлизащи от скандинавския полуостров (не точно, произлизат от земите на съвр.Северна Германия и Холандия), докато са населявали балтийските побережия, са малко на брой, но с чиста кръв, така че Тацит ги определя като „paucitas nobilitat”(12). Когато тръгват по течението на Елба и Одер в търсене на по-богати земи, те срещат съпротивата не само на други германски племена, особено на циздунавските (отсам дунавските) племена със семитска кръв(13) (? – семитски народи в Европа няма, Д`Амико погрешно смята че келтите са семити),

--- Виждаме тук поправки, от някой който го е срам да си сложи името. Що така бе другарю редактор? То колкото семити има, толкова са и тюрките и монголите, че и “йонг–су”? Вие тюрколозите, защо не се пробвате в приключенската литература?

както и такива с християнска култура, но също и славянски (?) и скитски племена, чиито бързи нощни набези и засади плашат и най-героичните бойци. Ето защо за тях е необходимо да попълнят войската си като предпочита преди всичко представители на родствените им германски племена (14). По този начин те достигат и се установяват в Скорингия, Маврингия и Голанд; също така за известно време се установявят в Аутабет, в Батаиб и Вургундаиб(15). За владетел и пълководец е издигнат първият им цар Агилмунд, който скоро заплаща с живота си,небрежността че е пренебрегнал охраната на лагера си. В този момент се появяват българите в историята на лангобардите. (Според П.Дякон, българите убили Агилмунд и отвелкли дъщеря му, но скоро след това били разгромени от новият лангобардски владетел Ламисион, осиновен приживе от Агилмунд).

--- Е, къде е тук “преселилият се народ в Италия”?. Българите убиват Агилмунд и после имат битки с Ламисион, в качеството си на войска, а не на преселнически народ с бабите, дядовците и каруците с каменни вани за къпане – това последното, за каменните вани е патент на доц. Чиготфес от НБУ. Още не е влязло в “народно употребление”, но има време за всичко.

Лангобардите завземат Панония преди идването на аварите, с които по всяка вероятност са тръгнали от бреговете на Волга и българите (кутригурите).

--- Страхотно неоспорими факти – човек не може да не се впечатли от “завирането на носа”.

Българите, изненадвайки през нощта лангобардската войска, убиват самия цар, а дъщеря му пленяват(16). След стотици победни войни, поражението се понася много тежко. Новият цар Ламисион, който, като нов Мойсей(17) излиза невредим от водите, се хвърля в контраатака. Неговите бойци обаче, несвикнали на тактическите прийоми на туранските конници, които с фалшиви бягства, с бързи обходи, с наситена стрелба с лъкове по фланговете разстройват и дезориентират противника, се обръщат в отстъпление. Тогава Ламисион, изправен пред това трудно положение, освен че започна да връща с обещания и заплахи бегълците, дава на всички свои роби (по-точно военопленици), които пожелаха да вземат оръжие, свобода, почетен ранг и награди. По този начин той постига пълна победа. (Тук В.Д`Амико греши, кутригурите идващи с аварите не воюват с лангобардите, а с гепидите, събитието описано от Дякон за сблъсъка с българите на Агилмунд и Ламисион е хронологически много по-рано, ако изобщо е достоверно и не е авторова измислица!?) По този начин за втори път многобройни хора с германска кръв стават част от лангобардската нация, докато българските пленници ги заместват в робуването.

--- И къде са фактите тук? Дори редактора – отявления тюрко-монгол Войников не можа да се сдържи и ревизира развихрилата се фантазия на Vincenzo D'Amico.

След смъртта на Атила и разгрома на неговите наследници, многобройни германци, като съюзници на империята се заселват в Норик и Панония, като Одоакър, Телетей Рудолф с тюрингите, ерулите с ругийте и Теодорих начело на остроготите(18). Когато Одоакър преминава в Италия, лангобардите се насочват към Норик(19); разбитите ерули и свеви попадат в плен но по-късно са освободени. Царете Гедеок (Годехок 470-489 г.), Клабон (Клафо около 490-510 г.), Тасон (Тахо около 511 г.) и Вакон (Вахо 511-540 г.) са близки приятели и съюзници на гепидите до момента в който последния взе за втора жена Австригоза, дъщеря нагепидския владетел. Тези гепиди още от 504 година(20) населяват Сирмиум (Срем, сега Изт.Славония) заедно с българите (на Бузан)

с цар Трасерик, син на Тотила, който е бил разбит от Теодорик и прогонени отвъд Дунав в Дакия от Пициа и Ардуин. Но около 547 година византийският император проявява незаинтересуваност към всички отдалечени владения до такава степен, че потвърждава на франките правото да подарят на лангобардите Норик и Панония между Дунав и Драва, както и да върнат на гепидите и на българите Сирмиум(21). (Става дума за Гепидо-българското царство).

--- Циркът в този момент продължава да се поддържа от българската секция тюрколози, измислили гепидо-българско царство, което естествено е от тюрко-монголи, които пишат на гръцки език! Vincenzo D'Amico дотолкова закъса с фактите на Апенините, че започна да преразказва Балканската история.

Но двата братски народа (гепиди и лангобарди) твърде скоро стигат до неразбирателство. То вече е породено, когато претендента Илдеки, около 527 година, победен от Вакон (Вахо), намира убежище при гепидите. Лангобардите предявяват претенции за земите на гепидите в Панония. Стига се до война. Гепидите са окончателно победени със смъртта на цар Гуинимунд (около 551 година). Лангобардите, за да победят, влизат в съюз с аварите, заселени от лявата страна на Дунав(22). Лангобардите първоначално заселват земите между Драва и Сава откъдето, правят своите набези към Далмация и Илирия, чак до Епидамнос (Драч)(23). В резултат на това цялата маса българи включени в земите на гепидите, преминават към победителя, оставайки свързани с аварите от Дакия.

--- Няма такива факти, “масата на българите” да преминава като чували със ярма от едни ръце в други. Това не е да ти пресипят допълнително макарони от общата тенджера, сеньор Vincenzo D'Amico, това са бойци които се бият със гетите против остроготите. Какви маси, какви столове сънувате, като заспал дърводелец на албрихта?

По този начин

--- Един изцяло измислен и то по най-примитивния способ “начин” – чрез съчиняване на приказки.

в продължение на 17 години се установяват между лангобарди и българи близки политически, социални и религиозни отношения, както и задълбочено познаване на взаимните способности и недостатъци.

--- Аха, ходели си – нощни опознавки от един аул в друг. Много скучно дори за приказка, дори за 1945 г.

Всички завоеватели на Панония, както и на Италия, остават под номиналната зависимост от византийския император, а Константинопол се стреми да разпространи своята религия и култура сред тях.При лангобардите се разпространява християнството но под формата на арианството, течение в християнството обявено за еретическо от ортодоксалната църкава. (24). Поради близкото си съжителство, лангобарди и българи съвместно се преселват в Италия.

--- Празни приказки. Нали щеше да има факти сеньор D'Amico ?

Италия не е непозната земя за много лангобарди. През 548 година непокорния син на цар Тасон с отряд от шест хиляди гепиди и българи, нахлува в долините на реките Изонцо и Таляменто, обръщайки в бягство един византийски корпус. През същата година Герман, племенник на Юстиниян, с наемен отряд от хиляда въоръжени лангобарди, наречени „катафракти” нахлува в Италия(25)

--- Да не се надяваш на заселниците български от жени, баби и дядовци – да разбият редовна римска войска! Добре че не се намесиха мъжете, които по това време си пиели кумис с лангобардите, че лошо щеше да стане.

Две хиляди и двеста лангобардски войни с три хиляди помощен персонал са сред основните сили на византийският пълководец Нарзес. Те проявяват такова усърдие в грабежите и опожаряванията, че Нарзес е принуден да ги държи в лагара им, под охраната на византийски отряди, командвани от офицерите му Валериан и Дамян(26). При прекосяването на полуострова от Венето до Бруцио те вече бяха опознали ландшафта. Познават всички бродове, мостове, засади и знаят къде могат да се набавят хранителни припаси, къде да се възползват от слабата отбрана, какви укрепления е добре да построят преди да продължат завоеванията си. Познават също така кои области са здравословни за германския им организъм и кои са неблагоприятни. Знаят също, че най-плодородните и открити полета в същото време бяха и много смъртоносните епидемии с азиатски (като вариола, холера, чума) или индийски произход (като тиф, дизентерия, малария). Хрониките от тези времена сочат, че смъртните случаи вследствие епидемии са се проявявали предимно след наводнения и в блатисти райони (Градо, Равена и т.н.)(27). Албоин обсъжда всички тези обстоятелства със своите първенци и попълва войските си с двадесет хиляди саксонци, както и тълпи селяни от Панония, между които преобладавт българите. Цялото тактическо развитие на италийския поход доказва как лангобардите са отделяли главно внимание на срещаните трудности във връзка с блатистото състояние на завладяваните равнини особено през летно-есенния сезон, повече отколкото на действията на византийците. Балбо(28) правилно отбелязва, че „по време на цялото нашествие и обсадата на Павиа и набезите на лангобардите никога не се споменават гърците; за нито единпълководец, за нито една войска, за нито един опит за възстание, за нито една битка, за нито един

оспорен град. Защото не е сигурно дали Павиа е била защитавана от тях или от жителите й”. След преодоляване на Алпите през пролетта и завземането на подстъпа към Италия: Форте Юли (Чивидале), подножията на планината се заемат от лангобардските отряди. Албоин бърза да завземе Падуа и крайбрежието не толкова поради недостиг на храни, колкото да отдалечи своята войска от нездравословните блатисти местности. Поради това не влиза в района на Одепцо, Мантуа, Кремона и Равена(29).

--- Факти за българи няма.

Той преминава само по планинския път, където крепостите набързо падатедна след друга - Виченца, Тренто, Верона, Бреша, Бергамо и Комо. С посредничеството на епископа на Тревизо сключва мирен договор. Когато Албоин си осигурява тила, атакува Милано, гарнизонът виждайки безполезността на съпротивата, се предава. За подсигуряване на връзките и комуникациите с основната част от лангобардското племе от север, между Форум Юлии и Лигурия, гр.Верона е избран за седалище на краля, военен и административен център. В първия си брак Албоин се бе оженил за Клотсуинда (починала в 567 г., дъщеря на Хлотар, цар на франките (Хлотар или Клотар І /555–561 г./, успява за кратко да обедини всички франкски кралства ); вероятно поради тези роднински връзки франките не му се противопоставят, въпреки че са в съюз с Империята (Византия). Но той разбира, че рано или късно главната опасност ще дойде от Запад, където Прованса беше отново подчинена на византийското управление. И се погрижва за защитата си, катопрегражда проходите през Алпите. Но крепостта Тицин (Тичино), намираща се на едноименната река, все още не е под негова власт. Другите градове и крепости, или чрез изненнада или поради жестокият данъчен византийски режим се предават лесно и без бой на лангобардите (30). Освен това Албоин поддържа и сурова дисциплина сред разноплеменната си войска и не позволява изтъпления над местното насаление, каквито са вършели преди това войските на византийския пълководец Нарзес, затова и италийците го посрещат мирно и с доверие. За разлика от тях, крепостта Тичино, в която има силен византийски гарнизон сеприготвя за храбра и упорита защита. Въпреки че източниците не споменават, най-вероятна основната маса войни-защитници са били туранци под византийско командване. И Албоин при обсадата на крепостта използва също туранци (авари и българи)(31).

--- Факти за българи няма. Това че Ж. Войников пояснява аварите и българите като туранци си е негов церебрален дефект, а не на D'Amico.

Така че може да се мисли че гъстото присъстиве на българи в района на

Тичино, не е случайно, а е свързано със стратегическото значение на тази крепост за отбраната на Лангобардското кралство.

--- Откъде дойдоха тези гъсто населени българи, след като нямаше ЕДИН ЕДИНСТВЕН ФАКТ за нахлуване на българи в Италия след обещанието за “завиране на носа” в неизвестни факти? Едно абсолютно тъпоглаво изложение ползващо източници известни на всички.

Територията от Олона до Новара, както ще видим впоследствие по-подробно, е наречена „България” през Средните векове. В италианската наука има спор кой е бил главният град на този район, провъзгласен за херцогство. Албоин скоро става господар на Ивреа, Торино, Верчели и Новара. Неговите войски преминаватпрез тосканските и умбрийските Апенини, преодолявайки византийската съпротива и поставят собствена администрация в тези земи. Обсадата на Тичино е продължително, гарнизонът и се съпротивлява храбро и отблъсква лангобардските атаки. В 539 година дизинтерия поваляи една трета от франките, дошли да се бият под водачеството на Теодорих - цар на Аустразия (североизточната франкска държава, но Теодорих І умира в 533 г.,

следоватл става дума за сина му Теудеберт I, 533–548 г.), като съюзници на

лангобардите. (32). (Ж.В. Теудеберт І е женен за лангобардската принцеса Визигарда, дъщеря на крал Вахо) След три годишна обсада крепостта се предава и става окончателна столица на кралството. Но въпреки стратегическото сизначение, лангобардските велможи остават в Тичино само през зимата, а през летните горещини предпочитат по-прохладните височини край Монца и Брианца (33). При тяхното отсъствие кой оставаше да защитава Тичино? За Милано, стар имперски град, не е известно тогава да е имал херцог. Само Балан(34) посочва че Дякон посочва някой си Амон без уточнение на титлата му. И това е така защото тогава не е имало херцог. Градът остава на пряко подчинение на кралете, които са провъзгласявани за такива от племенните събори, (т.е. кралската власт все още не е наследствена). Тичино, който става политически и военен център на кралството, най-малко можеше да бъде главен град с херцогско управление. Историята сочи двама херцога на този град, и двамата с турански имена – Забан и Варнеканций. През декември 571 година Тичино вече е столица, защото там е провъзгласен крал Клеф, който умира по-късно като жертва на заговор, пронизан от ножа на свой слуга. Последният за да е слуга, не може да е с германска кръв.

Името Забан, етимологически се извежда от алтайските езици със значение офицер, военачалник. Тази дума е много близка с турските "забит" (офицер) и "забита" (полиция), както и с японските "сайбан кван" (съдия) и "сайбан" (съдя). (Етимологиите са изцяло неверни. Вж. съвр.бълг.фамилия Забунов(и). Името е с ирански произход. В шугнански, рушански, бартангски ziban, сариколски zыban, язгулемски zэban – скачам на високо, отскок, от изходното староиранско uz-buna – над основата, над земята, или Забан – висок издигнат.) Следователно той е (може би, вероятно) старшият на гарнизона [на] Клефи.

--- Факти за българи няма.

Забан заедно с Амон (Ж.В.: при чувашите се среща името Аман, Аманак, Аманей, Аманик, в чувашки аman – ранявам, повреждам, име със заплашителна етимология, аналог на древнотюркското emgän – ранявам, осъкатявам, алтернативна иранска етимология он общоиранското ama – сила, силен, авест. amavant - силен) и Родан (при чувашите Ретвен, при осетинците Рато, като етимолог.решение може да посочим иронското rаtu kænыn, дигорското rаtu kænun – извършвам, rаttæg – творец, българското ратувам – желая, стремя се към нещо.Името Рато, Ратин, Ратил се среща и при българите) се опитват да завоюват Южна Галия, управлявана от византийският неместник Мумол. Също така и имената на двамата съратника на Забан нямат германски окончания(35). Вероятно те са били от една и съща раса и действат в пълно съгласие, нахлувайки в Прованс с първоначални успехи. Маршрута на техния поход ни дава някои насоки и за владенията на съратниците на Забан. Те би трябвало да бъдат на границите на Алпите и да са съседни. Торино не влиза в тях защото е управляван от рода на германеца Агилулф. Само Верчели(36) и Астимогат да се смятат за техни владения. И тримата навлизат през прохода Магдалена дела Коце, тъй като долината Суза е преградена от византийците. Забан се насочва на запад към Дие и Валенса (Делфинато), а Родан - на север към Гренобъл. Амон тръгва на юг и действа в направлението Макон-Марсилия-Ница. Забан и Родан са посрещнати с битки и прогонени през долината на Суза през която успяват да се оттеглят, въпреки че е охранявана от византийския наместник Мумол Сисиний. Амон вместо да премине през Алпите, с бой си пробива път през възвишението Тенда по посока на Мондови и се прибира в своето херцогство(37). От това изложение става ясно, че Родан, ако не на Милано, е господар на Верчели, а Амон със сигурност е херцог на Асти. С избора на Аутари, син на Клеф, кралската резиденция е със сигурност в Тичино, за което ни съобщават хронистите,било когато слизат франките, било когато умира кралят, вероятно отровен. Какво става със Забан? Той вероятно е убит и лишен от княжеството, както това става с Дронсулф от Бреша? Ние считаме, че, след като Павиа и Милано стават кралски градове, той става херцог на „България”, в чиито граници влизат двата града, премествайки резиденцията си в селския район на (Абиатеграсо?). След смъртта на Аутари и избора на Агилулф, заварваме възстанал и барикадирал се в Тичино един друг български херцог - Варнеканций(38). В този случай етимологията ни разяснява цяла една страница от историята. „Варнеканциус” е една латинизация на Вар-е-н-кан, което означава „комендант” на гарнизона (буквално преведено „вожд над крепостта” – от ирански, вар – крепост, кан в прабълг. кана - владетел)

--- След като според тюрко-турнаците Варнеканций има иранска етимология, то очевидно е иранско-персийско име. Как така притежателят на персийското име стана българин, та и прописаха на гръцки тюрко-иранските прабългари? Голям гювеч се забърква от двамата юнаци, които минаха изцяло на свободни съчинения – с етимологии се обясняват етносите ! Живко Войников при това положение е човек създаден край стените на някоя казарма от дащно девойче и скоклив войник и от там – Войников. Къде е гаранцията, че този войник не е турчина Хасан Юсуфов, а девойчето Айше Мюмюнова? Но тъй като Хасан е войник, то и детето му по волята на Партията става Живко Войников, наместо Южук Юсуфов. Нещо подобно са и разсъжденията на нашите двама приятели по отношение на името Варнеканций. Факти за българи няма.

Следователно той е бил приближен на крал Аутари (584-590 г.) и управител на Павиа. Той се възползва от междуцарствието и тъй като е несъгласен с избора на Теодолина, вдовицата на Аутарий (39), се провъзгласява за независим господар на Павиа. Оттук и става ясно защо не в Павиа, а в Ломело става срещата на Агилулф с кралската съпруга (баварката Теодолина, вдовицата на Аутари се оженва за Агилулф в 591 г.). Съпротивата на Варнеканций е дълга, защото той срещу краля и др.германци, използва добре местността, както и добре познаващите я българи. Кралят само с помощта на аварите, водени от Какан (всъщност става дума за титла – каган), успя да завладее столицата Павия и да убие непокорника. Освен това само с помощта на аварите и славяните преминавайки през блатата успявайки да завземе Падуа, Кремона и Мантуа и крайбрежието на Истрия(40). Аварите (595), са използвали биволи за предвижването си през блатата и мочурищата (41). Източниците подробно разказват действията на Агилулф и съюзните му авари, но не дават сведения дали крал Ротари (636-652 г.) (42) при заввладяването на крайморската блатиста местност Марема в Тоскана, и покоряването на Одерцо след победата над Равена, също е използвол аварска помощ. Такива сведения липсват и за крал Лиутпранд (712-744 г.) при завземането на Пентаполиса, както и за крал Айстулф (749-756 г.) при окончателното покоряване на Равена. В своята „История” П.Дякон съобщава че крал Лиутпранд „с дълбока мъдрост винаги е съумявал да запази мира с франките и аварите”, което показва че последните лангобардски крале са водели политика на извличане на взаимна полза от отношенията и с франки и с авари. Освен това, лангобардските крале винаги са разчитали на българските си съюзници особенно при действия в по-труднопроходими области, едниствено с изключение на Агилулф, който влиза в конфликт са българите наВарнеканций, убит от него акто бунтовник.

--- Факти за българи няма, има предположителни изявления.

Не сме в състояние да изброим всички етнически германски племена и родове които са се слели с лангобардите при странстваията им в Панония и Норик. Сарматите са оставили следи в Сармата (Пиаченца), в Сармеде (Тревизо), Сармего (Виченца); панонците - в Паноне (Тренто); гепидите - във Викус Гепиди; славяните - в различните села наименовани Дзело и Село и в

едноименните определителни.Тези следи обаче са твърде малко, докато обратно - за българите документацията расте едновременно с увеличаването броя на изследванията(43).

-------------------------

(1) Хуните тръгнаха от Волга до Дунав с цар Беламир именно за да прогонят

германските племена, които са били разпръснати чак до Каспииско море.

(2) BRION MARCEL : "Attila", Corbacchio, Milano.

(3) PROCOPIO : "De bello Vandalico", 1,2 ; Gregorovius 7. "Storia della citta di Roma nel

M. E.", Vol. I, cap. III.

(4) JORDANES: "De rebus get.", c. 42-a.

(5) PROCOPIO: "De bello Coth", 1, 1.

(6) PROCOPIO : "L. C.".

(7) PROCOPIO : "L. C.", 1, 24.

(8) Procopio probabilmente qui fa supporre congiunti in unica unita miliziana gli affini

Bulgari e Messageti.

(9) PROCOPIO : "L.C.", IV

(10) MURATORI: "Annali a.555, Agathia", Hist. L. II in Rer. Ital. Scrip., Tom. I. p. 1. --

Кутри-гури, наречени впоследствие Българи, и Утур-гури са два клона от една и съща фамилия.

(11) PEROSA: "L. C.'', pag. 29-30. Според този автор той е дошъл в Италия с Албоино.

(12) TACITO C.: " Germania", c. XL.

(13) Ние сме на мнение, че келтите са от семитската раса, за което можем да

предстажим солидни аргументи. Келтите, произхождащи от Мала Азия завзеха цяла Рециа и Норико, като се смесиха с местните жители. (изцяло невярно твърдение!)

(14) DIACONO P.: "O. C.'', L. T. c. 13. Който е искал да освободи роба си, до XII век, го

е отвеждал до някой кръстопът и е произнасял думите: armund, furfreal, per impans.

(15) DIACONO P.: "O. C." . L. 1, car. 13. Скоринга (страна на скирите) и Мавринга (земя на моравите) с окончанието си сочат древни народи и алтайски говор. Ширите бяха в днешна Източна Прусия. Моравите, племе на венеди, след придвижването си по течението на Елба, влизат в Бохемия по времето на аварите, на които са били подчинени. Аута-бет отговаря вероятно на Аутаузен в Горна Бавария; Бат-аиб и Вургунд-аиб вероятно е Бетценщайн и Бургунщат от Горна Франкония. Бет и бат, което обикновено означава поселище, са от семитски произход на галските маси разполагащи се в Полша , Бохемия, Франкония. (невярно?)

(16) DIACONO P.: "O. C.", L. 1, c. 16-17,

(17) Мозе (Мойсей) е семитското название на "мойа" (вода) и "се" (спасен). Ламисион съдържа корените "лама" и "се". "Лама" е с корен от Южна Германия и е все още употребяван в италианските диалекти, където означава "тинесто блато". Показателно е че се намира съединен със семитския елемент "се". Все още лангобардска предистория е доминирана от митове и легенди, от които и наименованията на великите пълководци на народите (Мойсей, Ромул, Ламисион).

(18) DIACONO P.: "O. C.", L. 1, cap. 19. -- MURATORI: "Annali a. 476". --PROCOPIO: "De bello Coth.", L, 1, c. 1.

(19) DIACONO P.: Idem.

(20) BALBO C.: "Storia d'Italia sotto i barbari" L. 1, c. 9.

(21) Idem, L. 1, c. 33.

(22) DIACONO P. : "O.C.", L. 1, C. 27.

(23) BALBO : "O. C.", L. 1, c. 33.

(24) По този начин добре се обяснява как лангобардите, въпреки верни на техните закони с истински фанатизъм още от пристигането им в Италия, възприеха много административни структури от Византия, като определянето на херцогствата, нотариата (върховенството) на светия дворец,наименованията и функциите на центенари (стотници), декани (десетници) и салтари.

(25) BALBO: "O. C.'', L. 1, c. 33 e 34.

(26) BALBO: "O. C.", L. 1, c. 35 e 36. В тези редове намираме потвърждение за силно агресивния и хищнически нрав на лангобардите, особено когато не биват спирани от кралски авторитет. Този нрав се проявява в десетгодишното междинно кралство след смъртта на Клефи, по признанията на самия Диаконо.

(27) DIACONO P.: "O. C.", L. II e IV.

(28) BALBO C.:"O.C.', L. II, c. IV.

(29) Нездравословността на местностите, особено през летния сезон, провали всички така добре започнати походи на северните войски. Албоин не забрави че дългите обсади унищожиха цвета на готските милиции на Витиг и Тотила; и той се ограничи да го приложи само за Тичино, имайки предвид особеното значение на този град.

(30) Именно този данъчен гнет повече от нападенията и обсадите отвори вратите на италианските градове пред готите. По време на обсадата на Рим през 546 година гръцките капитани Беса и Конон, докато народът умираше от глад, трупаха хранителни припаси за да ги продават, невъзмутими пред изтезанията и самоубийствата на отчаяните.

(31) Аварите бяха именно хуни, които не живееха в градове, а в подвижни станове (лагери), като дори спяха на конете си. По тази причина гърци и славяни ги нарекоха авари - тоест без град, бидейки думата съсатвена от отрицанието а и варос. Българите, въпреки и единокръвни и съжители, се отличаваха с постоянните си иззидани поселища и с аграрната си култура.

(32) DIACONO P.: L. II, c. 26-27; L. III, c. 31. -- BALBO: "O. C.", L. I, c. 22.

(33) DIACONO P.: L. IV, c. 22.

(34) BALAN P.: "Storia d'Italia", Modena, Tip. Pont. 1894, Vol. II. L. 12. -- DIACONO P.:

L. III, c. 1-8.-- GREGORIO: "Tur. Hist. Franc." IV, 39. -- FREDEHARIUS: ep., 68.- 14 -

(35) Тези окончания почти жинаги са: in, rich, breht, eun, bald, ald, ulf, ir, und.

(36) Въпреки че историците не определят за седалище на лангобардски херцог град Верчели, според нас той е такъв. Изводите ни за това сеосновават на Лотарий I от 823 година. Той определя столиците на районите между които е и Верчели. Техният брой, заедно с подразбиращитесе градове като Пиза, Лука и Сполето, съответства на броя на херцозите, посочени от Дяконо в L. II, c. 32 от "O.C.". Не са изброени градовете, взети от папата, като Болоня.

(37) DIACONO P.:"O. C.", L. III.

(38) DIACONO P.: L. IV, c. 13, 14, 21, 23, 25

(39) От пълния разказ на Дякон се разбира, че за избора на Агилулф, ненаправен от събранието на първенците, а от сърцето на овдовялата кралица, поддържан от баварските и латинските бежанци, се получи едно широко оттегляне на легитимистката партия, начело на която стои Гизулф от Фриули за чистите лонгобарди, и от страна на българите - Варнеканций. Тук се намеси и религията поради факта, че се намесват католици и ариани. Впоследствие двете партии се редуват във възстанието -традиционалистката еретическа с Ротари и Гримоалд, другата с Ариперто Бертаридо и така (нататък) до падането на кралството.

(40) Различните лангобардски крале които желаеха да накажат възстаналите херцози с присъщо отмъщение, за да не проливат направо братска кръв, възложиха това на езичниците авари, които изпълниха поръчението с рафинирана жестокост, присъща на монголите.

(41) Обикновените говеда страдат в мочурищата от болестта наречена пироплазмоза.

(42) Според нас Ротари не е имал нужда от аварите именно защото намери в българите преданите бойци, необходими му за експедициите срещу византийците. Той беше подкрепян от всички херцози.

(43) Обикновено римляните имаха три имена: лично, бащино и фамилно, а много - и четвърто име, произтичащо от специални заслуги. Екстра- и алическите народи, включително елините, имаха само едно лично име (Сокрта, Перикъл и така нататък). Слугите и селяните нямаха лично име. Те бяха посочвани общо или с името на техния господар (Марси пуер = момче на Марс) и с името на народа или града от който произхождат (Скита Сирус Гета Дарданус). След падането на Западната Римска Империя отделните селяни бяха наименувани според националността им. Тъй като военни и селски фамилии имаха голяма раждаемост, на тях беше давано името на

господаря им (латино, византийски, готски, лангобардски), поради което срещаме Аралдус Булгари, Гандулфус Булгари, Обертус де Булгаро и така нататък. Ако войника или селянина е бил зависим от манастир или епископ, се е предпочитало името на някой светец, най-вече Андреа за българите. На на мнозина бяха дадени имена във връзка със занаята, социалната степен, физическо качество или дефект [недъг - бел. набир.]; и така до нас достигат: Кане (куче), Мансон, Мастали, Мусо, Мусачио, Камперио, Маневано, Пагано (езичник, бел. прев.), Пасаджерио (миткало, бел. прев.), Маскамбруно. Възвръщат се и някои древни имена на клана като Кадоло, Кадало, Тедици, Карано, Крум, Бозо, Гензо, Вазо, Ацо. Но всеки добър син държеше да се запази името на бащата и произхода: и ето че въпреки след много векове се запази като собствено националното име, въпреки то да е определено по време на робство и в резултат на същото това робство. Булгаро, Булгарело, Булгарино остават във фамилиите Кадолинги, Герардеска,Пустерла дори и след като тези фамилии стават могъщи феодали и сесродяват с крале и императори. Националното наименование е било толкова устойчиво, освен в личните имена, но и в топонимите (наименования на местности), че то става пътеводна нишка при историческите изследвания в Италия върху българите.

--- Факти за българи няма. Ако използваме методите за търсене на националност от имената, то Винченцо Д,Амико има етимология vinceus – свръзка и Amycus – един от кентаврите - “свръзката на кентаврите” или “коняра от конюшнята”. Е, кон ли е бащата на Vincenzo D'Amico или майка му кобила?

Глава III

Нови сведения за живота на прабългарите и по-специално за тези, населили Италия. Славянският език и расово смесване, религията с източен православен ритуал и византийската култура променят изцяло първоначалния етнически тип на Аспаруховия народ.

--- Ние не видяхме сведения, а предположения за българи в Италия с изключение тези от Павел Дякон. Как така не се намериха българите, а се търсят прабългарите? Защо не търсите пралангорабдите сеньор Vincenzo D'Amico? Или българските абдалски институти ви платиха да търсите прабългари за да утвърдят родовото дърво на Савойската принцеса? При това положение сте оправдан – и на мен ако ми платят италианците от някоя малоумна фондация за една година ще йм съчиня “История за пралангобардите” в три тома по 300 стр. всеки – това е приказката за интереса и феса.

Но това, което все едва се наблюдава в Мизия, където българите се заселват след 670-та година, се открива в Панония, където те се срещат още от 400-та година. Тук населяваните от тях земи не получават тяхното име, защото българите са зависими и плащат данъци на многобройни завоеватели като хони-авари, гепиди, лангобарди, унгарци.

--- И къде са тези български данъкоплатци Vincenzo D'Amico? Това началото на Първи том от “Прабългарската история” ли е. Много интересно, как тази “научна книга” се разпространява сред българския народ, въпреки нейната очевидна българофобска насоченост? Къде са италийците по това време Vincenzo D'Amico? Или кобилите още не са ви родили в конюшните?

Но с изключение на религията – разпространението на католицизма и по-късно на калвинизма (в Средновековна Унгария), в долините на Дунав и Тиса, се срещат данни за техния език, техния бит и външни белези. Знаменитият Геза Фехер(1) успява, въпреки и само частично, да докаже компетентно какъв ценен извор за живота на българите в Мизия, преди християнизацията е кореспонденцията между папа Никола I и бълг.владетел Борис І (2). Изхождайки от тези сведения ще можем правилно да преценим местожителствата на българите в Италия.

--- Аха, от кореспонденцията на папа Николай I ще прецените местожителствата на българите?! Вие да не сте избягали от лудницата сеньор Vincenzo D'Amico преди да напишете тази книга или българските институции там ви намериха за да ви поръчат царската заръка за “българските поселници в Италия”?

2. Българите, бидейки зависими от лангобардските, франкските и църковните феодали, е трябвало да се съобразяват със законите на своите господари;

--- Спирам да се занимавам с тази откровена антибългарска книга, която прокламира за някакви феодални зависимости между ГОСПОДАРИТЕ на българите – лангобарди и франки, след като Vincenzo D'Amico не можа да посочи един-единствен факт в който българите да са нещо други освен военно формирование. Също така напълно ясно разбирам, както редакторството на Живко Войников - Страшника – един откровено монголо-турански заблуденяк , така и позоваването на “сведения” от тази книга от “професионални историци” и културтрегери. Тези хора могат да бъдат само или пълни глупаци или антибългарски деятели, които съчиняват мръсотии за българщината. От втора глава до тук – само дивотии и дори обещанието на Vincenzo D'Amico за “навиране на носа до дъното” не даде резултати откъм страна на фактологията; той като че ли го напъха по скоро в задника си в последните няколко реда по-горе.

Боже, пази си селенията; с враговете на българщината, има кой да се справи!

Край

Burgaria и Bulgaria

bozman

Burgaria, Burgària o Burgarìa fu un antico contado dell'alto Medioevo, corrispondente all'attuale territorio occidentale e nord-occidentale della provincia di Milano (l'Altomilanese). Era uno dei contadi in cui si suddivideva la Marca di Lombardia sotto la dominazione dei longobardi e dei franchi.

Този абзац е от ит. Уикипедия. Пояснено е, че Burgària е името на древна периферна зона на римската провинция l'Altomilanese, както и като марка на лангобарди и франки. Днес това е провинция Seprio. Пояснено е още, че термина Burgarìa е contado, което ще рече, грайградска, периферна област. Нека видим как се интерпретира термина Contado di Burgaria към днешна дата:

1. Seprio

Ticino alla Val d'Intelvi, e dal Contado di Burgaria (l'odierno Alto Milanese) fino al Sotto Ceneri, nell'attuale Canton Ticino. Dal 961 il Contado è retto da una discendenza di legge salica, i Conti diCastelseprio, il cui capostipite è il conte Nantelmo, figlio di Rostanno.

Тичино Val d'Intelvi е от страната на Burgaria (днес над Милано ) , това което сега е кантон Тичино. От 961 провинцията се управлява от потомък на Салическия закон, броя на Castelseprio, чийто основател е Ърл Nantelmo, син на Rostanno.

2. Rosate

Rosate è un comune di 5.246 abitanti della provincia di Milano. Storia Borgo importante durante il Basso medioevo, fu uno dei capoluoghi storici del Contado diBurgaria, una delle contee che suddividevano la Marca di Lombardia, durante le dominazioni diLongobardi, Franchi e in parte sotto il Sacro Romano Impero Germanico.

Град Rosate е в провинция 5,246 жители. . История на селото през късното средновековие, това е един от най-исторически столици на природата на Burgaria, една от областите, които разделят марката на Ломбардия . . .

3. Arconate

Longobardi datato all'anno 568. Arconate era parte del Contado di Burgaria. In questo periodo si andava completando la diffusione del Cristianesimo a scapito della religione pagana romana e furono edificate numerose chiese, facenti capo alla Pieve di Dairago.

. . . Лангобардите от 568 година. Арконате е част от околностите на Burgaria. През този период завършва на разпространението на християнството за сметка на Римската езическа религия . . . .

4. Dairago

e la caduta dell'impero d'occidente, Dairago conobbe un nuovo periodo di splendore nel basso medioevo, quando fu capopieve ed uno dei capoluoghi storici del Contado di Burgaria, una delle contee che suddividevano la marca di Lombardia, durante le dominazioni di Longobardi, Franchi e in parte sotto il Sacro Romano Impero Germanico.

Дайраго е един нов период на разкош в края на Средновековието, когато е било църковенп зентър и една от исторически столици на природата на Burgaria, една от областите, които разделят марката на Ломбардия, по време на управлението на лангобардите, на франкска и частично под на Свещената Римска империя.

5. Crivelli

collaterale dei Sanbonifacio. I due casati vengono considerati famiglie di origine franca, perché si attenevano alla Legge Salica. Proprietari latifondisti in principio, divennero Feudatari Imperiali e Valvassori durante la prima metà del XII secolo, fino a comparire nel 1377 tra le matricole delle famiglie nobili milanesi, come Conti reggenti del Contado di Burgaria o di Parabiago.

Собствениците земевладелци в началото, стават имперски и феодални господари Valvassori през първата половина на 12 век, до появяването през 1377 сред елита от благородни семейства в Милано, като водят сметките на регентите на Burgaria окръг или на Парабиаго.

6. Canegrate

568 e Milano fu occupata nel settembre del 569. Dal 774 all'888 il territorio di Canegrate fece parte dell'impero carolingio; durante questi anni possiamo immaginare il paese come un piccolo villaggio costituito da case in argilla attorno alle quali si estendevano coltivazioni di cereali, ortaggi e viti. Successivamente Canegrate venne compresa prima nel contado di Burgaria e poi nel contado del Seprio, due delle "contee" in cui venne diviso il territorio di Milano nel basso medioevo

... окръг Burgaria и след това в окръг Сеприо, два от окръзите на които е разделена територията на Милано в края на Средновековието . . . За 8 – 9 в. Става въпрос.

7. Trecate

furono dette "comitati". I comitati franchi in territorio novarese furono quelli dell'Ossola, Lomello, Stazzona, Pombia e di Burgaria (collocato sulla riva sinistra del Ticino), a cui appartenevano anche i territori ora occupati da Trecate. L'appartenenza di Trecate al Contado di Burgaria è documentata nel testamento dell'imperatrice Anghelberga, vedova di Ludovico II.

Франкски комитати на територията на Новара са тези в Осола, Ломело, Ромбия и Бургария (намира се на левият бярг на р. Тичино) . . . .

. . . Наличието на Трекате в окръг Бургария е е документирано в завещанието на императрица Anghelberga, вдовицата на Лудвиг II.

8. Parabiago

dominazione dell'Impero Romano (I secolo a.C. - V secolo d.C.), del quale sono giunti ai giorni nostri alcuni reperti archeologici, di cui il più importante è senza dubbio la Patera di Parabiago (IV secolo). Medioevo Tra i secoli VI, VII Parabiago è capoluogo di un contado autonomo denominato Comitatus Parabiagi, probabilmente corrispondente alla Burgaria, retto dai Conti Sanbonifacio; durante questo periodo la Regina longobarda Teodolinda concede il permesso di aprire un piccolo corso . . .

През средните векове между VI и VII, Парабиаго е автономен окръг седалище на комитатуса Парабиаджи, вероятно съответстващо на Burgaria . . .

9. Castano Primo

Castano Primo (Càstan in insubre) è un comune di 10.781 abitanti della provincia di Milano. Storia Castano fu innanzitutto borgo romano ed in seguito appartenne al contado della Burgaria, poi ai conti diBiandrate che vi eressero una rocca militare, indi passò ai Visconti.

Кастано Примо е община, с 10,781 население в провинция Милано. Кастано първоначално е римско село и след това принадлежи към местността Burgaria . . .

10. Borsano

territorio era suddiviso nei tre comuni censuari di Borsano (comune dominante), Custode e Rasino. Nel Medioevo Borsano (Brossianum) faceva parte della pieve di Dairago. Dal punto di vista amministrativo, apparteneva al Contado della Burgaria, uno dei quattro contadi in cui era diviso il Ducato di Milano), e con questa fu incluso nel feudo che Federico Barbarossa attribuì il 9 giugno 1164 a Rainaldo di Dassel, arcivescovo di Colonia e arcicancelliere dell'Impero. Fu proprio qui che si combatté

. . . През Средновековието Борсано (Brossianum) е част от общината Дайраджо. Административно принадлежи на окръг Бургари, един от четири окръга, та които е разделено херцогство Милано . . .

Както виждате няма нищо общо с фантастиките на тюрко-монголския глашатай Винченцо Д, Амико за прабългарски тюрко-монголоиди, които после дали имената Бургарии и репитите му в Италия. Този измамнически материал много прилича на съчиненията на фанариотите Керамопулос и Кириакидис, само и само да задоволят заповедите на политическите си началници с цената на безобразно изопачаване на източниците.

Виждаме, че Burgari и Bulgari са две съвършено различни думи, както в латинския език, така и най-близкия му от романската група – италиански ез. Поради много близката си графичната образност, както и възможността за преход на R в L тези два термина и до ден днешен са обект на неволни или злоумишлени интерпретации. В материала на Щурман от 06/12/2009, 23:26 http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=92983&hl=бургарии, четем че материалите на Фредегарпий са дадени от ЛИБИ във вида: "Л.И.Б.И –l стр.389

ХХХ - Фредрегарий Схоластик - Хроника

…”IV.72.Eo anno in Abarorum cuinomento Chunorom regnum in Pannia surrexit viaemens intentio eo quod de regnum certarint,cui deberetus ad sucedendum: unus ex Abares et alius ex Bulgaris,collicta multetudinem,uterque in invicem inpugnarint.Tandem Abaris Burgarus superant.Burgaris superatis,nove milia verorum cum uxoris et liberis de Pannonias expulsi,ad Dogoberto expetint, petentes, ut eos in terra Francorum manendum receperit.Dagobertus iobit eos iaemandum Badowarius recipere,dummodo pertractabat cum Francis, qoid exinde fierit.Cumque dispersi per domus Baioariorum ad hyemandum fuissent, conslim Francorum Dagobertus Baioariis iobet, ut Bulgarus illus cum uxoris et liberis unusquisque in domum suam una nocte Baiuariae in terficerint. Quod protinus a Baiovaries est impletum; nec quisquam ex illis remansit Bulgaris, nisi tantum Alciocus. Cum septinientis viris et uxoris cum liberis, qui in marca Vinedorum salvatus est.(p 157 )…”, където термините Burgarus и Bulgarus се дават като синоними. Тъэй като сме свидетели на най-низки измами от тези преводи на БАН, то предполагаме че хора с такъв морал са предали изопачено и латинския текст.

Тъй като нямаме засега достъп до първоизточниците ползвани от Момзен, но въпроса Burgarus/Bulgarus остава за решаване в бъдещето. Най-безпогрешния подход при тази ситуация си остава следенето на смисъла на тандема Burgarus/Bulgarusв четеният текст. За Фредегарий имаме синоними, но тази синонимност не може да се прехвърли върху всички италиански имена Burgarus/Bulgarus/ BVLGARI, които са означени като като топоними. От тази гледна точка, произведението на Винченцо Д,Амичи си остава свободен преразказ.

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10156601859197953&set=gm.1143421485809091&type=3&theater&ifg=1