Първородната дъщеря на Римската империя

България – първородната дъщеря на

Римската Империя

Започвайки това изложение изпитах затруднение откъде е уместно да се навлезе в тресавището на Историята по този въпрос и реших това да бъде чрез заглавието на този материал. Нека да започнем с „дъщеринството” от заглавието. След като има дете и майка, кой ли е бащата, могат да попитат веднага логично разсъждаващите, решили веднага да разберат истината. Няма да пробутваме версията за девствена майка и неизвестен баща – Дух, а даваме светкавичен отговор – законното бащинство е на Градив. Разбира се това е прякора му, но какви ли не личности са известни в историята именно с прякорите си – Теодорик Кривогледи, Фридрих Барбароса (Червената брада), Сталин (Стоманеният) и т.н. Наистина Градив не притежава добродетелите на християнската моралност и има още една жена или сестра по други сведения наречена Белона. Ако сме снизходителни и му простим тази многоженственост и разюзданост на нравите, можем да го запомним и с официалното му име – Март или Марс. Това разбира се е същият онзи всеизвестен бог и тъй като на боговете и парламентаристите всичко йм е простено, продължаваме нататък.

Къде е живял таку що разпознатият татко Марс ? Дали е случаен пътник издебнал и обладал в тайна доба Римската Империя или е местен планинец на когото смъкнатите римски гащички изобщо не са били непозната гледка ? Ето какво казва за неговото местожителство (без право на работа) поета Claudii Claudiani (Клавдий Клавдиан) в „Поеми” в 1. ІІІ, 305-341 :

“ Mavors, nubifero seu tu procumbis in Haemo

Seu te cana gelu Rhodope seu remige Medo

Sollicitatus Athos seu caligantia nigris

llisibus Pangaea tenent, accingere mecum

Et Thracas defende tuos. Si laetior adsit

Gloria vestita spoliis donabere quercu”.

Audiit illa pater scopulisque nivalibus Haemi

Surgit et hortatur celeres clamore ministros.

(pp.29-31)

„Марсе, било че ти лежиш на облаконосният Хемус

или пребиваваш на побелялата от студ Родопа,

или на обезпокоеният от мидиеца Атон,

или на потъмнелият от черни дъбове Пангей,

въоръжи се заедно с мен и защити своите траки

Ако славата ти се усмихне, ще бъдеш надарен с дъб

покрит с плячка.

Чу това бащата, вдигна се от покритите със сняг канари

на Хемус и с вик насърчи бързите си служители”.

( За тази легенда говори и Flavius Vegetius Renatus – Флавий Вегеций Ренат. Това поверие или по добре да го наречем този обичай дъбовете – е когато няма дъб, друго дърво например свършва същата работа – да се кичат с „плячка” беше, беше запазен до 1975г. когато рехавата горичка от северната страна на р. Янтра по време на един еретически празник, нарочен за християнски от по-ново време, беше окичена с момински гащички. Мястото беше свещено от незапомнени времена.)

Като отминем мълчаливо факта, че Клаудиан е поет и отгоре на това арменец и, че министрите съвсем не са бързи служители, заселването на бога Марс върху днешната Стара планина (за българщината по останалите планини е необходимо да разгърнете която и да е карта на българските говори на Балканите) и защитата МУ на неговите траки е много ясно и точно изказана. Добре, заселихме бащата Бог на Войната на днешната територия на България. Как се е родила от Римската Империя чрез „ефективното вмешателство” на Марс дъщерята е следващият въпрос? Отговаряме веднага: Всички българи упоменати от първоизточниците са войници и няма НИТО ЕДИН упоменат с друга „професия”, освен Марсовата – на таткото. Което означава, че Марс е първопричината. Отделно това е изрично упоменато от арменският поет с уточнението „своите траки”.

Този въпрос има едно уточнение и един факт забелязан и изказан от г-н Йордан Табов. И той е следният: Сведенията за българите са многобройни през периода ІІ – V,VІ в. и изведнъж рязко спадат през VІ – Х в. и отново се „сгъстяват” след Хв. ще се опитаме да обясним спада през споменатия първи период и неговото огромно значение за понятието „българин”. До V в. Българите са описани и представени като войници на Римската и впоследствие на Западната и Източна римски империи и дори има едно сведение което известява за българи от двете страни на „барикадите”. Тези сведения са предимно от латиноговорящи свидетелства и от хора притежавали завидна информация, като Комес Марцелий, Енодий, Йордан и т.н. Те са били на „върха” в императорският двор и около Римските Императори, така, че едва ли е имало по осведоменио от тях. През тъмният период, и това е периода, когато християнството и носителите му се утвърждават като една нова имуществено обезпечена прослойка, която се занимава повече с догматични „семейни” спорове и свалянето на този или онзи патриарх или епископ набеден за „еретик”, но не и със светска информация, сведенията за българите чувствително намаляват. Защо ? Обяснението според мен е изключително просто и лесно. Доколкото днешните и вчерашни попове имаха интерес и реална информация за армията, дотолкова са имали и тогавашните. А единствените информации за българи са именно от свещенници от този късен период – след Vв. Ако запитате, ами къде са светските съобщения ? Лично моето мнение е, че те са унищожени от „просветената” християнска прослойка, тъй като не касаят основният въпрос за тях – християнството и въпросите свързани с него. Всичко останало е било от нечестивия и като такова изгорено, естествено. За тях е било и Е важно, кой признава „единосъщието” и който не го признава ще бъде анатемосан и което е най-важно – имота му конфискуван в полза на църквата и всички други книги изгорени – такъв е съвета дори на папа Николай І през Хв. Е, днес не е така, защото комунистите приложиха същият този хет-трик към църквата, който тя прилагаше 1100г. към останалите – конфискува й имотите. Тъй като болшинството от доказателствата са изложени в Римската теза, тук ще обърнем внимание на редица подробности умишлено или поради незнание изопачавани за да се скрие това дъщеринство и връзката на България именно с Римската империя и нейната история. Ще започнем с най-елементарното – изопачаването на имената. В движение ще коментираме, защо е направено това, като разбира се не претендираме за 100 % перфектност на коментара, но затова гарантираме 100% истинност на машинациите, които ще изложим като забелязани:

Латински извори:

1. Аларих – пост фикса „рих” масово се използва и масово се признава на германска идентичност на визигота.

Как се изписва това име от Claudius Claudian (Кл. Клавдиан) :

„ 8. De Alarici gestis in Illirico”. От „Поеми”.

превод – Делата на Аларих в Илирик.

Написано е Аларик, преведено Аларих.

2. Paulus Orosius ( П. Орозий) – Historiae adversum paganos

(Против езичниците).

13.VІІ. 32,9. Praeterea Athanaricus rex Gothorum ....

превод – Освен това готският крал Атанарих....

Написано Атанарикус, преведено Атанарих.

3.Мarcellinus Comes ( Комес Марцелин)

482.(V). Trocopai et Severini

2. Theodoricus cognomento Valamer

превод – 482.(V) По време на консулите Троконд и Северин

2. Теодорих по прякор Валамир

Написано Теодорик, преведено Теодорих.

Написано Валамер (Баламер), преведено Валамир.

4. Anonymus Valesianus – 6,30

Велезиев аноним – 6,30

…Tunc et obsides accepit, inter quos Ariarici regis filium…

... Тогава получил и заложници, между които сина на крал Ариарих...

Написано Ариарик, преведено Ариарих.

Валезиев аноним част ІІ.

9, 42......Zeno confortans Isauros …

9, 42... Зенон организирал исаврите....

пак там …Theodoricus dux Gothorum, filius Walamerici …

… Готският вожд Теодорих, син на Валамир …

Написано Цено, превежда се Зенон, написано Теодорик, преведено Теодорих, написано Валамерик преведено Валамир, написано дук, преведено вожд ( дук е военна титла, а вожд е първопоставеност пред другите).

5. Isidorus Hispalensis ( Изидор Севилски).

8. Tunc Gulfilas eorum episcorus Gothicas…

8. Тогава техният епископ Вулфила…

Написано Гулфила, преведено Вулфила, Улфила, и т.н.

6. Paulus Diaconus – Павел Дякон

ІV,39 във ІV,40 и ІV,44 Павел дякон пише за Sclavi.

Написано е „склави” или „склаби”, преведено „славяни”.

VІ, 31 …Terebelli Bulgarum regis …

VІ, 31 ... Българският хан Тервел ...

Написано крал Теребел, преведено хан Тервел. И освен това превода е двойно фалшифициран. „Български хан” не е еднозначно с „крал на българите”, където освен манипулацията с титлите и името, се манипулира и Тервел като от българска народност. Златни преводачи !

7. Ще приключим представянето на писмени паметници с още един гвоздей на програмата след горната точка.

Flavius Vegetius Renatus – Флавий Вегеций Ренат

3. De Dacorum, Moesorum Thtacumque fortitudine.

3. За храбростта на даките, мизите и траките.

Отдолу на страницата, като пояснение е написано, че „под даки, мизи и траки се разбират жителите на съответните провинции».

Такива примери има още десетки от «Гръцки извори за българската история» но няма смисъл да повтаряме вече казани неща. Другото необходимо пояснение е, че тези извори са от превода на Анастасий Библиотекар, който ги е превел от гръцки на латински. Запазеният текст обаче е само на латински и какъв е бил на гръцки може само да се предполага. Преводачите обаче са направили своето предположение за даденост на гръцкият текст въпреки, че липсва, а превода на латински, за превод на даденостите, докато той всъщност е единствен писмен източник.

Тъй като на мизи и траки се отрича правото на етнос от историците от рода на папагалите, това е допояснено - утвърдено и под текст, да не би някой да си помисли, че И той (читателят) може да е трак или мизиец. А за това, че траки и мизийци са индикирани в историята преди да съществува Римската империя и нейните провинции, никой от списвателите на сателитна история не се притеснява. Хайде сега може ли някой да обясни, защо всички имена окончаващи на «рик» се преведоха като «рих» ? Те са преведени на «рих» на гръцкият език от латинският, но защо историографите използват последващият източник, а не предхождащият го ? И защо след като по-известните персони, като Теодорик, за който като Император е писано предимно на латински, тъй като латинският е държавният език в Империята се гледа от позицията на гръцкият, който не е бил определящ за писмените държавни документи през този период ? Защо да не е меродавен например за днес изказа на грузински, след като именно на този език е записана най-древната литература на Европа или на арменският и т.н. ?

Всички упоменати люде са свързани именно с територията на днешна България и история за тези люде извън и преди тази територия не съществува (с малки изключения и то като продължение на първата история от Балканите). Има история следтяхното напускане на Балканите, но изтория преди това за тях липсва. Поради което на тези хора се приписват всякакви прелетни способности и преселения, дори и от Китай, но не и най-естественото и нормалното, че те СА жителите на тези територии от началото на писаната история. А това е казано поне от 5 древни очевидци на събитията.

От хилядите българи били се с Цита около р.Янтра, с Мундо на стените на Сингидунум, с готите в битката описвава от Енодий, българските регес споменати от Комес Марцелий в Южна Тракия и т.н. и т.н. така ли не се намери един, който да има някакъв друг талант освен да реже вражески глави ? Хайде да не сме - да предположим - толкова таланталива нация като евреи и арменци, но дори един обущар, рибар или бозаджия дори не се споменава. Винаги се говори за «българи» и нито веднъж за «българин». Българска риба има наречена в Мраморно море – български рибар обаче не. Българи на назовавани десетки хиляди, а ЗАЩО никой не е назован българин поне веднъж !? Дори в такова конфеденциално изявление като Responsa Nicolai Papae I ad consuita bulgarorum (Отговорите на папа Николай до българите) отговорите пак касаят „българите”. Верно е, че има опити да се преодолее тази параноя от множествеността на българите и отговора се приписва в превод – до княз Михаил, до Борис І или до двамата заедно, но тези опити са дребна шмекерия да се внедри нещо лично в текста, (лично име), докато такова име оригиналният текст не притежава.

Друга линия да се предотврати разбирането на същността на българите като римска бойна част е манипулацията с производните на Тракия и Мизия. На пръв поглед връзка няма, но целта според мен е все същата – да се отвлича вниманието на читателя от мисълта, че българите и съответно мизийците и траките са народности или сбор от народности, които от незапомнени времена са един войнствен народ и винаги са били сред войските на една или друга политическа човешка формация в този район. И преводачите непрекъснато повтарят това – че мизийците не са народност, а само жители на Мизия и съответното същото определение за тракийците. С което се пробутва силно дефектираната теза откъм факти, че така наречените „жители” нямат характеристиката „народност” за своето понятийно разбиране. Може би са рой насекоми, ято птици или стадо двукраки за преводачите?! Преводаческите мишления не дават отговор по този въпрос. Това обаче е парадокс – баварците са народност от Бавария, галите са народност от Галия, бритите на народност от Британия, скотите на народност от Скотия, скитите са народност от Скития, сарматите на народност от Сарматия, даките са народност от Дакия ( в примера по-горе те са упоменати като не-народност от немай къде, следствие подредбата си до мизи и траки – така да се каже жертва поради съседство) карпите са народност от Карпатите, траките обаче не са народност от Тракия, а само живеят там, и мизите не са народност от Мизия, а само живеят там.

Ето тези парадоксални простотии от първа степен на сложност се преподават и разпространяват в училищата и българският печат почти от създаването на историята като наука в България. Тази теза – за майчинството на Римската империя по отношение на България може да се опровергае с факти от вида на „българинът Тервел”, „българинът Есперерих”, „българинът Кубрат”, Курт, Кетрадес, Кроват или който си изберете от тях и т.н. от този вид, или с посочване на друга личност ( бръснар, точилар, рибар. . .) за които да е казано че е българин по народност от първоизточниците , но не и от вида на „хан Тервел”, която беше спомената по-горе. Може ли някой да посочипоне един пример от периода ІІ – VІ в. за „един българин” ? Бих се радвал да го видя този източник. Е, сега става ли поне частично ясно, защо тракийците и мизите н е т р я б в а да са народност, Марс Градив да е римски, а не тракийски Бог, а българите к а т е г о р и ч н о да са новопристигнали гости на Балканите на звездни коне и други междупланетни превози ?