Mesia hec & vulgaria

Mesia hec & vulgaria

bozman

Увод

Това е изписа от картата на Dr. Konrad Miller „Die altesten Weltkarten”. Stuttgart 1895. III, Heft. S. 1 – 13.; Д-р Г.Ценов „Произхода на българите”, стр.137., 1910. Ще припомним какво казва Dr. Miller за този надпис (в превод на д-р Ценов) :

“Само едно единствено място сочи на по-късно време, а именно „Тук Мизия и България”. Българите се установиха в Мизия след 678 г. Цялото друго съдържание на картата е старо. Притурката „тук България” ще да е по всяка вероятност отсетнешна подправка”.

Има една подробност и тя е, че Dr. Miller не превежда Тук Мизия и България, а поставя оригиналния изпис Mesia hec &Vulgaria , като уточнява по-нататък, че добавката е hec &Vulgaria . Т.е. превода Тук Мизия и България е на д-р Ценов, а не на д-р Милър. На виждането на Dr. Miller живял в края на XIX в., че българите са дошли тук през VII в. няма да се спираме, то е отдавна опровергано с многобройни паметници, за които Dr. Miller навярно не е знаел, като гимназиален учител. По спора, че името Мизия е подправено, тъй като е изписанο Mesia а не класическото Moesia също няма да се спираме, защото по надолу е изписано Iraclea , а не класическото Heraclea, което обезмисля подобен спор – явно калиграфа на картата си е имал собствено виждане по въпрос за имената, а не тяхното класическо изписване. По мнението на Dr. Miller, че е добавено hec &Vulgaria към Mesia също няма да се спираме – тази версия може да се опровергае от всеки специалист по почерците. Освен това виждаме, че надписа Mesia hec &Vulgaria заема едно голямо пространство (по географски измерения - от Сирмиум до Константинополо) където би трябвало на има някакъв друг надпис. Милер обаче не дава данни да има триене по картата, за да бъде добавен "новият надпис". Оставянето на голямо бяло поле в преписа на Евсевий, за да може там някога да бъде добавен някакъв надпис също е нереално предположение. Т.е. Милер заявява, че Mesia hec &Vulgaria е добавено изключително по съображения характерни за имперските школи, че българите пристигат на Балканите през VII в, НО не и по някакви съображения, базиращи се на самата карта. Тук ще разгледаме само превода „тук” с който д-р Ценов превежда hec, а това според нас носи вреда за тълкуване на термина Vulgaria (Bulgaria) .

Изложение

В текста на д-р Ценов, няма възражения по употребата от Dr. Miller на варианта hec . Въпреки това, той тълкува този термин като hoc (тук или там) и превода му става популярен в българските НЕТ страници, като „Тук Мизия и България”. Предложеният вариан на Dr. Miller обаче се превежда тази, а не тук, като вулгарен вариант на haec .

В този ред на мисли Мизия и България НЕ СА термини на една и съща територия, а са ДВА термина за две територии. „Тази Мизия и България”. Защо да e употребил тази Мизия, след като на картата му друга Мизия няма !?

Ето защо:

1. Графемата & е съкращение на лексемата et. Тя има следните значения:

1а. Като най-елементарен съюз И: „Тази Мизия и България”.

1в. Като обобщаващ съюз И: „и към това още”- „Тази Мизия и освен това България”; „и към нея”- „Тази Мизия и към нея България”; „ още” – „Тази Мизия, още и България”; „както и” – „Тази Мизия, както и България”; „също и” – „Тази Мизия, също и България” и т.н. Между впрочем тази графема & е измислена от старите кописти на текстове, именно за да си спестят тези пространни изписи на смисъла на съюза И , а не неговия прост вариант от 1а, който е значително по лесен за изписване от &.

2. С други думи термина „тази”, може да означава уточнение за Мизия при наличност и на друга Мизия извън обсега на картата според Евсевий. А такава има например в Мала Азия.

Виждаме, че при коректен превод на графемата & се получава по-различно разбиране на този текст, тъй като даденото „тук” от д-р Ценов тълкуване се старае да внуши, че Мизия и България е едно и също нещо, именно две понятия изписани ТУК на това място, като очевидно две понятия на една и съща територия.

Според нас, по-точните преводи посочени в 1в., не допускат такова уеднаквяване на една територия с две наименования. Те изрично дистанцират Мизия и България, като отделни термини свързани със съюза И, и като такива е съвсем естествено да заемат различни територии. Напълно е възможно това да са съседни територии, но примитивния вид на картата не позволява, да се правят каквито и да било прецизни географски заключения за местонахождението, въпреки, че като цяло местата съответстват на съответните топоними. Този прочит ( Тази Мизия и България ) също има връзка със заявената България от българските представители на VIII Вс. Събор, която е Тесалия, Дардания, Илирия и двата Епира. Тесалия, Дардания и Илирия обаче ги има на картата на Евсевий (270 - 338), като за България остава да е Пеония, Македония (където и да са техните територии според Евсевий) или нещо друго. Индикирано на България чрез нашия прочит, дава и зелена светлина за упоменатия „български епископ от Сардика” на Никейския Събор (Първия Вс. Събор – 325 г.), тъй като УКАЗВА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ по времето на този Събор, както и че Сардика (София) е вътре в тази територия и това е заявено от летописец съвременник на събитията. Както е известно територия, която да излъчи християнски епископ на първата официална църковна препирня по попските въпроси, не се създава нито за година, нито за десетилетие. Тези разсъждения водят към предполагаема наличност на термина bulgari, като верски термин изполван за част от римските войски и римските пълководци, преди да се въведе задължително християнската вяра от император Теодосий (345 – 395), който също е съвременник на Евсевий. По този въпрос може да има множество варианти на които няма да се спираме в този кратък материал. При всички положения с индикацията на Мизия и България, като ОТДЕЛНИ територи, термина България напуска рамката на паметника на Евсевий, като индикирана за първи път чрез синонима си Мизия според д-р Ценов и ГО връща назад във времето, твърде вероятно и преди края на III в.

Край