РУСКИЯ ГЕНЕРАЛЕН КОНСУЛ В СОЛУН ИВАН ЯСТРЕБОВ

В края на XIX и в началото на XX век Русия следва открита антибългарска политика по всички аспекти на българския национален въпрос. Това важи особено за Македония, където противобългарските й действия с течение на времето се засилват.

Първо, веднага след Сан Стефано под гръко-фанариотския натиск Русия се отказва да окупира Македония чрез свои войски, каквото право тя има по договора от 3 март 1878 г. като победител във войната срещу Османска Турция. Така „освободителката” реставрира турската и гръко-фанариотската власт в Македония, което влошава положението на местните българи. Те са чакали руските войски с нетърпение да ги освободят, но вместо това с руска подкрепа получават ново робство, което забавя и дори спира възрожденските процеси сред тях. За македонските българи Русия никога не става освободител. Когато те започват новия етап в своята борба за църкви, училища и истинско освобождение с оръжие в ръка, тъкмо Русия се оказва последният най-силен гарант за властта на турския поробител. Накрая през Междусъюзническата война от 1913 г., водена от България главно за освобождение на Македония, Русия не само не допусна присъединяването й към България, а съдейства за откъсването на тази изконна българска земя и за налагането на новото, още по-кърваво православно сръбско-гръцко робство над македонските българи.

Антибългаризмът на руската балканска политика изпъква много ясно, ако проследим дейността на руските дипломати на Балканите. Всички те, без изключение и без оглед на ранга, който заемат и къде пребивават (Цариград, Солун, Битоля, Скопие), в края на XIX и в началото на XX век се впускат в поредица от антибългарски прояви. Тон дава самият граф Николай Игнатиев, който като руски посланик в Цариград след 1864 г. е първият, заел се да протестира срещу чл.10 от екзархийския ферман от 1870 г., открил пътя за присъединяването чрез плебисцит на македонските епархии към Българската екзархия. .........................

Продължава в док. формата.