Напис на Ив. Владислав

† Въ лѣто Ѕ ҃Ф ҃К ҃Г ҃ отъ створенїа мира обнови сѧ съ градь зидаемъ и дѣлаемъ Їѡаном самодрьжъцемъ блъгарьскомь и помощїѫ и молїтвамї прѣс ҃тыѧ влад ҃чицѧ нашеѧ Б ҃чѧ ї въз()стѫпенїе І ҃В ҃ i връховънюю ап ҃лъсъ же градь дѣлань бысть на ѹбѣжище и на сп҃сенѥ ї на жизнь бльгаромъ начѧть же бысть градь сь Битола м ҃ца окто ҃вра въ К ҃. Конъчѣ же сѧ м ҃ца ... исходѧща съ самодрьжъць быстъ бльгарїнь родомь ѹнѹкъ Николы же ї Риѱимиѧ благовѣрьнѹ сынь Арона Самоила же брата сѫща ц ҃рѣ самодрьжавьнаго ꙗже i разбїсте въ Щїпонѣ грьчьскѫ воїскѫ ц ҃рѣ Васїлїа кде же взѧто бы злато ... фоѧ съжев ... ц҃рь разбїенъ бы ц҃рѣмь Васїлїемь Ѕ ҃Ф ҃К ҃В ҃ г. лтѣ оть створенїѧ мира ... їѹ съп() лѣтѹ семѹ и сходѧщѹ

Официален превод в българската историография:

През годината 6523 (1015-1016) от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата мъченица наша Богородица и чрез застъпничеството на дванадесетте и на върховните апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври в 20 ден, и се завърши в месец (…) в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (…) а този в (…) разбит биде от цар Василий в годината 6522 (1014) от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%...%BF%D0%B8%D1%81

Това са официалните схващания и както се изрази Чарниан – „легитимни”. Ето и някои съображения по този легитимент „превод”. По точно само за израза, който се коментира: (1)исходѧща (2)съ (3)самодрьжъць (4)быстъ (5)бльгарїнь (6)родомь (7)оуноукъ (8) Николы же ї Риѱимиѧ (9) благовѣрьноу (10)сынь Арона.

Ще вървя по цифровите обозначения. Още от сега казвам по кои преводни са ми възраженията: По това че няма изписан „българин по род” и за да бъде картинката завършена по отношение на „легитимния” превод, Никола и Рипсимия не са индикирани като „благоверни”. Всичко това е в едно изречение.

Исходѧща - две възможности:

1. Гл. от несв.вид - „исходити” – излизам.

2. Същ.им. от м.р. излизащ – от „исходъ”. Очевидно окончанието говори на първият вариант – отглаголно същ.- изходяща, излизаща, произтичаща и т.н., в този смисъл на глагола.. Тази дума е преведена от официозите „в края”. Откъде може да дойде този „край” („край” е конец на стрб.ез.) е тайна официозуновская.

3. Съ – (от инд.евр. *sъп)

3.1. Предлог с род.п. – ОТ – съ небесе – от небето.

3.2. Предлог с тв.п. – С – съ оученкы своими – със своите ученици.

3.3. Предлог с вин.п. – колкото

Тези две думи (Исходѧща и Съ ) са пренебрегнати и е лансирано местоимението „този”. Още от тук може да се предположи, че преводачите гонят някакви далечни цели с общият смисъл, а не буквален превод

(който може впоследствие да бъде стилизиран, а не както е направено – кардинално първоначално изопачаване на текста, чрез игнориране на неудобните думи).

4. Самодрьжъць – на новобългарски, тази дума се превежда „самодържецът” с пълен член или „самодържеца” с кратък, тъй като това се изисква от предлога СЪ, в случаят „от”.

Дотук тези три думи, следващи след липсващия текст означен с многоточие след месеца обозначаващ завършването на крепостта ( с червено в превода), говорят, че се е осъществила някаква дейност за което причината е самодържеца и тази дейност или нейната причина е „изходяща от самодържеца” т.е. той е нейната първопричина. Нататък.

5. (4)быстъ (5)бльгарїнь.

5.1. Быстъ – този изпис може да съществува в два варианта:

5.1.1. – быстъ – сигм. аорист (мин.св.вр.) за 2 и 3 л. ед.ч. използван вместо „бы” – стана (който стана), случи се (което се случи).

6. быстъ – аорист „быхъ” или быстъ от бъд.вр. на гл. „съм” – Быти, есмъ, еси – биха, бих, си, като спом.гл.форми на условно наклонение.

При сказателното естество на текста, „быстъ” очевидно не може да бъде „бях”, което би било нормално, ако повествованието се водеше от 1 л. ед.ч., така, че остава варианта от 5.1.1. – стана, случи се, бидейки, получи се така и т.н.

7. Българин няма какво да му коментираме.

Дотук текста има вида („Неизвестната деятелност” от повреденият текст”, да я наречем „Деятелността”) :

„Деятелността” произтичаща от самодръжеца който стана (бидейки) блъгарин . . .

Нататък.

8. Родомь – Гвоздея на представлението ! Преведено „беше по род”.

За да бъде такъв превода, обаче се изисква "родъ" да е в им. п. = вин. п. "Родъ" обаче е в тв. п. ( за причина) - родомь. [ст.б.: аште къто бѣдоѭ оукрадетъ (ако някой открадне ) ]

Примери:

„Сий бѣше родомь моуринь” - Сий беше, родéн мавър (по речника на Миклошич – стр. 802)

„Павъль жидовъ бѣ родъмь”- Павел евреин бе родéн – (пак там).

Ето това фактологично пояснение липсва в изказа на горе – бѣ или бѣше „по род”, поради което това не може да бъде индикация за родова принадлежност, а индикация за семеен произход – кой от кого произлиза, чий син е. И това не е пояснение, че самодръжеца е българин по род, а че внука е от родът на Никола и Рипсимия, съответно син на Арон. И самодръжеца не е "по род" (за което както казах, липсва гл. бѣше), а ОТ родът на тази фамилия (указано с гл. быти – „бъдейки”, „Е”, ОТ тази фамилия).

Другото положение в което „род” може да се яви с окончание „омъ” е вин п. с въпрос „на кого”, който в среднобългарския преминава (се заменя) от дат.п. със „кому” и е обст. д. към подлога, а не пряко допълнение. Пример:

„ Преданы боудете родомъ” (Миклошич, bus 275).

Какъв е превода дотук:

„Деятелността” произтичаща от самодръжеца който беше блъгарин, родéн внук на Никола и Рипсимия . . . „

или

„Деятелността” произтичаща от самодръжеца който бидейки блъгарин е рóден внук на Никола и Рипсимия.

Пояснението "родéн (като) внук на Никола и Рипсимия " е странно за ухото на съвременният българин, но за времето, когато мъжете имат освен законна жена и наложници (робини), то указването на законното потекло ( т.е. дете от законната жена, а не от наложница) е било от първостепенно значение за кланова принадлежност.

9. Благовѣрьноу – преведено – „благоверните”. Нито в старобългарския, нито по-късно „ОУ” се явява като окончание за мн.ч. То не индикира също и Рипсимия (поради липса на окончание за ж.р.) тъй че единственото му обяснение е, че то се отнася за Арон, като освен това е точно на определеното за това място – „благоверният (йм) син Арон”.

Превода дотук:

Деятелността произтичаща от самодръжеца който беше блъгарин, рóден внук на Никола и Рипсимия, от благоверният йм син Аарон . . .”.

„Благоверният син” очевидно има за цел да поясни, че внука не е незаконно роден (тъй като Арон има и наложници, от които също може да има синове и дъщери), а от законната му съпруга и следствие на това законен наследник на фамилията. Всичко това е пренебрегнато и „благоверността” е приписана на Никола и Рипсимия, чрез изопачаване на текста. Това показва, че преводачите на споменатият текст, не са имали за цел да направят достоверен превод, а да угодят на политически и попски разбирания към момента на превода.

Това изследване няма претенциите за последна инстанция в съжденията, но се надявам, че основната му насока по фундаменталните въпроси е правилна, което ми дава основания и да го публикувам за да привлека вниманието към този проблем.