ИзслѢдоваiя и замѢтки князя П. А. Оболенского по рускимъ и славѦнскимъ древностѦмъ

“ИзслѢдованiя и замѢтки князя П. А. Оболенского по рускимъ и славѦнскимъ древностѦмъ ...”

Санкт Петербургъ 1875

Коментар boцman

Как известно, Константин Багрянородный в своем описании приема

Ольги упоминает и о ее духовнике, пресвитере Григории,

присутствие которого при великой княгине, как легко догадаться,

было не по вкусу грекам. А что "папас Григорий", упоминаемый

Константином Багрянородным, и болгарский пресвитер Григорий-мних,

сотрудник болгарского царя Симеона-книголюбца, есть одно и то же лицо,

это доказано весьма обстоятельно в сочинении князя М.Оболенского

"Несколько слов о Первоначальной русской летописи" (Москва, 1870 г.).

Архимандрит Леонид

http://www.kray32.ru/interes010.html

Както е известно, Константин Багренородни в своето описание по

приема на Олга упоменава и презвитер Григорий - нейният духовник,

присъствието на когото при великата княгиня, както лесно можем

да се досетим не е било по вкуса на гърците. А по това, че παπας Григорий,

споменат от К. Багренородни и българският презвитер Григорий-мних,

сътрудник на българския цар Симеон-книголюбец са едно и също лице е

доказано най-обстоятелствено в съчинението на княз М. Оболенски.

“Няколко думи за първите руски летописи” (Москва, 1870 г.).

Архимандрит Леонид

Защото тя показва, че той нито е бил някакъв български „дезидент емигрант“, недоволен от „засилената провизантийска политика на българския цар Петър“, каквото мнение е умишлено създадено в руската историография и е възприето дори от Оболенски, нито пък един от многобройните преводачи около цар Симеон. Тази негова титла ни дава основание да допуснем, че Григорий отива в Киев в официална мисия при великата киевска княгиня Олга. След като знаем вече за отношението на Олга към българската царска династия – данните за това, че Олга е била по всяка вероятност дъщеря на цар Симеон, архим. Леонид открива в руски летописи и публикува едва през 1888 година – целта и значението на тази мисия стават от само себе си ясни. Но Олга е също така роднина по сватовство и с византийския император Константин Багренородни, който от своя страна е братовчед на българската царица Мария-Ирина, съпруга на брат ѝ Петър. Тези отношения определят и положението на Григорий като главен съветник на Олга при нейното посещение в Цариград – а не като един вид „свещеник-изповедник“ на „още некръстената“ руска велика княгиня. Те определят и отношението на император Константин Багренородни към него, но изясняват също титлата, с която византийският император го споменава в книгата си за церемониите: παπãσ (= отец, т.е. висш църковнослужител), а не πáπασ (=поп). Това обяснява и отрицателното отношение на гърците към българския свещеник, макар и в случая той да се явява като член на руската официална делегация, а не представител на българската църква, която за гърците е схизматична и по това време Цариградската патриаршия не поддържа никакви отношения с нея.

АсенЧилингиров,стр.12, http://www.bulgariistoria2010.com/booksBG/Asen_Chilingirov_Simeonov_Sbornik_2.pdf

У в о д

Материалът на княз Оболенски се отнася като цяло към изследванията и споровете за мястото на старобългарската книжнина при формирането на руската култура и писменост в периода Х – ХVІ в. Това културно формиране днес е известно като “първа вълна” от Балканите към Русия и ответната “втора вълна” от Русия към България през периода ХVІ – ХІХ в. Имаме два основни момента по проблемите на „първата вълна”. Единият е, че старобългарските паметници са били основата за руското културно развитие, като най-сериозен представител на тази линия е акад. Шахматов и вторият, че руската култура се е породила самосиндикално в преводи директно от гръцки паметници, без чужда намеса, като най-главен застъпник е проф. Истрин - двамата живеят и творят по едно и също време. Академик Шахматов основава тезата си, върху изводи от изследвания, че “Основният свод „Повести временных лет” се предшества от 1. Древен Киевски свод, съставен вероятно от киевската митрополия около 1039 г., 2. Древен Новгородски свод, завършващ към 80 г. на ХІ в., 3. Киево-печорски свод, съставен в началото на 70 г. на ХІв.,4. Начален киевски свод, обединяващ текстово третият и втория свод, Хронографа и други източници” А.А.ШАХМАТОВ - ОБОЗРЕНИЕ РУССКИХ ЛЕТОПИСНЫХ СВОДОВ, стр. 362. От където прави извод, основан на лингвинистични и морфологически анализ на паметниците, че „ древна българска летопис е послужила за съставянето на Древният свод, като образец и главно основание, откъдето руският летописец е почерпил както летоописанията, така и своята фразеология” „Разысканiя о древнѢйшихъ лѢтописныхъ сводахъ”, С. Петербург, 1908 г., стр. 486.

Тази „древна българска летопис” е именувана от д-р Асен Чилингиров „Симеонов сборник” и около този труд се водят спорове дълги години, като естествено никой не се интересува от доказателствата на проф. Шахматов и се изтъкват чудновати и дори откровено малоумни основания против Симеоновия сборник. Едно от тях е публикувано от проф. Драгова в http://de-zorata.de/sites/forum/index.php?topic=189.15 и доказва доколко тези проблеми са извън периметъра на мислене на съвременните български официози:

Проф. д-р Надежда Драгова:

- първата беше, че чуждестранните участници, особено съветските, открехваха нещо, но не го доизговаряха и ни оставиха в смут;

- а втората тревога се появи от нашите колеги, представители на официалната българска наука. Те ехидно, щом пристигнеха на конференцията, един след друг ни задаваха на висок глас въпроса: “А къде е тази Симеонова библиотека? Покажете ни я да я видим – защо сте я крили от нас?”

Искат да им се покаже паметника или паметниците „учените другари” които са ползвали руските кописти преди 800 г. , не е шега, а съкровено научно желание! Защо не искат да им се покажат паметниците на старобългарската писменост от руските хранилища, които никой не е виждал, изглежда не им е поръчано да питат.

Дали пък същият тип социалистически кадри в научни форуми по физика не искат да им се покажат рентгеновите лъчи ?

Произведението на княз Оболенски може да се отнесе най-общо казано към групата застъпваща теорията изказана и обоснована от Шахматов и като допълнителен аргумент се изтъква присъствието на презвитер мних Григорий в свитата на Великата Княгиня Олга при посещението й в КПол. Тъй като това присъствие на Григорий се репродуцира безкритично от всички пишещи по този въпрос, като “Присъствието на българския презвитер мних Григорий в свитата на княгиня Олга в Кпол”, ние ще се постараем да представим аргументи говорещи съвсем други неща, освен всеизвестните заявления на Архимандрит Леонид и други основни фигури в тези прения. Целта е да покажем, че безкритичното и дори бихме добавили, безотговорно приемане, че презвитер мних Григорий е „свещеника Григорий” от свитата на Олга, не само не помага, а определено вреди на доводите изказани от проф. Шахматов. Тези аргументи ще ги изтъкнем на фона на произведението на княз Оболенски, което ще ни послужи като канава, както сме правили и при други критични бележки. . . . ..

Целият материала в долу в doc. формат.

В pdf формата е фундаменталното изследване на Шахматов по въпроса за първоизточника на руските летописи - Лаврентски, Ипатиевски и т.н.