Limes и Limitanei

Limes и Limitanei

Ванко Ванков

„Границите на Римската империя са брънката, която свързва толкова много страни. Те освен това определят връзката между държавите от бившата Римска империя и тези извън нея, защото всички римски предмети, които сега са изложени в музеите далеч от империята са минали през тези граници. Границите на Римската империя доскоро разпокъсани вече съставляват обединяващ елемент на съвременния свят.

ЮНЕСКО има удоволствието да е съпричастно към това начинание, да бъде осведомена широката аудитория за предложенията, свързани с по-доброто осмисляне и закрила на границите на една от най-големите световни държави.”

Francesco Bandarin - Director, World Heritage Centre, UNESCO

/ Франческо Бандарин - Директор, Център за световното наследство, ЮНЕСКO /

Изучаването на военната организация на римската армия в граничните зони доведе до разбирането, че термина „Limes” трябва да се разглежда, като система за отбрана употребявана по границите на Римската Империя от първи век насам,че термина индикира перманентните дефанзивни структори или формалната военна и административна организация.От гледна точка на Империята, римската армия в граничните зони е била организирана в така наречените Limes-системи - фортификационни съоръжения свързани помежду си с пътища по фиксираните граници на империята, често, но не навсякъде маркирани от реки. Модерното разбиране на термина Limes, може да се изрази в едно изречение като: - Limes, това са пътищата, наблюдателните кули и фортовете по граничните зони, бойните единици служещи в тази зона са Limitanei - термин който директно произхожда от значението на термина Limes.

Целта на този постинг е да разгледа термина Limes, като се обърне внимание на неговото разбиране от античните автори през различните периоди от историята на Империята, както и свързаните с тях Limitanei /burgarii/.

1.Значение на термина Limes.

През ранния период на империята термина Limes е означавал гранични пътища. Professor Piotr Dyczek (University of Warsaw) в „ The lower Danube limes in Bulgaria” /Долнодунавския лимес в България/, отбелязва:

…”Рим винаги е реагирал бързо на местните проблеми и е изработил добър начин за тяхното индивидуално решаване. Всички гранични войскови конструкции са били свързани с пътища, част от които са били главни транспортни артерии. Затова не е учудващо, че терминът limes в началото е означавал гранични пътища.”

В настоящия материал, ние ще се позоваваме на работата на Benjamin Isaac: - ”The Meaning of the Terms Limes and Limitanei „ / основно по въпроса за значението на термина Limes/, както и на други автори, но с направените заключения, не ще ангажираме никого от тях - които ще цитираме.

А. Военни пътища.

Както вече отбелязахме, според съвременни автори: - ”терминът limes в началото е означавал гранични пътища”, в подкрепа на това становище ще се спрем на някои цитати от :

Marcus Velleius Paterculus (c. 19 BC – c. 31 AD) , и Publius (or Gaius) Cornelius Tacitus (AD 56 – AD 117).

I. Velleius II, 120 ( Tiberius in A.D. 10 ):

…”arma infert quae arcuisse pater et patria* contenti erant; penetrat interius, aperit limites, vastat agros, urit domos, fundit obvios”…

…Той атакувал врага, когото pater et patria* щял да е доволен да контролира ( възпира); той проникнал по-далеч във вътрешността…, проправени пътища, унищожени полета, изгорени домове, говорят за това …

(…)* pater et patria –(Pater Patriae - баща на отечеството) — древноримска почетна титла, давана от Сената за изключителни заслуги пред Републиката или Империята.

Този цитат акцентира върху военния път който Tiberius конструирал през труден терен във вражеска територия /по Рейнската граница на Империята/, по време на завоевателна кампания.Тук термина ”Aperit” / aperit limites / индикира изграждането на път / както много често се употребява – според B. Isaac - става въпрос за проправени пътища, които Germanicus използва /.

1. Tacitus, Ann. 1, 50 (Germanicus in A.D. 14 ):

2. За сравнение:

3. http://www.sacred-texts.com/cla/tac/a01050.htm

4. / Tacitus: Annals Book 1 [50] /

5. …”at Romanus agmine propero silvam Caesiam Limitemque a Tiberio coeptum scindit, castra in Limite Locat, frontem ac tergum vallo, latera concaedibus munitus.”

6. Но римският генерал, в ускорен марш, премина през гората / отвъд Рейн - Caesian forest /, отваряйки пътя, който Тиберий пръв изгради (или, който Тиберий е започнал да изгражда) и постави лагера си по /направление на/ пътя, подсилвайки своя фронт със земен насип, фланговете - с палисади…

7. В посочените цитати термина „Limes” се отнася до - Военни пътища. Germanicus, в своята кампания през 14 A.D. използва военния път конструиран от Tiberius през 10 A.D. Ясно е казано,че той пресича през гората по споменатия път. Що се отнася до този цитат, понякога се възразява,че израза „scindit” не е употребен в смисъл на прокарвам /както е на посочения адрес, където в английския превод е казано … „and the barrier which had been begun by Tiberius” /. Но всъщност с цитата е внушено,че Germanicus пресича укрепителната линия конструирана на вражеска територия, предназначена да маркира и защитава територията към която Рим претендира.Както казва B. Isaac, по принцип не е възможно да се претендира за нещо, което не е завоювано или не е обект на завоюване. Следователно, възражение като това игнорира военните реалности през античността, и ето защо израза „Scindit” поражда представа за път / конструиран през трудно проходими гористи местности - както е в случая/, по които безопасното преминаване и комуникация са от първостепенна важност за атакуващите сили. Ето защо реалната прдестава за израза, дава цитата … „opening up a road which Tiberius first constructed”… , който посочваме и към който се придържаме.

8. 3.Ann. II, 7 (Germanicus in A.D. 16):

9. …et cuncta inter castellum Alisonem ac Rhenum novis limitibus aggeribusque permunita…

10. Цялата земя между крепостта на Alisonem и река Рейн, сега е изцяло обезпечена с нови военни пътища, построени край мочурищата.

11. Преди всичко, трябва да подчертаем,че това е граничната зона на империята и както е видно от цитата, тя е обезпечена от „нови военни пътища”, което говори за фортификационна система / от военни пътища/, конструирана така,че да позволява движението на военни части в новите завоювани територии, както и начин за защита от враговете. Термина „aggerеs” е обяснен в друг цитат на Tacitus от 15 A.D., в който се говори следното: - Germanicus изпрати Caecina / Aulus Caecina Alienus / напред ,…” ut occulta saltuum scrutaretur pontesque et aggeres umido paludum et fallacibus campis imponeret ”… да проучи непознатите гори и построи мостове и пътища.

12. /Това са военни пътища построени през трудно-проходима местност укрепени с диги./

13. 4.Frontinus , Strat . I, 3, 10:

14. Imperator Caesar Domitianus Augustus, cum Germani more suo e saltibus et obscuris latebris subinde impugnarent nostros tutumque regressum in profunda silvarum haberent, limitibus per centum viginti milia passuum non mutavit tantum statum belli, sed et subiecit dicioni suae hostes quorum refugia nudaverat limitibus… actis.

15. Когато германците според техния обичай непрекъснато атакуваха нашите сили от своите гори и непознати скривалища, безопасно отстъпваха в дълбините на гората, Имератор Caesar Domitian Augustus, с помощта на сто и двадесет мили военни пътища,не само промени хода на войната, а покори враговете, чиито убежища, той направи достъпни посредством пътищата, които построи.

16. Ситуацията е същата, както описаната досега, построяването на военни пътища проникващи във вражеска територия, позволява на римските бойни части да се движат безопасно, постигайки тактическо предимство над врага.

17. Посочените цитати произхождат от I-ви и началото на II-ри век и се отнасят до четирите кампании в Германия. Всички те описват една и същата стратегия, преодоляване на трудни терени от римската армия, чрез построяване на пътища. Думата „Limes” тук не означава граница или фронтова линия, а означава гранични военни пътища използвани в контекст на завоюване, а не на защита.

18. И накрая един фрагментарен надпис, в който термина „Limes” е употребен в смисъл на военен път, CIL III, 3157 (cf. 8663; 14239/4) от A.D. 179:

19. Val(erius) Val(ens) v[et(eranus)] ex (centurione) limite[m] pub(licum) praeclus(um)…aperuit.

20. Valerius Valens, ветеран и бивш центурион проправи публичен път, който беше недостъпен.

B. Граница

1.SHA / Scriptores Historiae Augustae /, vita Hadr. 12:

In plurimus locis, in quibus barbari non fluminibus sed limitibus dividuntur, stpitibus magnis in modum muralis seapis funditus iactis atque conexis barbaros separavi.

В много области, където варварите са отделени [от империята] не от реки, но от сухоземни граници, той [sc. Hadrian ] ги изолира с високи колове, забити дълбоко в земята и завързани заедно, така че да образуват палисада.

От посочения цитат е ясно,че думата „Limes” е употребена в смисъл на укрепена граница, въпреки,че ние не можем да сме сигурни в това, доколко SHA рефлектира терминологията от втори век, то е очевидно,че позоваването е по-скоро до земна граница, която впоследствие е подсилена с палисада. От текста е ясно, че се нарича „limes”, преди Hadrian да изгради постоянна структура, за да я маркира като такава.

2.Itinerarium Antonini (O.Cuntz, Itineraria Romana I,(1929))

(a) p. 71, 464:

Iter Britanniarum … A limite, id est a valo, Praetorio.

Пътят в Британия ... от границата, която е от стената, до Praetorio.

(b) p. 16, III:

Item a Capua Equo Tutico ubi Campania Limitem habet.

Също така, от Capua до Equo Tutico където е границата на Кампания.

© p. 10, 73:

Item iter quod limitem Tripolitanum per Turrem Tamalleni a Tacapes Lepti Magna ducit.

Границата ( limes ) на провинция Британия служи като „caput viae”; по начина на обяснение („id est”) и е добавено, че границата е отбелязана от „стената”. С други думи, границата е описана като "стена", но това обаче не означава, че „limes” е всичко друго, но не и провинциална граница. Може да се отбележи, че „стената” /„the wall” / никога не е посочвана като „limes” в надписи, а винаги като „vallum” /укрепление / - както е в случая - e.g.RIB 2034, 2200, 2205.

/ B. Isaac отбелязва, че същият източник използва думата за граница в рамките на Италия (Кампания), където, разбира се, няма система за отбрана през този период. Тази употреба, според него, след това се отразява на терминологията от трети век./

COMPANION TO ROMAN HISTORY

BY

H. STUART JONES, M.A./ FELLOW OF TRINITV COLLEGE, OXFORD /

На стр. 250, H.S. JONES , отбелязва, че „limites”, … не съвпада с крайната граница на военната окупация. Извън „vallum” – а на Добруджа беше легионния лагер на Troesmis /където е бил дислоциран V-ти Македонски легион/: на изток от Aluta е дислоциран нередовен корпус, съставен от сирийските стрелци, burgarii и veredarii от „Daciae inferioris”…

3.ILS 451, Acta Arv., II August A.D. 213:

[The Emperor] per limitem Raetiae ad hostes extirpandos barbarorum [sc. terram vel sim.] introitures est…

Императорът е на път да премине границата на Raetiaе във варварски [земи], с намерение да унищожи врага.

5.R.G.Goodchild and J.B.Ward Perkins, JRS 39 (1949), 91 (AE1950, 128), A.D. 244-6:

[The Emperor Philip and his son ] regionem limi[tis Ten]theitani partitam et [eius] viam incursib(us) barba[ro]rum constituto novo centenario [-] prae[cl]useru[nt]…

Надписът е силно повреден, но изглежда достатъчно ясeно, че се отнася до граничния регион Tentheos и пътя през него (?), които бил затворен (?) до варварските нападения. Докато позоваването е очевидно до военни дейности, няма нищо което да предполага,че терминът limes означава повече от "граница" (или, евентуално, гранична област ).

6. CIL VIII, 22765(ILS 8923), A.D. 262/3:

[The Emperor Gallienus ] castra coh(ortis) viii Fidae opportuno loco a solo instituit operantibus fortissimis militibus suis ex limite Tripolitano.

(Император Gallienus) основа нов форт за кохорта VIII Fidae на подходящо място чрез труда на най-смелите си войници от limes-а на Tripolitania.

Ние имаме два надписа от трети век в които термина Limes е употребен като индикация на границата на империята. Дори надпис No(6) не може да подкрепи твърдението, че limes се отнася до военни дейности или организация. В надписите limes винаги е географски определен, и дори когато се използва, като означение на граница, нито един от обсъжданите източници не говори за него като нещо, построено или положено.

/ Когато е посочено, че limes е „направен”/построен, положен и т.н./ - термина е употребен в смисъл на военен път./

Терминът Limes не се използва в този период, за да индикира постоянни отбранителни структури или официална военна и административна организация, както се предполага в съвременната литература. Да се говори за Limes в този смисъл е некоректно; по същата причина така наречените „Limes congresses”, по-скоро трябва да се наричат конгреси на „Roman Frontier Studies”.

Може да се добави, че Mommsen, въз основа на етимологично обсъждане на термина, предложи необмислената хипотезата, че Limes винаги са имали двойна структура, състояща се от ивица земя, маркирана от двете страни, както от вътрешната, така и от външната страна на границата. Въпреки някои очевидни недостатъци, това понятие е широко прието, например от Brunnow и Domaszewski, който продължиха да търсят вътрешната и външната Limes в Арабия, вследствие на погрешни схващания - Benjamin Isaac.

Особен интерес представлява надпис CIL III, 3385 ,/ от втори век/, като индикация на военните структури.

/ CIL III, 3385, разглеждан от А. Alfoldi, Archaeologiai Ertesito 3 / 2 (1941), 40-8, 28. /

Imp(erator) Caes(ar) M(arcus) Aur(elius) [Commodus] Antoninus Aug(ustus) Pius Sarm(aticus) Ger(manicus) Brit(annicus), pont(ifex) max(imus), trib(unicia) pot(estate) VI., imp(erator) IIII., co(n)s(ul) IIII., p(ater) p(atriae), ripam omnem burgis a solo exstructis, item praesidi(i)s per loca opportuna ad clandestionos latrunculorum transitus oppositis munuvit per [L. Cornelium Felicem Plotianum ] leg(atum) pr(o) pr(aetore).

Император Commodus усили цялото поречие на реката с нови кули и фортове поставени на подходящи места за защита от незабелязано пресичане на конници и др.

Както е видно от този надпис думата/термина/ Limes липсва. Военните термини употребени тук са: - burgi, praesidia, munivit, latrunculi, със същото значение !!!

Казаното до тук относно термина „limes”, може да се обощи със следното:

1. Източниците, отнасящи се до германските кампании на Рим през първи век, използват термина „limes” като описание на изграждането на военни пътища.

2.От края на първи век до трети век термина „limes” се използва за обозначаване на сухопътната граница на империята. Като такъв, той не се отнася до организацията на военните структури, нито се използва за обозначаване на речна граница, в този смисъл терминът де факто, не е често срещан преди четвърти век.

3.От четвърти век термина „limes”, официално е използван за обозначаване на гранична област под командването на Dux.

Промяната на смисъла съвпада с реформите на Diocletian и Constantine. С течение на времето limes започва да се използва като географско понятие - вместо административно.

4.Няма термин на латински, който да индикира „limes”, така както модерната наука го характеризира: - гранична бразда, полоса или просто поредица от маркировъчни обекти.

LIMITANEI

Както вече отбелязахме, през периода на късната римска империя, войските служещи на границите са били наричани „limitanei”, термин който директно произхожда от значението на термина „Limes”. Ето защо, изясняването на смисъла, на термина „limes”, което до тук накратко направихме, следователно ще бъде от значение за разбирането на термина „limitanei”, и връзката му с - burgarii. Тъй като естеството и организацията на тези сили са предмет на спор, то преглед на наличната информация /доколкото е възможно /, се надяваме да бъде полезен за тази цел.

В общественото пространство битува тезата,че войските служещи на границата на Империята, от трети век насам са фермери / peasant militia /, които са култивирали земята дадена им от Императора и са изпълнявали и задълженията си по охрана - по „съвместителство” / Mommsen /. Това разбиране е общоприето, въпреки, че учени като W. Seston и A.H.M.Jones аргументираха срещу него, но техните аргументи обикновено са пренебрегвани или приемани с недоверие. Luttwak, например признава, че има много противоречия в споменатата теза, но не я напълно отхвърля: - Едно нещо обаче е сигурно /според Luttwak/, че през четвърти век редовните войски, които са охранявали границите на Империята в съответствие с генералната тактическа доктрина, са „дали път” /заменени / на нередовните сили – така наречените „peasant soldiers” (фермери - войници), които са обработвали собствените си ферми и осигурявали позиционна отбрана.

Както и при разглеждането на термина „limes”, така и тук ще се позовем на източници - в приблизително хронологичен ред, които се отнасят до въпроса и потвърждават факта,че „Limitanei” / burgarii /от късната империя не са фермери / peasant soldiers- militia /. Те са военни единици под командването на Dux limitis.

Както Ви е известно, основни източници за състоянието на армията през разглеждания период са:

1. Notitia Dignitatum - която ни дава информация относно командната структурата и разпределението на армейските единици.

2. Източници, съдържащи информация относно военните дела.

3. Артефакти от крепости, пътища и т.н.

Правя това уточнение с уговорката,че в този форум, до тук и по трите точки, вече бе предоставена информация и те са обсъждани в самостоятелни теми. Ето защо тук ще се спрем само на някои аспекти от посочените източници, с намерение да пристъпим по-прегледно към изводите.

Въпреки това е необходимо да подчертаем,че информацията предоставена от тези източници е необходимо да се комбинира с модерен научен метод , само ако недостатъците на всеки източник са напълно взети под внимание, както следва:

- Трябва да се има предвид,че „Notitia Dignitatum” е пълен и точен, но все пак - бюрократичен списък.

- Всеки, който използва източници без да се съобразява с разбиранията на техните автори /доколкото е възможно/ по разглежданите проблеми, може сериозно да бъде подведен, още повече,че термина Limes често е употребяван / от античните автори/, като нещо което се разбира от само-себе си, като даденост, и ето защо в техните сведения често липсват особени подробности, когато се отнасят до армията и нейните активи по границата.

- Артефакти разглеждани, сами за себе си, без необходимата консолидация с други източници води до заблудата да се предположи, че човек винаги може лесно да разбере същността на разглеждания проблем.

Два основни момента бележат същността на разглеждания проблем:

(а) Естеството на реформите, проведени от Diocletian и Constantine .

(в) Организацията на армията след тези реформи.

По тези въпроси ние също се спирахме в рамките на съответните теми .

Източници отнасящи се за limitanei - както следва:

1.SHA, Severus Alexander, XVIII, 58, 4:

…sola quae de hostibus capta sunt limitaneis ducibus et militibus donavit ita, ut eorum essent, si heredes eorum militarent…

…земи, завзети от врага, дадени на duces и войниците в пограничните райони, ще останат техни, ако те продължават да служат в армията…

Според SHA /"Scriptores Historiae Augustae"/, първите limitanei се появили при Marcus Aurelius Severus Alexandrus; 1 X 208 - 19 III235) , / (a) CTh VII, 15, I (29 April, A.D. 409) /. Такова твърдение, е получило подкрепата на Mommsen / Mommsen Th. Das romische Militarwesen seit Diocletian. S. 200./, дълго време е приемано от учените без възражение . Въпреки това, последните проучвания върху методите на работа на автора (или авторите) на имперски биографии, хвърлят светлина към проблема за произхода limitanei. Тук ние се ограничаваме само до твърдението, че, въз основа на информацията, съдържаща се в съответните едикти, можем да се доверим на Малала, че limitanei вече са съществували при Диоклетиан. Gaius Aurelius Valerius Diocletianus,- Император от 20 XI 284 до 1 IV 305.

2.Eumenius, Panegyrici Latini IX, 18, 4 (A.D.)

Nam quid ego alarum et cohortium castra percenseam toto Rheni et Eufratae limite restituta.

Защо трябва аз да изброявам крепостите на alarum и cohortium възстановени през цялата limes, по река Rhine /Рейн/ на Histrus и Euphrates / Ефрат / ?

Тук имаме много ясна препратка към възстановяване на военната инфраструктура в различните раздели на имперската граница.

3.Malalas, ed.Dindorf, 308 (above, p. 136):

[Диоклециан също основава „castra” в „limites” от Египет до Персийската граница]

…τάξας έν αύτοϊς στρατιώτας λιμιτανέους , προχειρισάμενος καί δοϋκας κατά έπαρχίαν ένδοτέρω τών κάστρων καθέζεσθαι .μετά πολλής βοηθείας πρός παραφυλακήν. Καί άνήνεγκαν τώ βασιλεί καί τώ Кαίσαρι στήλας έν τώ λιμίτω τής Συρίας…

Той [Diocletian]разположи там limitanei и назначи duces, във всяка провинция за служба в крепостите, за да стоят на стража. За Императора , те изграждат стели в limes-а на Сирия.

Malalas отбелязва добре известения факт, че през тези години са били построени множество крепости и пътища и други, възстановени в отдалечената полу-пустиня на изток. Като той казва, те са били обслужвани от войските под командването на провинциалните duces.

4. CTh VII, 20, 4 (17 June, A.D. 325): (мерки за освобождаване от данъчно облагане на различните категории войски):

(a) Comitatenses, ripenses, protectores

(b) Alares et cohortales

Статута на (а) е по-облагодетелстван от този на (б). Направена е препратка към по-рано влезлите в сила закони, където ripenses е с междинен статут:

(a) comitatenses

(b) ripenses

© alares et cohortales

Отбелязваме този закон от Теодосиевия кодекс, тъй като, това е най-ранният текст който говори за ripenses.

Notitia Dignitatum, Or. XXXIX и XL, споменава legiones riparienses на река Дунав. На Запад няколко провинции са описани като ripariensis или ripensis: Панония Секунда (XXXII), Валерия (XXXIII, 13), [Gallia] Riparensis (XLII, 13). Напълно е възможно, войските в тези райони също да са имали статут на ripenses.

5.Riparienses milites are mentioned in CTh VII, 4, 14 (I December, A.D. 365).

6. CTh VII, 22, 8 (15 February, A.D. 372) посочва, че войници, чието физическо състояние е недостатъчно за служба в полевата армия (comitatenses) могат да бъдат приемани за militia ripensis.

7. CTh VII, 13, 7, 3 (2 June, A.D. 372) обсъжда освобождаване от данъци за всички лица.

(a)… qui comitatensibus numeris fuerit sociatus

(b)ii qui in ripa per cuneus auxiliaque fuerint constituti.

Цитат (б) вероятно се отнася за ripenses. Това е една препратка към cunei equitium и спомагателните сили, пехота, обслужващи в провинциите, описани от Notitia ripariensis или ripensis – тук легиони не са споменати.

8. CTh VII, I, 18 (CJ XII, 35, 14) (19 March, A.D. 400):

non solum de comitatensibus ac palatinis numeris ad alios numeros milites transferri non licere, sed ne ipsis quidem seu de comitatensibus legionibus sue de ripariensibus castricianis ceterisque, etc.

Войниците не могат да се прехвърлят от една служба към друга… Може би това се отнася до прехвърлянето на „peasant soldiers” към друг тип единици, в противен случай това би било невъзможно. Още по-важно е, че нищо в тези текстове не предполага, че ние се сблъскваме с редовни войски.

9.Различни нормативни актове от IV –ти век, са свързани с доставките на дневни надбавки на войските на limes-а от цивилни от вътрешността на страната, и за регулиране на отговорността за транспортирането на доставките: CTh XI, I, II (A.D.365); VII, 4, 15(A.D. 369), XI, I, 21 (A.D. 385); CJ XI, 60, I (A.D. 385), XI 62, 8 (A.D. 386).

От тях е очевидно,че от войски които са получили тези квоти, не се очаква да произвеждат собствените си доставки !

10. CTh VII 4, 30 (23 March, A.D. 409) = CJ XII, 37, 13:

Limitanei militis et possessorum utilitae conspecta per primam, secundam ac tertiam Palaestinam huiuscemodi norma processit, ut pretiorum certa taxatione depensa speciorum inte[r]mittatur exactio. Sed ducianum officium Versamini et Moenoni castri nomine salutaria st[a]tuta conatur evertere…

С оглед на интересите на войниците от пограничните области и земевладелците в Първа, Втора и Трета Палестина е издадено постановление,че когато данъците са били платени при фиксирана лихва, изнудване при плащането не трябва да бъде допускано /спряно/ …

Същественото в този текст, е контрастът между pretia и species. Ако налозите в пари са платени, то не са допустими изнудвания в натура. Това се повтаря по-късно (speciorum exactio v. adaeratio statuta) и въпреки външния вид, е в интерес на собствениците на земя, а не на войниците.

Limitanei milites, не са „farmer-soldiers” /фермери – войници/, но са войници, които служат в пограничните команди, за разлика от тези в областната армия. Ние, следователно, трябва да приемем, че limitanei milites, са специфична категория на войници под командването на Дукс.

11.Fragments of imperial adicts from Beer Sheva: A.Alt, Die griechischen Inschriften der Palästina Tertia westlich der Araba (1921), nos 1-4,pp.4-8; cf. Ch. Clermont-Ganneau, Recueil d’archéologie orientale V (1902), 13 – 147 and further, Alt, op. Cit.

Сумите, които се заплащат в монети, вместо доставките в натура - като annona, са определени за различните изброени общности. Няма нищо в препратката към limitanei, за да се предположи, че те са „farmer-soldiers”. Законите, цитирани по-горе в (9) и (10) са мерки, с които се опитват да защитят цивилното население срещу алчност от страна на бюрократи и войници. Възможно е,цитирания едикт да има същата цел. А сравнимия текст всъщност определя функциите на тези войски (SEG IX, 356, алинеи II, 14.) - по същество полицейски и охранителни, те контролират движението във и извън граничната област. През IV-ти век в Месопотамия тези задължения са били извършвани от помощни войски.

12.Първите нормативни актове по отношение на земя, притежавана от военните е от V –ти век. Те не са много и е важно да се установи какво всъщност може да се научи от тези текстове.

(a) CTh VII, 15, I (29 April, A.D. 409)

terrarum spatia, quae gentilibus propter curam munitionemque limitis atque fossati antiquorum humana fuerant provisione concessa.

Земи, които са били гарантирани на gentilis (местните) за грижата и закрилата на граничната област и fossatum / основан / от миналите / ancients/ поколения.

Този закон се отнася конкретното към Африка и няма обща валидност. Но дори и в Африка, той не се отнася до редовните войски на границата (тук limitanei не са посочени). Закона се позовава на писмо от съ-императорите Honorius и Theodosius с което те предупреждават римските граждани на Африка, че ако те не полагат съответните грижи, то поддържането на limes и fossatum, ще бъдат дадени на приятелски варварски племена.

(b)CTh VII, 15, 2 (7 March, A.D. 423):

Quicumque castellorum loca quocumque titulo possident, cedant et deserant, quia ab his tantum fas est possideri castellorum territoria, quibus adscribta sunt et de quibus iudicavit antiquitas.

Всеки, който притежава земи във военни укрепления при какъвто и да е статус, и се оттегли [от служба], да се откаже от такова имущество и т.н. Всяко частно лице, за което е установено, че притежава такава земя ще се наказва със смъртното наказание и конфискация на имуществото.

Прилагането на този закон, приет на изток - Константинопол, не е ограничено до определена област. Той не доказва, че земята е възложена на армейски единици, но по-скоро показва, че земята на крепостите е била възложена на упълномощени лица, които биха могли, например да са ветерани.Тези два закона, не допускат никакви изводи за трансформация на редовни войскови еденици в „farmer-soldiers” , да не говорим за наследствени „farmer-soldiers”.

Това всъщност е първата препратка към земи, работени от войници, за собствено ползване и облага. Което обаче се предприема като мярка, насочена срещу корупцията и занемаряването на граничните зони в целия Изток, поради конкретните оплаквания които са отбелязани като: корупцията на duces; военни единици които не се подържат в подходяща боева готовност; недостатъчното обучение и упражнения; крепости и речни патрулни катери, които не се поддържат в добро състояние, и т.н.

След това следва клауза, която подчертава, че земи, предоставени на войници в пограничната зона за тяхна собствена употреба, не могат да бъдат прехвърляни на други лица.

Ясно е, че тези пасажи говорят за войници през V - ти век в гранична зона, на които се позволява да работят собствената си земя. Важно е, обаче да се отбележи това, че те не дават никаква индикация, че статутът на тези войници, както limitanei е наследствен. Синовете на ветераните от всички родове войски могат да служат в армията, но не непременно в същите видове бойни единици, както бащите си. Подвеждащо е, освен това, да се говори за „peasant militia”. Нито пък тези текстове сами по себе си оправдават твърденията, често срещани в съвременните произведения , че нивото на обучение и опит на армията сериозно се влошава през този период !

/ Подобни твърдения винаги трябва да бъдат оценявани с известна доза скептицизъм. /

(г) CJ I, 27 (AD 534): Инструкции на Юстиниан по отношение на реорганизацията на Африка, след възвръщането и от вандалите и маврите.

Cod. lust., I, 27, 2, §4:

u6i ante invasionem Vandalorum et Maurorum res publica Romana fines habuerat et ubi custodes antiqui servabant, sicut ex clusuris et burgis ostenditur

...там, където преди нахлуването на вандалите и маврите са били границите на Римската държава и където бившите гарнизони са носили служба, както това става ясно от пограничните burgis …

Указа на Юстиниан е напълно подчинен на една цел: да възстанови реда в Африка, който е съществувал тук до вандалските завоевания. Той, в частност, предвижда възстановяване на старата граница (limes). В действителност, има много текстове, които ни позволяват, да преразгледаме историята на limitanei-те. В тази връзка, първо трябва да се спомене Новелата от Теодосий II 443, адресирана до magister officiorum:

©NTh XXIV, 1, 4 = CJ 1, 60, 3 (12 September, A.D. 443): (Novellae), LIBI- I , 286 § 4

Agros etiam limitaneos universis cum paludibus omnigue iure, quos ex prisca dispositione limitanei milites ab omni munere vacuos ipsi curare pro suo conpendio atque arare consueverant, et si in praesenti coluntur ab his, firmiter ac sine ullo concussionis gravamine

/Текстът на тази новела е повторен в Кодекса на Юстиниан, в рубриката : - de fundis limitotrophis et terris et paludibus et pascuis limitaneis vel castellorum [«относно презграничните военни селища и земи, блата и пасбища на „лимитанеите” или на войниците от гарнизона") (XI, 60, 3)./

Всички земи в граничните райони заедно с всички блата и във всяко състояние, което, в съответствие с предходните регламенти, за които войниците в граничните райони са свикнали сами да се грижат за тях и да ги култивират за собствена сметка, ние желаем да са освободени от всякакви противозаконни налози ...

Тук е необходимо да отворя скоба за да подчертая,че целият цитат, както на латински – така и българският му превод може да се види например от LIBI- I , 286 § 4, но тук с цел за прегледност и икономия на място, е съкратен до възможния минимум – като обем, което се надявам да не влияе върху качеството му /да не нарушава съдържанието/, което всъщност се отнася и до всички останали цитати, независимо от източника.

Двадесет години по-рано, Теодосий е наредил на Префекта на изтока:

"Който владее земята на крепостите, независимо от званието, е длъжен при напускане да остави правото на владение на земята на крепостите да принадлежи само на тези, за които те са предназначени и относно които има предишни постановления. Ако, обаче, и по-нататък продължат да бъдат открити в тази област, … частни лица… или не са войни на крепостта, нека бъдат наказвани със смърт и конфискация на имущество "

Тези две решения показват, че императорите имали всички основания да се страхуват, че земята първоначално принадлежаща на imitanei, да не попадне в ръцете на частни лица, в резултат на незаконно прехвърляне. Последните се стремили към тяхното придобиване, по напълно понятни причини: в отговор на първоначалното си предназначение, limitanei не се облагали с данъци. В същото време канцеларията на Теодосий намира за необходимо да определи в един, или в друг текст, древността на институцията. По този начин, ние със сигурност можем да приемем, че тя води началото си от най-малко от IV в.

Войниците, разположени в крепостите по Limes-а и поставени под командването Dux, както казва Малала са limitanei. Проучването на географията на разполагането на войските във Финикия, показва, че трябва да считаме алае и кохортите като падразделения на limitanei. Нека отбележим, че това заключение е в съответствие с данните от Notitia Dignitatum, където е отбелязано,че под контрала на primicerius notariorum са scholae и numeri и съставляващите ги кохорти и алае.

Авторите на статиите, определящи „Limitanei” / burgarii /от късната империя като фермери /peasant soldiers- militia /, са допуснали грешката, да използват нецелесъобразно текстове, свързани с различните категории войски (limitanei, ripenses) или имуществени отношения (terrae limitaneae, fundi limitrophi), и следователно не са внесли яснота в изследванията си посветени на армията от IV-ти век. Нека първо поясним, какъв смисъл влага в думата limitaneus Malalа, опирайки се на императорски едикт , на който той е съвременник.

Данни от указ на Юстиниан, адресиран до Велизарий , регламентират военната организация на провинция Африка, която … «току-що е отвоювал Magister militum per Orientem». Велизарий лично постановил числения състав и разположението на войските, пехота и конница, които формират основните сили, които са били под командването на Dux. Наред с тези войски / който едикта квалифицира като comitatenses/, като допълнение, Юстиниан осигурява поставянето по старите римски граници на limitanei, като определя тяхната роля със следните думи: "че биха могли да защитават и лагера, и пограничните градове, и да обработват земята, с което да привлекат и други жители на провинцията, да се заселят по тези места.

»(qui possint et castra et civitates limitis defendere et terras colere, ut alii provinciales videntes eos per partes ad ilia loca se conferant) (Cod. lust., I, 27, 2, §8) .

/ Този текст показва,че от Limitanei се очаква да осигурят отбраната, без подкрепата на полевата армия, следователно те не могат да се считат за неадекватна бойна сила. /

Често тези земи са били наричани "fundi limitrophi" , което е подвеждащо и некоректно. CJ XI, 60 има следната заглавка:

„de fundis limitrophis et terris et paludibus et pascuis limitaneis vel castellorum”.

Три категории имущество са ясно разграничени:

(а) земи, които трябва да осигурят доставките за армията в пограничните области;

(b) имущество, принадлежащо на крепостите,

© имоти обработвани от войските в лимеса.

След това следва текста на три отделни закона:

(1) от 385 "АД, се отнася до „possessiones quae ad limitem frumenta conveherent „ - което е категория (а)

(2) CTh VII, 15, 2, цитирано по-горе, от AD 423, категория (b),

(3), Разглежданият текст на закона от AD 443, е категория ©. Но категория © не е, "fundi limitrophi"; съответно, CJ XI, 60 не съдържа доказателства за съществуването на „farmer-soldiers” /фермери-войници/ преди 443г.

………………………………………………………………………………………………………………………………………

Тези цитати, на практика предизвикват различни асоциации относно информацията която съдържат, в зависимост от концепциите защитавани от съответните автори, които в най-общ вид се свеждат до следното:

Според B. Isaac , термина limitaneus може да се използва в три различни случая /концепции/:

a)- като прилагателно в не-технически или неформален контекст.

b)- като Limitaneus (miles) , (wider sense / в по-широк смисъл/) .

c)- за обозначаване на фермери, който служат в териториалната милиция / territorial militia/.

Освен това,нека отбележим следното определение от Roger S. Bagnall, от „Army and Police in Roman Upper Egypt”, което приблизително изглежда така :

…”Skopelarioi и burgarii съвместно защитават пътищата, особено в близост до границите, с помощта на малки крепости. Skopelarioi не са били членове на редовната армия, но те са били под командването на армейски офицери или на имперската администрация. Но burgarii са всъщност реални военни подразделения, тъй като те се наричат numerus / с удължен срок на служба/, докато skopelarioi са цивилни граждани на задължителна военна повинност. / Римляните, въпреки всичко, никога не са показвали много голяма склонност да приемат египетски фелахи в армията…”/

Що се отнася до Skopelarioi:

Roger S. BAGNALL, The Florida Ostraka. Documents from the Roman Army in Upper Egypt (W. Van Rengen), 332; Paul BERNAND, Campagne de fouilles 1976-1977 à Aï Khanoum {Afghanistan) (J. Bingen), 331; Jean GASCOU, Papyrus grecs inédits d'Apollônos Anô (J. Bingen), 344; Henrik ZILLIACUS et alii, Corpus Papyrorum Raineri, VII. Griechische Texte, IV (J. Gascou), 336.

Както виждаме от характеристиката дадена от г-н Roger S. Bagnall , въпросните Skopelarioi , са на практика, коментираните от B. Isaac „фермери - peasant militia- soldiers.

„Ordehandhaving in Romeins Egypte - Martijn Goudriaan”.

HISPANIA IN LATE ANTIQUITY

Current Perspectives

EDITED AND TRANSLATED BY

KIM BOWES AND MICHAEL KULIKOWSKI ; 280 стр.

Ние знаем от CTH. 7.16.1 и 11.7.3-5 за войските, които изрично са натоварени с охраната на пътищата и събирането на „annona”, които са били най-малко по един повод, идентифицирани с burgarii (CTH 17.14.1). Тези войски изглежда да са били дислоцирани в крепости, и да са получавали заплати в натура. В редица случаи, източници също ги свързват с контрола на планински проходи, както и границите между различните области на империята.

Le Roux (1982), 397, отбелязва, че burgarii се появяват в специална връзка с Hispania, в декрет от 19 февруари 398 (CTH 7.14.1), и че те изглежда са имали специфични полицейски функции.

В книгата „Burgi and Burgarii in Eretz Israel”, S.Appelbaum казва, че евреите са служили като burgarii по лимеса на южна Judaea, по времето на Флавиевата династия!!!

Както се вижда от „Inscriptiones latinae selectae”, служебната характеристика на въпросните войски- burgarii е потвърдена от:- Надпис от Копанечи в бившата провинция Дакия, който вече коментирахме, но от съвременните изследователи, той се приема за основен източник относно изследванията свързани с Римската армия. /със съкращения/

…" тъй като полк от граничната охрана в състав burgarii и veredarii лагерува в теснината, императорът заповяда да се увеличи укрепването на лагера им, чрез удвояване на дължината на вала и поставяне на кули,….. тази работа е извършена от имперски прокуратор Акуилам Фидум ".

Този надпис е разгледан по-подробно от Michel Labrousse в студията: - „Les burgarii et le cursus publicus”

Във "Archaeologisch-epigraphische Mittheilungen aus Oesterreich-Ungarn" , GR. G. TOCILESCU, относно Burgarii и Veredarii отбелязва:

http://www.archive.org/stream/archaeologis...17wien_djvu.txt

Всеобщо интересно и ново е наличието на едни „комбинирани” Numerus - Burgarii и Veredarii . Burgarii – те бяха (са били) до тогава познати от едни по-късни времена.Същите формират личния състав на burgi-те, стражевите кули, за използването им като гранична защита е отбелязано в повечето екземпляри /копия/ CIL l!l 3385. S L0312. 10313 -популярният надпис от 184г. …”mit ripam omnem burgis a solo exstruetis, item praesidi(i)s per loca opportuna ad clandestinos latruneulorum transitus oppositis munivü unterrichtet…” ни осведомява, относно познатите Veredarii – от думата veredus (кон), известни повече като пощенски куриери. В значението на войници …24 praetendunt alae )in/i«ri</<- vel quin-genariae, Mauri equites, Pannonii veredarii; classici omnes ideo j„"< U ndunt, qnod ad vias muniendas primi exeunt, et quo sint tutiores, a Mauris equitibus </ Vannoniis veredariis proteguntur, und c. 30 Van-nonii veredarii. Според нашите надписи veredarii и burgarii, са обединени в една дивизия, под името – numerus. Това което до сега е можело да се узнае за организацията и развитието на Numeri , по изчерпателен начин е доказано от Mommsen Hermes XIX S. 219 ff. Нашите надписи дават едно очевидно важно допълнение.

/„Numeri”- третият компонент на Римската армия./

„Actes du IX-e [i.e. neuvième] Congrès international d'études sur les frontières romaines, Mamaïa, 6-13 septembre 1972” - Оригиналът е от Мичиганският университет / Страница 539 - inscription burgarii /

…” Но вече през II – ри век, след сближаването на евреите и имперските власти , по врамето на Antoninus Pius, евреите са служили като burgarii,…”

Le Bohec Y.:

„В Италия и нейните провинции, военните застави (stationes) са били разпръснати по пътищата, войниците носещи служба (по заставите- заб. моя), носили различни наименования burgarii или stationarii).”

Концепцията която защитавахме е : - Limitaneus (miles) - войник, дислоциран в limes,под командването на Dux limitis.

Нека направим сравнение с термина Burgarius, така както го отбелязвахме до сега:

Burgarius (LA): soldier stationed at burgus - войник дислоциран в крепост.

Limitaneus (miles): soldier stationed in the limes - войник, дислоциран в limes.

Ако имаме предвид изложението на първата част, на постинга / Значение на термина Limes /, както и втората част - Limitanei , то е очевидно, че имаме идентичност на служебните характеристики на burgarii и Limitanei !!!

/ което на практика потвърждава твърдението : - limitanei / Гранични войски / - като понятие е идентично на понятието българи - Р.Т./

Казаното до тук относно Limitanei / burgarii /, може да се обобщи следното:

1. Limitanei / burgarii/ от късната империя не са фермери / peasant militia /. Те са военни единици под командването на Dux limitis. Това не е ново заключение, но пак трябва да се повтори, тъй като старата теория, която вече бе отхвърлена от Джоунс / Jones/, все още се повтаря. Limitanei е термин, за първи път употребен през АД 363 (CTh XII, I, 56), в текст, който се прилага към всички войски дислоцирани към специфични гранични региони (limites) под командването на duces. Термина limitaneus е, де факто засвидетелстван след появата на мобилните полеви армии, с цел да се направи разграничение на граничните войски от тях, с което де-факто, постепенно „замества” употребата на термините Burgarii, Veredarii и д.р., като негови съставни, въпреки това ние имаме достатъчно източници от които мажем да черпим информация за тях. Преди това, терминът не е бил необходим, защото по-голямата част от армията е била на границите - така или иначе.

Първият Източник, който показва, че limitanei обработват тяхната собствена земя, предадена им от властите, датира от 443 АД. Няма обаче доказателства, че това сериозно засяга техните професионални качества, и следователно, е подвеждащо да се говори за peasant militia.

2.Ревизираното, и конкретизирано тълкуване на смисъла на термина limes има последствия за изясняването на функциите на limitanei. Командирът /dux / отговарящ за точно определен limes, сега трябва да се счита, че държи властта и в чисто териториален аспект /не само от военна гледна точка/. Limitanei са войници, които служат навсякъде в района, определен за съответния dux и техните задължения, не са непременно свързани само с граничната отбрана. Задачата на тези войски е и да се грижат за сигурността на пътищата, най-вече в пограничните райони, те биха могли да бъдат разположени навсякъде където е необходимо. Limitanei контролират движението навсякъде по имперската граница и се очаква да си държат района под контрол дори по време на безредия. Съществуването на такива единици, не е индикация за влошаването на състоянието, на армията като цяло /както би могло да се предполага/, не повече, отколкото е наличието на полицейски апарат във всяка друга държава. За нас това конкретно се отнася и до burgarii, като неразделна на limitanei, дори в много изследвания посочени като еквивалент на същите.

Използвана литература:

Военная реформа Константина: Пограничная армия (ripenses) (Ван Берхем Д.) Поздняя Римская империя - Van Bercham D./

Относно fossatum: - http://en.wikipedia.org/wiki/Fossatum_Africae

GR. G. TOCILESCU, относно Burgarii и Veredarii : http://www.archive.org/stream/archaeologis...17wien_djvu.txt