Embedded Files
Constantin of Aпамеа
(Презвитер Константин от А п а м е а)
B o z m a n
Сведенията, които ще изложим и коментираме тук са от “Вселенскихъ соборовъ...” изд. на руски език на Казанската духовна Академия през 1908 г. Това издание е превод от Historia sextae synodi, на Loeb Classical Library, одобрено от цензурата на Казанската духовна Акадения в лицето на проф. М. Богословский. Константин от Амапея е споменат в VI Вс. Събор, който утвърждава “ две воли во Христе и две действия човешко и божествено, тъй като човешката воля ни най-малко не се противопоставя на божествената, но я следва, подчинявавайки й се”.
Целта е да видим в какъв контекст, Константин от Апамеа споменава името “България”.
За да осветлим ситуацията от съвременна гледна точка ще споменем, че Събора се свиква в КПолския Трулски съдебен палат, по заповед на Константин Погонат и по “нареждане на негова богомъдра светлост” присъстват освен духовните лица, славният Консул Константин, патриция и куратора на императорския дом Ормизд, Консул Анастасий - патриций и началник на императорската стража, Консул Полиевкт и Консул Петър. Ето и всичко свързано с Константин от Апамеа в наш превод от руски език, като запазваме някои стари двусъставни думи за запазване колорита на богословския изказ:
“ Когато славните патриции и консули и всички блажени и боголюбезни епископи заели местата си, всеки според чина си, в същият този съдебен палат Трул, и когато било положено в средата святото и непорочно Евангелие на Христос (sic!) нашият Бог, Теодор благочестив дякон на Светата католическа и апостолическа велика Божия църква, [и] първи сред благочестивите нотарии на светейшият архиепископ на пазеният от бога царстващ град, Георгий, казал: “ Съобщаваме за сведение на вас най-славни от славните и на вашият свят и вселенски събор, че стои зад завесите Константин, наричащ себе си презвитер на Светата Божия църква в Апамеа, от втора провинция Сирия, и моли за позволение, да съобщи на вашият свят Събор нещо, касаещо настоящето догматическо движение. За което и докладваме за благоусмотрение”.
Славните сановници и Светия събор казали: “Нека влезе упоменатият почтен презвитер”. И той влязъл.
Светият събор казал: “Нека стоящият тук най-почтен Константин да даде сведения за себе си и причината, поради която и дошъл”. Почтеният Константин казал: “ Константин ме наричат и съм презвитер на светата Божия църква в Апамеа от втора провинция Сирия, ръкоположен от Авраам, епископ на Артеуса. Дойдох на вашият свят Събор за да ви съобщя, че ако аз бях изслушан, то ние нямаше да претърпим това, което претърпяхме през тази година, т.е. това което претърпяхме въ войната с България. Още отначало исках да вляза на събора и да моля, да бъде сключен мир, да бъде предложено някакво примирително решение, и да не се порицават нито тези, нито другите, т.е. нито проповядващите една воля, нито проповядващите две воли. Аз се отправих при патриций Теодор, военният началник и го молих да съобщи за мен на събора, за да се извърши мир и любов, защото Бог най-много обича мира и любовта. А сега, ако заповядате, ще напиша по сирийски за вярата, която ми даде Бог, за да бъде преведено на гръцки”.
Светият събор казал:”Както съобщи на гръцки сведенията за себе си, така разказвай и за вярата си”. Презвитер Константин казал:”Ще взема шест дни за да напиша своята вяра и ще я донеса на вашият свят събор”.
Славните сановници и святият събор казали: “По свое решение ти доде при нас, за да разкажеш за вярата си. Затова трябва сега да се изкажеш за вярата си и по начините за съставяне на примирие, за което говориш”. Почтения презвитер Константин казал: “Аз признавам две естества, както е решено в Халкидон и две свойства, и за действията няма да споря, ако вие назовете техните свойства. А една воля признавам в лицето на Бога Слово (ако искате зда знаете цялата истина, аз не знам какво значи “ипостасъ” по гръцки, а признавам воля в лицето на Бог Слово) и след въплъщението – Отец и Син и Свети дух имат една воля”.
Славните сановници и светият събор казали: “Едната воля, която ти признаваш в домостроителното въплъщение на нашият Господ Исус Христос, принадлежи ли към неговото Божествено естество или към човешкото естество? ”. Почтеният Константин казал: ” Признавам, че волята принадлежи на божествеността”.
Славните сановници и светият събор казали: “Човешкото естество нана нашият Господ Исус Христос имало ли е воля или не?”. Почтеният Константин казал:”Естествено –да, тя е била от утробата на майка му до кръста. Аз признавам това свойство и то е свойство”.
Славните сановници и светият събор казали: “ Тъй че какво !? Нма после кръста Христос е изоставил човешкото си естество ?”. Почтеният Константин казал:” При Него не е останала човешксата воля, а е останала в плътта и кръвта, тъй като той не е имал вече нужда нито да ходи, нито да пие, нито да спи или ходи”.
Славните сановници и светият събор казали: “Преди това ти говореше, че една воля имало лицето на Бога Слово, а сред това каза, че и човешкото Му [естество] имало естествени нужди. Какво излиза по твоите думи, че Той имал една лична воля и една естествена ? По какви причини смяташ, че Христос има една воля ?. Почтеният Константин казал: “Христос е оставил и е съблякъл [естествената си воля –б.м.] от Себе си заедно с кръвта и плътта”.
Славните сановници и светият събор казали: “Къде е остала плътта и кръвта?”. Почтеният Константин казал :” Смъкнал ги е от себе си”.
Славните сановници и светият събор казали: “Кой е смъкнал от себе си плътта ?”. Почтеният Константин казал: “Христос”.
Славните сановници и святият събор казали: “ Заедно със плътта е смъкнал от себе си и човешката си воля ли ?. Почтеният Константин казал: “Да, господа, и тази воля”.
Славните сановници и святият събор казали: “Макарий, бившият антиохийски патриарх, също вярвал, както ти говориш”. Почтеният Константин казал: “Да, господа, както аз признавам едната воля, така я признаваше и Макарий. Това и съм слушал от него.”
Славните сановници и святият събор казали: “Ти как мислиш, ще поддържаш ли това си мнение до края?”. Константин казал: “Да, господа, така мисля аз и така вярвам, иначе е невъзможно”.
Светият събор възкликнал: “Това е учението на манихеите, това е вярата на Аполинарий. Анатема за него заедно с догмите му; Анатема на новият манихей; Анатема на новият Аполинарий; да бъде изгонен навън Манихеят; на всички манихеи Анатема”.
След това Константин бил изгонен от събора.
Какви изводи можем да си направим до тук:
1. Първият извод е, че Константин от Апамеа иска да направи изявление касаещо настоящето догматическо движение. Това е неговата цел, заявена в „Деяния” – цел от религиозно естество и касаеща религията.
1.1. Ако съдим по хронологията на „Деяния...” войната с България започва 20 март 680 г. и завършва преди 16 септември 681 г.. Основание за такова твърдение дават съобщенията от Първо до Осемнадесето Деяние, в които Константин Погонат присъства и председателства Събора до 20 март (11 Деяние), откъства от 22 март (12 Деяние и Събора се ръководи от упълномощени от него лица) до 11 септември (17 Деяние) и отново председателства Събора на 16 септември ( 18 Деяние). Прави впечатление също особената последователсност на заседанията. В месец март, т.е. преди Константин Погонат да напусне председателството на Събора има цели шест заседания с рамките на две седмици, следва дълга пауза от 4 месеца, която едва ли е продиктувана от тежка божия умора налегнала участниците и заседанията продължават на 16 септември в присъствието на Константин Погонат за да завършат неочаквано още същият месец.
1.2. През 668 г. Константин Погонат става император.
1.3. За 671 г. Теофан съобщава, че Константин Погонат заповядва на войските да преминат в Тракия и тръгвайки срещу „нечистия и мръсен народ” така и не стига до тях, а среща българи с които се сражава. Патриарх Никифор не замесва никакви „мръдни и нечисти народи” и казва, че Константин се отправя срещу българите. https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxwcm9pc2hvZGFuYWJ1bGdhcml0ZXxneDo1MjExOTJjOTI1MWExNDY0 стр. 3 – 8, „Бревиария” на Патриарх Никифор и „Хронологията” на Теофан в частите за които става въпрос.
1.4. През През 7 октомври 680 г. започва VI Вселенски и поместен събор в КПол, според Деяние XIV от “Вселенскихъ соборовъ...” стр. 195/6 на Казанската духовна Академия, което цитирахме в началото, през 13 година от императорстването на Константин. Това е една година разлика със сведението на Теофан, по която година са се водили безкрайни безмислени спорове, защото това различие от десет години с нищо не променя българската история и вероятно е техническа грешка на копистите на Теофан. Защо да не я променя?
1.5. Защото от съобщението на Теофан до началото на Събора имаме 9 или 10 години и прецизирането ± 1 година няма никакво значение за генералната хронологията на събитията.
1.6. Събора завършва през 16 септ. 681 г. според “Вселенскихъ соборовъ...” и хронологията в него допуска една експедиция на Константин Погонат с цели, които лесно могат да се проумеят и които ще споделим малко по-нататък.
1.7. Кога започва „подготовката” за Събора ?. Сведение за това ни дава поканата на Константин Погонат до Римския папа Donus, която е с дата 12. август. 680 г. (уточнено е от съставителите под линия, че това е сведение от латинския текст). Тъй като въпросният папа Donus е на папска длъжност от 2 ноември 676 до 1 април 678, а Константин Погонат е император от 7 окт. 668 г. до 16 септ. 685 г., то имаме две положения:
1.8. Или подготовката на Събора започва преди Константин Погонат да е император, т.е. докато папа Донус е още жив.
1.9. Или писмото е с погрешна датировка.
Приемайки второто, че датата е сгрешена, писмото до римския папа Donus е от времето на подготовка за този събор, още преди Константин да стане император и докато Donus е още жив. Съобщението до Donus, което впоследствие е отправено до неговият премник папа Агатон, е свидетелство за тази да я наречем „предварителна подготовка” на Константин Погонат по този Събор. Император Константин е много добър стратег във военното дело и отлично се е подготвял за всяка битка, поради което предполагаме, че се е подготвял също така старателно и за този Събор, който си е също един вид битка. Вероятно по тази причина е Посланието на Епископа на Медиолан, Масвета, до Константин Погонат, с което послание го уведомява подробно за някои религиозни въпроси и за миналите Събори. Докато за посланието на Епископ Мансвета до императора, можем да гадаем за целите му, то Грамотата на Патриарха на КПол - Георги (679—686 г.) доказва тази подготовка. В тази грамота той “моли и заповядва” на папа Агатон за изпрати на КПолския Събор епископи и митрополити, които да изследват проблемите за естествата на Исус Христос. Агатон не само изпраща свои десетина представители (той сам не присъства на Събора, както се утвърждава от днешната БПЦ и за това свидетелства 1. „Копието с послания”, което изпраща Събора до папа Агатон в Рим. 2. Неговият подпис липсва в Решенията на Събора.), но също така прилага и подписите на 120 епископи, отхвърлящи монотелитството, които епископи са направили преди това същото на поместния Събор в Рим – заклеймили са монотелитите.
2. В самата си същност Грамотата на патриарх Гергий е да подсигури “болшевишко” присъствие на Събора от противници на монотелизма и “меншевишко” присъствие на самите монотелити, което папа Агатон хитро осъществява със 120 “дистанционно гласували” свещеници. Всички присъствали делегати „телом” на Събора са 170 и с тези присъствали и гласували „духом и предватително” 120, Константин си е осигурил автоматично вземане на антимонотелтско решения на Събора, преди още той да е започнал. Точно затова и Константин от Апамеа е допуснат до Събора, само за да бъде анатемосан още същият ден, както това е направено с Полихроний.
2.1. На този Събор сред другите представители са Петър, епископ на Месемврия (Несебър), Петър епископ на Созопол тракийски, НО пък те липсват в подписалите Събора, навярно също са анатемосани. Никой друг от територията на днешна България и Македония, с големи градове като Thesalonici, Odessus, Dorostorum, Noviodunum, Debeltum, Dionysopolis, Tomi, Axlupolis, Anchialus, Marcianopolis, Nicopolis, Novae, Aeneus, Colipolis, Arcadiopolis и т.н., не присъства на VI Вс. Събор. Ако има някой, който сме пропуснали да забележим, то това не променя общата картина. Георгий от гр. Енит, Георги от гр. Силаврия от пров. Европа, забелязахме сред подписалите и те не са даже 5 човека от диоцез Тракия. С една дума – целите Балкани към 680 г. са монотелитски настроени.
2.2. Друг момент е самата процедура на Събора. Привидно Константин Погонат дава пълна свобода на дискусия по въпросите за монотелизма, НО такава не се получава де факто. Доказателства за това са, че патриарх Макарий представя 3 свидетелства от древни книги за „една воля” на Христос, а неговите противници делегират демагогска софистика. Нека цитираме Първа книга, от Деянията на Третия Събор (Първи Ефески), където има послание от Св. Кирил Александрийски, представено като доказателство за една воля от Макарий:
„ Утвърждението на вашето боголюбиво и благочестиво царство е от самият Господ наш Исус Христос, защото чрез него царете царстват и силните творят правда, както е казано в Писанието, защото волята МУ е всемогъща ”. За това писание Макарий казва „Ето господарю, аз доказах, че Христос има една воля”. Противниците му отговарят „ . . .Светейшият Кирил е написал тези думи имайки пред вид божественото и вседържателно МУ [на Бога – б.м.] естество, което в него е общо с Отца и Светия Дух и всемогъщо, а не за това, че е считал тази воля една в числено отношение”.
Четем прекрасно ясно, че става въпрос за Бог Исус Христос и никакви Отци и Свети Духове няма намесени в определението.
3. Защо се получава такава картинка?
3.1. Според нас, това е резултат от “предварителната подготовка” на Константин Погонат при осигуряването на 120 виртуално съгласни със Събора ще преди да е почнал.
Ако някой реши, че такива „честни” маниери за избори има и до ден днешен по Парламентарни и Партийни сборища, ние няма да му противоречим, а напротив – ще се съгласим.
4. Към тази „предварителна подготовка” очевидно е и похода срещу българите, за който съобщават Теофан, Никифор и Константин от Апамеа.
4.1. Тук намираме и евентуалния отговор, за хитрия попски ход на Тео, замесвайки „мръсен и нечист народ”. Това е направено именно за да се скрие, че Константин Погонат осъществява една антимонотелитска правителствена експедиция с предполагаема, но ясна цел – наказание или пропагандиране на Събора, в области с монотелити, които са игнорирали този Събор. Несъмнено е имало военни дейстивя с монотелитите, но те не са били само с българи от укрепленията по Дунав, а вероятно и с много други по цялата територия на диоцез Тракия: https://docs.google.com/viewer?pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxwcm9pc2hvZGFuYWJ1bGdhcml0ZXxneDo1MjExOTJjOTI1MWExNDY0&docid=f5d21f0540b20ac161e15fac941ec032%7Ce3e269446826cc103d6eaec190131cfb&a=bi&pagenumber=9&w=800 .
4.2. Похода из днешните български земи, а не само един поход към делтата на Дунав, изящно-комедийно описан от Теофан Изповедник. Целта е била да се делегира сила сред “монотелитската земя”, което е довело и до пълна липса на епископи от тези области, някои от по-големите градовете от които изброихме в т. 2.1. - горе. Дори да не е била осъществена такава експедиция, то монотелитската същност на епископствата на Мизия, Тракия, Македония, Скития и Илирия е много ясно индикирана, чрез тяхната пълна липса на този Събор, насочен срещу монотелитството.
4.3. За това говори и опита на Константин от Амапея да напусне събота, като иска отсрочка от 6 „дни за подготовка на изложението” – навярно се надява през тези 6 дни да е далече от КПол, но не му се позволява – явно не е бил запознат или не е проумял „предварителната подготовка” на К. Погонат.
5. Нека се съсредоточим отново върху темата, какво има пред вид Константин от Амапея, като дадем и някои завършващи разсъждения:
5.1. Константин от Апамеа е на Събора от неговото започване по собствените му думи.
5.2. Неговите намерения са почти сходни с тези на Патриарха на КПол – Георгий, който не иска да се дава определение на Събора по отношение на „двете воли и двете същности” на Исус, не иска да се анатемосват поименно ключови имена от монотелитите – Пир, Петър и т.н., т.е. предлага една популистка линия с тенденция всички разногласия да се регулират „со кротце и со благо”.
5.3. Това явно противоречи на замисъла на Константин Пагонат за решителни действия против монотелитите, към които решителни действие несъмнено принадлежи и експедицията против България.
5.4. Самата мисъл, че Константин Поганат може да се отправи на поход срещу „мръсен и нечист народ” отвъд Делтата, според Теофан, който пък народ обитава там дълго време, точно по времето на Събора, прилича на твърдение, че младоженка по време на сватба е тръгнала да пазарува картофи с намаление и никак не се вписва в отношението на К.Погонат към решенията и изхода от Събора. Той очевидно персонално е ангажиран да сложи край на монотелитството и това не подхожда, нито за действия спрямо някакво „племе отвъд Дунав”, нито по мащабността на дислокация на наличната армия и флот на ИРИ в този поход.
6. Очевидно е, че Константин Погонат взема решение за поход срещу българите именно с причини свързани със Събора и тези причини са очевидни – нито един представител от почти целият Балкански п-в, по същество сърцето на ИРИ по това време, не присъства на Събора – това е твърде тягостно, като факт за честолюбив и несъмнено талатлив пълководец, който е свикнал да побеждава. Дали е било наказателна експедиция или увещателна, е безпредметно да се разсъждава, но че тази експедиция е свързана именно със Събора е очевидно. Тъй като самата експедиция завършва неуспешно, което означава, че цялата армия на ИРИ е претърпяла поражение, а такова поражение могат да нанесат само федератите й (comitasences), с подкрепата на своите резервни войски от втора гранична линия pseudocomitasences на територията на Балканите. Други такива крупни сили просто не съществуват на територията и извън територията на ИРИ в този момент. Съобщения за такива действия, освен от „Хронографията” на Теофан, дава и самото „Приветствено слово от Шестия свят вселенски Събор до благочестивия и христолюбив император Константин”:
6.1. „...Затова ти извърши толкова много подвизи над тези, които са ти подчинени (изписа конкретно е сверхъ техъ которые у тебя есть), за да приведеш към единомислие отстъпниците.” За нас термина подвизи е индикация именно на този поход, а не на действия срещу отстъпници от Събора, тъй като с тези отстъпници са саморазправя самият Събор.
6.2. Веднага в следващото изречение се дава опровержение за военното поражеине на Константин: „И вие царствате мирно чрез Христос, и Христос обича да раздава чрез вас мир на своите църкви ”. Очевидно раздава мир, чрез война, която е завършила с подписване на някакво споразумение, което папагалстващата историография дава като начало на „I Българско царство”. АКО трябва да смятаме това споразумение на Константин с българите за начало на царство, ТО това царство очевидно е излязло от глъбините на самата империя и нейните различни религиозни течения, а не от полудиви номади, дошли от Азия, закусващи с полуразвалено месо изпод седлата на конете.
6.3. Тези „подвизи” от т. 5.1. и „мирното царстване” са преценени от Константин от Апамеа, като „претърпяване” на нещо във войната с България, и това „претърпяване” индикира поражението на Константин от българите, за което съобщават Теофан и Никифор. Е, как няма да бъде анатемосан Константин от Апамеа и заточен Теофан сле около 150 г., след като разпространяват неугодни за сияйното личе на императорите сведения ? За презвитера, това е провала на експедицията на К.Погонат, която той, според приведените тук доказателства, разбира именно като акт на верска принуда.
6.4. За такива действия се споменава и в „Копие с послания, изпратено от Светия и Вселенски 6 Събор, до святият и блажен папа на старият Рим Агатон”:
„ Константин, божествено царстващ и милостиво управляващ скиптрите (тук навярно се имат предвид скиптрите на съответните епископи на църкви, т.е. имаме метонимия скиптър-църква – б.м.) заедно с когото ние низвергнахме нечестивото заблуждение, надмогвайки нечестивите догмати на еретиците. Именно низвергвайки до основи твърдините на гнусната ерес, настъпвайки срещу тях в духовни и „отеческим” оръжия, отнемайки от тях езиковите средства да общуват, ние сринахме построената от тях кула на нечестивата ерес . . .”
Термина „отеческимъ” за нас е репит на старобългарското прилагателно „отьчъ” – отечествен, национален, поради което към „духовните оръжия”, към които несъмнено принадлежи християнската религия, термина „отеческим” делегира едни оръжия от арсенала на отечеството и държавата, и този арсенал несъмнено е военното въоръжение. Т.е., „духовни и „отеческим” оръжия” оръжия указва религиозни увещания и военна инвазия, в които Събора ласкателно дава победа на Константин Погонат. Против такава „духовна и военна победа”, говорят не само Теофан и Константин от Апамеа за 7 в., , но и представителя на българите, Петър, който 190 г. по-късно делегира, че ромеите са бит противник от българите дори в 9 в.
6.5. Друго място в което виждаме тази всячески скривата в „Деянията . .” война, е „Едикт на благочестивия и христолюбив император Константин, изложен в третият притвор на Светата Велика църква, близо до така нареченият дикимвал”
За коя църква става въпрос не е казано директно, най-вероятно за Св.София – Патриаршеската катедрала. Тук намираме израз, изречен директно от император Константин, в неговият отчет за резултатите от Събора:
„ Така с божия помощ ние достигнахме целта и събрахме в едно стадо овцете Христови, които сега няма да бъдат отвеждани от пастири-наемници и няма да са плячка на вълците, а ще се пасат от един добър пастир... ”.
Кои са тези „наемници” ?. По това време армията на ИРИ е платена, като войските са разставени на отделни темни образования и отделни дислокации. По същество цялата армия е наемна.
Имайки пред вид, че похода на Константин Погонат е срещу „българите” и че „всички темни войски са прехвърлени в Тракия”, според Теофан, то не е нужна някаква гениалност човек да се досети, че споменаваните „пастири-наемници”, които „отвеждат христовите овце” са именно федератите-българи, изповядващи по цялата територия на Балканите монотелитството. Тук остава отворен въпроса, дали Константин Погонат действително е приобщил останалите извън Събора монотелити с наказателно-увещателната експедиция или окончателно е отписал тези територии от областите, в които ръководената от него КПолска църква има някакво влияние. От препирните след VIII Вс. Събор през 870 г., можем да предположим, че дори да е имала някакъв ефект тази експедиция, то 180 г. след това тези територии нямат църковна връзка нито с КПол, нито с Рим.
7. По-надолу продължава:
„ ... под предводителството на Йерарха и Вселенския Патриарх, заедно с когото вие ( „вие” се отнася за участниците в Събора – б.м.) умеете да подържате мира и да водите война”.
Твърде е невероятно, участниците на Събора да са били спътници на Константин Пагонат в похода срещу българите, но пък не е невъзможно Константин Погонат да ги е „подбрал” вкупом заедно с армията и да ги пусне да „обръщат в правата вяра” монотелитска България. При всички случаи, това е словесен реверанс към участниците в Събора, които както видяхме по-горе се приобщиха също словесно към Константин, в използването на „отеческите оръжия” в посланието си до папа Агатон.
„Ние така ратуваме за вярата заети с благочестие, така сме загрижени за църковните работи, че дори заобиколени от военни грижи и военни дела, не отложихме призоваването на Всечестния Събор”
Тези военни дела не касаят експедицията към България, защото се казва, че те са предидущи по отношение началото на Събора, а похода е 5-6 месеца по-късно. Тук К.Пагонат говори за похода си срещу арабите, които разбива в Мала Азия.
По надолу е интересно да споменем „Списъка . . .”, който Юстиниан II (685—695 и 705—711 ) праща на папа Йоан VI (701-706), където се упоменават „източно тракийски войски”, почитащи КПолската църковна вяра. Очевидно похода на К.Пагонат ще да е имал някакви частични успехи в България, щом Юстиниан Носоотрязания говори за „източно тракийски войски” над които има контрол. Много е вероятно, това да са българите на цезар Требелиус от други източници.
Това са общи линии основните сведения за презвитер Константин от Амапеа, споменаващ България. От изложението на целият Събор е видно, че става въпрос за църковно и евентуално военно налагане на „правата вяра”, страна в която е монотелитска България.
Край.
========================================================================
Тъй като при създаването на темата "Презвитер Константин от Апамеа" юзърите се надпреварваха да пишат дали Тракия е тема или не, затова пускам този пост за "тема Тракия", пък може точно тук за започнат да пишат за Константин от Апамея, какво е България теоним или територия!.
Този пост е преди всичко за онези юзъри, които се обучават усилено от Уикипедия и от време на време от ГИБИ и ЛИБИ. За тях са следните известия, разбира се няма да давам отговор, че има опасност след някое време да посъветват пиратската сган да се образова от собствените си писания, както прави Крум с понятието "специален статут" на римските войски, въпрос изведен, въведен и разглеждан само от пиратите в българско и по-точно САМО от Щурмана.
I.
1. Крум: "Наличието на сведения от Багрянородни че тема тракия е създадена в края на управлението на Погонат,доказва че преди това тя не е съществувала".
1.1. Темите са нови административни формирования и техните стари структури се наричат диоцези, т.е. всяка тема се дели на епархии според К. Багренородни. Тези църковни единици след това преминават и в българската изразна словесност и съществуват до ден днешен като такива. По долу прилагаме страницата на ГИБИ (преписана буквално от изданието на Emmanuel Bekkerus), от която се е информирал и Крум и списвателите на Укипедията на български език. Какво е написано там: 11 ред отгоре надолу: " επαρχια δε Θρακης ιφ`ηγεμονα ετετακτο . . ." - "Епархия Тракия беше подчинена . . .". Епархия е предедена от ГИБИ-нци като "провинция" - виж вдясно. По надолу "Ταυροσ γαρ αντυπατος" - "Антипат Таурос" ("антипат" е титла от темната организация, разнозначна на "проконсул" от предишната) се превежда от ГИБИ-нци като "проконсул Тавър"!
1.2. Вярно, че изказа на повествованието указва IV в., с терминина за Константин Велики (μεγαλον Κωνσταντινον), но другият термин των ΣκυΘων και αυτων των Βουλγαρων указва, че скитите са нарочени за българи, а по времето на К. Пагонат никъде не се говори за нашествие на скити а на българи.
Защо да са скити: Защото думата αυτων значи "там" а не "самите" какво човеколюбиво се превежда от ГИБИ-нци. И термина "там", тъй като се отнася за одушевени предмети - хора, се превежда в страдателно причастие "онези"или "тамошните" - по аналогия "тук-там"- "тези-онези", "тукашни-тамошни" и т.н. В лат. превод израза е преведен Scytharum et ipsrum Bulgarorum и словосъчетанието в текстовете на M. Tullius Cicero, T. Livius и M. Annaeus Seneca означава, съответно "същите тези", "точно тези" и "същите". И хронологията е съвсем в реда на нещата - "скитите, тамошните българи" за των ΣκυΘων και αυτων των Βουλγαρων и "скитите, същите тези българи" за Scytharum et ipsrum Bulgarorum, указват, че наричаните скити преди, са наричани българи в момента на писането, т.е. както казва Г. Ценов "българите са скити" и както доизяснява РТ "скитите, които са наречени българи".
От целият този текст става ясно, че България НЯМА в нито една от епархиите на 6 - 7 в..
2. Какви са вариантите - те са два:
2.1. Или имаме архаизация на термините в обясненията, в Cоnstantinus Porphirogenitus de Thematibus
2.2. Или имаме изопачаване на самият текст на Константин Багренородни от преписвачите, които му отказват правото да знае как са именувани териториите на Балканите в изминалите 250 г. от времето на Hieroklit Synecdemos -ΙΙ в.
3. Писанията на Константин Порфирогенит по отношение на създаване на тема Тракия през 680 г. отхвърлят напълно писанията на Теофан Изповедник за отпадане на имперска територия от владенията на КПол, завладяна от българи и съответно всякакви фантасмагории за "Първо българско царство".
3.1. Тези писания указват, че К. Порфирогенит няма представа за владяните земи от него, баща му и дядо му и за да даде някакви сведения за Балканите се връща чак във 7 век.
3.3. Какво знае К. Багренородни за своите теми - АБСОЛЮТНО НИЩО. Преписва епархиите Йероклис и нищо повече. Ще направя едно сравнение - Все едно Плевнелиев за издаде указ за днешното териториално устройство на България, като дава като налични бейлиците от времето на Сюьлейман Великолепни !.
Писано е, че България била към Тракия, НО България не същесвува в писанията на Йероклис.
За индикация на Тракия, К. Багренородни ползва три термина - топоним - Ст. планина, хидроним - р. Дунав и теоним България. А българия беше заявена в 9в. пред 5 патриарха и Императора на ИЛИ, че е "име, по името на тези българи", т.е. малко преди времето на К. Багренородни.
II.
1.Като заключеине: Тема Тракия НЯМА в писанията на Константин Багренородни, и след като няма такава тема, е фантасмагории да пише, какво съдържа и какво не съдържа.
2. За самият К. Пагонат в "Деяния на Св. Събори" нищо не пише за България. Някой знае ли къде ИЗОБЩО пише за България преди 8 Вс. Събор, който събор, Българската православна и благочестива църква не признава - - дали е заради това !?
Е, къде е тема Тракия, след като от 6 до 9 - 10 век, известие за нея нЕма ?
Има три епархии Тракии, коя от тях К. Багренородни счита за "тема Тракия" ?
Къде е "Първо Българско царство" АКО през 6 в. съществуват три епархии Траки, и по една Мизия и Скития на днешната територия на България ?
Page updated
Google Sites
Report abuse