Инфаркт на миокарда

МИОКАРД (сърдечен мускул)

Миокардът има два контролни центъра. Мускулът като тъкан, се контролира от медулата – ляв и десен мозъчен център за лявата и дясна част на сърдечния мускул. Изпомпващата мощ на мускула, самото движение на сърцето, се контролира от моторния кортекс – също с два центъра за двете половини на сърцето.

Конфликтът, свързан с миокарда е да бъдеш напълно смазан (съкрушен, объркан, изумен, втрещен,  поразен). Всякакво претоварване с отрицателен стрес, свързано с работа, семейство, пари и т.н.

По време на активната фаза на конфликта започва некроза и частична парализа на сърдечния мускул. Некрозата се контролира от медулата, а парализата от моторния кортекс. Поради намаляващата тъкан на сърдечния мускул и частичната парализа, се изпомпва по-малко кръв към органите и се наблюдава слабост и задъхване, особено при физическо натоварване.

Трябва да запомним тези неща, защото те са част от превенцията!

След решението на конфликта целият организъм навлиза в лечебна фаза. Сърдечният мускул започва да се възстановява. Осъществява се клетъчна аугментация и в края на лечението мускулът ще бъде по-здрав и силен от преди. Това е и целта на биологичната програма. През първата част от лечебната фаза се образува оток в мозъка, видим като тъмно петно на скенера. По време на епилептоидната криза се случва инфарктът на миокарда. Тъй като е включен моторният кортекс, се наблюдават спазми на сърдечния мускул. В зависимост от интензитета на епи-кризата, който зависи от интензитета на активната фаза, този симптом може да варира от леко треперене до много силни мускулни конвулсии. По същото време има тахикардия – ускорен сърдечен ритъм, студена пот и гадене.

Инфарктът на миокарда няма никаква връзка с високото кръвно налягане или с холестерола, защото миокардът се контролира от медулата и моторния кортекс, докато холестеролът има отношение към коронарните артерии и вени и се покачва само, когато тези съдове имат нужда от лечение.

„Почти половината пациенти, приемани в болница поради инфаркт, имат нормални нива на холестерола.”

(Atherosclerosis 149, 2000)

Този цитат всъщност показва, че тези пациенти са имали именно инфаркт на миокарда.

ИНФАРКТ НА МИОКАРДА И КРЪВНО НАЛЯГАНЕ

Сърдечният мускул е основно система под налягане, проектирана да изпомпва кръв към двете циркулационни системи на тялото. Десният миокард помпа кръв към белодробната циркулация, т.е. към белите дробове. Левият миокард помпа кръв към останалите системи в тялото. Тъй като разстоянието на кръвния поток до дробовете е доста по-късо, в сравнение с това на останалите системи, налягането в този поток е по-малко. С други думи, белодробната циркулация е система с ниско налягане, а циркулацията на останалите системи е с високо налягане. Това е важно, за да може да се разберат симтомите на двата инфаркта.

Ако инфарктът е на десния миокард, системата с ниско налягане за момент е в дефицит, при което временно доминира системата с високо налягане, в резултат на което се повишава кръвното налягане. Т.е. при инфаркт на десния миокард рязко скача кръвното налягане. Кръвното налягане се повишава и по време на активната фаза, поради частичната парализа на мускула, както и по време на първата част от лечебната фаза. Но то никога не е толкова високо, колкото е по време на епи-кризата или инфаркта.

Да, вярно е, че инфарктът е предшестван от високо кръвно налягане, но то не е причината за този инфаркт. Високото кръвно налягане е придружаващ симптом, дължащ се на временната недостатъчност на системата с ниско налягане.

Поради високото кръвно налягане се наблюдава задъхване – недостиг на въздух, и тахикардия – сякаш сърцето ще изскочи от гърдите. Тъй като десният миокард функционално е свързан с лявата част на диафрагмата, затова се засяга и дишането.

Обикновено епи-кризата се случва по време на покой и често пъти през нощта. Тя може да бъде едно единствено събитие или да се състои от малки последователности. Ако е включен миокардът, ще има кратки епизоди на сетивност, задъхване, борба за въздух, епизоди на задушаване, като това се нарича сънна апнея.

Изследванията на д-р Хамер показват, че сънната апнея всъщност е малък, мини инфаркт на миокарда. Т.е. сънната апнея е свързана с конфликта „да бъдеш напълно смазан”. Това е един непрекъсващ и продължаващ конфликт, който не е решен. През деня се усеща смазването, а през нощта – апнеята. На следващия ден същото започва отново.

Ако инфарктът е на левия миокард, ситуацията е общо взето обратната. Системата с високо налягане е в дефицит и превес има системата с ниско налягане, която предизвиква рязко падане на кръвното. Наблюдава се също и тахикардия, в резултат от усилията на сърдечния мускул да помпа кръв.

Цялата тази информация ни дава възможност да определим какъв тип инфаркт се случва въз основа на симптомите и какъв тип конфликт е имало – териториален, сексуален или „да бъдеш напълно смазан”. Това е най-добрата превенция!

Когато разберем, че инфарктът всъщност е „мозъчно събитие” така да се каже, че силата му се определя от размера на мозъчния оток, то ще се съсредоточим именно върху мозъка.

.............................

Ако някой около вас преживява инфаркт, първо се обадете на Бърза помощ!!!

Една от спешните мерки, които биха помогнали в подобни случаи, е да се охлади главата. Поставете торбичка с лед на главата. При охлаждането едемът става по-малък, следователно и налягането е по-малко и инфарктът е по-малко сериозен.

Искам да споделя с вас едно писмо, което получих на имейла:

14 август 2009 година

Здравейте Каролин, искам да споделя с Вас едно мое преживяване. Можете да го използвате както намерите за добре, но предпочитам името ми да не бъде споменавано. Дори не съм казал/а на собственото си семейство чий живот спасих.

Преди около година и половина посетих 87-годишната си майка. Говорехме си за отминалите години и разговорът се обърна към това, че тя винаги бе готова да се бори и да защитава своята цялост, себе си. Каза ми: „Това е глупаво! Не трябва да бъде повече така.”

След това започна да се оплаква, че лявата ръка я боли и че болката се разпростира към челюста и гръдния кош. Инфаркт! Попитах я дали усеща някаква болка в главата. Тя потвърди – вдясно над ухото. Изтичах до фризера, сграбчих един пакет замразена риба и го задържах на мястото на болката – над дясното ухо. Тя изпадна в шок. Исках да се обадя на Бърза помощ, но тя отказа да отиде в болница. Каза, че иска да умре вкъщи. Помислих си: Дано Хамер не греши!

След около 3-4 минути тя се поизправи и каза, че се чувства по-добре. Продължих да държа леда до главата ѝ още 15 минути. След това сякаш нищо не се беше случило. Всъщност, тя каза че се чувства много по-добре, отколкото преди инфаркта.

Направих ѝ чаша черно кафе и го изстудих с кубчета лед. В крайна сметка аз изпаднах в шок. Мислех си какво можеше да се обърка; собствената ми майка можеше да умре. Какво щеше да стане, ако д-р Хамер грешеше?

Измина година и половина оттогава и тя не е имала други сърдечни проблеми.

Сертифициран/а съм за CPR (Cardiopulmonary resuscitation - спешна сърдечно-белодробна реанимация), но няма CPR или дефибрилатори, които да я спасят от отока в мозъка. Когато говорих с инструктора по CPR, той каза, че CPR спасява 1 от всеки 10 жертви на сърдечен инфаркт.

Може би CPR всъщност не спасява никой? Може би мозъчният оток спада по някакъв начин в тези случаи?

Вашият уебсайт спаси живота на майка ми. Благодаря Ви!

Обратно

Инфаркт на коронарните артерии

Инфаркт на коронарните вени