Трети биологичен закон

Диаграмата показва разделението в мозъка според трите зародишни листа.

Знаем от ембриологията, че през първите 17 дни от зародишното развитие се оформят три зародишни листа или листа, от които произлизат всички тъкани и органи.

Трите зародишни листа са ендодерма, мезодерма и ектодерма.

По време на ембрионалното развитие растящият фетус преминава с бърза скорост през всичките еволюционни етапи – от единична клетка до пълно човешко същество (онтогенетичното развитие повтаря филогенетичното).  По време на това пътуване през етапите на еволюцията  трите зародишни листа управляват стъпка по стъпка развитието на целия организъм.

Повечето от нашите органи, например дебелото черво, произлизат само от един от трите зародишни листа. Други, като сърцето, черния дроб, панкреаса или пикочния мехур, са съставени от различни тъкани, които произлизат от различни зародишни листа. Тези тъкани, които са се слели след време, поради функционални причини, се определят като един орган, въпреки, че често контролните им центрове в мозъка се намират на отделни места. От друга страна, има органи, които отстоят далече един от друг в тялото, като например ректума, ларингса, коронарните вени, но се управляват от близко разположени една до друга области в мозъка.

БИОЛОГИЧНИ  КОНФЛИКТИ – Биологичните конфликти свързани с ендодермалните тъкани имат отношение с дишането (бели дробове), храненето (органите от храносмилателния канал) и размножаването (простата и матка).

Тъканите и органите от храносмилателната система – от устата до ректума – са биологично свързани с „конфликти за залъка” (имайки предвид и реален залък храна).

„Неспособността да се задържи залъка” е свързана с устата и фарингса (включително небце, сливици, слюнчени жлези, носоглътка и щитовидна жлеза).

„Конфликтът не мога да преглътна залъка” е свързан с хранопровода (долната част).

Конфликтите „не мога да усвоя или смеля залъка” са свързани с храносмилателните органи, като стомах (с изключение на малката извивка), тънките черва, дебелото черво, ректума, както и черния дроб и панкреаса.

Животните преживяват тези „конфликти за залъка” в реални измерения, например, когато не могат да намерят храна или когато парче храна или кост заседне в червата. Тъй като ние, хората, сме способни да взаимодействаме със света по образен начин чрез езика и символите, можем да преживеем такъв конфликт също и в преносен смисъл. Образният залък може да се трансформира в договор или личност, които не можем да „хванем”, обидна забележка, която не можем да „смелим” или „да преглътнем”, „залъци”, които искаме да притежаваме, „залъци”, които са ни отнети или „залъци”, от които не можем да се отървем.

Белите дробове и по-специално белодробните алвеоли, които обработват кислорода, са свързани с „конфликт смъртна опасност”, провокиран от животозастрашаваща ситуация (например повръщане по време на химиотерапия).

Средното ухо е свързано със слухови конфликти („звукови залъци”).  Конфликт от вида „не мога да уловя звуковия залък”, като например „не чувам гласа на мама”, засяга дясното ухо, докато конфликт от вида „не мога да се отърва от звуковия залък” като например от силен, неприятен, досаден шум, засяга лявото ухо. Интензивната конфликтна активност се проявява в „инфекция” на средното ухо по време на лечебната фаза.

Бъбречните събирателни каналчета са най-старата тъкан на бъбреците и са свързани с биологични конфликти от далечното минало, когато нашите предци все още са живеели в океана и вероятността да бъдат изхвърлени на брега е била животозастрашаваща ситуация. Ние, хората, можем да преживеем такъв „като риба на сухо” ДХС като „конфликт изоставяне” (да се чувстваш изолиран, изоставен, отблъснат, отхвърлен), като „конфликт на бежанеца” (трябва да избягаме, да напуснем дома си), като „екзистенциален конфликт” (животът ни или прехраната ни са поставени на карта) или като „конфликт хоспитализация” (болничен конфликт).

Матката и фалопиевите тръби, подобно на простатата, са свързани с „конфликти на размножаването” както и с „грозни, неприятни конфликти с противоположния пол”.

По отношение на управляваните от мозъчния ствол тъкани, латералността не е от значение! Затова, ако например, жена деснячка преживява „конфликт изоставяне”, той ще повлияе произволно в десния или левия център на бъбречното каналче (независимо дали конфликтът е за дете или за партньор).

ВРЪЗКАТА  МОЗЪК – ОРГАН – ЗАРОДИШЕН  ЛИСТ

Всички тъкани и органи, които произлизат от ендодермата, по време на активната фаза на конфликта показват клетъчна пролиферация. Затова туморите на устата, както и рака на хранопровода, на стомаха и на дванадесетопръстника, рака на черния дроб, на панкреаса, на дебелото черво и ректума, рака на пикочния мехур, на бъбреците, на белите дробове, на матката или на простатата, всички се управляват от мозъчния ствол и се причиняват от съответните биологични конфликти. Със разрешаването на конфликта тези тумори незабавно спират да нарастват.

През лечебната фаза допълнителните клетки („туморът”), които са изпълнявали определена биологична роля по време на активната фаза, се разграждат с помощта на специални микроби (гъбички и микобактерии). Ако съответните микроби не са налични, вероятно поради свръх употреба на антибиотици или поради ваксинация, туморът остава където е и се капсулова без повече да се развива. Ако не причинява механично дрезнене, не запушва нещо или не се намира на хормонопроизвеждаща жлеза, то той е напълно безобиден.

Естественият процес на излекуване обикновено е съпроводен с подуване (оток), възпаление (туберкулозно), изхвърляне на секрети (възможно е да са примесени с кръв), нощни изпотявания, висока температура и болка. Наблюдават се също и състояния като болестта на Крон и улцерозен колит, както и гъбични „инфекции” от вида Candida. Състоянието може да стане „хронично” само ако лечебният процес постоянно се прекъсва от конфликтни рецидиви.

„Конфликтите на атака” могат да се преживеят буквално и образно. Например, „атака срещу кожата” (дермата) може да се предизвика от физическа атака, вербална или от атака срещу нашата цялост, но също и – без емоция – от слънчево „изгаряне” или ледено „ужилване” („хапещ” студ), които организмът може да приеме като атака.

Образна „атака срещу корема” (перитонеума) може да бъде причинена от неочаквано известие за операция в коремната област (дебело черво, яйчници, матка и т.н.).

„Атака срещу гърдите” (плевра) може да бъде причинена например, по време на мастектомия.

„Атака срещу сърцето” (перикардa) може да бъде провокирана едновременно със сърдечна „атака” (инфаркт).

Млечните жлези, синоним на грижа и изхранване, отговарят на „конфликт тревога в семейството”. С развитието на бозайниците млечните жлези се развиват извън дермата и затова техният контролен център се намира в същата мозъчна област – малкият мозък.

По отношение на управляваните от малкия мозък органи и тъкани се наблюдава кръстосване на връзките от мозъка към органа. Правилото за латералност трябва да се има предвид. Ако например, жена деснячка преживява „конфликт тревога в семейството” във връзка с детето си, конфликтът ще засегне дясната хемисфера на малкия мозък, причинявайки рак на млечната жлеза в лявата ѝ гърда по време на активната фаза на конфликта.

ВРЪЗКАТА МОЗЪК – ОРГАН – ЗАРОДИШЕН  ЛИСТ

Всички тъкани и органи, които произлизат от мезодермата на стария мозък, по време на активната фаза на конфликта показват клетъчна пролиферация. Затова туморите на дермата (меланоми), рака на млечната жлеза или туморите на перитонеума, плеврата и перикарда (така наречените мезотелиоми) се управляват от малкия мозък и се причиняват от съответните биологични конфликти. С разрешаването на конфликта туморите незабавно спират да растат.

През лечебната фаза допълнителните клетки („туморът”), които са изпълнявали определена биологична роля по време на активната фаза, се разграждат с помощта на специални микроби (гъбички и микобактерии).

Всички тумори, управлявани от малкия мозък, е възможно да причинят изтичане на излишна течност по време на лечебната фаза, причинявайки по този начин плеврална, перитонеална (асцит) или перикардиална ефузия.

Естественият процес на излекуване е придружен с подуване (оток), възпаление (туберкулозно), изхвърляне на секрети (евентуално примесени с кръв), „инфекции”, нощни изпотявания, висока температура и болка. Ако необходимите микроби не са налични (възможно е поради ваксинация), туморът остава на мястото си и се капсулова без повече да нараства.

 БИОЛОГИЧНИ КОНФЛИКТИ – биологичните конфликти, свързани с тъканите на мезодермата на новия мозък се отнасят преди всичко до „конфликти на самообезценяване”.

„Конфликтът на самообезценяване” се отнася до загуба на самочувствие или на себестойност, което може да бъде провокирано от несправедлива забележка или коментар, да бъдеш скастрен, иронизиран, да се провалиш в работата, в спорта или в училище, или когато не се чувстваме подкрепени. Пенсиониране, остаряване или боледуване („Безполезен съм”) осигуряват безброй много ситуации, които могат да провокират загуба на самоувереност.

Дали конфликтът на самообезценяване (КС) ще засегне костите, мускулите, хрущялите, сухожилията, лигаментите, съединителната тъкан, мастната тъкан, кръвоносните съдове или лимфните възли, зависи от интензивността на конфликта (тежки КС засягат кости или стави; по-слабо интензивните засягат лимфни възли или мускули; най-леките КС засягат сухожилията).

Точното местоположение на симптомите (артрит, мускулна атрофия или тендонит) се определя от точното естество на КС. Един „конфликт сръчност”, преживян например, при провал на задача, свързана с правене на нещо на ръка, като машинопис или фина ръчна изработка, засяга ръката и пръстите; „интелектуален конфликт на самообезценяване”, причинен например от провал на изпит или да бъдеш победен от някой, засяга врата.

Яйчниците и тестисите са биологично свързани с „конфликт дълбока загуба” – неочаквана загуба на обичан човек, включително и на домашен любимец. Страхът от такава загуба може също да задейства такава СБС програма.

Бъбречният паренхим се асоциира с „конфликт свързан с вода или течност” (например, опасност от удавяне).

Кората на надбъбречната жлеза е свързана с конфликт „да поемеш в грешната посока” (например, да вземеш грешно решение).

Далакът  е свързан с „конфликт – кръв или нараняване” (тежък кръвоизлив или в преносен смисъл – неочакван резултат от кръвен тест).

Миокардът (сърдечният мускул) се свързва с конфликт „да бъдеш напълно съкрушен” (смазан, затрупан от информация, объркан, затруднен, поразен).

По отношение на управляваните от медулата тъкани и органи съществува кръстосване на връзките от мозъка към органа. Правилото за латералност трябва да се има предвид. Ако например, жена деснячка преживява „конфликт загуба” по отношение на партньора си, конфликтът ще засегне лявата хемисфера на церебралната медула, причинявайки некроза на десния яйчник по време на активната фаза на конфликта. Ако жената е левичарка, ще бъде обратното.

ВРЪЗКАТА МОЗЪК – ОРГАН – ЗАРОДИШЕН  ЛИСТ

Всички тъкани и органи, които произлизат от мезодермата на новия мозък по време на активната фаза на конфликта показват тъканна загуба, както можем да видим например при остеопорозата, рака на костите, при мускулната атрофия или некрозата на далака, на яйчниците, на тестисите или на бъбречния паренхим. С разрешаването на конфликта процесът на стопяване на клетки незабавно спира.

По време на лечебната фаза тъканната загуба се възстановява чрез клетъчна пролиферация, в идеалния случай с помощта на съответните бактерии.

Естественият процес на излекуване обикновено е съпроводен с подуване (оток), възпаление, висока температура, „инфекция” и болка. Ако необходимите микроби не са налични, лечение все пак се осъществява, но не в оптималната си биологична степен.

Тумори като лимфом (болест на Ходжкин), рак на надбъбречната жлеза, тумор на Уилмс, остеосарком, рак на яйчниците, рак на тестисите или левкемия, всички те имат лечебно естество и показват, че свързаният с тях конфликт е бил решен. Тук също се отнасят и състояния като варикозни (разширени) вени, артрит или уголемен далак. Всяко лечебно състояние може да стане „хронично” ако лечебният процес многократно се прекъсва от конфликтни рецидиви.

Там, където има намаляване броя на клетките (некроза, остеолиза) по време на активната фаза на конфликта, там има и клетъчно размножаване по време на лечебната фаза. Ако нужните микроби не са налични, лечението се завършва, но не и в оптималната си биологична степен.

Забележка: Биологичната цел на ВСИЧКИ, управлявани от церебралната медула СБС програми се намира в края на лечебния процес! След завършване на възстановителния процес, тъканите (кости или мускули) и органите (яйчници, тестиси и т.н.) стават по-здрави от преди и следователно са по-устойчиви в случай на нов ДХС от същия тип.

СБС програмите за всички тези конфликти се контролират от специфична мозъчна област, намираща се в сензорния кортекс.

Постсензорният кортекс управлява периоста (надкостницата), който е свързан с „конфликти на раздяла”, преживяни особено тежко или „брутално”.

Моторният кортекс, управляващ движенията на мускулите е програмиран с биологични отговори на „моторни конфликти”, като например, „не мога да избягам” или „чувствам се като в капан/заклещен съм”.

Фронталният (челен) лоб получава „фронтален страх – конфликти” (страх да не попаднеш в опасна ситуация) или „конфликти – да се чувстваш безсилен”, свързани с каналите на щитовидната жлеза и на фарингса.

Зрителният кортекс има връзка с „опасност, която ни заплашва отзад” и засяга ретината и стъкловидното тяло на очите.

Други конфликти, свързани с церебралния кортекс са „вонящи, миришещи конфликти” (носната мембрана), „конфликти свързани със захапване” (зъбния емайл), „орални конфликти” (уста, включително и венците), „слухови конфликти” (вътрешното ухо) и „конфликти, свързани с отвращение и погнуса”  или „конфликти, свързани със страх и съпротива” (островните клетки на панкреаса).

При органите, управлявани от моторния, (пост)сензорния и зрителния кортекс, правилото за латералност трябва да се има предвид. Ако например, мъж левичар преживява „конфликт раздяла” със своята майка, конфликтът ще засегне лявата хемисфера на сензорния кортекс, причинявайки кожен обрив от дясната страна на тялото по време на лечебната фаза.

При темпоралния лоб, освен латералността и пола (мъжки или женски), трябва да се има предвид и хормоналния статус, по-специално нивата на естроген и тестостерон. Хормоналният статус определя дали конфликтът е преживян по женски или мъжки маниер, което от своя страна определя къде ще повлияе конфликта, т.е. в дясната или в лявата хемисфера на темпоралния лоб.

Дясната страна на темпоралния лоб е „тестостеронната или мъжка страна”, докато лявата  е „естрогенната или женска страна”. Ако хормоналният статус се променя като например, след менопауза, или ако нивата на естроген или тестостерон са били подтиснати чрез лекарства (контрацептиви, хормонални таблетки или химиотерапия), се променя и биологичната идентичност. Затова, след менопауза една жена може да преживее „мъжки конфликт”, който се регистрира в дясната „мъжка” мозъчна хемисфера, предизвиквайки различни физиологични симптоми от тези, които би имала преди менопаузата.

ВРЪЗКАТА МОЗЪК  - ОРГАН – ЗАРОДИШЕН  ЛИСТ

Всички органи и тъкани, произлизащи от ектодермата по време на активната фаза на конфликта показват тъканна загуба (улцерация, язва). С разрешаването на конфликта процесът на улцерация незабавно спира.

През лечебната фаза, тъканната загуба, която е имала определена биологична цел по време на активната фаза, се запълва и възстановява чрез клетъчна пролиферация (въпросът дали това се подпомага от вируси е спорен).

Естественият процес на излекуване обикновено е съпроводен от подуване (оток), възпаление, висока температура и болка. Бактериите (ако са налични) подпомагат образуването на тъканен белег, което се изразява със симптоми на „бактериална инфекция”, например на пикочния мехур.

Тумори като интрадукталния карцином на гърдата, бронхиалния карцином, рака на ларингса, не-Ходжкинов лимфом или рак на шийката на матката, всички те са лечебни симптоми и са индикация, че съответният конфликт е бил разрешен. Тук спадат и състояния като кожни обриви, хемороиди, обикновена настинка, бронхит, ларингит, жълтеница, хепатит, катаракт или гуша.

 Определени органи, управлявани от церебралния кортекс, най-вече мускулите, периоста, вътрешното ухо, ретината и островните клетки на панкреаса, по време на активната фаза на конфликта вместо улцерация, показват нарушение на функцията или загуба на функцията, както се вижда например при състояния като хипогликемия, диабет, зрителни и слухови увреждания, сензорни (сетивни) или моторни (двигателни) парализи.

Те представляват еквивалентните на рака болести.

По време на лечебната фаза и по-точно след епилептоидната криза, органът и тъканта могат да възстановят нормалната си функция (дори и след години на конфликтност), но при условие, че ситуацията на висящо лечение е привършила.

В кортекса, съгласно латералността, трябва да се вземат под внимание пола и хормоналния статус. Хормоналният статус определя дали конфликтът е преживян по мъжки или по женски маниер. Ако статусът е небалансиран, както е в пубертета, по време на бременност или през менопаузата, или пък нивата на естроген и тестостерон са подтиснати от лекарства, например контрацептиви или химиотерапия, то биологичната идентичност и следователно усещането, чувството, породено от конфликта е съвсем различно, което определя и различен отговор на ниво орган. При ГНМ терапията хормоналният статус винаги трябва да се има предвид.

Пример:  Жена деснячка открива, че съпругът ѝ има любовница. Ако жената има нормален хормонален статус и преживява конфликта като „сексуална неудовлетвореност, фрустрация”, ще бъде засегната шийката на матката (язва или раничка по време на активната фаза). Ако нивата на естроген при жената са ниски, поради менопауза, тя ще преживее същият инцидент повече като мъж. Говорейки биологично, тя ще възприеме събитието по-скоро като борба за територия („Той ме изостави, напусна територията ми”), отколкото като „сексуален конфликт” („Той спи с нея, а не с мен”). В резултат на това, конфликтът ще повлияе на мозъчните програми, които управляват коронарните артерии, получавайки ангина пекторис, докато е активен конфликтът. След като се разреши той, например  чрез примирение или намиране на нов партньор, жената в менопауза може да забележи неравен сърдечен ритъм или да открие повишение в нивата на холестерола, докато жената с нормален хормонален статус ще развие рак на маточната шийка, който деградира по време на втората половина от лечебната фаза.

ПРОМЕНИ В НАСТРОЕНИЕТО И ДУШЕВНИ НЕРАВНОВЕСИЯ, разглеждани от стандартната медицина само като разстройства на ума, имат връзка с мозъчното и органното ниво, подобно на физичните разстройства .

Промените в настроението като депресия или мания са причинени от конфликтен шок, преживян при хормонален застой или когато нивата на сексуалните хормони са изкуствено подтиснати. Относно промените в настроението, латералността, пола, както и хормоналният статус са решаващ фактор. Например, жена деснячка в менопауза ще се депресира, когато преживее неочаквана загуба на „територия” – домът ѝ преживява развод; мъж десняк, който приема понижаващи тестостерона лекарства, ще се вманиячи, когато неочаквано е изправен пред заплаха за уволнение. Ако двамата бяха левичари, те биха реагирали на конфликта(те) с депресия (за жената левичарка) или мания (за мъжа левичар), дори и при нормален хормонален статус.

Душевните заболявания са причинени от втори ДХС, който въздейства на противоположната мозъчна хемисфера, поставяйки индивида в т.нар. шизофренична констелация. Анализите на мозъчния скенер показват защо един човек е например, маниакално депресивен, параноиден, дезориентиран, заблуден, прекомерно агресивен, меланхоличен, самоубийствен или има голямо его (мегаломания).