Embedded Files
Главният мозък - церебрум се състои от кортекс и медула.
I. КОНСТЕЛАЦИИ В ЦЕРЕБРАЛНАТА МЕДУЛА
Тъй като биологичното значение на контролираните от медулата СБС програми се намира в края на лечебната фаза, констелациите на медулата също трябва да се разглеждат от тази гледна точка, т.е. констелацията е активна по време на цялата СБС програма.
Констелациите на медулата включват пет вида:
Две СБС програми в активна фаза.
Една СБС в активна фаза и втора СБС в лечебна.
Една СБС в активна фаза и друга в лечебна фаза, но особено в епи-криза.
Две СБС в лечебна фаза.
Две СБС програми в лечебна фаза, но и двете едновременно в епи-криза.
Констелацията на медулата има психологическа манифестация – мегаломания. Това психологично състояние поставя индивида в идеалната позиция да измъкне себе си от двойното самообезценяване. В зависимост от това кой орган или тъкан са засегнати (кости, мускули, яйчници, тестиси или бъбречен паренхим), всяка констелация показва специфичен вид мегаломания.
Пример – дясно и ляво рамо:
Едновременно самообезценяване във връзка с майка/дете и партньор.
Мегаломания – самонадценяване, свързано и с двата конфликта.
Орган – костна остеолиза в двете рамена.
Лечебна фаза – рекалцификация с левкемия.
Мегаломания от началото на АФ до края на ЛФ.
Биологично значение – в края на ЛФ. Ето защо мегаломанията продължава до края на СБС програмата.
Констелацията дава възможност на пациента да се измъкне от двойното нарушаване на самоуважението.
II. КОНСТЕЛАЦИИ В ЦЕРЕБРАЛНИЯ КОРТЕКС
В миналото класифицирахме т.нар. шизофренични или невротични пристъпи на депресия или мания въз основа на тяхната „тежест” или според симптомите им – чуване на гласове, параноя и т.н. Да се говори за шизофренични или невротични „пристъпи” не е неправилно от чисто симптоматична гледна точка, но всъщност не ни е ясно нищо! Сега вече се научихме да разбираме тези състояния, в частност какво причинява „констелациите”. Научихме, че те не са безсмислени, както се смяташе, а имат своето биологично значение за нашето оцеляване.
Териториалните конфликтни констелации са драматично осезаеми,
а) с появата на втория конфликт, който причинява констелацията;
б) ако решението на втория конфликт е прекъснато от рецидив на същия конфликт;
в) ако, случайно, се случи трети конфликт и то в териториалната конфликтна зона.
Има три вида кортикални констелации:
Фронтални, моторни, сензорни и постсензорни кортикални констелации.
Констелации в зрителния кортекс.
Специални кортикални констелации в глюкозните релета, таламуса, слухови конфликти и обонятелни конфликти.
Съществуват и ТЕРИТОРИАЛНИ КОНСТЕЛАЦИИ, които са много специфичен вид. Те представляват комбинирани констелации от моторния, сензорния и постсензорния кортекс.
Териториалните констелации имат следните характеристики:
1. Спират биологичната зрялост. С началото на констелацията, т.е. със започването на втория конфликт (втора СБС), зрелостта не се развива. Обикновено виждаме „детско лице” при възрастните.
2. Маниакално-депресивни шизофренични (отчасти параноидни) констелации, които следват „правилата на везната”.
3. Само вторият конфликт може да се реши първо. По време на менопауза или когато жената приема контрацептиви, тя (жената), на биологичен език, става мъж. И следователно, втората СБС става първа СБС.
Констелациите на териториалните конфликтни области имат и още една много важна характеристика – дали пациентът ще бъде депресиран или вманиачен се определя от правилата на везната.
Биологичното значение на всички СБС програми на кортекса се намира в активната фаза. Затова констелациите, които също имат биологична цел, продължават само докато са активни и двата конфликта (по време на активната фаза или при епилептоидната криза).
II. 1. Фронтални, моторни, сензорни и постсензорни кортикални констелации
Констелациите на сензорния кортекс (с изключение на центровете за глюкоза, в таламуса и в зрителния кортекс) ги определяме като „нормални констелации на сензорния кортекс”. Те включват по две ОХ във фронталния, сензорния или постсензорния кортекс (по един във всяка хемисфера), т.е. сензорната област за двата крака и двете ръце и т.н.
Например, ако една жена неочаквано напусне съпруга си и отведе детето им със себе си, съпругът/бащата ще загуби чувствителност от вътрешната страна на ръцете и краката. Той ще има сензорна парализа в резултат на констелация от конфликт на раздяла едновременно с жена му и детето му.
Пример: констелация във фронталния кортекс (лоб):
Констелация – фронтален страх
Засегнати са каналите на щитовидната жлеза – ОХ в ляво и каналите на фаринкса – ОХ в дясно.
Вцепенен от ужас, пациентът не е способен да мисли ясно и трезво.
II. 2. Констелации в зрителния кортекс
За разлика от териториалните конфликтни констелации, които предизвикват маниакално-депресивни състояния (въз основа правилата на везната) и спиране на зрелостта (ако вторият конфликт се е случил в детството), констелациите в зрителния кортекс се изразяват в параноя или т.нар. мания за преследване (без наличие на мания – депресия или спиране на зрелостта).
Ние разграничаваме:
1. Медиална интерхемисферична област на зрителния кортекс, която контролира стъкловидното тяло на очите.
а) церебрално ляво – за двете леви половини на стъкловидното тяло на дясното и ляво око, които гледат надясно.
б) церебрално дясно – за двете десни половини на стъкловидното тяло на дясното и ляво око, които гледат наляво.
2. Окципитална област на зрителния кортекс, която контролира ретината (от ретината към мозъка няма кръстосване).
а) окципитално десни части на зрителния кортекс – за двете десни половини на ретината, които гледат наляво.
б) окципитално леви части на зрителния кортекс – за двете леви половини на ретината, които гледат надясно.
Интрахемисферичните релета на зрителния кортекс, касаещи стъкловидното тяло на очите, са свързани с конфликт, който е асоцииран като „да бъдеш преследван” от човек или животно, докато ретината отговаря за „неща, свързани с преследване” във връзка с майка, дете или партньор. Ако има конфликтна активност и в двете хемисфери на зрителния кортекс (без значение дали се отнася за стъкловидното тяло или за ретината), то тогава човекът има това, което се нарича „параноя”. Дори и ако двата конфликта на преследване са били действителни и са потвърдени от други хора, човекът търси „въоръжен зад всяко дърво”.
Пример: Майката на млада пациентка, деснячка, била диагностицирана с МС, което означавало големи финансови затруднения. Дъщерята почувствала това (свързано с майката) затруднение като „сядане на врата ѝ” (както тя го описва). Това се отразило на десните половини на ретината (които гледат наляво) с влияние в дясната страна на окципиталния кортекс.
Малко преди това, докато се прибирала към вкъщи, минавайки през парка, късно вечерта, тя била последвана от мъж, което я изплашило. Това засегнало дясното стъкловидно тяло (свързано с партньор) и лявата интрахемисферична зона на зрителния кортекс, което предизвикало параноя. От този момент нататък тя се барикадирала в дома си и оставяла лампите да светят по цяла нощ.
Тази мания за преследване ще спре:
Когато тя избере да използва друг маршрут за вкъщи.
Когато диагнозата на майка ѝ бъде разгледана в перспектива.
Терминът параноя или мания за преследване е правилен точно толкова, колкото и погрешен.
Правилен: защото пациентът се държи по параноичен начин, търсейки „въоръжен човек зад всяко дърво”.
Погрешен: защото параноята се основава на реална травма или страх.
Пример за комбинация от фронтално-кортикално + окципитално-кортикално ОХ = фронтално-окципитална констелация:
Едностранно (в същата хемисфера)
Жена деснячка – конфликт безпомощност.
Мъж левичар – конфликт фронтален страх.
Ако опасността се крие едновременно отпред и отзад (във „врата”), животните, както и хората, се чувстват „притиснати до стената”.
Двустранно (в различни хемисфери)
Жена левичарка – конфликт безпомощност.
Мъж десняк – конфликт фронтален страх.
Когато са засегнати и двете хемисфери (диагонално), животните, както и хората, се чувстват не само „притиснати до стената”, но се намират и в лека шизофренична констелация (правилата на везната не се прилагат, тъй като ОХ се намират извън териториалната конфликтна област).
Въпреки че шизофреничната констелация е показател за напречно положение на ОХ, засягаща дясната и лявата хемисфера (в по-голяма или по-малка степен), фронтално-окципитална констелация се получава, когато пациентът вижда опасност отпред и усеща или заподозрява опасност отзад. Това е лоша ситуация за него, често и без изход, като резултатът обикновено е това, което се описва като шизофрения. Допълнително има и комбинация с дясно фронтално и ляво окципитално или обратното, което поставя пациента в шизофренична констелация, тъй като и двете хемисфери са засегнати, но той е и във фронтално-окципитална констелация, тъй като е преживял фронтален и окципитален конфликт.
Важно е да се определят ОХ на пациента (могат да са и повече от две), защото само тези ОХ могат да ни дадат информация за съдържанията на предполагаемите или дори реалните заблуди, които са доста нелогични всъщност, но имат много истина като база, неща, които ще разкрият конфликтите на пациента.
Пациент с два моторни конфликта на всяка от хемисферите обикновено има двигателна изява, т.е. тик или повтаряне на определено движение, или в ситуация, която има връзка с конфликта се включва в отделна, очевидно безсмислена двигателна дейност, която ще бъде разбрана щом открием двата ДХС-ма.
Друг пациент с едновременни огнища в десния и левия кортекс, отговарящи на два „страх отзад конфликти” ще има мания за преследване, която не е „лудост”, както се мисли. Напротив, тя представлява отчаян опит да се избави от страха отзад, т.е. да разреши конфликта като отхвърли всяка една възможност – била тя и незначителна – ръководен от вътрешния си глас, което ние просто не разбирахме досега.
Ако пациентът е в противоположно положение в десния и левия темпорален лоб, всеки от които с териториален конфликт, т.е. активно сексуално огнище, то тогава той се намира в т.нар. постморталнашизофренична констелация, т.е. той мисли постоянно за времето след смъртта си. В миналото на това не се отдаваше значение. Днес ние започваме да разбираме, че биологично, пациент с два такива конфликта е поставен в изчакващо положение или потопяване и основно мисли за времето след биологичното прераждане, когато вече е разрешил своите два конфликта.
II. 3. Специални кортикални констелации в глюкозните релета, таламуса; слухови конфликти, обонятелни конфликти и конфликти на съпротива–отвращение.
1. Слухови конфликти – „Не искам да слушам това!” (шум или глас). Някой не иска да чува нещо (не вярва на ушите си), ако слуша нещо невъзможно (шум или глас).
Тези слухови конфликти могат да са свързани и с човек и с териториалната област.
Свързаните с човек слухови конфликти следват правилото за латералност и се преживяват във връзка с майка, дете или партньор. Те не са териториални конфликти.
Звуков тинитус – звуци от звънене, бръмчене или стържене.
Активна фаза – тинитус (без нарушение на слуха).
Лечебна фаза – загуба на слуха за тези звукови честоти.
Говорен тинитус – дума или изречение.
Активна фаза – въпросната дума или изречение се забива в ухото (като предупреждение).
Лечебна фаза – загуба на слух за звуковата честота на изречението.
АФ за двете уши – лицето чува гласове, които говорят на него или помежду си. Това състояние преди беше диагностицирано като параноидна шизофрения. Щом единия от конфликтите мине в лечебна фаза, гласовете изчезват.
Слуховите конфликти, свързани с мъжки (дясна страна) или женски (лява страна) териториални конфликти, причиняват маниакално–депресивна констелация, следвайки правилото на везната.
При два активни слухови конфликта в срещуположните места в мозъка, човекът се намира в слухова конфликтна констелация.
2. Обонятелни конфликтни констелации.
Констелацията, свързана с обонятелен конфликт (два активни обонятелни конфликта в срещуположните позиции в мозъка, засягащи N.olfactorius), предизвиква „обонятелна параноя”. Тъй като обонятелните конфликти не са свързани с териториалните области, те не причиняват спиране на зрелостта.
3. Конфликтна констелация съпротива-отвращение .
Този вид констелация е често срещана и има специални характеристики: два активни конфликта на съпротива-отвращение причиняват едновременно хипогликемия (ОХ вляво) и хипергликемия = диабет (ОХ вдясно). Ние наричаме това състояние диабет тип 2.
Забележка: ако единият конфликт застъпи към другата мозъчна хемисфера (= централен конфликт), то това не е констелация!
Булимичната констелация включва един териториален конфликт:
4. Констелации в таламуса.
С изключение на различните химични и кръвни параметри, ние все още не знаем дали конфликтите/констелациите в таламуса причиняват други органични субстрати, респективно други промени.
Значение на шизофреничната констелация в церебралния кортекс
Ако пациентът преживява конфликт, той може да го разреши по обичайния начин - като мисли постоянно за него, създавайки по този начин максимален стрес за организма, не спи през нощта, отслабва и има студени ръце и студена кожа. Накратко, той се намира в стрес тонус или по-скоро в симпатикотония. При наличие на два конфликта, пацентът се намира в двойна симпатикотония. Но той не може да разреши два конфликта по едно и също време и компютърът показва „грешка” – повече не може да работи.
От биологична гледна точка това не е безсмислено. Напротив, сега пациентът чака по-добри обстоятелства, „по-добро време”, възможност за автоматично решение. Ако пациентът има само десен териториален конфликт, полуизолиран вдясно на темпоралния лоб, той трябва да го разреши възможно най-скоро, иначе ще умре от сърдечен инфаркт, ако решението се осъществи твърде късно.
Най-важното е, че ако засегнатият човек преживее нов конфликт в лявата страна, той ще изпадне в шизофренична констелация, което означава, че почти няма конфликтна маса. Такъв човек буквално чака по-добро време, т.е. той може да чака, докато конфликтният опонент умре от естествена смърт и тогава той ще се издигне като феникс от пепелта и може дори да поеме лидерството на територията. Това означава, че човек в шизофренична констелация не може или няма да намери решение за нито един от конфликтите си, защото най-важното нещо не е разрешимо, поради специфични причини. Затова той изчаква за спонтанно решение на най-важния конфликт, чрез промяна на обстоятелствата, като след това вторият конфликт автоматично ще се разреши.
Майката Природа е създала специален вид балансиране в тази ситуация на два активни конфликта, докато се преследва значимата цел. Тя временно поставя този индивид извън трасето и го пази в резерва за по-късни спешни ситуации на определената група, семейство или стадо.
Последователност на ДХС в церебралния кортекс
Мъжът десняк обикновено преживява своя първи конфликт в дясната хемисфера, а втория – кортикално вляво. Този ред е обратен за мъжа левичар.
Жената деснячка преживява своя първи конфликт в лявата хемисфера, кортикално, а втория – в дясната хемисфера, кортикално. Жената левичарка ги преживява в обратна последователност.
Има едно изключение: млечните канали за лявата и дясната гърда са равностранно свързани с малкия мозък и винаги са категорично определени като детска гърда и партньорска гърда. Ако жена деснячка преживее конфликт на раздяла с нейното дете, въздействието винаги е в дясната кортикална област в сензорния кортикален център, независимо дали това е първи или втори конфликт. Това е така, защото конфликтът е свързан с дясната латерална област на малкия мозък, която би могла да реагира, ако това бе конфликт на тревога или кавга за или с детето, а не конфликт на раздяла.
Жената левичарка показва обратното. Дясната гърда би могла да се засегне при конфликт на раздяла с нейното дете и човек би търсил съответното огнище за дуктален карцином в левия сензорен кортикален център, а това би било свързано с центъра в лявата страна на малкия мозък, която от своя страна би реагирала, ако конфликтът би бил майка-дете-тревога или майка-дете-кавга за майка левичарка.
Млечните канали, които са свързани с лявата гърда при майка деснячка и ясно определят майка-дете гърдата, могат да бъдат причислени по дефиниция към мускулите флексори на лявата ръка (мишница и предмишница), които държат детето, както и вътрешността на кожата на същата ръка, дланта и лявата абдоминална част на кожата (защото и хората имат гръден ръб, който сега е само зачатъчен) и вътрешността на левия крак, където обикновено седи детето на жената деснячка.
За партньора е точно обратното. Трябва да се отдели от това вътрешността на ръката и на крака, което означава раздяла, както и защита. За жената деснячка лявата ръка (мишница и предмишница) е „отбраняващата” ръка, докато дясната е „нападащата” ръка.
Чувствителност на периоста (надкостницата)
Тези правила са валидни и за чувствителността на периоста, при който конфликтното съдържание винаги е раздяла, с добавка на болка, причинена или преживяна, както и брутална раздяла. Аналогично, тук са валидни същите топографски връзки.
Затова при периоста има само една шизофренична констелация (сензорна парализа на периоста) върху двете хемисфери. Невролозите не могат да открият нищо друго, освен може би малко по-ниска температура на засегнатите крайници, в сравнение с незасегнатите. Това обяснява защо има органно съответствие за всеки конфликт и защо по едно и също време шизофреничните пациенти нямат органични заболявания, тъй като видимо те нямат липса на органично ниво. Това беше така, защото ние не ги преглеждахме както трябва и не знаехме как да интерпретираме и свързваме ОХ в мозъка.
Забавяне/спиране на развитието
В психологията, психиатрията, педагогиката и т.н. ние правим непрекъснати наблюдения по отношение на един феномен, който не можехме да обясним досега – забавяне в развитието. То се интерпретираше отчасти като органично-мозъчен процес, като например мозъчно увреждане в ранното детство и се числеше към психичните заболявания и промените в настроението. Ние не смятаме, че последното има мозъчно-органична причина, а е чисто психологично смущение.
Новата медицина ни дава (въз основа на факти) съвсем ясно обяснение – индивидът става „съхранен”, „замразен” в очакване на по-добри времена. Ако се погледне по-отблизо, от гледна точка на конфликтната ситуация, нещата изглеждат съвсем прости: Индивидът, който е все още в етап на развитие, не може например да разреши един критичен биологичен конфликт във времевата рамка дадена от природата, тъй като това би могло сериозно да изложи на риск по-нататъшното му развитие.
Поради някаква причина, която трябва да се търси при всеки един случай, майката Природа позволява да се преживее втори биологичен конфликт, така че да се гарантира оцеляването чрез шизофреничната констелация. Ако индивидът продължи развитието си към зрялост, въпреки шизофреничната констелация, това би имало огромни отрицателни последствия.
Ако едно малко момиче преживява конфликт на раздяла със своя баща, защото майката е получила попечителството след развода, конфликтът ще остане активен за дълго време и в някой момент момичето би развило сериозен невродермит, придружен със загуба на памет, от което може да умре. Ако например се добави моторен конфликт („не мога да задържа баща си”), развитието на детето ще спре незабавно. Това гарантира следните две действия:
Почти няма конфликтна маса.
Малкото момиче може да разреши конфликта, когато узрее.
За момичето в този случай „по-добро време” означава да бъде зряла. В момента, в който навърши 14 години тя може да реши сама с кой родител иска да живее и двата конфликта ще се разрешат едновременно.
По един много интелигентен начин, зрелостта остава в инфантилен етап, така че индивидът не представлява обект за състезание, което е важен момент за оцеляването. Ако тя продължи да се развива, независимо от нерешените конфликти, може би никога няма да има шанс отново да реши тези конфликти, тъй като нейното развитие и осъзнаване биха били на съвсем различно ниво. Тя може да реши конфликтите си и да навакса в узряването, когато външните обстоятелства се променят, което е един невероятно интересен аспект.
Съществуват много специални образователни програми за развитие на деца с изоставане в развитието и дори за студенти в колеж и дипломирани специалисти, чийто коефициент на зрялост отговаря на етапа на пубертета или предпубертета. Броят на засегнатите хора е много по-голям отколкото обикновено се приема. Необходимо е само да си на нивото на зрялост на тринадесет годишните, за да получиш академична степен. Общоприето е и сексуалната зрялост да не е основание за чисто интелектуално определена академична степен. Тестовете за интелигентност и за установяване на способности, които се използват не ни казват нищо за нивото на зрялост на дадения човек.
© д-р Рике Герд Хамер
Използвани са материали от: Scientific Chart of Germanic New Medicine ® и книгата „Summary of the New Medicine”.
Page updated
Google Sites
Report abuse