Стъпки в ГНМ терапията

Първа стъпка от ГНМ терапията:

УСПОКОЙ СЕ!!!

1.    ПОВЕРИТЕЛНО ИНТЕРВЮ С ПАЦИЕНТА – вдъхване на увереност на болния

Лекарят трябва да се стреми да освободи пациента от всички страхове и да създаде среда на доверие, за да може той да преодолее чувството на паника или повтаряща се тревожност.

Как се чувства пациентът? Защо е решил да премине терапията? Колко добре познава Германската нова медицина?

Важно е да се обясни на пациента контекстът на болестта и той да се успокои като разбере, че за всичко случващо се  има причина и че можем да предскажем какво ще се случи по време на лечебния процес.

2.    ОБЯСНЕНИЕ ЗА ГЕРМАНСКАТА НОВА МЕДИЦИНА

Ако пациентът не разбира или не иска да разбере принципите на ГНМ, всички терапевтични усилия ще бъдат напразни. Всеки пациент получава терапията, която иска.

Никога не натрапвайте ГНМ на пациент, дори и той да е най-добрият ви приятел.  Вие само ще съдействате за проблеми и угризения на съвестта, което ще доведе до провал на лечението и в крайна сметка до чувство за вина.

Ако пациентът чувства ГНМ като правилният подход за себе си, той ще поиска по-подробна информация за своя случай. Ще бъде готов да вземе подходящото решение и да поеме отговорност за това.

Решенията се вземат само от пациента!

3.    ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЛАТЕРАЛНОСТТА

За да се установи диагнозата и да се определи съдържанието на биологичния конфликт е важно да се определи дали пациентът е левичар или десняк, което лесно може да стане чрез ръкопляскане. Активната ръка (ръката, която е отгоре, удряща другата) е водещата. В случай на съмнение, нека пациентът първо да отпусне ръце на скута си и след това да определи коя ръка е отпуснал първо.

4.    ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ХОРМОНАЛНИЯ СТАТУС

Хормоналният статус на пациента зависи от много фактори – тегло, възраст, приемане или не на хормонални таблетки, като например контрацептиви, дали е претърпял операция на хормонални жлези, най-вече на яйчници или тестиси.

5.    КАК Е БИЛА УСТАНОВЕНА ДИАГНОЗАТА

Важно е да се открие как и при какви обстоятелства пациентът е разбрал за „болестта” си.

Що се отнася до диагностицирането на раково заболяване, 40% от рутинните прегледи разкриват стари капсуловани тумори, които би трябвало да не се пипат.

Терапевтичният подход при подобни случаи е прост – облекчаване на пристъпите на паника и продължаване напред, сякаш нищо не е станало.

Важно: това е наложително, за да е сигурно, че диагнозата не е причинила други биологични конфликти у пациента, като конфликт страх от смъртта или конфликт на самообезценяване. Такива вторични конфликти трябва да бъдат определени и разрешени незабавно.

След като пациентът има съответното разбиране за принципите на ГНМ, може да се проведе преглед, за да се определи статусът на „тумора”.

Ако е възможно, пациентът би могъл да се опита да идентифицира конфликта, отговорен за растежа на тумора.

Пациентът трябва да бъде инструктиран как да избягва този конфликт за вбъдеще, за да се предпази от повтаряне на ситуацията.

Терапевтът ще обясни на пациента как да постъпи, когато се изправи пред подобна ситуация. С други думи, пациентът трябва да разговаря с някой друг относно конфликта и когато е възможно, да се опита да постигне истинско решение.

Ако наличието на определени симптоми говори за раково заболяване, в повечето случаи то ще бъде в лечебна фаза – това не е съвсем безобидно, но не трябва да бъде и причина за безпокойство, докато се прилагат съответните терапевтични мерки.

© д-р Рике Герд Хамер