ТОКСИНИТЕ

Могат ли токсините да причиняват болести като рак например? 

През последните десетилетия, теорията че болестите се причиняват от токсини, стана широко разпространено убеждение. Тя се споделя и от други конвенционални теории, като разчита на страха вместо на научни мнения и ни отдалечава от откриване на истината за произхода на „болестите” вътре в себе си. Теорията за токсините освен това ни дължи обяснение защо определени токсини причиняват различни заболявания при различните хора и защо някои реагират, а други не.

Това не означава, че токсините са безопасни. Токсините в храната ни, в околната среда, в консумираните продукти, електромагнитните замърсители – само да назовете някои от тях и може да бъде вредно. Храните, съдържащи токсини (пестициди, хербициди, консерванти, хранителни добавки и други подобни) изчерпват енергията на тялото, което може да направи много труден лечебния процес, включително и лечението на рака. Освен това, невротоксините, например в стоматологичните пломби (живак) или във ваксините (алуминий, формалдехид) могат да предизвикат тежки нервни увреждания и неврологични разстройства. Отровите,  като хранителни отрови, радиоактивни или химически, подобно на химично синтезираните лекарства и най-вече в химиотерапията, могат да причинят болест, поражение и смърт.

Токсини в малки дози обаче, дори и натрупване на ниски дози, не могат да причинят рак. Теорията за причиняващите рак токсини е изградена на предпоставката, че ракът е „злокачествено” заболяване, характеризиращо се с внезапно и безпричинно предполагаемо мутиране на здрави клетки в „анормални” ракови клетки.

Позовавайки се на своите (не)разбирания за работата на д-р Хамер, д-р Ралф Уилсън (Обединени международни здравни грижи) стига до следните заключения: „Начинът, по който може да се опише това е да се каже, че „Ракът не съществува”. Ракът не е отделно нещо, което ни атакува. „Ракът” е резултат от стреса, на който е подложено тялото, както и от нападението на разнообразни фактори.  Ракът е състояние, което може да се развие само ако „теренът” – вътрешната среда на тялото – е подходяща за клетките да действат независимо от останалата част от живота на човека. Това включва токсини, като тежките метали и химикали, токсични спомени и мисли, както и токсични енергийни полета, наречени Хронични изпарения, в хомеопатията. По много реален начин тази фраза е почти вярна: Ракът Е теренът.”

С оглед на факта, че всеки РАК започва с неочакван биологичен конфликт (ДХС), засягайки мозъка, откъдето се координира една специфична, предопределена, смислена биологична програма, токсините винаги могат да причинят болест като рак, ако те са свързани с ДХС.  Един конфликтен шок, свързан с токсини може например, да бъде ускорен или отключен от слушането или четенето, че „дори, когато ядете ябълка вие приемате всички смъртоносни химикали...”

Един свързан с токсини ДХС може да отключи и „несмилаем залъка - конфликт” („Не мога да смеля тази токсична храна”), предизвиквайки „хранителна алергия” или „конфликт страх-ужас”, водещ до респираторни заболявания като астма, например. Това обяснява защо много храни и „алергии” от околната среда измъчват предимно тези, които са най-образовани относно токсините и следователно най-наплашени.

Противно на правилата на ГНМ беше предположено, че „всички фактори от околната среда могат да се имат предвид при образуването на огнището на Хамер в комбинация с психологичните конфликти” (Уолтър Ласт, сп. Nexus, бр.10, Май 2004 г.). Това е все едно да предположиш, че дефектната принтираща касета (токсин от външната среда) от принтера (органа) би имала влияние върху контролните функции на CPU (мозъкът).

Откритията на д-р Хамер изясняват предполагаемото противоречие защо хората получават рак или някоя друга болест, въпреки че се хранят правилно, докато други, които не водят здравословен начин на живот и дори пушат, никога не се разболяват.

©  Каролин Марколин 

Преведено от - www.learninggnm.com