Embedded Files
Терапевтичните мерки в ГНМ обхващат и трите нива:
Ø Психологично ниво (практична психологична терапия, базирана на здравия разум).
Ø Мозъчно ниво (наблюдение и лечение на мозъчните усложнения).
Ø Органно ниво (лечение на усложненията при органите).
ПО ВРЕМЕ НА АКТИВНАТА ФАЗА НА КОНФЛИКТА
Типичните белези за активен конфликт са постоянното мислене върху конфликта (проблема), липса на апетит и студени крайници. От биологична гледна точка състоянието на стрес и в частност часовете, които прекарваме в неспане, както и пълното отдаване на конфликта, всъщност дават възможност на индивида да намери решение на проблема.
По време на активната фаза рядко се забелязват физични симптоми на „заболяване”. Туморите, които се развиват по време на тази фаза, като например рак на белите дробове, рак на млечната жлеза, рак на матката, на дебелото черво, на черния дроб или на панкреаса, обикновено се откриват по време на рутинен преглед (кръвни изследвания, мамографии, ПАП-тестове), чрез така наречената „ранна скрийнингова” диагностика или чрез медицински прегледи, целящи да се открие дали ракът се е „разпространил” (рентген на бял дроб, тест за костна плътност, скенер на органи и всички видове „-скопии”). Излишно е да се казва, че тези процедури могат да провокират нови конфликти, като например „конфликти на тревога”, „конфликти от смъртен страх”, „конфликти на самообезценяване”, „конфликти на съпротива” и други подобни, предизвикващи допълнителни симптоми, вкючително и повече тумори.
В ГНМ терапията при лечението на конфликтно-активните симптоми е най-важно да се намерят стратегии и начини за разрешаване на съответния конфликт и след това, (но еднакво важно) да бъдем готови за лечебните симптоми, които могат да се предвидят! Колкото по-рано научим за ГНМ, толкова по-подготвени ще бъдем за лечението. Когато най-накрая се появат лечебните симптоми те няма да причинят страх или паника, а по-скоро ще ги посрещнем с чувство на облекчение.
Когато осъзнаем, че строго специфични симптоми, включително и някои видове рак, са типични за активната фаза, то тогава ние имаме пълен контрол над ситуацията. В състояние сме бързо да превъзмогнем всяка паника или страх и следователно, да предотвратим нови конфликтни шокове и нови симптоми, включително и нови тумори. Освободени от страха, можем напълно да се концентрираме върху разрешаването на конфликта.
РАЗРЕШАВАНЕ НА КОНФЛИКТА
Разбира се, няма готови отговори как да се разреши един конфликт. Това зависи единствено от индивидуалните обстоятелства. Ролята на терапевта е да обсъди с пациента възможните стратегии. Дали той ще избере нашият начин или друг, това е лично негово решение. Що се отнася до ГНМ, пациентът командва. Всяко решение, което той „открива” сам, е от най-голяма полза, защото е по-вероятно да застане напълно зад него.
Тъй като лечебните симптоми винаги са пропорционални на силата и продължителността на активната фаза, винаги трябва да се опитваме да разрешаваме конфликта възможно най-скоро.
Ако конфликтът не може да бъде разрешен в момента, по принуда или поради емоционалната му интензивност, омаловажаването му е най-важната стъпка. Силна конфликтна активност, която продължава дълго време изчерпва енергията на организма до степен, че той започва да линее и индивидът умира от какхексия. Като се намали силата на конфликта, например чрез намиране на частично решение, промяна на нагласата или разсейване, намаляват симптомите и размера на тумора. Затова омаловаженото конфликтно съдържание осигурява по-добри условия за навлизане в лечебната фаза.
Когато конфликтът на пациента бъде разрешен е много важно да се направи веднага мозъчна томография, тъй като предстоящата епилептоидна криза може да предизвика усложнения, които биха могли да се предотвратят чрез предварителна оценка. Например, при един конфликт на териториална загуба, вероятната предстояща сърдечна атака (инфаркт) може да се очаква с точност до около 14 дни, ако пациентът знае точното време на разрешението на конфликта, както и резултатите от скенера. Ако е необходимо, могат да се приложат съответни контрамерки. Но ако конфликтът на териториална загуба е продължил повече от девет месеца, то той не би трябвало да се разрешава!
ПО ВРЕМЕ НА ЛЕЧЕБНАТА ФАЗА
Липса на енергия, умора, главоболие, отоци, болка, възпаление, висока температура, нощни изпотявания, секреции (евентуално примесени с кръв), т.нар. „инфекции” и определени видове рак, са типични симптоми, показващи, че съответният конфликт е бил разрешен и че свързаният с него орган или тъкан е в процес на естествено лечение. Затова повечето „болести”, включително и интрадукталният карцином на гърдата, ракът на маточната шийка, бронхиалният карцином или не-Ходжкиновият лимфом, се третират – и от алопатичната, и от натуропатичната медицина – когато те са вече в процес на излекуване! Химио- и лъчетерапията са брутална и агресивна атака срещу тялото, което се опитва да се излекува.
Страдащите хора, които са научили за ГНМ след като са били диагностицирани, често са в отчаяно положение, особено ако диагнозата е била рак. Уплашени от „злокачествената” болест и опасявайки се, че ракът може да „метастазира”, те се разкъсват между доктрините на официалната медицина и откритията на д-р Хамер, които им вдъхват увереност, че ракът винаги е биологично осмислен и няма причина за паника. Както д-р Хамер казва, „да бъдеш хвърлян напред-назад между надеждата и паниката е най-трудното нещо за пациента и причина за най-тежките усложнения.”
Страхът причинява стрес, който е пагубен за лечението. Страхът лишава тялото от нужната му енергия. Паниката инициира нови конфликти и реакции в тялото, които затрудняват лечебния процес. Типичният отговор например е задържане на вода в резултат на „екзистенциален конфликт” или „конфликт на хоспитализация”.
За поколения наред медицинските власти са заробили и продължават да държат в плен човешкия ум със страха от болести. Петте биологични закона ни позволяват да се свържем отново с Природата и да поверим вярата си в нейната творческа и интелигентна сила. Благодарение на почтеността на д-р Хамер и неговата отдаденост към изследователската работа през последните три десетилетия, ние имаме ключа към свободата от страха.
Един практикуващ лекар с истинско разбиране за ГНМ ще зачита и уважава факта, че единственият истински „лечител” е пациентът – този, който се лекува. Един практикуващ лекар със задълбочено познание за ГНМ знае как да подпомогне оздравителния процес без да се намесва или да причинява някаква вреда. Той ще бъде наясно с рисковете от твърде бързото разрешаване на силен конфликт и че при определени обстоятелства е наложително да НЕ се решава даден конфликт, с цел да се предпази от трудна лечебна криза. С разбирането на целия процес ще се знаят и очакват възможните усложнения преди да станат критични. С ГНМ може да се планира нежна интервенция, която да намали една интензивна лечебна фаза и да се облекчат трудните моменти без да се прекъсва лечебният процес.
Различни терапевтични „техники”:
„Разчистването” на травматични преживявания има вероятност да доведе до появата на остри лечебни симптоми, с риск от сериозни усложнения, най-вече по време на епилептоидната криза. Същото важи и за техниката, използвана при нервно-лингвистичното програмиране. Всеки метод, целящ намирането и повторното преживяване на стари травми, може да провокира емоционални рецидиви, последвани от конфликтно свързани физични симптоми – често пъти за изненада на пациента и на терапевта.
Утвърждаващите упражнения могат да държат ума в активна конфликтна ситуация, което води до повторни или хронични състояния. Един пример: мъж преживява ДХС, когато неговият работодател му казва, че така очакваното повишение няма да е за него, а за един от колегите му. Щом започне да свиква с това положение, той ще развие рак на пикочния мехур (лечебният симптом на конфликт „не съм способен да си маркирам територията”, засягащ стените на пикочния мехур). Поради този рак той е принуден рано да се пенсионира. Въпреки, че вече е далеч от офиса (мястото, където „териториално маркиращият конфликт” се е случил), както и от колегите си (които са навлезли в „територията” му), ракът на пикочния мехур става „хроничен”. Оказва се, че следите, които пазят от повторно изживяване на конфликта и следователно удължават лечението на рака, са свързаните с колегите му утвърждаващи техники, които той упражнявал по няколко пъти на ден.
Т. нар. училище за „лечителско изкуство” разшири приложението си по хомеопатия към различни нови области, включително и към Германската нова медицина. Представители на това лечение твърдят, че паметта на биологичните конфликти може да се изтрие с потенционирани хомеопатични лекарства. Но няма лекарство, няма и способ на света, които да могат да „изтрият” един конфликт. Разрешаването на конфликта е също така и процес на научаване и шанс за израстване. Вярата, че бихме могли да заобиколим тази възможност чрез лекарства или способи от всякакъв род, е заключена в парадигмата, която пренебрегва дълбокия духовен аспект на лечението.
ЗА УСЛОЖНЕНИЯТА
Д-р Хамер: „Множество усложнения могат да възникнат по време на лечебната и възстановителна фаза – едновременно на мозъчно и на органно ниво. По време на ваготонния етап е напълно нормално да се чувства умора и липса на енергия за няколко седмици или дори за месеци, както е в случая на хепатит. На този етап всичко е в процес на възстановяване. Трябва да се погрижим за всички пренебрегвани досега „работи”– както в мозъка, така и в тялото. Например, един абсцес, който е „тлеел” ще се разгори, всяко кървене, което досега е било на минимум, поради свитите кръвоносни съдове (по време на активната фаза) ще се усили, а загубеното тегло ще се възстанови. Последно, но не и по важност, всички „злокачествени тумори” или некрози ще се разградят или запълнят с помощта на гъбички или бактерии. Въпреки, че тези реакции се смятат за нормални и дори силно желани, могат да доведат до усложнения, като тежък кръвоизлив или нарушена органна функция. Усложненията могат също така да се увеличат и когато отокът запушва жизненоважни пътища, когато един бронхиален „карцином” (всъщност ателектаза) пречи на функцията на бронхите или когато жлъчните камъни блокират жлъчните канали. Поради тази причина е от изключителна важност усложненията никога да не се подценяват.
На мозъчно ниво повечето усложнения се случват по време на лечебната фаза, когато локализираният мозъчен оток причинява повишаване на мозъчното налягане – по което време ние трябва да направим всичко възможно, за да не изпадне пациентът в кома. По време на тази фаза е от полза в някои тежки случаи да се подтисне отока естествено – чрез пиене на Кока-Кола, силно кафе или чай, чрез приемане на гроздова захар или витамин С, като сложим леден компрес на главата или да се вземат студени душове. Студените компреси, прилагани на „горещата точка” на мозъка са силно препоръчителни, особено през нощта. Пациентите в лечебна фаза страдат предимно през нощта, до около 3 или 4 часа сутринта, когато организмът превключва на дневен ритъм. Абсолютно трябва да се избягват директната слънчева светлина върху главата, посещенията в сауна и горещите бани. Ако по време на критичната фаза се дават интравенозни течности, се увеличава отокът в мозъка, което може да утежни и без това сериозната ситуация.”
ЗА ОПЕРАЦИЯТА
Д-р Хамер: „Операция на тумор се препоръчва, ако са засегнати жизненоважни нерви, артерии или пътища за снабдяване или изхвърляне, като например запушване на червата, на жлъчните канали или на трахеята. Това се случва при 15-20% от тези тумори и само в тези случаи туморът може да доведе до усложнения. Капсулованите тумори, които не са могли да се разградят, поради отсъствието на необходимите микроби по това време, могат да се премахнат хирургично, ако причиняват дискомфорт на пациента. Обаче, хирургът трябва да премахне толкова тъкан, колкото е нужно, тъй като туморите не „метастазират” и да се реже надълбоко в здрави тъкани не е необходимо.”
ЗА ЛЕКАРСТВАТА
Д-р Хамер: „По правило употребата на лекарства трябва да бъде внимателно обмислена и ограничена до случаи на спешност. Медикаментите могат безспорно да облекчат или да елиминират симптомите, или да предотвратят усложнения, които възникват по време на лечебната фаза. Но няма лекарство, нито терапия на света, които да могат наистина да излекуват болестта. Единствено пациентът може да „лекува” своите симптоми, защото само той може да разреши своя конфликт и само той може да осъществи лечението!”
За да могат медикаментите да бъдат напълно полезни, (включително билки и други природни лекарства, както и хранителните добавки) трябва да се категоризират съобразно двуфазовия модел на всяка СБС програма. Здравните лекари, работещи в съгласие с ГНМ ще знаят, че медикаментите със симпатикотонични качества усилват симптомите на активната фаза и забавят лечебния процес, докато медикаментите с ваготонични качества правят обратното.
Медикаменти по време на активната фаза:
Д-р Хамер: „По време на активната фаза на пациента би трябвало да се дават (ако е необходимо) само „ваготонични” лекарства, които понижават състоянието на стрес. Приемането на седативни или транквилизантни препарати продължително време, крие риска от трансформиране на активния конфликт във висящ. Освен това, те драстично понижават мотивацията и енергийната сила, необходими за решаване на конфликта.
По никакъв начин не се препоръчва приемането на симпатикотонични агенти по време на този период, тъй като те усилват и удължават конфликтно-активните симптоми, което би могло да има сериозни последствия за пациента.”
Медикаменти по време на лечебната фаза:
Д-р Хамер: „Медикаменти по време на лечебната фаза не са нужни, с изключение на около 10% от случаите.
Антибиотиците прекъсват или напълно спират възстановителната работа на микробите в лекуващия се орган.
Кортизонът, антихистамините, противовъзпалителните лекарства и антибиотиците са симпатикотонични медикаменти със стимулиращ ефект. Приети по време на лечебната фаза, те пречат и удължават естествения лечебен процес и предотвратяват пълното възстановяване.
Симпатикотонични медикаменти обаче се препоръчват при случай на интензивна лечебна фаза с възможни сериозни усложнения най-вече през епилептоидната криза. Тъй като лечебният процес винаги се управлява от свързания с органа мозъчен център, симпатикотоничните лекарства имат ефекта да редуцират мозъчния оток и следователно органичните симптоми. Въпреки това обаче, от изключителна важност е да се разбере, че симпатикотоничните лекарства, като кортизона, увеличават съществуващото задържане на вода („синдром”), което може да доведе до по-тежка ситуация, тъй като и в лекуващия се орган е задържана допълнително вода, причинявайки усилено подуване, увеличена болка и възможно животозастрашаващо запушване на органа, като например в дебелото черво или в жлъчните канали.
Цитостатичните лекарства („химиотерапевтични”) са отровни симпатикотонични агенти. Те засилват растежа на туморите, които се развиват по време на активната фаза на конфликта. Също така намаляват еластичността на мозъчната тъкан, засегната по време на лечебния процес. През курса на химиотерапия мозъчният оток се свива и нараства. Накрая този „ефект на акордеона” може да доведе до разкъсване на мозъчната тъкан, съпроводено със сериозни последствия.
Лъчетерапията също има цитотоксичен ефект. Радиоактивността разрушава здравите клетки, включително и костното вещество, където се образуват кръвните клетки. Ако организмът успее да се възстанови, ще се наблюдава левкемия по време на лечението (точно както и при биологичния „конфликт на самообезценяване”, засягащ костите).
Морфинът е силен наркотик, който поставя пациент, намиращ се във ваготонична лечебна фаза, в още по-дълбока ваготония, предизвиквайки нарастване на мозъчния оток и възможен риск мозъчното налягане да предизвика състояние на кома. Една единствена инжекция морфин предписана на пациент, намиращ се в най-дълбоката фаза на ваготония може да бъде фатална! Морфинът парализира червата и отслабва волята за живот.”
ЗНАЧЕНИЕТО НА ЗДРАВОСЛОВНАТА ДИЕТА
Д-р Хамер: „Човек, който се храни правилно е по-малко податлив на биологични конфликти. Това е очевидно. Такъв е жребият на богатите хора, които имат много по-малко случаи на рак, отколкото бедните, защото богатите могат да разрешат много конфликти просто като попълнят един чек. Но да се предотврати рака чрез диета е невъзможно, тъй като дори и здравословната диета не може да спре появата на конфликти. В Природата силните и здрави животни естествено преживяват по-малко конфликти, в сравнение с тези, които са стари или слаби. Но това не означава, че да си стар е „канцерогенно.
Само по себе си е ясно, че здравословната диета е от съществено значение за съществуването ни. Да се храниш със здравословна храна е особено важно, когато сме в „биологична програма” (СБС).
По време на конфликтната активност храносмилателната система работи на минимален режим, така че апетитът обикновено е слаб (д-р Хамер: „един елен не може да си възвърне загубената територия с пълен корем!”). По време на тази стрес фаза хранителните добавки могат да са от голяма полза, тъй като дават повече енергия и нужната сила, за да се справи човек с дистреса и да се разреши конфликтът.
В началото на лечебната фаза се връща апетитът. Сега храната става истинското лекарство. Когато един орган или тъкан е в процес на възстановяване, организмът има нужда от много хранителни вещества, които подпомагат лечебния процес. Енергията, която придобиваме чрез здравословната диета прави лечението още по-лесно. Обратното, храните, съдържащи токсини (пестициди, хербициди, консерванти, изкуствени добавки и други подобни) изчерпват енергията на тялото. Това може да удължи и дори да усложни лечебния процес.
Когато изцяло осъзнаем, че психиката е мястото, където започват и където свършват болестите и че мозъчните функции са биологичния контролен център на всички процеси в тялото, включително и на „патологичните” промени, тогава ние ще разберем, че нашата диета или хранителни добавки не могат да предотвратят, камо ли да излекуват дадено заболяване. Обаче, здравословната диета, най-добре от органични (био) източници, определено ще ускори лечебния процес.
Яденето на значителни количества храна, богата на протеини е от изключителна важност по време на лечението на управляваните от стария мозък тумори, като белодробния, чернодробния, рака на дебелото черво, на панкреаса или на млечната жлеза. Когато туберкулозните бактерии са в процес на разграждане на тумора, тялото елиминира заедно с остатъците от тумора и секрети, съдържащи високи количества протеини. Възстановяването на изгубения протеин чрез високо протеинова храна, може да бъде животоспасяващо. Диети, базирани само на сокове или на суровоядство по време на този период биха могли да причинят сериозни усложнения. Същото се отнася и до постенето в такъв момент.
За запознатите с двуфазовия модел на всяка „болест”, качеството на храната, билките или хранителните добавки се явяват в изцяло нова светлина.
Например, витамин С има „симпатикотонични” свойства и всъщност действа като стимулант. Това обяснява защо витамин С „действа” на настинката или защо помага при болка (един ваготоничен симптом), приложен интравенозно. Приет във високи количества по време на активната фаза, витамин С може да усили симптомите, включително и растежа на управляваните от стария мозък тумори. В лечебната фаза от друга страна, витамин С намалява лечебните симптоми, но също така удължава лечебната фаза. Това може да е добре дошло като средство да се забавят лечебни симптоми, които са много интензивни.
Кафето, подобно на витамин С, също е стимулант. Затова пиенето на кафе облекчава главоболието (ваготоничен симптом). От друга страна, твърде много кафе по време на активната фаза също увеличава симптомите, като например задържането на вода и свързаното със задържане на вода наддаване на тегло (причинено от „екзистенциален или конфликт на изоставяне”). Това се отнася и до газираните напитки, „енергийните напитки” и всички останали стимулиращи течности.
Безспорно, Германската нова медицина предлага вълнуващи нови прозрения за диетолози и фитотерапевти.
Д-р Хамер: „В Германската нова медицина пациентът се превръща в активен участник в лечението на своята болест, защото само той може да разреши конфликта (конфликтите си), който стои в основата на симптомите. Едно практично решение обикновено е най-доброто и най-изпълнимото”.
Д-р Хамер: „Може би ще ме попитате какво точно се прави в ГНМ лечението на рака? Е, един мъдър и интуитивно надарен лекар веднага ще разбере какво имам предвид. Само попитайте една майка как се справя с мъката на детето си; всъщност тя не знае, но винаги намира начин да утеши детето си и пак да го види щастливо.
………….
В ГНМ ние не лекуваме само пациента, но също така насърчаваме и хората в обкръжението му (роднини, приятели, колеги и съседи) активно да участват в неговото лечение. Без тази подкрепа, често пациентът може и да не се подобри! Затова е въпрос на умение от страна на наблюдаващия лекар да включи и „стадото”...
Д-р Хамер: „Тези групи и индивиди, които плагиатстват и изопачават моите открития казват, че ГНМ не може да предложи никаква терапия. Те карат пациентите, както и широката общественост, неточно да вярват, че техните „терапии”, техните „лекарства” или техните „способи” са приложение на Германската нова медицина. Тази заблуда обслужва лични интереси и отвлича вниманието на пациентите, за да не могат да намерят помощ и лечение чрез истината на Петте биологични закона. В над 90% от случаите тялото само лекува себе си.”
ЗАЩО ГЕРМАНСКАТА НОВА МЕДИЦИНА НЕ СЕ ПРЕПОДАВА В МЕДИЦИНСКИТЕ УЧИЛИЩА И
НЕ СЕ ПРИЛАГА В МЕДИЦИНСКАТА ПРАКТИКА
През 1981 г. д-р Хамер изпрати своите открития за „Петте биологични закона на Новата медицина” до Университета в Тюбинген като постдокторантска дисертация. Въпреки неговите правни задължения и съдебни заповеди от 1986 и 1994 година, Медицинският факултет към Университета отказа да оцени откритията на д-р Хамер. Всъщност, на 12 март 2008 година съдията от Административния съд на Сигмаринген, Германия, постанови, че Университетът на Тюбинген вече не е задължен да докаже дисертацията на д-р Хамер.
Това е безпрецедентен случай в историята на университетите!
Неколкократните опити на д-р Хамер да отвори клиника, където пациентите могат да се лекуват съгласно принципите на ГНМ, често бяха осуетявани от властите.
През 1985 година д-р Хамер трябваше да затвори клиниката си в Катценелбоген, Германия, тъй като Новата медицина не била официално призната.
Заглавие: „Раковият лекар Хамер е свършен”.
Текст: 70 пациенти трябваше незабавно да напуснат клиниката, тъй като полицията ги заплаши: „Тези, които не напуснат доброволно, ще бъдат арестувани!”
Текстът под снимката: „Със сълзи в очите си д-р Хамер извежда 18-годишната Бетина Р. извън своята клиника ... Нейният баща: „Хамер беше последната ни надежда.”
През 1986 г. съдебна заповед забрани на д-р Хамер да упражнява медицина, въз основа на неговия отказ да се отрече от своите открития и да се съгласи с принципите на конвенционалната медицина. Д-р Хамер загуби медицинския си лиценз, въпреки, че неговите открития никога не са били отхвърлени. Без медицински лиценз и без одобрението на постдокторантската си дисертация от Университета на Тюбинген, д-р Хамер нито може да практикува медицина, нито да обучава студенти по медицина и бъдещи лекари.
В резултат на продължаващите съгласувани усилия да се подтиснат медицинските открития на д-р Хамер, на лекарите, както и на широката общественост, не беше даден шанс да се възползват от знанието на ГНМ и на милиони пациенти е било отказвано да се лекуват според Германската нова медицина с нейния хуманен и неинвазивен подход – вече 30 години!
Използвани са материали от www.learninggnm.com , компилирано с цитати от д-р Хамер.
Page updated
Google Sites
Report abuse