Първи биологичен закон

ЖЕЛЯЗНОТО ПРАВИЛО НА РАКА

ПЪРВИ КРИТЕРИЙ

Всяка СБС програма произхожда от ДХС, който представлява неочакван, силен и изживян в самота конфликтен шок, случващ се ЕДНОВРЕМЕННО в психиката, мозъка и съответния орган.

В ГНМ терминът „конфликтен шок” или ДХС се отнася за емоционална, тежка или тъжна ситуация, която не очакваме, за която не сме подготвени и за която няма с кого да споделим. Такъв ДХС може да бъде предизвикан например, от неочаквана раздяла или загуба на обичан човек, неочакван яд или тревога или от неочаквана диагноза или прогнозен шок.

ДХС се различава от психологическия „проблем” или от ежедневните стресиращи ситуации до такава степен, че неочакваният шок засяга не само психиката, но също така мозъка и тялото.

Ето защо от биологична гледна точка „неочакван” означава, че когато не си подготвен, ситуацията може евентуално да бъде пагубна за човек, който „не е вдигнал гарда”. За да се подпомогне индивидът по време на такава непредвидена криза, моментално се задейства една смислена биологична специална програма, създадена точно за тази ситуация. Тъй като тези древни програми за оцеляване са присъщи на всички организми, включително и на хората, в ГНМ говорим за биологични конфликти, вместо за психологични такива.

Животните преживяват тези биологични конфликти в реални измерения, като например, когато загубят гнездото или територията си, когато са отделени от стадото или от поколението си, когато са нападнати от конкурент, когато страдат от глад или от смъртна опасност.

Тъй като ние, хората, сме способни да взаимодействаме със заобикалящия ни свят в буквален и образен начин, можем да преживеем тези конфликти и фигуративно. Например, „конфликт загуба на територия” може да се разглежда като загуба на дома или на работното място; „конфликт атака” може да бъде преживян чрез обидна забележка;  „конфликт изоставяне” може да бъде причинен от чувството на изолираност и изключване от „стадото”; или „конфликт смъртна опасност” може да бъде провокиран от диагноза, която се възприема като смъртоносна.

Изключение: Недохранване, отравяне или нараняване могат да предизвикат дисфункция на органите без ДХС!

Ето какво се случва в психиката, мозъка и съответния орган в момента, в който се осъществява ДХС:

В психиката: индивидът е емоционално и душевно разстроен.

В мозъка:  в момента, в който се случва ДХС, конфликтният шок засяга строго определена област в мозъка. Влиянието от шока е видимо на мозъчен скенер (компютърна томография, направена без контрастно вещество) като набор от ясни концентрични кръгове.

В ГНМ тази конфигурация се нарича огнище на Хамер – ОХ (или още фокус на Хамер). Терминът идва от опонентите на д-р Хамер, които подигравателно са наричали тези структури „съмнителни огнища на Хамер”. 

Преди д-р Хамер да идентифицира тези кръгови структури, рентгенолозите ги смятали за артефакти, предизвикани от блясък в апарата. Но през 1989 г., Сименс – фирмата производител на мозъчни скенери, удостоверява, че тези кръгове не могат да бъдат артефакти, защото дори когато томографията бъде повторена и направена от различен ъгъл, същите тези конфигурации се появяват пак на същото място.

Точното местоположение на ОХ се определя от естеството на конфликта. Например, „моторен конфликт”, преживян като „не мога да избягам” или „загазил съм”, влияе на моторния кортекс, който управлява мускулите за движение.

РАЗМЕРЪТ на ОХ се определя от интензитета на конфликта.

Защо отделните конфликти винаги влияят на определена област в мозъка? В процеса на еволюция на мозъка, всяка мозъчна област е била програмирана със специална биологична програма, която да даде възможност на организма да се бори с една неочаквана спешна ситуация. Бихме могли да си представим една такава мозъчна програма като струпване на мозъчни клетки, които са едновременно и рецептори, и предаватели. В момента, в който конфликтният шок атакува, мозъчните клетки получават потвърждение за съдържанието на конфликта, за който са програмирани и след това предават биохимичен сигнал към съответните клетки на тялото. Връзката между конфликтния шок, мозъчната област и органа е винаги недвусмислена.

В органа: в момента, в който мозъчните клетки получат ДХС, конфликтният шок незабавно се свързва със съответния орган и се активира СБС програма, предназначена точно за този конфликт. Биологичният смисъл на всяка една СБС е да се подобри функцията на органа, който има връзка с конфликта, така че индивидът да бъде в по-добра позиция да ръководи и евентуално да реши конфликта.

Дали органът ще отговори на конфликтния шок с клетъчно размножаване (растеж на тумор), клетъчно намаляване (остеолизи, некрози, улцерации) или функционално нарушение (т.нар. ракови еквиваленти като диабет, моторна парализа, проблеми с ушите или очите), зависи от това кой мозъчен слой получава шока, както и от типа тъкан, която е засегната (ендодерма, мезодерма, ектодерма). За всеки тип конфликт има специфичен тип болест и специфична област в мозъка, от която се управлява процесът.

И биологичният конфликт, и биологичното значение на всяка СБС винаги са свързани с функцията на съответния орган или тъкан на орган.

Например, ако мъж преживява „конфликт загуба на територия”, той ще повлияе областта в мозъка, която управлява коронарните артерии. В този момент стените на артериите започват да се разязват (причинявайки ангина пекторис). Биологичната цел на загубата на тъкан е да се разшири луменът на кръвоносните съдове на сърцето, за да може да се изпомпва повече кръв за минута, което осигурява на мъжа повече енергия и повече сила, за да си върне територията (загубения дом или работно място) или да си намери нова.

ВТОРИ КРИТЕРИЙ

Съдържанието на конфликта определя местоположението на ОХ в мозъка и къде точно в тялото ще се осъществи съответната СБС програма.

Съдържанието на конфликта се определя в момента на ДХС. Когато се случва конфликтът, нашето подсъзнание възприема за част от секундата, заедно със събитието и точната тема на биологичния конфликт, например „загуба на територия”, „тревога в семейството”, „изоставяне от околните/семейството”, „отделяне от другаря”, „загуба на потомство”, „атака от противник”, „заплаха от глад” и т.н.

Ако например, една жена неочаквано се изправи пред раздяла с партньора, това не означава, че тя непременно ще преживее „конфликт на раздяла” в биологичен смисъл. ДХС може да бъде преживян и като „конфликт изоставяне” (засягащ бъбреците) или като „конфликт на самообезценяване” (засягащ костите и евентуална поява на остеопороза) или като „конфликт загуба” (засягащ яйчниците). Също така, това което един човек преживява като „конфликт на самообезценяване” може да бъде преживяно напълно различно от друг човек. За трети пък, събитието може да има съвсем различно значение.

Нашето субективно усещане за конфликта и индивидуалната ни възприемчивост определят коя част от мозъка ще бъде засегната и следователно, какви физиологични симптоми ще се проявят в резултат на този конфликт.

Един единствен ДХС може да засегне повече от една мозъчна област, предизвиквайки множествено „заболяване”, като например множество тумори, неправилно наречени метастази. Например, ако човек неочаквано загуби работата си и банката запорира влоговете му, той може да развие рак на дебелото черво в резултат на „несмилаем залъка конфликт” („Не мога да преглътна това!”), рак на черния дроб в резултат на „конфликт гладуване” („Не знам как ще се изхранвам!”) и рак на костите в резултат на „конфликт на самообезценяване” (загуба на себеуважение). С разрешаване на конфликта и трите вида рак ще се намират по едно и също време във фаза на лечение.

Биологичният конфликт се различава съществено от психологичните проблеми или ежедневните стресови ситуации. Психологичните проблеми, за които имаме време да се подготвим (дори и да е само за няколко секунди) не оставят следа в мозъка и следователно не причиняват болест. Обаче, тези психологични проблеми могат да предразположат човек да бъде по-податлив на конфликтните шокове.

ТРЕТИ КРИТЕРИЙ

Всяка СБС програма протича едновременно в психиката, мозъка и органа.

Психиката, мозъкът и съответният орган са три нива от ЕДИН унифициран организъм, който винаги работи в синхрон. С напредване на конфликта, мозъчната лезия и промяната в органа, например растеж на тумор, също се развиват. Щом  се установи застой на някое ниво, развитието при другите две се забавя.

БИОЛОГИЧНАТА  ЛАТЕРАЛНОСТ

Биологичната ни полярност (ляво-дясно) определя в коя от двете мозъчни хемисфери ще повлияе конфликтът и коя част от тялото ще бъде засегната. Латералноста ни е решена в момента на първото делене на клетката след зачатието. Съотношението между десноръки и леворъки хора е около 60:40.

Биологичната латералност може лесно да се установи чрез обикновено ръкопляскане – ръката, която е отгоре е водещата и показва дали човекът е деснорък или леворък.