ЕНДОДЕРМА

Ендодермата обхваща мозъчния ствол и средния мозък.

 МОЗЪЧЕН СТВОЛ

От чисто анатомична гледна точка, мозъчните релета на органите, изброени по-долу принадлежат към мозъчния ствол. Но тъй като те се намират в междинната област между мозъчния ствол и церебрума (т.е. между стария и новия мозък) и по-точно в най-външната краниална част на мозъчния ствол, наречена среден мозък, то всички органи, които се управляват от тази междинна зона отговарят – без изключение – „мезодермално”, т.е. като мезодермални органи, които имат контролен център в церебралната медула.

СБС програмите за гладката мускулатура се различават от СБС програмите за набраздената мускулатура.

По време на активната фаза има локални спазми с нарастване на мускулна маса, например в дебелото черво или матката (= миома). В същото време няма перисталтика в нито една друга част на червото. Традиционната медицина нарича активната фаза на гладката чревна мускулатура „паралитичен илеус”. Това е неправилно, защото няма такова нещо като „парализа” на гладките мускули, освен ако не е причинена от токсичността на морфина.

По време на лечебната фаза няма разрушаване на мускулна маса. Има хиперперисталтика = колика, включваща цялото черво. Поради това, в двете фази съществуват различни видове колики:

АФ – силно увеличен мускулен тонус в областта на дебелото черво = „локална колика”, намалена перисталтика в цялото черво; само леко увеличен тонус на цялата чревна мускулатура – симпатикотоничен увеличен тонус означава едновременно намалена клонична перисталтика в червото.

ЛФ – увеличена ваготонична клонична перисталтика в цялата чревна мускулатура = чревна колика.

Епилептична криза: Първо, отново увеличен симпатичен мускулен тонус в дебелото черво, без перисталтика в останалите части на червото (което често неправилно се диагностицира като паралитичен илеус); след това клонична перисталтика в цялото черво. Епилептичната криза на набраздената мускулатура има същите елементи (тонични и клонични крампи).