ГЕНЕТИЧНИТЕ БОЛЕСТИ

„ГЕНЕТИЧНИТЕ БОЛЕСТИ”    В СВЕТЛИНАТА НА ГЕРМАНСКАТА НОВА МЕДИЦИНА

ГЕНЕТИКА И СИЛАТА НА МЕДИЦИНСКАТА ДОГМА

Теорията за генетичния произход на болестите е една от най-силно подкрепяните доктрини на днешната медицина.

Медицинската наука твърди, че ракът е резултат от „грешка при копиране на ДНК”, при което клетките постепенно се променят от нормални към „анормални” и евентуално към „злокачествени”. Затова разпознаването на раковите гени е най-новата медицинска авантюра.

След проекта за човешкия геном бе създаден междунарден консорциум за раковия геном (International Cancer Genome Consortium), чиято цел е да координира в огромен мащаб последователността на раковия геном. Целта, както ясно бе посочена от д-р Майк Стратън от проекта раков геном (Wellcome Trust Sanger Institute), е „чрез идентифициране на всички ракови гени ние ще сме в състояние да разработим нови лекарства, които да атакуват специфичните мутирали гени и ще определим кои пациенти ще се ползват от тези нови разработки”.

Наскоро британски учени откриха 23 000 мутации при случаи на белодробен рак. Странното е, че те също така откриха и че не всички от тези мутации предизвикват рак! Смята се, че мутациите в ген BRCA1 и BRCA2 увеличават риска от рак на гърдата при жените. Консорциумът планира през следващите пет години да разчете геномите на още 1500 различни видове рак на гърдата. „Колкото повече геноми на рака на гърдата се разчитат, толкова по-добра представа ще имаме за причините за заболяването”, казва д-р Рийс-Филхо от Института за ракови изследвания в Лондон (24 декември 2009 г. Лос Анжделис таймс).

Под маската на „добрата медицина” се препоръчват „профилактични” мерки като „превантивна мастектомия, за да се намали шанса от развитие на рак”. Друга „превантивна” мярка е „унищожаването” на маркираните ракови клетки, „защото раковата клетка е като човек и ние трябва да я убием, за да живеем”, смята Дейна Бланкенхорн (Да преосмислим здравната грижа).

Медицинският консенсус по отношение генетичния произход на болестите служи и като оправдание за скрининга на ембрионите за „анормални” гени. Преимплантационната генетична диагностика (PGD) включва вземане на една клетка от осемклетъчния ембрион, която се изследва. След това лекарите „избират ембрион без лоши гени, за да продължи бременността и отхвърлят всеки, чийто генетичен профил индикира за бъдещи генетични проблеми. Използването на PGD гарантира, че бебето няма да носи изменени гени.” (БиБиСи нюз, 8 януари 2008 г.)

Твърде често медицината се заема със задачата „да подобри” човека - сега го прави отново, въпреки липсата на доказателство, че „дефектните гени” са непременно причината за рак и въпреки ограниченото познание по въпроса защо именно се случват генетични промени.

ЕПИГЕНЕТИКА И СИЛАТА НА ПРЕДЦИТЕ

Изследванията в областта на епигенетиката показват, че гените по никакъв начин не са „неизменими”, а че могат да се променят в отговор на заобикалящата среда на човека. Накратко, ДНК и следователно биологията на организма, непрекъснато се приспособява към сигналите, идващи извън клетките, включително и енергетичната информация, произтичаща от мисли и вярвания.

Въз основа на този нов модел епигенетиците са на мнение, че болести като рака не са причинени от дефектни гени, както твърдят обикновените генетици, а по-скоро от негенетични фактори, които променят експресията на гените без да се променя последователността на ДНК.

Нещо повече, привържениците на теорията предполагат, че фамилните (наследствени) емоции и житейски опит имат дълготраен ефект върху следващите поколения. Началото на заболяването, което се случва днес, се смята, че е провокирано от записът върху „трансгенетичната памет” на поколенията. Тази идея се базира на наблюдения, като например „внуците по бащина линия (но не и по майчина) на шведските момчета, които през детството си са преживели гладуване (през 19 век) е било по-малко вероятно да умрат от сърдечно-съдови заболявания. Обратният ефект бил наблюдаван при момичетата – внучките по бащина линия (но не и по майчина) на жени, преживели глад в утробата (когато яйчниците им са били вече оформени), живели по-малко от средното” (Маркъс Пембрей, Ghost in Your Genes, Университетски колеж Лондон, ВВС 2006 г.).

Тоталната биология на Клод Саба, биогенеалогията на Кристиян Флече и биодекодирането на Мари-Ан Буларан следват сходна философия. Ироничното е, че тези методи се базират на особеното изопачаване на научните открития на д-р Хамер. „Биологичните конфликти” например се обясняват като „семена, засети в живота на предците, които вкарват тъжен спомен в семейното дърво, което тихо прескача от поколение на поколение, където се превръща в болест” (Патрик Обизие). Следователно „свободата от синдрома на предците” ( Анцелин Шутценбергер) е първичният обект на „терапията”, която цели да освободи потомъка от генетичното програмиране, така че той да бъде пощаден от болестите върху бъдещите поколения.

Идеята, че дадена болест произхожда от печалния житейски опит на предците не може да бъде доказана. Това изпраща идеята за трансгенетичните причини в царството на митовете, като в този случай митовете са пълни със страх и вина.  Същото се отнася и за инсценираните драми на Берт Хелинджър - „Family Constellations” (семейни обстоятелства) – терапия, чиято цел е да „излекува” болестта чрез търсене на нерешени проблеми на или с членове на клана, едновременно от миналото и настоящето.

„Биология на вярата” – „биология на промяната”

Изследванията на Брус Липтън, представени в „Биологията на вярата” ("The Biology of Belief", 2005 г.), са един освежаващ научен полъх. Д-р Липтън, клетъчен биолог, демонстрира чрез научни експерименти как поведението на клетките и епигенетичната експресия на гените се повлияват от вярванията на човека и разбирането му за света. Това е един път на пълна промяна от контрол от страна на гените, към контрол над тях. „От жертва до господар” бързо стана мото на епигенетиците.

Д-р Джо Диспенца представя „Биология на промяната” ("Biology of Change") като описва любопитни изследвания от областта на невропластичната хирургия. Съгласно откритията на квантовата механика откритията и на Липтън, и на Диспенца потвърждават (както на клетъчно, така и на неврологично ниво), че умът е мощен съавтор на нашата реалност.

Въз основа на принципа „умът контролира гените” и „мислите променят биологията” и двамата изследователи заключават, че вярванията и мислите трябва да са основната причина за болестите. Опитват се да докажат, че „негативната настройка може да те разболее” (според Липтън) и че „мислите създават болест” (според Диспенца). На пръв поглед това изглежда разумно. Но тази теория не може да обясни защо човек развива строго специфична болест – защо сърдечно състояние, защо определен тип рак, защо мускулни спазми, защо кожен обрив или просто обикновена настинка. Теорията не е в състояние да обясни защо например жената развива рак на гърдата в млечните жлези или в млечните канали, защо туморът е в лявата или дясната ѝ гърда, защо нараства бързо или по-бавно и нещо повече, защо не се разболява всяка жена, която „вярва” в рака на гърдата, по-точно която е индоктринирана със страха от рак на гърдата (което е факт при по-голяма част от жените). Твърдението, че болестта е резултат от вярванията или мислите на човека не обяснява факта, че едно заболяване като хепатита например, което не е вродено, се случва вече и при новородени. Нещо повече, бозайниците, както и други видове, също се разболяват, включително и от различни видове рак. 

 „БИОЛОГИЯ” НА ПСИХИКАТА

Изследванията на д-р Хамер разкриват, че психиката е интегрална част от биологията ни. Тя е „органът” така да се каже, който инстинктивно разпознава опасностите, които биха могли да заплашат оцеляването ни („екзистенциални конфликти”, „страх от смъртта конфликти”, „конфликти на атака”, „конфликти, свързани с гладуване), безопасността на нашата територия или дом („териториални конфликти”), връзката с членовете на групата ни („конфликти на загуба”, „конфликти на раздяла”, „конфликти на изоставяне”) или оцеляването на самата група („сексуални конфликти”, „конфликти тревога в семейството”). Човешките същества споделят тези конфликти с всички видове.

Като човешки същества, способни на символични мисли, ние сме в състояние да преживеем тези конфликти и по един фигуративен начин. За нас един „конфликт на гладуване” може да бъде провокиран от загубата на работното ни място и страхът от незнанието как ще се изхраним. „Сексуален конфликт” може да бъде причинен от разочарованието, че партньорът ни „се чифтосва” с друг; „конфликт на изоставяне”, когато се чувстваме отхвърлени или изоставени. „Териториален гняв” може да бъде провокиран вкъщи, в работата или в училище.

Биологичните конфликти се различават от ежедневния стрес (дори и от силния стрес) по това, че се случват неочаквано и ангажират целия организъм, от който психиката е част. От биологична гледна точка „неочакван” означава, че индивидът не е бил подготвен и това би могло да има пагубни последствия. За да подкрепи индивида по време на тази непредвидена криза, незабавно се задейства една Смислена биологична специална програма, създадена точно за тази ситуация.

В момента, в който се случва конфликтът психиката асоциира специфичното биологично съдържание на събитието. Тази асоциация е изцяло подсъзнателна. Тя остава скрита за човека, който преживява ДХС, докато се развият симптомите и покажат какво точно е асоциирало подсъзнанието при определената конфликтна ситуация. Например, неочакваната загуба на любим не е задължително да се преживява като биологичен „конфликт на загуба”. Субективно може да бъде възприета като „раздяла” (от другар/съпруг или от поколението), като „изоставяне” (от стадото) или като „страх” (в семейството или територията), всяко от които, изразяващо се с различни симптоми на съответния конфликтно свързан орган.

В природата обикновено тези конфликти се решават бързо. Тъй като ние, хората, сме се отдалечили от Природата и не живеем в съгласие с нея, преживяваме „териториалните конфликти”, „конфликтите на атака”, „сексуалните конфликти”, „конфликтите на отделяне”, „конфликтите на изоставяне” или „конфликтите на загуба” много по-често и обикновено продължават дълго време. Ето защо комплексността и тежестта на заболяванията, наблюдавани при хората и особено нарастването на раковите случаи, не се среща в същата степен в природата.

Преживяването на биологичния конфликт е вродено. То се контролира от същото мозъчно реле, което координира спешния отговор на дадения конфликт. Биологичното разбиране на ситуацията определя начина, по който психиката ще възприеме конфликта. От самосебе си се разбира, че нашите вярвания, ценности, социални и културни условия, нашето познание, очаквания, слабости и много други фактори допринасят за субективното възприемане и интерпретация на конфликтната ситуация. Но вярванията сами по себе си, независимо от преживяването на конфликтния шок, не са в състояние да активират специална биологична програма, особено като се има предвид, че „болестите” не са „дисфункции”, а винаги имат смисъл.

Положителната нагласа, изоставянето на гнева, чувството на доверие и прошка могат значително да намалят продължителността на конфликта и следователно на „болестните” симптом(и). Новата медицина издига „превенцията” и „лечението” до ниво, където човешката биология може да бъде разбрана като интимно свързана с духовността и възможността за духовен растеж. ГНМ насочва вниманието ни към същността на психиката като „обиталище на душата”, истинският господар на нашия живот.

БИОЛОГИЯ НА ЛЕЧЕНИЕТО

 По време на своята дейност микробите се нуждаят от киселинна среда, която се усигурява посредством ваготоничната нервна система, тъй като тя доминира по време на всяка лечебна фаза. Ваготоничната нервна система регулира храносмилането и отделянето, поради което киселинността естествено се повишава през нощта. Теорията, че ниското рН е причина за рак или друга болест не е вярно. В случая е точно обратното. Именно ниското рН осигурява идеалната среда, в която се лекува органът. Но тъй като степента на лечебните симптоми винаги зависи от интензивността на активната фаза на конфликта, то един интензивен лечебен процес може сериозно да понижи рН нивото. При такъв случай е добре да се приложат естествени природни лечебни средства, включително и алкална диета.

Важно е да се разбере и че отпадните продукти от дейността на гъбичките и туберкулозните бактерии съдържат високи количества протеини, които се елиминират чрез изпражненията, урината и по други начини. Затова е жизнено важно по време на лечението да се яде богата на протеини храна. Една балансирана диета, особено от био продукти, подпомага най-добре лечебния процес, който вече е в ход. Но храните сами по себе си не могат да излекуват рака! Като се има предвид, че ракът вече се лекува по естествен начин, концепцията за „храни, борещи се с рака” не е състоятелна.

Лечението включва много биологични процеси. Белите кръвни телца (лимфоцити, макрофаги и т.н.) и антителата участват в лечението. Следователно т.нар. „имунна система” представяна като защитната система на организма срещу „причиняващите болести агенти” (микроби, ракови клетки, токсини), всъщност представлява една подкрепяща система, създадена в помощ на бързото възстановяване! Думата „анти”-тела е безсмислена, тъй като всъщност няма „тела срещу, които да се борят”.

Симптоми в активната фаза на конфликта са рядкост, тъй като по време на стресовия период функцията на органа е всъщност подобрена. Ето защо туморите, които се образуват по време на конфликтната активност се забелязват само при рутинен преглед или последващо го изследване.

По-голяма част от симптомите, включително и онкологичните,

са лечебни симптоми и са индикация, че съответният конфликт е бил решен. 

Типичните лечебни симптоми са: подуване, отичане (защото лечението винаги се осъществява в течна среда), болка (причинена от подуването), висока температура и възпаление (дължащи се на увеличения кръвен поток в тъканите, които се лекуват), отделяне на гной (за да се изхвърлят остатъците и вторичните продукти от лечебния процес), което евентуално може да бъде примесено с кръв (по време на възстановяването на тъканите капилярите се пукат лесно), нощни изпотявания (когато работи туберкулозната бактерия), главоболие (дължащо се на подуването на мозъчния оток в съответстващата на органа мозъчна област) и умора (тъй като автономната нервна система се намира в продължително състояние на ваготония).

Тъй като „болестите” са или функционално подобрение на даден орган (активна фаза) или лечебни симптоми (възстановителна фаза), и поради това те винаги имат смисъл, много от установените теории трябва да се преразгледат. В светлината на новата медицинска парадигма твърдения, че токсини, неуравновесени нива на рН, патогенни микроби, дефектни гени, слаба имунна система, негативни мисли и вярвания и други подобни причиняват болести, вече не са логични, защото са основани на грешни предпоставки.

Разбира се непълноценното хранене, пушенето, излагането на електромагнитни замърсители, амалгамени пломби, негативни мисли, песимистична нагласа и други неблагоприятни фактори, изчерпват енергията на организма. Всички въздействия, които изсмукват жизнеността на тялото правят възстановяването много по-трудно и може да допринесат за сериозни усложнения, особено по време на лечебната криза. Поради високата си токсичност повечето фармацевтични лекарства брутално прекъсват естествения лечебен процес и дори могат да причинят смърт, както можем да видим при изключително високия брой жертви на химиотерапията.

Една диета, богата на био хранителни вещества, изчистването от геопатични стресови зони, практикуването на йога и медитация и други подобни може да ускори неимоверно процеса на възстановяване. Отдавна се знае, че положителното мислене, както и някои специфични звуци и цветове ускоряват вибрационната честота на тялото и разбираемо допринасят за излекуването. Това увеличение на енергията обяснява „спонтанната ремисия”. С него се обяснява и лечебната сила на любовта, молитвите и свещенните места. То е основата, върху която действа плацебото.

И накрая, самото разбиране на ГНМ и Петте биологични закона има лечебен ефект, тъй като то освобождава ума от страха и вдъхва доверие в творческата мъдрост на майката Природа.

БИОЛОГИЯ НА ГЕНИТЕ