Мания за вируси

  МАНИЯ ЗА ВИРУСИ

 ИСТИНАТА ЗА ИНФЕКЦИОЗНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Все повече нараства натискът за ваксиниране в световен мащаб. Съществуват какви ли не заболявания срещу които има или се търси ваксина. В много държави ваксинирането е задължително със закон, в други хората се задължават и принуждават индиректно да се ваксинират. Но дали ваксините са безопасни? Дали са ефективни? Имаме ли действително нужда от тях? Наистина ли вирусите са толкова опасни, колкото ни се представят? И най-важният въпрос: Оправдани ли са ваксините?

Длъжни сме да се образоваме и да се научим да преценяваме цялата информация, която получаваме наготово от медиите и медицината.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ИНФЕКЦИОЗНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ?

Твърдението, че инфекциозните заболявания се причиняват от патогенни микроорганизми се базира на теорията на Луи Пастьор (1822 – 1895 г.), който твърди, че „микроби от въздуха атакуват човешкото тяло и причиняват инфекции”.

Антоан Бешам (1816 – 1908 г.), който е съвременник на Пастьор, прави съвсем различно откритие. Според него, микробите не нападат организма, а са част от „вътрешната среда” на съответния организъм. Следователно микробите живеят в хармония с нашия организъм, в симбиоза и те, както казва Бешам, подпомагат метаболитните процеси в тялото. Той предполага, че те стават патогенни само, когато организмът е извън баланс. С други думи, когато нашият организъм е слаб или извън баланс, тези по принцип добронамерени микроорганизми, се превръщат в причиняващи болести агенти.

Клод Бернар (1813 – 1878 г.) също не е съгласен с теорията на Пастьор. Най-известните думи на Бернар са: „Микробът е нищо, теренът е всичко.” Подобно на Бешам, Бернар предполага че промените в терена (във „вътрешната среда”) са причина микроорганизмите да се превръщат в патогенни и да причиняват болести.

През 1995 г. проф. Джералд Гийсън ( по това време професор в Принстънския Университет, САЩ) публикува книгата „Тайната наука на Луи Пастьор”. Позовавайки се на лабораторните бележки на самия Пастьор, проф. Гийсън показва, че всъщност Луи Пастьор е публикувал грешни факти. Гийсън разкрива, че Пастьор е извършил научна измама.

Но проф. Гийсън не е първият, който обвинява Пастьор в лъжа. Още през 1923 г., Етел Хюм публикува книга със заглавие „Пастьор разобличен”, а през 1940 г. Р. Б. Пиърсън издава книгата „Пастьор – плагиатор и шарлатанин”.

Въпреки че е ясно установено, че теорията на Пастьор е грешна, традиционната медицина и медицинската наука все още пропагандират грешна теория. И с масовото производство на антимикробни препарати и ваксини, фармацевтичните компании са направили и продължават да правят милиарди всяка година на базата на една научна измама. И всичко това със съдействието на ФБР, Обединените нации, СЗО, правителствата по света и медиите.

През последните 30 години д-р Рике Герд Хамер ни представя едно ново разбиране за инфекциозните заболявания. Той е първият, който изследва причината за болестите и най-вече за инфекциозните болести, като взема предвид нашата психика, нашите емоции. Той разглежда и мозъка, като го определя като медиатор между психиката и тялото. Позовавайки се на ембриологията и знанията ни за развитието на човешкия организъм, д-р Хамер прави важното откритие, че микробите не причиняват болести, а имат подпомагаща роля в лечебния процес на болестта, включително и при лечението на рака. Д-р Хамер оформя своите открития в Пет биологични закона, които обясняват причината и преди всичко естествените лечебни фази на това, което наричаме болест.

БЕЛОДРОБНА ТУБЕРКУЛОЗА

За да разберем белодробната туберкулоза, трябва да разберем биологичната програма за белите дробове. Конфликтът, свързан с белите дробове е „смърт-страх конфликт”, защото на биологичен език смъртната опасност е еднозначна с невъзможността за дишане. В момента, в който е налице смъртната заплаха, клетките на белодробните алвеоли, които отговарят за снабдяването с кислород на дробовете, моментално започват да се размножават, образувайки белодробни възли или белодробен рак. Биологичната цел на тези възли и на този рак е да се увеличи капацитета на дробовете, за да може индивидът да се справи със смъртната заплаха.

Трябва да се знае, че по време на активната фаза на този конфликт не се наблюдават никакви симптоми. В момента, в който се реши конфликтът, белодробните възли и белодробният рак започват да се разграждат и разрушават с помощта на туберкулозни микобактерии. Появяват се типичните симптоми: кървави секрети, болезнена кашлица, нощни изпотявания, висока температура, умора.

Трябва да се има предвид, че тежеста и продължителността на лечебната фаза зависят от силата и продължителността на предходната конфликтно-активна фаза. Затова една тежка и продължителна лечебна фаза може да има сериозни усложнения, да изтощи индивида и да доведе до смърт, особено ако тежките симптоми продължават месеци наред.

По време на Първата световна война милиони хора са изпитвали страх от смъртта и когато войната свършила тези хора навлезли в лечебна фаза, която причинила епидемията от белодробна туберкулоза през 1918 година. Но защо са умрели толкова много хора? Трябва да знаем, че когато туберкулозната бактерия разгражда туморите, тя образува много туберкулозен секрет. Този секрет, който се изхвърля с храчките, е богат на протеини. По този начин се предизвиква загуба на протеини, което може да причини протеинов дефицит, който дефицит да доведе до смърт. Поради тежестта на войната хората не са имали достатъчно храна, която да компенсира протеиновия дефицит и поради това болшинството от тях са умрели.

През 1944 година за пръв път се прилага антибиотик против туберкулозната бактерия. Причината, поради която изглежда, че антибиотикът действа, е че той убива бактерията, която разрушава тумора. На практика антибиотикът предотвратява втора епидемия от белодробна туберкулоза чрез ликвидирането на тази бактерия. За сметка на това обаче, хората, които са преживели смъртен страх по време на Втората световна война, не са имали необходимите бактерии, които да разрушат туморите и туморите са останали капсуловани. При рутинен медицински преглед тези капсуловани тумори са били откривани и са диагностицирани като рак на белия дроб. Това е причината белодробният рак да е най-широко разпространеният в днешно време. Втората причина е шокът от диагнозата рак, който шок също причинява „страх-смърт конфликт”.

Епидемии или пандемии се случват, когато много хора по едно и също време навлизат в лечебната фаза на един и същ тип биологичен конфликт.

След 11 септември 2001 година са се увеличили случаите на белодробен рак в щата Ню Йорк. От гледна точка на Германската нова медицина това е напълно очаквано и причината не е в праха, както се посочва, а в изпитания смъртен страх от жителите на Ню Йорк.

ИСПАНСКИ ГРИП

Епидемията от испански грип също започва през 1918 година и също умират милиони хора. Епидемията започва през последната седмица на септември и достига своя пик в края на октомври. Защо? Защото на 14 септември 1918 г. император Карл І обявява края на войната. Връзката с емоционалния стрес, който са изживели хората е ясна.

Кои са симптомите на испанския грип: висока температура, кашлица и пневмония. За да се разбере пневмонията от гледна точка на ГНМ, трябва да се знае биологичната програма, свързана с бронхите.

Бронхите са свързани с главния мозък и показват тъканна загуба по време на активната фаза. Конфликтът е „териториален страх или уплаха” – страх в нашето обкръжение, страх в дома ни, на работното място и страх в региони или страни, където има война. Биологичната цел на тъканната загуба е да се разширят бронхите, за да може да преминава повече кислород и индивидът да може да се справи с конфликта. Когато се реши конфликтът и започне лечебната фаза, тъканната загуба се възстановява чрез клетъчна пролиферация. Наблюдава се подуване на бронхите, което води до спазъм, болезнена кашлица и дори възпаление на бронхите (бронхит). В зависимост от тежестта на лечебната фаза симптомите могат да бъдат от лека кашлица, възпаление на бронхите до тежка пневмония.

Интензивната лечебна фаза, която включва бронхи, може да има сериозни усложнения, причинени от големите отоци в бронхите, възпалението и високата температура. Поради тази причина са умрели толкова много хора от испански грип. Те са имали дълга конфликтна активност, пълна със страх, поради войната и през лечебната фаза са се появили тежки усложнения. Именно пневмонията, придружена със задържане на вода, е причинила смъртта на милиони.

Трябва да знаем, че тези усложнения могат да се случат при всеки грип – при испанския грип, при обикновенния сезонен грип, при птичия грип или при т.нар. свински грип. Това е типичното усложнение.

МОГАТ ЛИ БОЛЕСТИТЕ ДА БЪДАТ ЗАРАЗНИ?

Според Германската нова медицина отговорът е НЕ, защото микробите са активни само по време на лечебната фаза. Когато двама души имат еднакви симптоми, това означава че те се намират едновременно в лечебната фаза на един и същ тип конфликт. Това се случва, когато членовете на едно семейство преживяват един и същ конфликтен шок – гняв, конфликт на раздяла, конфликт на изоставяне или на загуба – и след неговото едновременно разрешаване, те ще имат еднакви симптоми.

Когато разберем, че болестта не започва в тялото, а се случва първо в психиката и че мозъкът е този, който инициира и активира биологичен отговор на съответния конфликт, ще осъзнаем, че болестта не може да бъде заразна.

Д-р Хамер не е първият, който доказва, че една болест не може да се предава от човек на човек. Немският лекар, Рудолф Вирхов (1821 – 1902 г.), доказва по експериментален път, че ако жива бактерия се предаде на друг индивид, то този индивид не развива същата болест.

Хипотезата за заразността на заболяванията не е възпроизводима и не е научно издържана!

С прости думи това означава, че ние няма да се разболеем от грип например, ако някой кихне пред нас.

КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ НА ГРИПА  A(H1N1)?

Данните са взети от BC Health Service:

ВИСОКА ТЕМПЕРАТУРА

Висока температура се среща рядко при настинка.

Висока температура от 37,8˚С или повече за 3-4 дни се свързва с грипа H1N1.

КАШЛИЦА

Суха, образуваща слуз кашлица се среща често при настинка.

Необразуваща слуз кашлица се среща обикновено при грипа H1N1.

ЗАПУШЕН НОС

Запушен нос се среща обикновено при настинка.

Запушен нос не се среща обикновено при грип H1N1.

КИХАНЕ

Кихането е характерно за настинката.

Кихането не е характерно за грип H1N1.

Какво казва Германската нова медицина? Назалната мембрана е свързана с главния мозък и по време на активната фаза се наблюдава смислена тъканна загуба. Биологичният конфликт винаги е свързан с физиологията на органа. Функцията на носа на биологичен език е да усеща и да надушва потенциална опасност. Животните преживяват това буквално, когато например надушат дим или наближаващ враг. При хората нещата са както образни, така и буквални – надушвам нещо лошо, нещо подозрително – „конфликт на подушване” или „вонящ конфликт” – ситуацията мирише, омръзна ми, дойде ми до гуша, тук „вони” на ... Биологичната цел на тъканната загуба е да се разшири назалната мембрана, за да може да се надуши по-добре и да се определи източникът на миризмата. По време на активната фаза на конфликта не се наблюдават никакви симптоми. През лечебната фаза тъканта започва да се запълва с нови клетки, което води до подуване на лигавицата и оттам до познатите симптоми:

·         запушен нос – вследствие на подуването;

·         хрема – тъй като лечението се осъществява в течна среда;

·         кихане – подпомага изхвърлянето на ненужните секрети;

·         умора и температура – типични за всеки лечебен процес.

Всички тези симптоми са типични за обикновената настинка. Но както знаем силата на лечебните симптоми зависи от силата и продължителността на активната фаза на конфликта. Ако симптомите са доста интензивни, състоянието се нарича грип.

Медицината продължава да твърди, че грипът се причинява от определен тип вирус. Всички вируси имат интересни обозначения, като например: H5N1, H1N1 и т.н. Какво означават тези букви? Н = хемаглутинин (протеин). N = невроминидаза (ензим).

„Хемаглутининът е протеин със заострена форма, който се намира на повърхността на вируса. Спецификацията и опасността на всеки вид грипен вирус зависи от отделния вид хемаглутинин, който носи. Познати са над 12 подтипа хемаглутинини. Три от тях (означени като Н1, Н2 и Н3) атакуват хората...” (цитатът е от www.pdt.org).

Не трябва да се безпокоим за имената, буквите и числата, които се слагат на протеините и ензимите. Това, за което би трябвало да се притесняваме е как медицината интерпретира тези протеини и ензими и ни кара да вярваме, че например А(H1N1) е вирус, причиняващ т.нар. свински грип и разпространението на този вирус може да предизвика пандемия, която би могла да се предотврати с ваксини.

Традиционната медицина и медицинската наука имат един голям проблем и този проблем е липсата на вируси. Тези вируси, които причиняват множеството инфекции – грип, херпес, полио, птичи грип, СПИН, шарка, хепатит, рак на маточната шийка и т.н.

Д-р Щефан Ланка – немски вирусолог и молекулярен биолог – в края на осемдесетте години на миналия век открива вирус в морската вода (във водорасли). Докато изучава вируса той прави забележително откритие – вирусът във водораслите се самовъзпроизвежда в тях, напуска ги и се възпроизвежда в други водорасли от същия вид без да ги уврежда. Така д-р Ланка открива, че вирусите не увреждат организма на гостоприемника си, както се предполага, а имат спомагателна роля във взаимодействието на клетките.

Това е в пълно съответствие с откритията на д-р Хамер, който открива, че микробите не причиняват болести, не увреждат организма и имат подпомагаща роля. Той многократно наблюдава, че организмът ни не се нуждае от вируси за лечебните процеси и ако те действително съществуват, то (подобно на бактериите) биха имали подпомагаща роля.

Д-р Ланка: „Вирусите са части от прости форми на живот. Те НЕ СЪЩЕСТВУВАТ в сложни организми като хора, животни или растения.”

В биологията водораслите не се считат за растения!

В резултат на своето откритие, д-р Ланка започва да се съмнява в съществуването на ХИВ вируса. Той препрочита отново всичката налична научна литература по въпроса за ХИВ и с изненада открива, че няма нито едно научно доказателство за съществуването на ХИВ. Защото:

·    вирусът никога не е бил изолиран от клетка гостоприемник (това е критерий за съществуването на вирус);

·    ДНК на вируса никога не е била точно идентифицирана (във вирусологията може да се говори за даден вирус само, ако е определена неговата ДНК);

·    снимките не показват вирус, а части от нормални клетки.

Д-р Ланка: „Нито една част от ХИВ не е наблюдавана в чист вид, без примеси; нито пък пълна част от РНК-то му (или транскрибирана ДНК) е доказана, че съществува.”

Д-р Ланка не е първият, който разкрива, че ХИВ не е доказан и изолиран. В уеб сайта www.virusmyth.com може да се намери достатъчно много информация по този въпрос. Ето някои цитати от там:

„До ден днешен няма нито едно научно убедително доказателство за съществуването на ХИВ. Няма нито едно доказателство, че ретровирус е бил изолиран и пречистен с методите на класическата вирусология.” (д-р Хайнц Лудвиг Сангер, заслужил професор по молекулярна биология и вирусология от Биохимическия Макс-Планк институт в Мюнхен).

„Ако има доказателство, че ХИВ причинява СПИН, това би трябвало да е научно документирано и демонстрирано. Такъв документ няма.” (д-р Кари Мулис, биохимик, получил Нобелова награда за химия през 1993 година).

След като д-р Ланка обявява мнението си относно ХИВ той е изключен от научната общност в Германия. Въпреки това продължава да изнася лекции и презентации. Един ден му хрумва брилятната идея хората да не му се доверяват, а да започнат да питат съответните институции. Написани са хиляди писма до политици, здравни организации, университетски клиники и научни институти. Не е представено нито едно доказателство или снимка за съществуването на ХИВ вируса. Тези писма д-р Ланка внася в съда и на 15 януари 2001 г. съдията на Областния съд в Дортмунд, Германия, публично обявява:

„Д-р Улрих Маркус, говорител на Института Робърт Кох ме информира, че ХИВ вирусът не може да бъде изолиран.”

(Цитатът е от книгата на д-р Ланка, Vaccination, Genocide in the Third Millenium.)

Ироничното е, че именно Робърт Кох през 19-ти век установява научен критерий кога един микроб може да се твърди, че причинява болест – т.нар. Постулати на Кох.

Изявлението на съдията, че ХИВ не може да бъде изолиран, разобличава Института Робърт Кох, които твърдяха, че са изолирали ХИВ вируса и публикуваха снимка на ХИВ в публикация на Робърт Гало, откривателят на предполагаемия ХИВ вирус.

На 6 март 2009 г., в сп. Natural News това най-накрая е официално оповестено.

 http://www.naturalnews.com/025787_HIV_AIDS_paper.html