Сега ще преминем към лявата страна на кортекса, където се намира контролният център на коронарните вени (точно над лявото ухо) и ще разгледаме инфарктът, свързан с тях. Нека имаме предвид, че коронарните вени носят кръв към белите дробове.
Конфликтът, свързан с коронарните вени е сексуален конфликт – „не съм в състояние да се чифтосвам“. При хората такова е сексуалното отхвърляне, сексуалната неудовлетвореност, да се чувстваш сексуално нежелан. Такъв конфликт може да бъде преживян при всяка шокова ситуация, свързана със сексуалността – сексуален тормоз, изнасилване, нежелани сексуални практики, порно, изневяра и т.н.
По време на активната фаза има улцерация на стените на коронарните вени, предизвиквайки ангина пекторис. Д-р Хамер казва, че болката при коронарните вени е по-слаба, в сравнение с тази при артериите, но все пак зависи от силата на конфликта. По време на лечебната фаза тази тъканна загуба започва да се възстановява с помощта на холестерола.
Какво се случва по време на инфаркта? Така както бавният сърдечен ритъм се контролира от центъра на коронарните артерии, центърът на коронарните вени контролира бързия сърдечен ритъм. По време на епи-кризата, когато се притиска едемът, се засяга и сърдечният ритъм. Наблюдава се тахикардия – ускорен сърдечен ритъм. Отново има реактивация на ангиналната болка и спазми, дължащи се на мускулните контракции на стените на коронарните вени.
Типичният симптом при този инфаркт е затрудненото дишане. Защо? Коронарните вени носят кръв към белите дробове. По време на епи-кризата, поради контракциите в мускулите на вените, лечебните останки могат да се отделят от стените на вените, да се включат в белодробната циркулация и да запушат белодробните артерии, причинявайки белодробна емболия.
Всъщност, белодробната емболия е инфаркт, свързан с коронарните вени.
Емболията може да бъде причинена и от тромби, запушващи белодробните артерии. Това се случва, когато човек е бил неподвижен за дълго време след катастрофа, след операция, след дълъг болничен престой и т.н. Точната причина за емболията може лесно да се открие чрез скенер на мозъка. Ако тя се дължи на епи-криза и причината е сексуален конфликт, ще се види петно в областта, която контролира коронарните вени, като в същото време пациентът ще има ангина пекторис и спазми в гръдния кош. Ако емболията се дължи на тромб, няма да се види нищо на мозъчния скенер, защото това е чисто механично запушване и не е част от биологична програма.
Какво е открил д-р Хамер? Преди всичко епи-кризата – инфаркт или белодробна емболия – обикновено се случва от 2 до 6 седмици след решението на конфликта. Спомнете си немския фермер, който получил инфаркт 4 седмици след решението на проблема със сина му. Продължителността на активната фаза определя размера на мозъчния оток и силата на инфаркта. Колкото по-голям е едемът, толкова по-силен е симпатикотоничният натиск, толкова по-силно е налягането в мозъка и инфарктът може да бъде фатален. Д-р Хамер открива, че ако конфликтната активност е била интензивна и е продължила повече от 9 месеца, то инфарктът е фатален. Ако конфликтът продължава от 4 до 6 месеца, инфарктът ще бъде умерен, а ако е по-малко от 4 месеца – лек. При конфликт по-кратък от месец, инфарктът няма да бъде усетен изобщо.
ПРЕВЕНЦИЯ
Програмите на коронарните артерии и вени са едни от малкото, при които има болка по време на активната фаза. В този случай ангинална болка. Това е хубаво нещо, защото ако сме конфликтно активни (не можем да спим, нямаме апетит, мислим непрекъснато за проблема, имаме студени ръце и т.н.) и в същото време имаме ангина пекторис, това означава, че сме в активната фаза на една от двете биологични програми. Имаме или конфликт загуба на територия, или сексуален конфликт. И тъй като епи-кризата или силата на инфаркта се определят от продължителността на активната фаза, то колкото по-бързо успеем да решим конфликта, толкова по-лек би бил инфарктът.
Как да решим конфликта? Няма готов отговор на този въпрос, защото всеки случай е различен и всички обстоятелства са строго индивидуални. Трябва да седнем, да огледаме добре ситуацията и да намерим най-доброто решение.
Ако не можем да решим конфликта навреме, е добре да намерим частично решение. В ГНМ наричаме това омаловажаване на конфликта:
- можем да говорим за конфликта с приятел или терапевт,
- можем да се опитаме да се разсеем с други неща, които да изчистят ума ни,
- да погледнем на проблема от различен ъгъл,
- да променим отношението си към ситуацията,
- да погледнем на нещата от по-далече,
- да се опитаме да резберем хората, които са замесени,
- да простим ...
Това е истинската превенция!
Не можем да предотвратим един конфликт да се случи, но от нас зависи как ще погледнем на ситуацията.
Омаловажаването на конфликта на емоционално ниво има страхотен ефект, защото психиката, мозъкът и органът работят заедно, винаги са в синхрон. На ниво орган омаловажаването се отразява като забавяне на улцерацията. Мозъчният оток, който се образува по време на първата част от лечебната фаза, също ще бъде по-малък и съответно епи-кризата или инфарктът – незначителни.
В Германската нова медицина се концентрираме изцяло на емоционално ниво, защото болестта започва в психиката и там трябва да започне и лечението.
Ако конфликтът е бил активен в продължение на 9 или повече месеца, инфарктът ще бъде фатален. Д-р Хамер горещо препоръчва в този случай лицето да не решава конфликта си.
Здравословната диета и здравословният начин на живот са изключително важни, за да се поддържа организмът достатъчно силен и в добра форма. Но трябва да се има предвид, че те нямат никакво отношение към инфаркта, защото той започва в психиката в резултат на конфликтен шок и се осъществява в мозъка по време на лечебната фаза. Този процес не може да бъде повлиян от диета или нещо друго. Трябва да се съсредоточим върху емоционалното ниво и да разберем, че тези биологични програми имат своя смисъл, че ни помагат да се справим с възникналата ситуация.
Въз основа работата на д-р Хамер ние знаем, че инфарктът няма и генетична обусловеност.
Да обвиняваме храната, околната среда, прародителите си, това не води до никъде. Трябва да започнем да изпитваме себе си, да погледнем вътре в себе си и да се изправим лице в лице с конфликтите, които преживяваме. Защото болестите започват в психиката. В психиката започва лечението. Превенцията винаги е вътре в самите нас.