Инфаркт на коронарните артерии

Вътрешното покритие на коронарните артерии се контролира от дясната страна на мозъчния кортекс, точно над дясното ухо. Коронарните артерии помпат кръв КЪМ сърцето.

Конфликтът, свързан с коронарните артерии е загуба на територия. Биологичната концепция за територия се отнася за мястото и за заобикалящата среда в която живеем – домът, който притежаваме, професионалната сфера, в която работим. Можем да преживеем такава загуба, когато загубим дома си, поради развод например или поради неочаквано преместване, конфискация на имущество, пожар, наводнение – всичко, което заплашва сигурността на мястото, където живеем. Загубата на професионално ниво може да бъде изгубване на бизнеса, на работното място, поради уволнение, съкращаване, нежелано пенсиониране, разболяване и т.н. Но членовете от нашето обкръжение – брачен партньор, бизнес партньор, деца, родители, домашни любимци, приятели, колеги, клиенти – също спадат към територията ни. Можем да преживеем загуба на територия, когато загубим член от стадото при смърт например или при раздяла, или поради неразбирателство, или поради спор. Компонентите на владението ни също спадат към територията. Всичко, което има лична стойност – кола, компютър, имигрантски статус, шофьорска книжка, ... – всичко, което считаме за част от царството ни.

Когато преживеем такъв конфликт на загуба на територия, биологичната програма се задейства незабавно. Ето какво се случва: в момента, в който преживяваме конфликта, той въздейства на частта в мозъка, която контролира коронарните артерии и в този момент интимата започва да улцерира, причинявайки загуба на тъкан. Биологичната цел на това е да се разшири артерията, за да може повече кръв за минута да се изпомпа към сърцето и индивидът да има повече енергия да си върне територията или да установи нова. Така се подпомага решението на конфликта.

Улцерацията на артериалните стени причинява ангина пекторис – пронизваща болка в сърцето. Обикновено тази болка ирадира към рамото, към врата, към гърба, надолу по ръката. Силата на болката е пропорционална на силата на конфликта, т.е. колко силно ние сме усетили и преживели шока. Трябва да имаме предвид, че ангина пекторис е симтом на активната фаза на конфликта.

С решаването на конфликта спира и процесът на улцерация. По време на лечебната фаза стените на артериите започват да се възстановяват. И тук има една много специфична субстанция, която участва във въстановяването на стените на кръвоносните съдове и тя е холестерол. Холестеролът се образува предимно в черния дроб. Всъщност 80% от холестерола се образува в тялото ни и само 20% идва от храната. Черният дроб използва мазнините от храната ни, по-специално непреработените, за да образува холестерол. Той синтезира толкова холестерол, колкото е нужен за възстановяването на стените на кръвоносните съдове.

Така нареченият LDL холестерол, определян от медицината като лош холестерол, е особено необходим. Той е много лепкав и затова е идеален за възстановяването на стените на кръвоносните съдове. Ето защо е нормално по време на лечебната фаза нивото на холестерола да се повиши. Високите нива никога не бива да са повод за тревога!!! Това обяснява и д-р Рон Роуздейл в своята книга „Митовете за холестерола” (The Cholesterol Myths, Dr. Ron Rosedale, MD):

„Холестеролът е важен за кардиоваскуларното здраве. Той е необходима съставка при всички видове клетъчно възстановяване.”

Това означава, че нивото на холестерола може да се повиши при всякакъв вид лечение, при всеки един лечебен процес. Както казва д-р Хамер: „Да се прави връзка между високия холестерол и инфаркта е фундаментална грешка на научната мисъл.”

„Медицината създава впечатлението, че черният дроб образува холестерол с главната цел да предизвика инфаркт. Еволюцията не работи по този начин. Природата не работи по този начин ... концепцията, че химикалите в нашето тяло ни разболяват, е абсурдна.”

Д-р Рос Роуздейл

Както казахме, по време на лечебната фаза се повишава нивото на холестерола. Но ако тази лечебна фаза бива прекъсвана от конфликтни рецидиви, то повтарящото се и продължаващо възстановяване на стените на кръвоносните съдове причинява холестеролни депа, което се нарича атеросклероза. Но плаките сами по себе си НЕ са причина за инфаркт. В случай на спешна ситуация, когато кръвоносните съдове се запушат, съществува колатерално кръвообращение, чрез което сърцето се снабдява с кръв. Това е потвърдено от медицинската наука.

„Проучване на Rentrope et al от април 1988 година, издание на Американското списание по кардиология, е получило резултати, напълно противоположни на теорията за запушване на коронарната артерия. В съпровождащата уводна статия, д-р Стивън Епстийн от National Heart, Lung, and Blood Institute, обобщава „изключително важните наблюдения” на Rentrope и колеги. Те са открили, че в напреднало състояние на стестение на коронарните артерии, снабдяването на сърцето с кръв е изцяло подсигурено чрез колатерали, които се образуват по естествен начин в резултат на запушването. Интересно, но те са наблюдавали, че колкото по-стеснени са коронарите, толкова по-малка опасност от инфаркт има.”

World Research Foundation

Фактът, че колатералното кръвообращение подсигурява снабдяването на сърцето с кръв в случаи на стесняване на коронарните артерии, поставя под въпрос и необходимостта от операции за байпас. 

Да заобиколим тази операция?

Дали си струва сърдечната операция? Лекари питат дали байпасът и ангиопластиката наистина удължават живота на пациентите.

Резултатите от клиничните изпитвания са ясни: С изключение на минимална част пациенти с тежко заболяване, операциите за байпас не удължават живота, нито предотвратяват бъдещи инфаркти. Същото се отнася и за ангиопластиката, при която стеснените съдове се разширяват и после обикновено се поддържат отворени чрез метални тръбички, наречени стент. „Хората често вярват, че тези процедури оправят проблема, така както водопроводчикът оправя водопроводната инсталация с ново парче тръба”, обяснява д-р Л. Дейвид Хилис, професор по кардиология в University of Texas Southwestern Medical School. „Но това не оправя фундаментално проблема.”

BusinessWek online, 18 юли 2006 г.

Ако не са холестеролните плаки, ако не е запушването на артериите, то кое предизвиква инфаркт?

Д-р Хамер открива, че инфарктът започва в мозъка. Ето какво казва той:

„По отношение на инфарктите ние не успяхме да разберем значимата роля на мозъка, така както пренебрегнахме важната роля на мозъка при рака.”

Сега ще разгледаме мозъчното ниво и какво се случва там, докато тече лечението на коронарните артерии с помощта на холестерола.

Лечение винаги се осъществява в течна среда. По време на първата част от лечебната фаза започва да се събира серозна течност около участъка, който е в процес на лечение. В мозъка се образува оток или едем, който представлява една водна торбичка, предпазваща засегнатата област по време на лечението. На скенер това се вижда като тъмно петно. Размерът на мозъчния оток се определя от силата на въздействие от шока в мозъка, когато се случва ДХС. Така че, по време на първата част от лечебната фаза в мозъчната област, контролираща коронарните артерии, се образува едем.

По средата на лечебната фаза се случва нещо значимо. Целият организъм изведнъж се изважда от ваготоничното състояние и се връща обратно към конфликтно-активното състояние на стрес, характеризиращо се с нервност, безсъние, студена пот и всички други симптоми, типични за активната фаза. Каква е целта на това? По средата на лечебната фаза мозъчният едем достига максималния си размер и точно в този момент симпатикотоничният стрес притиска едема и освобождава налягането в него. Това ние наричаме епи-криза. Състояния като астматичен пристъп, епилептичен припадък, инсулт и инфаркт се случват именно по време на епи-кризата.

В мозъчния център, контролиращ артериите има още един център, отговарящ за бавния сърдечен ритъм – център за брадикардия. По време на епи-кризата, когато мозъчният оток се изстисква чрез симпатикотоничния натиск, се засяга и центърът за бавен сърдечен ритъм. Затова типичният симптом при инфаркт, засягащ коронарните артерии, е брадикардична аритмия. По същото време има и ангина пекторис, защото епи-кризата реактивира симптомите на активната фаза. Заедно с бавния сърдечен ритъм и острата болка има и спазми, тъй като артериите имат мускулна тъкан. Но тези спазми нямат връзка с миокарда, защото той се контролира от друг мозъчен център. Типични за инфаркта са студената пот и гаденето – характерни симптоми и за всяка епи-криза.

При интензивен инфаркт или епи-криза човек може да припадне. За това също си има причина. Припадъкът, наречен още абсанс, поставя индивида в състояние на безсъзнание, за да може епи-кризата, която е най-важната част от биологичната програма, да не бъде прекъсвана. Ето какво казва д-р Хамер за припадъка:

„На загубата на съзнание по време на епилептоидната криза се гледаше доста сериозно. При 3-4 сърдечни удара на минута и дори при много слабо дишане, човек може да остане жив за дълго време, докато приключи продължителният абсанс и мозъчното забавяне на предсърдната аритмия.”

След епи-кризата или в случая след инфаркта, организмът навлиза във втората част от лечебната фаза. Тя се нарича още фаза на скарификация, защото се образуват белези в зоните на лечение, така както се случва при лечението на всяка една рана. Този процес се случва и в мозъка. Започва струпване на глиални клетки, които подпомагат възстановяването на функцията на нервните клетки, засегнати от конфликтния шок.

На тази снимка се вижда струпването на глия около центъра за коронарните артерии, оцветено в бяло. Традиционната медицина определя това състояние като мозъчен тумор – глиобластом. Но д-р Хамер показа още в началото на 1980-те, че т.нар. мозъчни тумори не са рак, а естествен лечебен процес, който се случва в мозъка успоредно с лечението на съответния орган.  

Тази снимка от скенер е на бивш пациент на д-р Хамер, възрастен фермер от Германия, който преживял инфаркт след като неговият син катастрофирал тежко с мотор. Първоначално му било съобщено, че синът му може да не преживее операцията или да остане тежко увреден. Тъй като синът бил единственият наследник на фермата, бащата преживял силен конфликт загуба на територия, както се вижда и на скенера. Ден след катастрофата бащата имал ангина пекторис. Но 6 месеца по-късно, противно на всички прогнози на лекарите, синът бил изписан от болницата и след месец вече работел във фермата. Тъй като конфликтът на бащата бил решен, четири седмици по-късно той преживял инфаркт. Тази снимка на мозъка е правена няколко седмици след инфаркта и ясно се вижда, че мозъчният център е в процес на лечение.

С Германската нова медицина инфарктът вече не е мистерия!

С ГНМ ние знаем защо имаме симптоми, защо ги имаме сега, дали те принадлежат на активната фаза или са индикация за лечение и конфликтът вече е решен.

„Ако пациентът успее да се абстрахира от всички факти, той вече няма да се страхува от симптомите си. Ще може напълно да ги приеме като лечебни симптоми, които до сега предизвикваха страх и паника. В огромен брой от случаите целият епизод ще премине без каквито и да е сериозни последствия.”

д-р Хамер

Т.е. инфарктът би бил облекчение, а не повод за тревога.

Обратно

Инфаркт на коронарните вени

Инфаркт на миокарда