За словото

http://www.janua-98.com/content/view/9/52/lang,bg/

По материали и спомени на Тодор Ковачев

(роднина и приятел на ученици от Школата по време на Учителя)

Учителят Беинса Дуно изнася беседите си без предварително написан текст. В спомените на учениците му четем: “Той говореше обикновено тихо, без никакви риторични ефекти, ала макар и тих, гласът му проникваше далеч. Той говореше със спокойни, плавни, хармонични движения, изразителни и ясни, както неговото Слово.” Въздействието върху слушателя е голямо, Учителят говори проникновено, озарен от вътрешна светлина. Първоначално слушателите си водят лични бележки. По-късно стенограф записва текста и след дешифрирането лекциите се отпечатват. Записването се извършва от стенографът на Народното събрание - Гълъбов. Той дешифрира беседите и ги издава без редакторска намеса.

Събитията около живота на Гълъбов се стичат така, че той трябва да замине за чужбина. Тогава за стенограф е поканена Паша Теодорова – учителка по химия в една софийска гимназия. В последствие към нея се присъединяват Савка Керемидчиева и Елена Андреева. Трите стенографки записват едновременно по време на беседа. После една от тях прави дешифровка, като ползва трите стенограми. Така, ако в една от стенограмите има пропуск, тя ползва и сравнява с текста от другата стенограма. Получава се възможно най-пълен и верен вариант на държаната беседа.

След откриването на Специалния и Общия окултен клас е създаден Просветен комитет, който ръководи издаването на Словото. В него влизат ученици с литературна подготовка, сред които и любимия ученик на Учителя - Стоян Русев, известен с псевдонима си Дядо Благо. Докато съществува този колектив, Словото се издава с една минимална редакция, която само оформя живата разговорна реч в писмена форма. Просветният комитет обаче, преустановява работата си след няколко години. Тогава с подготовката на текстовете за печат се заема стенографката Паша Теодорова. Тя чете дешифрираните оригинали на Учителя и той рядко прави малки корекции по текста. След това Паша „стилизира” беседите, за да ги подготви за печат. Тази стилизация се изразява в преразказ на всяко изречение. С така обработените беседи Паша пак се явява пред Учителя за одобрение. Следва отпечатването им.

За това как Учителят се отнася към тази преработка съдим по случая, на който става свидетел Влад Пашов. Учителят изненадващо влиза при стенографките по време на сутрешна закуска и прави строга забележка да не се коригира Словото, тъй като той много добре познава граматиката и литературните закони в българския език. Забележката е изказана с много строг тон, какъвто Учителят рядко употребява. Този случай е описан и от Мария Тодорова в поредицата „Изгревът” том V.

Отношението на Учителя по въпроса за редакцията на Словото намираме на много места в беседите Му. В томчето „Ето човека”, (Сила и живот, I серия, с.245) четем: „Сега хора, които не разбират дълбокия смисъл на първообразния език, могат да направят един или друг превод, да разместят думите. Но има известни закони, които регулират човешката мисъл и които не допушат едно своеобразно разместване. Докато човек не се научи да мисли правилно, той ще прави грешки и ще ги изкупува с ред страдания.”

„Имайте предвид, че в това, върху което ще ви говоря, всяка дума има особен смисъл. Когато употребявам известна дума, аз търся нейните вибрации, защото думите се определят, тъй както се определят слънчевите лъчи. Не може да произведете известен цвят, ако не произведете вибрациите, което му съответствуват. Следователно, като се говори за добродетели например, трябва да произведете вибрации, съответни на добродетелта и тогава ще разберете съответния смисъл на тази думи. Само така ще имате една обективна реална истина.”

Паша Теодорова продължава да преразказва беседите по същия начин и след забележката. Тя се явява за одобрение преди всяко подготвено издание. Учителят нищо не казва. Божественото говори само веднъж. Това е тънкостта, която убягва на много последователи, които тълкуват мълчанието на Учителя като одобрение на редакциите на Паша. Господ само веднъж каза на Адам и Ева какво да ядат. Той не им го напомня непрекъснато. Но после те трябваше да понесат последиците от избора си.

За щастие една голяма част от беседите остава неиздадена и нередактирана от Паша. За периода от 1997 до 2006 повече от 90 тома са издадени по оригинал и са представени на читателя в настоящия сайт. Така броя на редактираните и нередактирани заглавия е почти еднакъв и всеки има право на избор.

По материали и спомени на Тодор Ковачев

(роднина и приятел на ученици от Школата по време на Учителя)

http://www.janua-98.com/content/view/9/52/lang,bg/

По материали и спомени на Тодор Ковачев

(роднина и приятел на ученици от Школата по време на Учителя)

Учителят Беинса Дуно изнася беседите си без предварително написан текст. В спомените на учениците му четем: “Той говореше обикновено тихо, без никакви риторични ефекти, ала макар и тих, гласът му проникваше далеч. Той говореше със спокойни, плавни, хармонични движения, изразителни и ясни, както неговото Слово.” Въздействието върху слушателя е голямо, Учителят говори проникновено, озарен от вътрешна светлина. Първоначално слушателите си водят лични бележки. По-късно стенограф записва текста и след дешифрирането лекциите се отпечатват. Записването се извършва от стенографът на Народното събрание - Гълъбов. Той дешифрира беседите и ги издава без редакторска намеса.

Събитията около живота на Гълъбов се стичат така, че той трябва да замине за чужбина. Тогава за стенограф е поканена Паша Теодорова – учителка по химия в една софийска гимназия. В последствие към нея се присъединяват Савка Керемидчиева и Елена Андреева. Трите стенографки записват едновременно по време на беседа. После една от тях прави дешифровка, като ползва трите стенограми. Така, ако в една от стенограмите има пропуск, тя ползва и сравнява с текста от другата стенограма. Получава се възможно най-пълен и верен вариант на държаната беседа.

След откриването на Специалния и Общия окултен клас е създаден Просветен комитет, който ръководи издаването на Словото. В него влизат ученици с литературна подготовка, сред които и любимия ученик на Учителя - Стоян Русев, известен с псевдонима си Дядо Благо. Докато съществува този колектив, Словото се издава с една минимална редакция, която само оформя живата разговорна реч в писмена форма. Просветният комитет обаче, преустановява работата си след няколко години. Тогава с подготовката на текстовете за печат се заема стенографката Паша Теодорова. Тя чете дешифрираните оригинали на Учителя и той рядко прави малки корекции по текста. След това Паша „стилизира” беседите, за да ги подготви за печат. Тази стилизация се изразява в преразказ на всяко изречение. С така обработените беседи Паша пак се явява пред Учителя за одобрение. Следва отпечатването им.

За това как Учителят се отнася към тази преработка съдим по случая, на който става свидетел Влад Пашов. Учителят изненадващо влиза при стенографките по време на сутрешна закуска и прави строга забележка да не се коригира Словото, тъй като той много добре познава граматиката и литературните закони в българския език. Забележката е изказана с много строг тон, какъвто Учителят рядко употребява. Този случай е описан и от Мария Тодорова в поредицата „Изгревът” том V.

Отношението на Учителя по въпроса за редакцията на Словото намираме на много места в беседите Му. В томчето „Ето човека”, (Сила и живот, I серия, с.245) четем: „Сега хора, които не разбират дълбокия смисъл на първообразния език, могат да направят един или друг превод, да разместят думите. Но има известни закони, които регулират човешката мисъл и които не допушат едно своеобразно разместване. Докато човек не се научи да мисли правилно, той ще прави грешки и ще ги изкупува с ред страдания.”

„Имайте предвид, че в това, върху което ще ви говоря, всяка дума има особен смисъл. Когато употребявам известна дума, аз търся нейните вибрации, защото думите се определят, тъй както се определят слънчевите лъчи. Не може да произведете известен цвят, ако не произведете вибрациите, което му съответствуват. Следователно, като се говори за добродетели например, трябва да произведете вибрации, съответни на добродетелта и тогава ще разберете съответния смисъл на тази думи. Само така ще имате една обективна реална истина.”

Паша Теодорова продължава да преразказва беседите по същия начин и след забележката. Тя се явява за одобрение преди всяко подготвено издание. Учителят нищо не казва. Божественото говори само веднъж. Това е тънкостта, която убягва на много последователи, които тълкуват мълчанието на Учителя като одобрение на редакциите на Паша. Господ само веднъж каза на Адам и Ева какво да ядат. Той не им го напомня непрекъснато. Но после те трябваше да понесат последиците от избора си.

За щастие една голяма част от беседите остава неиздадена и нередактирана от Паша. За периода от 1997 до 2006 повече от 90 тома са издадени по оригинал и са представени на читателя в настоящия сайт. Така броя на редактираните и нередактирани заглавия е почти еднакъв и всеки има право на избор.

По материали и спомени на Тодор Ковачев

(роднина и приятел на ученици от Школата по време на Учителя)