Избягване на т.нар. "порочен кръг"

В моята книга „Завещание на Новата медицина”  аз описвам порочния кръг като един опасен механизъм, който се проявява като рецидиви и нови последващи конфликти, комбинирани с психическо самоизграждане, всички от които са причинени от лекари, предизвиквайки паника след паника, така че пациентът отново и отново се връща обратно към конфликта си. Това не би трябвало да се случва. Не се случва с животните например, тъй като диагнозата и прогнозата не могат да им предизвикат паника.

При нас обаче, съществуват порочни кръгове, от които е трудно да се освободим, защото те стартират курса си автоматично.

Пример: Пациентка позволила да ѝ се ампутира гърдата, тъй като имала възел, който спрял да нараства, защото конфликтът ѝ бил решен, но възелът ѝ пречел. Аз я посъветвах гинекологът да ѝ направи само изрязване на възела, а не на цялата гърда. Обаче той спорел с нея и я убедил, че трябва да се ампутира цялата. Когато излязла от упойка тя не преживяла конфликт, защото се била съгласила на ампутацията. Шест седмици по-късно тя облякла фолклорната си германска носия. Както стояла спокойна пред огледалото изведнъж се стреснала, тъй като лявата гърда липсвала. Предната част на носията не била запълнена и не стояла добре. В този момент тя преживяла конфликт на обезобразяване от страната на ампутираната лява гърда. Междувременно започнала да се развива и меланома. С това започнал порочният кръг (дяволски кръг): всеки път щом погледнела меланомата, тя се чувствала обезобразена и опетнена. Меланомата продължила да расте. Продължил и порочният кръг: тъй като пациентката се чувствала обезобразена от лявата страна на гръдния си кош (което може да се случи и като ДХС, когато за пръв път се е видяла в огледалото), тя преживяла конфликт на самообезценяване за тази област. Съответният орган (в случая част) за този конфликт са ребрата, лявата половина на стернума. Намерили хирург, който имал куража да направи изрязване на меланомата с кожна присадка без да наранява периоста, въпреки остеолизите на стернума и на ребрата. Операцията била успешна, но пациентката получила огромно подуване на периоста на ребрата в областта, където била остеолизата и лявата половина на стернума. За щастие, тя се запознала с Новата медицина и разбрала, че това било само лечение на скелета, което можело да отнеме 8-12 седмици и че ще бъде болезнено, но не и опасно. За щастие, пациентката издържала всичко и се излекувала. Ако не е бил открит умния и разбиращ хирург, тя е щяла да умре в резултат на този порочен кръг.

Съществуват подобни порочни кръгове в природата, които дори имат смисъл. Например, много пациенти, които имат парализа, преживяват и конфликт на самообезценяване, свързан с частта от скелета на крайника, който те не могат вече да движат. За тях е трудно да се справят с първия конфликт; например, ако имат и остеолиза на бедрената шийка с последваща фрактура, тогава те не само че вече няма да ходят, поради моторната парализа, но няма и да помръдват изобщо, заради фрактурата на шийката на бедрената кост. Без значение колко жестоко звучи, но в природата този пациент ще бъде „храна за лъвовете”. За щастие при хората е възможно да се излезе от такъв порочен кръг, като се направи протеза за бедрото. Това не решава първия конфликт на парализа, но поне прекъсва порочния кръг.

Съществуват и порочни кръгове, които се дължат на неразбиране или намеса в лечебния процес. Основно полиартритът е хронично състояние, което се дължи на следния механизъм: пациентът преживява конфликт на непохватност, свързан с пръстите му, който засяга скелетната структура на дланта. Ако той реши този конфликт, ще се получи подуване на периоста на дланта, тъй като често има остеолиза близо да ставите. Отокът се появява там, където има най-силна устойчивост – в ставите на пръстите или на дланта. Това подуване кара пациента да се чувства още по-непохватен от преди и така, по средата на лечението си (т.е. конфликтът е решен, иначе не би имало подуване), той получава рецидив.

Рецидивът води до спадане на отока, но не защото е излекуван, а защото е в нова конфликтно-активна фаза, която образува остеолиза вместо рекалцифициране. С други думи, процесът върви на обратно. Ако подуването изчезне и пациентът се чувства по-спокоен, той може да реши конфликта си. Решението обаче, отново води до подуване на ставите. Затова процесът продължава на приливи и отливи много години, докато накрая дланите се обезформят, което затвърждава останалите моменти на непохватност.

Налице е подобен феномен за всички остеосаркоми, особено често за коляното, т.нар. поли- или моноартрит или т.нар. ставен ревматизъм, например на коляното. Т.нар. остър ставен ревматизъм е лечебната фаза, засягащ точно ставата близо до костния сарком, който е предшестван от костна остеолиза в близост до костта. По време на смисленото подуване и деформирането на ставата, което е само временно, е възможно да се преживее рецидив на конфликта „невъзможност за игра, за спорт”, тъй като пациентът е неспособен да тича по това време. Споменавал съм, че в миналото нито един пациент не е умирал от остър ставен ревматизъм. Днес обаче, всички тези случаи се диагностицират като ставен остеосарком и смъртността е висока. От друга страна, ако пациентът не умре, той попада в порочен кръг, който от своя страна води до нарастващи деформации на коляното.

В Германската нова медицина трябва да бъдем много предпазливи. Всяка дума би трябвало да се премисля, защото всяка болестна проява може да предизвика нов конфликт и да въвлече пациента в един порочен кръг.

Думите „опасност от илеус” (запушване на червата, бел.прев.) може да предизвикат конфликт „гладна смърт” в момента на произнасяне на думите, както би могло да се случи и при карцином на червата, защото пациентът си представя, че храната няма да може да премине през червата и той ще умре от глад. Затова той ще получи солитарен аденокарцином на черния дроб в дясната дорзална област. Оттук нататък порочният кръг е затворен, тъй като всичко, което би се случило с червата за вбъдеще ще предизвика рецидив на този чернодробен карцином.

Същото се случва и когато пъциентът е информиран, че може би ще се наложи операция за каквото и да е чревно или коремно състояние (дори и цезарево сечение). За много от пациентите това известие ще предизвика перитонеален мезотелиом, който представлява рак на коремния сак. Това е решимо, ако операцията е направена бързо и успешно, но може да рецидивира всеки път, когато има подобна опасност (т.е. страх от операция, ново цезарево сечение) и рецидивът може да доведе до нов перитонеален мезотелиом.

Асцитът, лечебната криза на мезотелиома, може сам по себе си да стане порочен кръг, като се свърже с първоначалния конфликт, което означава друга операция. Следователно, хирургът е „планирал” друга атака. Всеки път, когато пациентът навлезе в лечебна фаза ще има асцит. Обзема го паника, паниката причинява регресия на асцита, решението на паниката води до асцит, който се връща като знак за лечение и този процес продължава, с голяма опасност от ескалация.

Пункцията на такъв един асцит също представлява порочен кръг. Когато лекарят съветва, че трябва да се направи пункция, за да се дренира течността, пациентът преживява тази пункция като нова атака срещу корема в истинския смисъл на думата. Той получава рецидив, който не се забелязва, тъй като е направена екстракция на няколко литра течност. Ако случаят не е такъв, пациентът ще забележи, че асцитът изчезва и коремът става по-малък, но не поради излекуване, а защото конфликтът рецидивира. Ако пациентът се успокои, рецидивът ще се разреши и вследствие на това асцитът значително ще се усили.

Тази ужасна серия може да продължи месеци наред, докато пациентът умре в този порочен кръг и най-вече, защото нивото на протеини в серума спада значително. Серумът в кръвта трябва да замести серумът в течността от асцита; пациентът гладува благодарение на пункцията на асцита.

Всеки един от тези доста логични процеси и опасности изискват от лекарите да имат едно здраво човешко разбиране, такт и способност за емпатия, както и висока степен на клинично познание. Точно тези видове порочен кръг ни показват, че тези сложни ситуации не би трябвало да се препращат към психотерапевтите, които се ангажират в терапията без да имат необходимото медицинско познание.

© д-р Рике Герд Хамер

Преведено от книгата „Summary of the New Medicine”.