Биологични конфликти в ембрионалната фаза

Човекът е независимо същество още от своето зачатие. Като такова той преживява цялата филогенеза по време на своя вътреутробен онтогенезис. Затова зародишът може да преживява биологични конфликти по време на цялата филогенеза – най-старите съществуващи архаични конфликти на управляваните от стария мозък органи. Защо да не може зародишът да преживее биологични конфликти по време на повторението на филогенезиса в утробния онтогенезис? Може и ги преживява, и то като едно независимо същество!

Един от начините е да преживее биологичен конфликт, който не засяга майката.

Друг начин е майката да изпадне в паника, като така свързаните с плацентата съдове се затварят и детето умира от глад.

Майката разбира се, може да преживее и някакъв конфликт, но тя ще остане в положение на изчакване, до след раждането, защото бременността има абсолютно предимство. Това променя момента, в който детето в утробата ще изпадне в КА-фаза и ще се абортира, като че ли извършва самоубийство. Раждането започва, а бременността биологически е приключила.

Някои примери:

Вътреутробен воден конфликт с териториален страх и конфликт страх зад гърба

Една млада акушерка, бременна в петия месец, плакнела инструменти на мивката в родилна зала. Тя била близо до бременна чужденка, която изпаднала в паника, защото не разбирала добре немски. Чужденката изведнъж започнала истерично да крещи и всички в родилната зала започнали да треперят. В този момент ембрионът в утробата на младата акушерка преживял едновременно воден конфликт и конфликт страх в територията.

Ембрионът ще свързва водата с много голяма опасност, заради смразяващите кръвта писъци на бременната жена и заради миенето на инструменти от неговата майка под течащата вода и доловимото плискане.

Вечерта акушерката имала леко кървене, което предвещавало помятане. Тя си останала вкъщи за няколко дни, докато нещата се успокоили; или поне тя така си мислела. След завръщането ѝ в родилната зала и отново докато плакнела инструменти, тя чувала писъците на крещящата родилка, също и нероденото ѝ бебе. Кървенето се появило няколко пъти, отново предвещавайки помятане. В средата на шестия месец от бременноста тя решила да излезе по-рано в майчинство. Фетусът осъзнал това и повече не рецидивирал, така че биологичният конфликт бил решен.

След раждането детето имало киста на левия бъбрек и кашлица, която продължила известно време. Майката забелязала, че зрението му било слабо. За съжаление, лекарите успели да я убедят, че трябва да се премахне бъбрекът на детето и въпреки доброто му състояние да се лекува с химиотерапия.

Най-разпространеният вътреутробен конфликт – „синдромът на циркуляра”

До този момент най-разпространеният ембрионален конфликт е „синдромът на циркуляра”. Вече имаме 30 такива случая. Неговият механизъм е следният: Хората имат същия вътрешен код, както и животните. Мъже, лъвове и други хищници са споделяли една и съща околна среда в продължение на милиони години. Лъвският рев е алармен сигнал за нас; той е вроден и дори ембрионът го разпознава и става изключително тревожен.

Циркулярът звучи като рева на лъва и е сигнал за наближаващ хищник. В днешната цивилизация бременната майка е изгубила своите инстинкти. Без да се замисля тя би застанала до работещ циркуляр без да има представа, че детето в утробата ѝ ще изпита ужасна паника; то смята, че лъвът ще глътне майката, заедно с ембриона.

В зависимост от момента на първото появяване на биологичния конфликт, от неговата сила и разбира се от това как ембрионът е преживял ДХС, ще се появи моторна или сензорна парализа или и двете комбинирани, а често пъти и шизофренична констелация след раждането. Тя може да се случи ако детето е изложено и на други подобни заплашителни звуци, като например звукът от бормашина и това ще причини нов конфликт от другата кортикална страна на главния мозък.

Съществува опасност детето да остане с тези два биологични конфликта в шизофренична констелация, ако нищо неподозиращите родители минават с бебешката количка покрай друг циркуляр например. В провинцията, в малките населени места, почти всяко домакинство има такива машини.

Нашият мозък просто не е програмиран за шумовете от цивилизацията и ги асоциира с опасности, които са кодирани в него, заради филогенетичната ни адаптация.

Случай на новородено с деформирано краче и диабет

Дете се ражда с деформация на долен крайник. От гледна точка на ГНМ това представлява висящо лечение = спастична мускулатура на левия крак. Направена му е мозъчна томография няколко дни след раждането. Имало е и втори моторен конфликт, за десния крак и ръка, както и диабет.

Детето се е съпротивлявало и е искало да избяга, защото родителите си крещели постоянно един на друг по време на последните месеци от бременноста. Произтичащата от това паника поставила детето в шизофренична констелация. То преживяло два конфликта в утробата:

1. Диабет – конфликт на съпротива.

2. Моторен конфликт на десния прасец с деформация след раждането, т.е. спастичност, като знак за висящо лечение.

Рецидивите продължили, тъй като родителите продължили с борбата един срещу друг и след раждането.

Смърт на бебе, поради увреждания вследствие на хоспитализация

Стомашна улцера в резултат на хоспитализация и принудителна операция с всичките допълнителни увреждания, изстрадани без необходимост от дете на година и половина, причинили какхексия и довели до неговата смърт.

Мозъчната томография показала:

1. Частична моторна парализа на дясната ръка, намираща се в решение;

2. Конфликт гняв в територията (стомашна улцера) в решена фаза, продължаващо повръщане на кръв (хематемеза) в лечебна фаза.

Частичната моторна парализа (на дясната ръка) била в резултат на ваксинация против дифтерия и тетанус, направена на възраст 3 месеца и половина. По време на ваксинирането малкото момче било плътно увито в пелена и „ограничено”. То преживяло конфликт „не съм способен да се защитя сам”, както и конфликт гняв в територията (обкръжението) със стомашна улцера.

Поради последвалата епилептична криза то било хоспитализирано в клиника и преживяло друг ДХС, нова епилептична криза с териториален гняв (и стомашна епилепсия в лечебната фаза), както и продължаващи рецидиви – влошаване, дължащо се на хоспитализацията, което в крайна сметка довело да смъртта на детето. Биологичният език е недвусмислен и ясен – пуснете ме и ме заведете при мама!

Този случай бе особено жесток, тъй като т.нар. експерт декларира, че майката, която имаше здрав разум, не била важна и без да се допитат до нея и въпреки моето възражение, нареди да бъде направена операция на детето, след която то умря.

Мозъчни тумори при новородено

По време на раждането детето било заклещено в родовия канал за около 10 часа. Настъпила тежка хипоксия.

Веднага след раждането била направена мозъчна томография. Детето преживяло конфликт на фронтален страх, териториален конфликт и конфликт гняв в територията (всички отдясно), конфликт страх отзад, освен това огнище в периинсуларната област на лявата страна, таламус конфликт (изключително сериозен конфликт с тежък химичен дисбаланс), както и сериозен конфликт на загуба в дясното тестикуларно реле (за левия тестис). Всички тези огнища били определени като мозъчни тумори.

Бебето се намирало в шизофренична констелация по време на раждането. Шест дни по-късно всичко било излекувано и едемите спаднали.

Можем да разберем страха и езика на бебето само когато реконструираме раждането възможно най-точно и се опитаме да си представим конфликтната последователност и тяхното въздействие. Много мозъчни томографии на новородени, направени веднага след трудно и тежко раждане, показват същите проблеми. За щастие мозъкът е млад, а черепът еластичен. Но „езикът на мозъка” е много бърз: възстановил се е от страха при раждането.

© д-р Рике Герд Хамер

Преведено от книгата „Summary of the New Medicine”. 

Обратно в Статии