Сухи ръце

СУХИ РЪЦЕ  (от анонимен)

15 октомври 2002 година

„Ръцете ми са добре и съм убедена, че ще останат така!”

През зимата на 1991 г. компанията, в която работех, ме премести на друго място. Няколко колеги и аз имахме нареждане за реконструкция на обекта. Тази задача изискваше да обучим и нови колеги.

В стария ни кръг от сътрудници имахме много близка и интимна връзка един с друг и беше обичайно да се здрависваме, когато се срещнем. Това бе навик, който новодошлите бързо усвоиха.

За съжаление, имаше един колега, който имаше проблем с телесната си хигиена. Наистина не искам да навлизам в подробности…

За мен да докосна ръката му беше толкова невероятно неудобно, че трябваше да измислям различни тактики, за да избегна това. Но, когато дойде моментът да застъпя след неговата смяна, (по необходимост) и трябваше да му подам ръка, старателно си измих ръцете веднага след като той си тръгна и педантично почистих работното си място. Идеята да закусвам след ръкостискане с него практически ме изпълваше с ужас. Затова аз си осигурих някои неща за ядене, само за мен и винаги ги заключвах, за да съм сигурна, че само аз ще ги пипам.

Оттогава насам всяка година, когато започне зимният сезон, аз имам проблеми с ръцете си. Те стават груби, образуват се малки фисури, които по-късно се отварят и започват да кървят, фисурите се подуват и преминават с достатъчно количество болка. Но това, което се афектираше беше само външната страна на ръката, опакото на ръката, кокалчетата и външната повърхност на пръстите. Абсолютно нищо не помагаше – нито мазила, нито кремове, нищо. През лятото нямах проблеми, защото винаги можех да откажа да се здрависам с извинението за потни ръце (без да изглежда неучтиво).

През пролетта на 1998 г. аз пак бях преместена на друго работно място, подобно на предишното. Никога вече не видях онзи колега.

Но на това ново работно местоположение практиката на ръкостискането продължи както преди и през зимата на 1998 година аз пак имах фисури и груби ръце.

На следващата година си взех отпуска – от ноември 1999 г. до март 2001 г. През това време се запознах с Германската нова медицина.

Бях напълно изумена, когато открих, че нито през зимата на 1999/2000 г., нито през следващата зима на 2000/2001 г.  бях имала подобни проблеми с ръцете си!

Когато изследвах сама за себе си по-горе описаната ситуация и свързах откритията си със знанието за Германската нова медицина, незабавно ми стана ясно, че съм преживяла конфликт на раздяла – „искам да се отделя” (включващ ръцете ми като защита), доказано от факта, че само външната страна на ръцете бе засегната! В крайна сметка, за мен беше чиста агония да бъда в контакт с онзи колега.

Бързо идентифицирах „следите” с „офис/колега/зимен сезон/ръкостискане”. Ето защо информирах колегите си, че оттук нататък няма да се здрависвам с тях. Всички го приеха.

Сега сме октомври и ръцете ми са добре.  Убедена съм, че така ще останат и през цялата зима!

Източник - www.learninggnm.com 

Обратно в Свидетелства