Разказ за преживяно

Един разказ за преживяно  (от Моника А.)

15 ноември 2008 година

Моят опит с един малък „Конфликт на захапване“ е отпреди няколко години. По това време вече от една година се занимавах с ГНМ: вече бях прочела и чула някои неща и бях наблюдавала при себе си това-онова.

ДХС беше сутринта в един понеделник.

По една определена причина бях ядосана на един човек в моето обкръжение и гневът ми продължи няколко дни. Тогава не разпознах, че, според описанията на ГНМ, се намирам в конфликт. Всъщност и за „захапване“ също не съм си помисляла, а по-скоро „можех да му цапна един“ (юмрук); каквото си мисли човек, когато е толкова ядосан на някого, но не го мисли наистина.

Активният конфликт, т.е. моето ядосване и гневът ми, продължи до петък следобяд.

Тогава малко се поуспокоих, можех наново да премисля цялата ситуация и трябваше да проумея, че онзи човек, на когото бях ядосана, не беше съвсем виновен за случилото се в понеделник, а причината беше някъде другаде; и с това приключиха моите лоши мисли срещу този човек – и един от моите зъби веднага  започна да ме боли (кътник, от страната за партньор).

Когато започнах да чувствам болките, бързо ми стана ясно, че явно съм  разрешила конфликт на захапване и че това означава, че от известно време зъбът е реагирал, без да го забележа.

Нямах нужда от много време да мисля, дали съм била ядосана на някого в последно време, тъй като все още добре си спомнях съответните мисли за един човек.

Благодарение на ГНМ, обаче, за мен беше ново знанието, че при болки в зъбите става дума за нещо преходно: Болките имат биологичен смисъл и – това, което е много по-важно в един такъв момент – те спират след известно време!

Нямаше нужда да правя нищо, докато те не станат прекалено силни за мен!

И тази сигурност тогава беше, а и сега е, много успокояваща.

Болката в зъба беше по-интензивна в петък следобeд, а в събота сутринта - съвсем слаба. В неделя вече се забелязваше, че „нещо се е случило със зъба“, но от болката нямаше и следа! А аз нищичко не направих (с изключение на това, че не исках да се тревожа заради болките).

Това се случи преди около 5 години. Междувременно още два пъти реагирах на конфликт чрез зъбите, всеки път по подобен начин.

Днес ми е ясно: Ако премахна гнева си още на следващия ден – както правех всеки път – тогава, поради много кратката продължителност на конфликта, практически няма да има почти никаква болка във ваготонната фаза.

Моника А.

Източник – Форум БГ Мамма

Обратно в Свидетелства