Невродермит

НЕВРОДЕРМИТ   (от Дж. С.)

25 февруари 2009 година

„Ако можеше повече родители да разберат за ГНМ …”

Внукът ми разви невродермит, когато беше на 4 месеца, изразяващ се в червени, грапави бузи. Дъщеря ми (неговата майка) веднага ми се обади и искаше да знае какво да прави, тъй като тя не беше позволила децата ѝ да бъдат ваксинирани и не ходеше на детски консултации, защото знаеше за Германската нова медицина от известно време.

Веднага разбрах каква бе причината, тъй като кожата е свързана с конфликт на раздяла.

Следващите редове обясняват какво се бе случило:

През първите четири месеца от живота си малкото бебе спеше на канапето, докато родителите си легнат и го вземат с тях, за да го сложат в леглото до по-голямата му сестра. Всички спяха в една стая.

Дъщеря ми започна да се безпокои, че бебето може да падне от канапето и реши да го слага в леглото със сестра му по-рано, а те оставаха до по-късно. „Наблюдаваха” децата с бейбифон.

Бебето доста често се събуждаше и преди дъщеря ми да успее да стигне до него (спалнята беше на долния етаж), то вече беше в паника. Това продължи така известно време, преди тя да ми се обади.

Веднага ѝ казах: Конфликт на раздяла, така че се опитай да промениш решението си и го остави на канапето, докато ти самата се приготвиш за лягане. Но дъщеря ми не беше съгласна, защото искаха малко време и за тях.

Тогава ще трябва да се примириш със състоянието на кожата на детето си – отговорих ѝ аз.

След това дъщеря ми се консултирала с алтернативен лекар и той препоръчал: Без пшенични и млечни продукти. Това не било проблем за нея, тъй като все още кърмела. И понеже не пиела мляко, решила да спре и сиренето. Тъй като тя сама си прави хляб, преминала на ръж и динкел (спелт). Но състоянието на кожата не се променило!

През май те заминаха на почивка и когато се върнаха, след 14 дни, дъщеря ми се обади и развълнувана каза: Кожата се оправи – трябва да е от разичния въздух.

Казах ѝ: Не; къде бяхте вие, когато заспиваха децата? Бяхте ли един етаж нагоре или надолу?

Не – отговори тя – седяхме на балкона на хотелската стая.

Станало е така, че детето е могло да чува говора на родителите си по време на съня и невродермита, който е видим само в лечебната фаза на конфликта, е могъл напълно да се излекува. Дъщеря ми никога не е използвала каквито и да било мазила, за да подпомогне лечебния процес. Може би ще попитате защо не се е излекувал преди? Отговорът е, че всеки път, когато детето е изпадало в паника, лечебният процес се е прекъсвал и е започвал отначало – едно постоянно повтаряне, т.е. когато майка му се появявала, лечението продължавало.

Подозренията ми бяха потвърдени от С.М. (ГНМ терапевт), който погледна снимките на внука ми и каза, че тъй като и двамата родители са били замесени, детето е реагирало и с двете половини на лицето. Това се отнася и до факта, че някои деца доста често имат проблеми с кожата на лицето си само от едната страна, в зависимост от латералността и дали се чувстват отделени от майката или от някой друг човек.

Детето сега е на 4 години и няма рецидиви. Дъщеря ми напусна работа, за да бъде „майка на пълен работен ден”! Детето скоро беше при нас за няколко дни и нямаше никакви проблеми.

Препоръката ми към родителите на малки деца би била да се задоволяват с по-малко „луксове” и да прекарват повече качествено време с децата си. Така децата биха били по-здрави и ако повече родители знаеха за ГНМ, голяма част от т.нар. „болести” биха били избегнати.

Благодаря на д-р Хамер и на г-н Пилхар за тяхното търпение при обучението ни и в правенето на това познание достъпно за всеки!

Поздрави, Дж. С.

Източник: www.learninggnm.com 

Обратно в Свидетелства